КОМЕНТАР

Как България, най-тъжното място на света, стана най-смъртоносното

България продължава да копае дъното под диктата на хунтата ГЕРБ. Срещу продажното управление на Бойко Борисов скочиха хиляди интелектуалци с искане за оставка и смяна на управлението, засега безуспешно.

Пореден залп срещу властта даде един от най-добрите ни съвременни писатели Георги Господинов. В коментар за „Дойче веле” творецът написа, че България от най-тъжното място на света се е превърнала и в най-смъртоносното.

Ето защо:

Литературата винаги го е знаела, знаела го е философията, знаела го е културата, цивилизацията го е знаела – човекът е мярата. Не икономиката, не магистралите, не ресторантите, не дискотеките, не джиповете, не стадионите, не дълговете и лихвите, не дори брутният вътрешен продукт. Всичко това идва после. Човекът тъкмо в неговата смъртност и ранимост, в неговите страсти и тъги. И животът в цялата му нетрайност.

Само в безпросветни общества и системи човешкият живот не струва пукнат грош. В страни, където маршируващи хора поздравяват махащи от трибуни. Или в страни, където преследването на хора първо се толерира, после се забравя, накрая се награждава с ордени. В страни, през които е минал пожарът на някоя диктатура, за да изпепели ценността на човешкия живот. И още – в страни хаотични, корумпирани, симулиращи демокрация.

Оттук е тръгнала цялата верига от смърти

Има всякакви възможни обяснения за днешния провал и хаос в несправянето с коронавируса. Може да е от глупост, безхаберие и бездарие на управляващите тази система. Защото изведнъж се оказа, че втората вълна ни е изненадала. През пролетта твърдяхме, че ще използваме лятото и спечеленото време, за да се подготвим. Но някой някъде е казал по веригата онова просветлено българско „а бе, я зарежи, и така може“. Или днешното „Брат, то и без това си е таковало“.

От такива реплики е тръгнала предизвестената смърт на няколко човека по стълбищата пред болници. Човек има право да умира с достойнство, дори когато това достойнство непрекъснато му е отказвано приживе. Оттук е тръгнала и цялата верига от смърти, изстрелваща ни до първите места по смъртност.

Ние, които рядко сме били колективно първи по нещо в света. Всъщност не, били сме. Бяхме „най-тъжното място на света“. Така ни нарече „Економист“ през 2010 година в едно свое изследване. Сега сме шампиони по смърт. От най-тъжното до най-смъртоносното място крачката всъщност не е голяма.

Не може да си сред първите в Европа или в света по бедност, корупция, мръсен въздух, убити по пътищата, конспиративни теории, а в една пандемия да не си пръв по смъртност. Няма как да лъжеш смъртта – тя не е евроинституция, на която да ѝ замажеш очите. Вероятно прекалено заострям и преувеличавам, нека е така. Макар че: кое не е вярно? Странното е, че тези неща не ни стряскат, изгубили сме обикновената реакция, в която след подобни „постижения“ човек би трябвало да изпита сложен, не, прост регистър от емоции – срам, най-напред срам, болка, размисъл, мобилизация, някакъв ход към справяне.

А ние ще потулим, ще се подсмихнем или ще извадим бабаитското „аре марш оттука, бе, светът ще ми каже на мен какъв съм“. И ще влезем в опиума на най-древния народ, нация, цивилизация, на хайдушките копнения и македонския въпрос Това винаги се харчи добре.

Но какво да търсим обяснение, когато провалът идва по спешност, по-бърз от линейка. В такъв момент да се размахват графики с празни легла и обмислени планове като в късния социализъм, едро и напосоки, е цинично. Въпросът не е в леглата – ако беше до това, легла има и в ИКЕА. Къде са графиците и местата за ваксиниране, зали, покрити пространства. Къде са обясненията на министъра за тази свръхвисока смъртност? Защо закъсняхме? Къде е нашето просветено разбиране като общество, в което половината не вярват във вируса, в маските, във ваксините.

Човекът, глупако. Животът, глупако.

През 1992 година Клинтън изковава фразата „Икономиката, глупако!“. Но 1992-ра вече е безкрайно далеч и светът е в съвсем друга криза и драма. До голяма степен и заради това, че беше хипнотизиран единствено от икономически растеж на всяка цена. Думите сега са съвсем други: „Човекът, глупако!“. Дори и това вече е минало, след като гледаме репортажи за убити с газ милиони норки, за изчезващи видове и топящи се ледове, за да ни се даде урок, че всичко е едно. Затова думите следва да са: „Животът, глупако!“.

Преди десетина години в разгара на икономическата криза се опитах да кажа, че не сме направени само от икономика и политика, че има едни други, невидими кризи, които дебнат, но никога не говорим за тях, защото правителствата и медиите са чувствителни най-вече финансово.

Екзистенциалното, както и културата, те смятат за дреболия. Ако властта и обществото ни (и двете заедно) имаха друга чувствителност, нямаше да сме свидетели на това, което се случва тук и сега. Не в това безсилие, не в този хаос. Апатия или емпатия – това е въпросът.

Коментарът на Георги Господинов е публикуван в „Дойче веле”

Post Views: 16

КОМЕНТАР

Пенсионирка с рак проси на улицата, а украински богаташ с Макларън за милион, се шири в петзвезден хотел, който му го плащаме ние

“Това е баба Боряна.

Искам да ви запозная с нея. Тя е бивша учителка по икономика.

На днешен ден – без пенсия, без семейство и без дом.

Загубила е дъщеря си в автомобилна катастрофа.

Със здравето е зле – има рак. Живее на улицата.

И тук държавата я няма – никаква!

Разплака се, когато седнах до нея и я попитах как е! Но въпреки цялото нещастие, което я е сполетяло, накрая ми каза : “Ще кажа, че съм добре!” Учтива, възпитана, с мъка в сърцето жена.

Тя ме посреща, когато отивам на работа и когато се прибирам от работа.

Всеки ден ми пожелава хубав ден, с усмивка. Тя е там, на изхода на подлеза на “Тодор Каблешков”, в София, и ако имате път натам, не я подминавате, дайте й нещичко, било то и храна, тя ще ви поздрави с благо сърце.

В пътите, когато съм й купувала закуска с чай, ме е питала: “А ти имаш ли какво да ядеш, моето момиче?” Когато я попитах дали не може да бъде настанена в старчески дом, тя ми отвърна, че няма как, понеже няма с какво да си плаща таксата за него.

И тук, за съжаление, държавата също я няма! Държавата ни е във Франция, да подпира чужди катедрали, държавата ни е заета да си купува имоти на безценица, но не и да се грижи за бедните си хора, не и за тях.

Тук сме ние, обикновените хора от народа, които помагаме с каквото и колкото можем! Затова нека помогнем на баба Боряна!!! Ще съм радостна, ако тази жена успее да изживее последните си години под покрив!!!

Единствената идея е, който може да й помогне, това е! Ако искате да помогнете, намерете я, отидете при нея и й помогнете!”

Добромира Велчева

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 10

КОМЕНТАР

Тези, които се “бореха” с “чудовищата”, самите те станаха чудавища*

Министерството на тази жінка е забранило на туроператорите да продават самолетни билети за Русия.

Представяте ли си… Както казваха едно време хората, които не се подведоха по самоубийствения ентусиазъм на 89-та – нали за това скачахте…

Голям рев беше, че комунистите не пускали някои да пътуват на запад. После дойде промяната. Дойде отвън, разбира се, нямаме принос Станахме модерни. А според Петър Стоянов “модерните държави трябва да следват международните норми, дори с цената на отказ от националния си суверенитет”.

Добре, от националния си суверенитет се отказахме. После влязохме в клуба на богатите. А в клуба „крайъгълен камък“ беше свободата на придвижване. И ето, лека полека стигнахме до там, да ти казват къде можеш да пътуваш и къде не… И за какво си дадохме суверенитета тогава?

Времената са други, аз билет за Москва ще си намеря. Имам да взимам онези четири хиляди за десет месеца, че Владимир Владимирович вече не може да ми ги превежда по банка. Ама тези сталински методи в клуба нещо ми идват в повече.

„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше. А някои стават чудовища и без да се борят много усърдно. Голяма борба, няма що… След обяд горчица.

„Портретът на Дориан Грей“ като че е писан за Надежда. Избрах една от добрите и снимки, другите ги знаете.

**„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8

КОМЕНТАР

ПИСМО ДО МУТРАТА БОЙКО

ПИСМО ДО МУТРАНА БОЙКО. НАИГРА ЛИ СЕ, БОЙКО? СЛЕД 3 ГОДИНИ ЗАГОВОРИ С ЧИЧО РУМЕН, ХРИСТО И АХМЕД, ПОБЕДИТЕЛ ЛИ СЕ ЧУВСТВАШ, БОЙКО? ЩОТО ИСТИНСКИЯ „МАНАСТИР“ БЕШЕ ПАРАКЛИСЧЕТО ЗАД „ДОНДУКОВ“ 2…

Е, Бойко, как си сега, Бойко? Наигра ли се, Бойко?
След 3 години заговори с чичо Румен, Христо и Ахмед, победител ли се чувстваш, Бойко?

Не ти харесваше да пишеш бюджети с Асен и Бате Данчо, затова сега няма да пишеш никакви бюджети, а твоя Влади ще си говори сам със стената, докато громи бюджетите на Чичо Румен пред празна зала.
Христо като по-умен от теб поне се сети да избяга някъде в Брюксел, за да се скрие и сега никой да не го пита за „сглобката“. Само че и четиримата знаем как стана тя, знаем и как приключи.

Всъщност, и петимата знаем.
Щото истинския „манастир“ беше параклисчето зад „Дондуков“ 2, където ни събра дедо поп, надянал расо с пагони на ВВС и калимявка със сърп и чук на чело.
А заради твоите простотии зорлем да се върнеш като премиер, никога няма да се видиш пак на власт, а единственото място, където може да се върнеш, е ареста. Само дето този път може да не е за 24 часа, а за малко повечко и както си трябва.
Ама те ти го писаха тука Веселина Томова и компания след Пазарджик: тогава ти светна червената лампа, но след нея обикновено следва да светне и синята.

Е, май наближава този момент със синята лампа, не мислиш ли?

От 20 години цакане на бридж белот с ужким твои богати приятели, които денем щавеше, а вечер им разправяше вицове и им се правеше на другар, сега май ти си ощавения.

Къде ти бяха гласовете от бизнеса в неделя бе, Бойко? Едрият капитал къде се скри, за гъби ли беше в неделя? А-а-а, той бил избягал при Радев… Много умно, и аз бих направил така. Кой нормален човек би те търпял след 20 години рекет, за да има да си „управляваш“ някоя и друга мома по ловните стопанства.

И не ми се отваряй с това колко си важен в чужбина.

Я кажи, Урсула обади ли ти се да те утеши нещо? Не? А-а-а, сърдита ти била… Не думай. И аз така чух, развалил си им бил купона на ЕНП след победата в Унгария над Орбан.

Лоша работа, Бойко, сега няма да ги събираш пак „на Варна“ в Евксиноград да им показваш Слънчевото бунгало. Но нищо, ти си голям международник и Бай Тръмп ще те закриля. Е, след 2 години ще го сменят с някой приятел на Сорос, който ще те погне пак като през 2020 година, но нищо, ти нали си голям тарикат, пак ще се измъкнеш, криейки се някъде в държавни почивни станции из страната.

Искрено твой,

Ортак по неволя ДП

Post Views: 7