Изключително неприятна за САЩ информация беше хвърлена в медиите броени дни преди посещението на ръководителя на Държавния департамент в Пекин. Твърди се, че Китай има някаква “разузнавателна база” в Куба, способна да наблюдава Югоизточната част на САЩ. И въпреки че всички замесени страни отричат това, американската реакция беше много нервна. Защо това, което се случва във всеки случай, е в полза на Русия?
Китайски шпионски център се появява в Куба, на 160 километра от американската Флорида. Това съобщи американският “Уолстрийт Джърнъл”. Според експертите, цитирани от вестника, тази база ще позволи на Пекин да подслушва цялото югоизточно крайбрежие на САЩ. Тоест да направи приблизително това, което направи Русия от базата си в Лурд (закрита в началото на 2000-те години). И в замяна на получаването на такава възможност Пекин се е съгласил да плати няколко милиарда долара на Хавана.
Кубинските власти отричат всичко. Заместник-министърът на външните работи на Острова Карлос Фернандес де Косио нарече публикацията на “Уолстрийт Джърнъл” “абсолютна невярна”, продиктувана от желанието да се оправдае дългогодишното икономическо ембарго срещу Куба. Китайците също отрекоха. Говорител на китайското външно министерство каза, че Съединените щати “разпространяват слухове и клевети”, като същевременно са “най-мощната хакерска империя в света”.
Любопитното е, че тази информация се отрича и от американските власти. Официални лица публично казват, че не знаят за такава база. Непублично те казват на журналистите, че Китай не създава нищо – в крайна сметка той вече я е създал. Те казват, че Китай отдавна използва Куба, за да шпионира Съединените щати и дори обнови оборудването си на Острова на свободата 2019 г.
“Китайската заплаха на прага”
Предпазливостта на Белия дом е разбираема. Ако той официално признае наличието на разузнавателна база, ще получи мощен удар от критики в началото на предизборната кампания. И за демократи, и за републиканци – за пропускане на сериозна заплаха за националната сигурност.
„Намираме се в нова студена война – и тя стигна до прага ни“, каза конгресменът Майк Галахър. За “китайската заплаха на прага” пише и бившият посланик на САЩ в ООН, а сега един от кандидатите за президент от Републиканската партия Ники Хейли. Тя призова Джо Байдън да се „събуди“.
Разузнавателната база в Куба се възприема от американските политици като сериозна заплаха – и не само защото Пекин може да е в състояние да подслушва военните бази в югоизточната част на САЩ. Тази база е само семе, основа за задълбочаване на военно-политическото сътрудничество, което може да доведе до това, че Куба ще даде на Китай възможността да проектира мощ на американския праг.
Не чрез изграждане на скъпи самолетоносачни групи и разполагането им в Тихия океан, не чрез програми за изграждане на атомни подводници, а много по-евтино – пълноценна военна база, разположена на няколкостотин километра от американското източно крайбрежие. Тоест в Куба. При това база както с конвенционални оръжия, така и евентуално с ракети.
За Съединените щати това е неприемливо, защото те все още мислят като държава-остров. Тоест държава, която е защитена от врага с хиляди километри вода. Разбира се, степента на тази защита намаля след придобиването на балистични ракети от редица страни, както и асиметричните методи за атака, които се появиха в терористичните организации (например чрез отвлечени самолети, както се случи на 11 септември, 2001). Въпреки това Съединените щати все още са изключително чувствителни към всякакви опити на потенциални съперници да разположат военна техника близо до американските граници. Ето защо те следят с такова безпокойство развитието на иранско-венецуелското сътрудничество, както и плановете на Китай да закупи/модернизира/строи пристанища в Южна и Централна Америка.
Куба обаче е по-близо от всички тях като разстояние. И разстоянието не е до Аризона или Ню Мексико, а до най-населените и икономически важни региони на Източното крайбрежие на Съединените щати
Нова тухличка
Формално Хавана категорично се противопоставя на каквото и да е чуждестранно военно присъствие в Карибите. Китайците обаче не бързат.
Пекин, в обичайния си стил, избира тактиката на постепенно увеличаване на натиска, тоест бавно, но устойчиво задълбочаване на сътрудничеството с Куба до етапа на “военно-политически съюз с китайска специфика”. Същият, който Китай вече сключи със Соломоновите острови и редица други държави.
„Китай отхвърля блоковия подход и влиза в по-гъвкави отношения с други страни. Отношения, които позволяват на Китай да развива военна инфраструктура на територията на тези държави, но без да сключва съюзи в класическия смисъл – със задължения за взаимна защита, взаимна подкрепа“, обяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания. Всъщност, вместо гаранции за защита, Китай предлага на тези страни своите инвестиции и/или опрощаване на дългове към китайските банки. И страните приемат това плащане.
Теоретично САЩ са в добра позиция да противодействат на китайското нахлуване в Южна и Централна Америка. Необходимо е само да се нормализират отношенията с местните държави и да се спре тероризирането им заради лявата им идеология. И преди всичко да се нормализират отношенията с Куба, тоест да се вдигне безсмисленото и дори вредно за интересите на САЩ икономическо ембарго, което носи толкова много страдания на кубинците.
Съединените щати обаче не могат да предприемат тези прости стъпки. Отчасти защото администрацията на Байдън и редица нейни поддръжници са обсебени от дневния ред за правата на човека. Отчасти защото този вид решения изискват консенсус между републиканци и демократи, а такъв няма. Отчасти защото има само консенсус по въпроса за отказ на държавите от Латинска Америка да избират суверенна политика. Но основното е, че американската външна политика е загубила своята цялост и стабилност. Всички решения, които сега може да вземе американският президент, могат да бъдат отменени при неговия приемник (както направи Тръмп по въпроса за Иран и Куба – отмени политиката на Обама за увеличаване на взаимодействието с острова, върна санкциите).
Затова най-вероятно Америка ще отговори на кубинската активност на Китай по традиционния си начин – санкции, заплахи, отмяна на посещения. Любопитното е, че този скандал донякъде напомня на случаите с китайските балони, пуснати над САЩ в началото на 2023 г. И двете са свързани с дейност на китайското разузнаване на територията на Америка и избухват точно преди планираното посещение на Антъни Блинкен в Китай.
В случая с балоните преговорите бяха отменени – Блинкен отказа да лети. Явно сега е възможна подобна ситуация – посещението трябва да се състои на 18 юни, но към 12 юни китайското външно министерство не може да потвърди, че държавният секретар на САЩ ще ги удостои с присъствието си.
И ако Блинкен наистина не се появи отново, тогава кубинската история ще стане още една тухличка в американско-китайската ескалация. Това ще се разглежда от американците като преминаване на червена линия – с последваща готовност да се отговори (например по тайванския въпрос). Което, разбира се, е изгодно за Русия.
