ПАРИ

СКАНДАЛ: ГЕРБ пръсна 1,2 млрд. лв. за битката с вируса – 400 млн. предизборно отидоха за чиновниците, а народът гладува!

може да достигне половин милиард лева до края на 2020.

Информационната система на БРРД за следене на коронасубсидиите съдържа до момента данни за близо 1,2 милиарда лева помощи за справяне с коронакризата. Резултатите са представени в търсачка, в която може да се търси по име, ЕИК на фирма, програма за подпомагане, дейност на фирмата, собственици и други критерии, пише bird.bg.

Резултати на база данните до 10.12.2020 включително.

Антикризисните мерки за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 получават 68% неодобрение от бизнеса, съобщава Българската Стопанска Камара на 1 декември 2020 г. Всички показатели са на червено: 71% от декларират, че състоянието на фирмата им се е влошило (спрямо 25% миналата година); 66% не са използвали програмата “60/40”, 85% не са използвали помощта за запазване на работни места в транспорта и туризма; 89% не са се обърнали за помощ за туроператори и туристически агенции, 98% не използват безвъзмездната помощ (3-450 000 лв.) за малки и средни компании в транспорта, 65% не са потърсили помощта (3-10 хил лв) за микро- и малки предприятия, 89% не са използвали безвъзмездна помощ (30-150 хил лв.) за средни предприятия, 90% изобщо не са потърсили оборотните кредити на ББР, над 90% до 99% не са се възползвали от микрокредити, оборотно или друго финансиране.

Унищожителната оценка на бизнеса и БСК за мерките на правителството цяла седмица беше цитирана и обсъждана в деловите и общопрофилни медии

“Къде, по дяволите, са парите?”

Пита в заглавие на свой анализ Капитал на 4 декември 2020, а дни по-рано, в публикация “Новите” пари за бизнеса се оказаха препакетирани стари”, разобличава неверните твърдения на икономическия министър. „Бизнесът: Трябва ни подкрепа сега, не предизборен и подкупен рог на изобилието” – цитирхме призивът на предприемачите. В понеделник, на 7 декември 2020, по време на посещение в Цалапица, в една от фирмите възползвала се от мярката 60/40, премиерът отговори задочно:

“Над 1 милиард и 100 милиона лева даде държавата чрез антикризисните мерки от март досега, за да подпомага малките, микро, средните и другите предприятия.” Бойко Борисов на 7 декември 2020, цитиран от Пресцентъра на МС.

Така ли е в действителност?

Анализът на данните обаче показва друго. Близо 350 милиона лева или около 1/3 от всички отпуснати до момента средства за преодоляване на последствия от пандемията COVID-19 отиват в държавни и общински фирми, министерства и агенции. Общо 17 публични предприятия, контролирани от Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) към МС, са сред бенефициарите на значителни суми.

Най-яркият пример за най-голям бенефициар е държавното предприятие “Мини Марица-изток” ЕАД, заедно с клоновете му – рудниците, което както отбелязва Капитал, е на загуба дори и след получените десетки милиони коронасубсидии. Друго голямо публично предприятие с лъвски пай от коронасубсидиите е “Български пощи” ЕАД.

Най-големият бенефициар до момента е Министерството на здравеопазването с над 280 млн. лв. коронасубсидии по три процедури и те не бива да се разглеждат като „икономически” мерки за подпомагане на бизнеса. Първата, „Борба с COVID 19“ по оперативна програма „Региони в растеж”, е за 40.4 млн. лв. с 85% еврофинансиране. Другите две са с идентични наименования „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID-19”, и двете по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, като едната е за 60 млн. лв. с 85% еврофинансиране, а другата е за 180 млн. лв., но вече със 100% еврофинансиране.

Значителна част от тези средства би следвало да е предвидена за допълнителни възнаграждения на медиците на първа линия, но колко реално са изплатени, за кои периоди и на какъв брой работещи на първа линия, все още не е отчетено, като се изключат спорадични съобщения както за плащания, така и за административни неуредици и неплащане.

Десетки общински предприятия също са сред бенефициарите, като в таблицата е представена обобщената информация за общините с най-много коронасубсидии.

Столична община държи първенстввото с “Метрополитен”, “Център за Градска Мобилност”, “Столичен Автотранспорт“, “Столичен Електротранспорт” и др.

“Бургасбус” допринася за почти цялата сума на коронасубсидиите в община Бургас. “Пътнически Превози” в Сливен отрежда третото място на града сред общините. В Стара Загора, Русе, Габрово и Плевен отново заслугата е на общинските транспортни фирми.

➡️ Стани ни приятел във facebook и препоръчай на своите приятели

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.

След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.

Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.

„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.

МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ

Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.

Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.

Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.