Всички знаем, но си траем: Бандити управляват България
Една турска поговорка гласи: „Да му имаш втория акъл на българина!“. Смисълът е ясен и насочва към първосигналното невежество на нашенеца, коригирано понякога от мъчителен катарзис и закъсняло осъзнаване. Мъдростта на тази сентенция е доказвана безброй пъти от живота, но защо ми се струва, че в наши дни и „вторият акъл“ се оказва също толкова нефелен и сбъркан като първия.
Нашето общество, ако все още имаме право да се отъждествяваме с тази социално-историческа категория, се лута като племе от зрящи слепци, които не могат да разчетат и най-елементарната истина. Или не искат, защото е по-удобно и по-безопасно да бъдеш едноклетъчен организъм вместо човек с „втора сигнална“, тоест морална, мисловна, критична система. При „комунизма“ поне съществуваше битовото дисидентство в кухнята и под юргана, а сега и това го няма…
Култът към Бойко записа две десетилетия
и все още е в действие. Наистина, удивителна устойчивост на първобитните масови инстинкти, дресирани най-вече чрез екрана и въобще чрез цялата медийно-информационна среда, преливаща от „мисирки“, „баджаци“ и „баджанаци“.
Впрочем, не трябва да подценяваме предварителната подготовка и стратегическата визия на сценаристите и режисьорите, създали явлението „Борисов“. Без съмнение, те са изчислили изключително точно и първия, и „втория“ акъл на българите. В сметката, естествено, трябва да бъдат включени и личните качества на родния „Франкенщайн“, многократно надминал очакванията на своите родители.
Природна дарба за манипулация на околните, харизма, чар, усет за ситуация и… „ротация“ на 180 градуса. Плюс гениална способност за измъкване от всяка неприятна галимация. Тоест, култът към личността на Бойко Борисов придоби екзистенциални, паранормални, направо сексуални стойности, недостижими за предшествениците в жанра Вълко Червенков и Тодор Живков. Дори за „Вожда и Учителя на народа“ Георги Димитров.
А сега се чудим и маем как, защо, нима, докога ще продължава така? Онзи ден Къро, вчера Галев, безкрайна кървава сеч по пътищата, украински рекет и съответните корупционни схеми плюс обяснения между разни твари от породата „Мата Хари“?! Много просто – откакто майорът от Пожарната и „лейтенант“ от силовия сектор сложи голямата шапка и лъскавите генералски пагони на Главен секретар на МВР, назначен от „царя“, се очертаха контурите на операция „Любимец-21“, ако използваме числото на новото столетие.
Постепенно, методично и садистично чрез технологията на масовата мозъчна трапанация от екрана и Мрежата на нацията бе внушено, че на Земята е слязъл българският Месия, съчетаващ политически идеологеми, фолклорни песнопения и еротични видения.
За всекиго по нещо и всичко в един Образ: „най-младият син на Партията с баща партиен секретар“ – наше момче за „червените бабички“; „…дедо ми го утрепаха комунистите“ – попътен на античервения реванш; строител на пътища като римски Цезар; парче от народа чрез „филията с мас“ и, разбира се – „аз съм прост, и вие сте прости…“; един от елита с пурата, Джипката и топлата връзка с „Лукойл-Правец“ и трибуна „Моци“ в Разград; куче за Путин и кучешка поза в полата на Меркел…
И, може би най-важното и най-фаталното за България от култа към Банкя – от Главното секретарство в МВР през трите премиерски мандата у нас бе наложена Матрицата на „улицата“, като метафорично обобщение на бандитския диктат. Бойко и ГЕРБ не са създатели на групировките, но поради природата на Лидера и на неговата Корпорация за осребряване на Властта цялата държавна и обществена система у нас бяха деформирани, опорочени и криминализирани до степен на тотален разпад, направил възможна трагикомичната история около Ангел Христов. Уви, днес нашата страна се асоциира по света най-вече с Галеви, Къро, Таки, Брендо, Пепи Еврото и подобните герои от сивата фауна.
А ние с гайдите знаем немалко за шуробаджанашките, землячески, роднински, любовни и спортни назначения, за „обществените поръчки“ с белязани карти от белота в „Дианабад“, за източването на еврофондовете чрез виртуални проекти, кухи декари земя и мъртви глави добитък. Да не стигам до чудовищните комисионни за стотици милиони покрай поръчките за имагинерни „фантоми“, излишното оръжие, „енергийната диверсификация“ и „зелената фалшификация“.
Да, всичко това е ясно, а много остава зад Стената на Омертата, но и досега Бойко Борисов е прав, когато съгреши дори. Също като Партията от легендарния стих на Христо Радевски. Точно така, след като и онези „отличници“ от Харвард, които уж искаха да го арестуват, сега го бранят като френската комунистка Раймонда Диен. Преди 73 години смелата девойка ляга пред влага с танкове за окупационните сили на Париж в Индокитай. Ще се намери ли подобна героиня у нас, която да изрази несъгласието на българския народ с оръжейните доставки за бандеровската хунта в Киев? Съмнявам се заради „първия акъл“…
Всички знаем, но си траем
Но да попитам – сега ли все още Главният прокурор се сети за това, което от близо десетилетие бе ясно на всеки втори футболен запалянко у нас? Очевидно „вторият акъл“ на българина действа на втора скорост и винаги изостава от Истината, консумирана по правило студена. Всички знаем, но си траем, за да не паднем от коня на Винету. Виж, Царя Освободител си плаче за демонтаж, наред с Гурко, Скобелев, Столетов…
И малко отклонение за освежаване. Тези дни пътувах из Балканите и в един момент маршрутът ме срещна с набор от Хърватия, който типично по нашенски изрече каламбура: Тито -беше електричар, Живков – печатар, а Бойко – пожарникар! Оказва се, че и не толкова близките комшии са наясно с нашето дередже.
Продължихме лафовете на студено пиво със Сталин и Путин, без да пропуснем Хитлер, цар Борис, Милошевич и Вучич, а събеседникът ми, явно силно зависим от Мрежата, се възмущаваше от своя президент Зоран Миланович, който тези дни заяви, че няма да допусне неонацистка риторика в Хърватия под мотото „Слава на Украйна“. Както и оръжие за Зеленски. Аз от своя страна си помислих, че Зоран и Орбан са светъл лъч в тъмата на Слугинажа, но предпочетох да сложа точка и да се разделим без усложнения. Пардон, а какъв „русофил“ е Румен Радев?
Продължавам с футболната разходка, тъй като на зеления терен и наоколо се преплитат видимите и невидимите вектори на официалната и задкулисната държава. Мастит доскорошен футболен президент, ерудиран и информиран човек, ми разказа съвсем откровено как Бойко Борисов е изпратил една от „главните строителни корпорации“ да изградят част от стадиона в Подуяне срещу ресто по „обществени поръчки“.
Успоредно с идентична схема с фирма, участваща в магистрала „Хемус“ на североизток. И още. Цял Пловдив знае за политическата поръчка за десетки милиони с адрес „Колежа“ и „Лаута“, от която общинарите се видяха в чудо, а местните и националните данъкоплатци продължават да покриват. Кметът на ГЕРБ Здравко Димитров се опита да каже нещо по темата, но на секундата му бе отнет микрофонът, а мандатът му на практика приключи предсрочно. Ето това представлява Системата „Бойко“, докарала страната до пълен институционален и морален колапс.
Национални предатели? Не, жалки ласкатели!
Напоследък доби актуалност темата за „националните предатели“, активирана след записите на Руди Василев от седянката на ПП. Вече обсъждахме това неформално СРС, от което за сетен път се убедихме, че плащаме още едно ДДС, а именно – Данък Добавен Слугинаж. Така излиза от откровенията на „кирчовците“ как всичко съгласуват, координират и рапортуват пред Посолството. Впрочем, българите извън „първия“ и „втория“ акъл са наясно и без самопризнанията на харвардските пудели.
Национални предатели? Не, тази квалификация е прекалено силна за този евро-атлантически планктон от вида „цаца“. По-точно е да се каже – жалки ласкатели, готови да плюят на баща, майка и родина, само и само да угодят на глобалната Директива за осигуряване на тил, финансиране, снабдяване и, ако се наложи, пушечно месо за войната на САЩ и сателити срещу Русия в Украйна.
Именно това е целият зор за редовно правителство на всяка цена, защото един служебен кабинет не разполага с пълномощия за пълноценно включване в поредната „Коалиция на желаещите“ без право на отказ…
Всички други алабализми за Шенген, Еврозоната и т.н. са добавка към основната Директива на „началниците“, а именно – всичко за фронта, всичко за победата в Украйна! За това им трябва „правителство на всяка цена“, ако ще и за сметка на индулгенция за Мафията-държава от близо две десетилетия насам. С уточнението, че Тройната коалиция с всичките си грехове бе детска игра в сравнение с „чудото“ ГЕРБ. И така до ПП-ДБ…
Между другото, Гешев започва да ми става симпатичен, защото спокойно можеше да си трае и да замине посланик по живо, по здраво. Но той очевидно се удари челно в сентенцията, гласяща, че няма ненаказано добро. Тоест, чувството му за елементарна справедливост възнегодува срещу номерата на Бойко и ГЕРБ след всичко, което Главният прокурор е направил за Системата.
Това не го оправдава, но обяснява много неща. Защо обаче ми се струва, че Брюксел ще се направи на три и половина за „Барселонагейт“ и всичко от този порядък, за да наложи новото ДДС. Разбирай, Слугинаж докрай, точно по вкуса на родния „елит“, готов да посреща с един букет Сталин и Хитлер, Байдън и Путин. Първият и „вторият акъл“ на нашенеца са зомбирани със заклинания за Диктатурата на Кремъл до 10 ноември 1989-та, а оттогава досега е все същото с обратен знак и цвят.
