ЗАКОН

3 неудобни въпроса към прокуратурата за снимките и записите на Борисов

Прокуратурата много се обижда, когато някой я разкритикува за прилагане на двоен стандарт при разследването на престъпления. И редовно се хвали, че не прощава и на хората по високите етажи на властта, ако те са нарушили закона. Реалността обаче я опровергава и отдавна никой няма илюзии за безпристрастността на разследващите органи. Затова и едва ли някой е останал изненадан, че държавното обвинение не видя нищо нередно в записите, в които глас, приличащ на този на премиера Бойко Борисов, нарежда кой бизнес и политически противник да бъде ударен от независимите уж държавни органи. Нито пък се впечатли от чекмеджето с пачки евро и златни кюлчета в правителствената вила „Секвоя“. В случая забележителни са нелепите обяснения, с които прокуратурата се опитва да оневини премиера. Точно те повдигат неудобни въпроси за работата на самата прокуратурата.

1. Защо не бе открита Мата Хари?

Въпреки, че прокуратурата е отделила повече време да търси автора на кадрите с чекмеджето на премиера, отколкото да разследва неговото съдържание, така и не е успяла да установи коя е мистериозната дама, заснела снимките и видеото от спалнята във вила „Секвоя“. Констатирано е, че те са направени от „жена в черна рокля, без ръкави, с гривна на ръката, с тъмна коса, но поради лошото качество, както и поради това, че се касае за отражение, за експерта е трудно да определи повече детайли“. И толкова!

От прессъобщението на прокуратурата не става ясно дали тя е задала въпроса на премиера Бойко Борисов, който многократно публично намекваше, че знае кой го е злепоставил. Той например заяви, че става дума за „една прекрасна госпожа“, която го е посещавала във вилата, но не е проверявана от Националната служба за охрана и е успяла да вмъкне пари и злато за реквизит. На директен въпрос на „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ дали жена, с която премиерът е имал връзка, е вкарала това в къщата му, Борисов взема дамската чанта на седящата до него шефка на кабинета си и казва: „Погледнете тази дамска чанта: Вътре има достатъчно място, за да съберете малки кюлчета злато и пачки пари. И тогава ми се обажда дамата и казва: „Идваш ли? Чакам те“. Аз й казвам: „Изчакай, все още съм на интервю, идвам след 15 минути“. Охраната има указания да я допусне в къщата ми и сега тя знае, че има 15 минути, през които е необезпокоявана там. След това слага парите и златото в шкафчето ми, излиза и започва да снима с мобилния си телефон и отново идва в спалнята ми. Като Мата Хари.“

„Премиерът Бойко Борисов ще бъде разпитан след събирането на множество доказателства, за да може прокуратурата да стъпи на някаква база при задаването на въпросите“, обясняваше неотдавна наблюдаващият прокурор по делото Боряна Бецова. Ако се съди по крайния резултат, или тя не е посмяла да го попита коя е дамата, или премиерът лъже, като обяснява случката с някакви зловещи сценарии на КГБ.

Има още една възможност прокуратурата да научи коя е мистериозната дама – като попита НСО. Оттам вече опровергаха премиера за това, че при него влизат гости без проверка на багажа. Т.е. те би трябвало да знаят кой е внасял злато и пачки евро в резиденцията на премиера. Прокуратурата обаче се интересува от други детайли. „Изискахме материали от Националната служба за охрана (НСО) за броя на хората, които са охранявали обекта и са имали достъп до него между 2017 и 2019 г. Приблизително по списъците, които получихме, там са минали около 180 души, сред тях служители от охраната, техническата поддръжка, хигиенистите и др.“, твърди Бецова. Явно никой от тях обаче не е питан за тайствената дама. И разследването спира без обяснение.

Интересното е, че държавното обвинение изобщо не се интересува от автора на скандалните записи, в които премиерът псува и се саморазобличава в злоупотреба с власт. Никъде в съобщението на прокуратурата не се казва дали Борисов знае кой го е записвал, или пък разследващите да са направили опит да стигнат до човека по друг начин, например, с IP адрес на компютъра, от който е изпратен записът. Никакъв интерес не е проявен и към събеседниците на премиера, които стоят от другата страна на слушалката. Тъй като скандалът е с голямо обществено значение, прокуратурата би трябвало да покаже протоколите от разпитите по делото, както обича да прави в името на „прозрачността“. Явно в случая частният интерес е надделял над обществения.

2. Разследва ли се въобще съдържанието на записите и снимките?

Прокуратурата почти не обръща внимание на пачките евро и кюлчетата злато на снимките от спалнята на премиера. Тя се е задоволила с констатацията, че тъй като файловете не са оригинални – променяни са датите, на които са направени, не може да се установи дали банкнотите и златото са истински. Техническата експертизата обаче не е показала снимките да са манипулирани като съдържание – с фотошоп например. Така че по серийните номера на банкнотите, които се виждат, може да се разбере дали те са фалшиви и къде и кога са отпечатани. Още по-лесно е да се проследят кюлчетата злато чрез серийните номера. Прокуратурата обаче не се занимава с тези „подробности“.

Държавното обвинение е подходило също толкова лежерно и към съдържанието на аудиозаписите, където има директни доказателства за злоупотреба с власт. Пример за това е заключението на наблюдаващите прокурори, че няма каквото и да било въздействие от страна на министър-председателя във връзка с обвинението срещу бившия зам.-министър на икономиката Александър Манолев, който е подсъдим за злоупотреба с еврофондове за къща за гости. „Аз го предупредих !“, казва Борисов в записа. Прокурорите обаче не се интересуват той откъде е знаел и защо го е предупредил.

Според прокуратурата и хвалбите на Борисов, че е изпратил на частни компании и политически противници проверки от една или друга институция, са чиста лъжа. „Иначе раздуйте това, че вкарах КФН по „Еврохолд”, на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно!“, казва премиерът в записа. Според прокуратурата обаче проверката на Комисията за финансов надзор срещу „Еврохолд България” през април 2019 г. се е случила без упражнено влияние от страна на премиера.

Прокуратурата отхвърля и самопризнанията на Борисов, че е искал да „изгори“ евродепутата Елена Йончева, която беше проверявана за къщи за гости на семейството ѝ. „Те ги показваха… С цветенца. Сега съм пратил полиция, ако се окаже, че там също като при Манолев не са ходили гости, изведнъж си разследваща журналистка, ама свекъра ти не го разследваш“, чертае плана Борисов в подслушания разговор. И в този случай прокуратурата отрича премиерът да е упражнил влияние, въпреки че проверката от МВР на въпросните къщи е факт.

Незнайно поради каква причина проверката на записите с гласа на Борисов се ограничава само до първия изтекъл в интернет. Изобщо не е разследван разговорът му с човек на име Валентин Василевич, за когото се подозира, че е бизнесменът Валентин Златев. „Ама с тия двамата Корнела и Радев… са големи сладури. И понеже навсякъде приказват, че ти си им основният гръб, хич не е приятно“, казва Борисов и продължава: „Ама ако искаш утре вечер, ако си тука, мини да ме видиш. Еее, когато ти е на кеф на тебе…Но мисля, че между редовете ме разбра, особено за…едната! Особено за едната!“. Тези му думи оставят впечатление за заплаха към едър бизнесмен, както и за задкулисни договорки.

Пренебрегнат е и записът на разговора на премиера с бившия председател на КС Борис Велчев, когато нарича „братиньо“. В него Борисов прави намек, че бившият ректор на УНСС Стати Статев е злоупотребил с държавни средства, за да си построи хотел в Гърция. „Четири милиона и половина станаха на 16 милиона и половина, щото трябва да му построиме и хотела“, казва премиерът по адрес Статев и допълва: „Аз му казах – утре ще дойда, ще ти дам парите, но паралелно с това вкарвам АДФИ и от хотела ти в Гърция дотука ще дойдат по това… Аааааа, викам, сладур такъв… ще ме притискаш!“. За всичко това прокуратурата остава глуха.

3. Защо прокуратурата се изживява като адвокат на премиера?

В скандала с пачките в чекмеджето държавното обвинение категорично отхвърля версията, че става дума за недекларирано богатство на премиера. За сметка на това обръща внимание за друга възможна хипотеза за снимките – „предположението, изложено от свидетели по делото, че приобщените видеозапис и снимки отразяват специално аранжиран интериор с вещи, с цел представяне на определен негативен образ на министър-председателя. Тази хипотеза е в унисон с други установени в хода на разследването доказателства“, казват от прокуратурата.

Точно тази версия лансира на няколко пъти, без никакви доказателства, премиерът Бойко Борисов, който вижда зад записите и снимките дългата ръка на КГБ. До Военноокръжната прокуратура обаче са изпратени материали по делото, от които следва да се установи има ли пропуски и нарушения при изпълнение на служебните задължения на служители на НСО, които охраняват премиера.

Някои моменти в разследването на прокуратурата повдигат въпроса дали обстоятелствата и фактите не се изкривяват в полза на премиера. Така, например, се оневинява репликата на Борисов, че заедно с главния прокурор Иван Гешев, шефа на Антикорупционната комисия Сотир Цацаров и бившия финансов министър Владислав Горанов са се подигравали с политици от Германия, Унгария и Полша.

„Сутринта имах същия случай. И Влади Горанов, Сотир, Гешев (не се чува) по телефона и се смеят, а аз с такова удоволствие им обяснявам на колегата баварец, че вследствие на моята простотия всичко се случило. После на колегата унграец и колегата поляк. И накрая Гешев ми вика: „Абе, аз обичам да се правим на луд, ама Вие, господин премиер, май се правите много успешно”. Не, бе, викам, брат ми – прост съм и ми е лесно!“, разказва Борисов.

Този момент от записа е разтълкуван по интересен начин от прокуратурата. Кой знае защо разследващите например са решили, че става дума за разговор между българския министър-председател и премиерите на Унгария, Бавария и Полша в изричното присъствие на Гешев, Цацаров и Горанов. Така проверката установила, че разговор в такъв формат не се е състоял.

Държавното обвинение така се престарава да изчисти Бойко Борисов от всички грехове, че дори го оневинява за определението, което даде на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. „Просто Цвета да каже: „Аз съм проста кърджалийска ***** и не мога да правя разлика между масово изтребление и геноцид. Съобразете се с мойта простотия“. И така…“. В този случай прокуратурата държи да изясни, че обидните думи спрямо жената не са престъпление и тя не може да се занимава с тях.

Така премиерът Бойко Борисов успява да се измъкне невредим от поредната порция скандални записи, заради които във всяка нормална държава би си имал сериозни неприятности с правосъдието. Също както стана със записите за Мишо Бирата и „Не ми се подсмихвай, ти си го избра!“. Записите обаче ясно показват порочния начин, по който се управлява в България. И са безспорно доказателство за нефелността на органите, които са призвани да не допускат това да се случи. Докато това не се промени, България не може да претендира, че е демократична държава, в която властват правилата и законите, а не задкулисните договорки.

Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.

Качваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.

Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.

Post Views: 4

ЗАКОН

Конституционният съд отхвърли искането на президента за референдум за еврото

Конституционният съд отхвърли като недопустимо искането на президента Румен Радев за отмяна на решението на председателя на Народното събрание Наталия Киселова,

… с което тя отказа да внесе за разглеждане в парламента искането на държавния глава за свикване на референдум за влизане в еврозоната от 1 януари 2026 година.

Конституционният съд публикува на страницата си следното изявление по повод решението си:

Конституционният съд се произнесе с определение по конституционно дело, с което допусна за разглеждане по същество искането на президента на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията във връзка с отговор на следния въпрос: Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон?.

Съдия Соня Янкулова и съдия Борислав Белазелков подписаха диспозитива в тази му част с особени мнения.

Съдът отклони като недопустимо искането на президента на Република България за тълкуване на чл. 1, ал. 2, чл. 10, чл. 42, ал. 1 и 2 във връзката им с чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията.

Диспозитивът в тази част е приет с единодушие.

Съдът отклони като недопустимо искането за даване на задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 77, ал. 1, т. 1- 2 и чл. 84, т. 5 във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 10 и чл. 42, ал. 1 и 2 от Конституцията, относно въпроса: Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за провеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон?.

Диспозитивът в тази част е приет с особенo мнениe на съдия Атанас Семов, съдия Янаки Стоилов и на съдия Сашо Пенов, и със становище на съдия Невин Фети.

Съдът единодушно отклони като недопустимо искането за обявяване нищожност на Разпореждане № 51-550-01-301/ 13.05.2025 г. на председателя на Народното събрание.

Съдия Атанас Семов и съдия Янаки Стоилов подписаха диспозитива в тази част със становище.

В заседанието участваха всички дванадесет конституционни съдии.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 30

ЗАКОН

Отказът на парламента от референдум за еврото противоречи на демокрацията

Конституционният съдия Янаки Стоилов: Отказът на парламента от референдум за еврото противоречи на демокрацията

„В преамбюла на Конституцията на Република България народните представители от VII-то ВНС са прогласили своята решимост да създадат демократична, правова и социална държава, а в чл. 1, ал. 2, изр. второ те са предписали, че държавната власт се осъществява от народа непосредствено и от органите, предвидени в Конституцията. След като по въпрос, свързан със замяната на един от символите на държавността – националната валута с общата европейска валута – националната представителна институция е отказала произвеждане на референдум, трябва да се запита има ли въобще важни за националната съдба на България въпроси, по които такъв би се допуснал.“ Това пише в особеното мнение на проф. Янаки Стоилов – конституционен съдия по к.д. 13/ 2023г. към решението на Конституционния съд (КС), че отказът на депутатите да насрочат референдум не противоречи на Конституцията.

„Отказът на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по въпроса кога да се въведе еврото като единствена валута в Република България, предложен от инициативен комитет и подкрепен от стотици хиляди български граждани с избирателни права, противоречи на принципа на демокрацията, прокламиран в чл. 1, ал. 2 от Конституцията“, посочва Янаки Стоилов. Единствено той гласува с особено мнение за разлика от останалите членове на съда, които се произнасят в полза на решението на парламента да няма референдум за еврото.

„КС се е произнесъл по въпроса – противоречи ли на Конституцията решението на НС, с което не е прието предложението за произвеждане на референдум по поставения въпрос“, коментира бившия съдия Румяна Ченалова.

Предмет на делото е конституционосъобразността на решението на НС, а не на референдума.

В решението е записано:

„Чл. 6, ал. 1 ЗПУГДВМС гласи: „Споровете за конституционност на решението на Народното събрание ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ на национален референдум се решават от Конституционния съд до определяне на датата за неговото произвеждане“.

Тази разпоредба следва да се тълкува в контекста на установеното в чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията правомощие на Конституционния съд да се произнася по конституционосъобразността на „законите и другите актове на Народното събрание“. Това означава, че приетите от Народното събрание решения, в частност и решението, предмет на настоящото дело, попадат в обхвата на актовете на парламента, предмет на контрол за конституционосъобразност, по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

В тази разпоредба конституционният законодател „не прави разграничение между актове на Народното събрание с положително и актове с отрицателно съдържание с оглед на компетентността на Конституционния съд“ (определение от 27.10.1992 г. по к.д. № 22/1992 г.). Следователно на контрол за конституционосъобразност по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията подлежи НЕ САМО РЕШЕНИЕ на Народното събрание, което ПОДКРЕПЯ произвеждането на национален референдум, НО И РЕШЕНИЕ, което ОТХВЪРЛЯ направено предложение за произвеждане на национален референдум“.

На 9 май президентът Румен Радев обяви, че ще предложи на парламента свикване на референдум за приемане на еврото въпреки произнасянето на Конституционния съд.

„Това, което най-много липсва обаче, е зачитането на базовите принципи на демокрацията при вземане на едно толкова важно решение. Институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за нашето общо бъдеще, без да се вслушват в мнението на гражданите. Като президент съм убеден, че възвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус. С вътрешното убеждение на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има правото да се произнесе за своите пари, за своето благосъстояние и бъдеще. Затова внасям в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпроса „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута – евро, през 2026 година?”, каза във видеообръщение към нацията държавният глава.

„Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще. Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация. Той ще даде думата на хората и ще даде възможност да се чуят всички аргументи „за“ и „против“. Ще даде възможност и на политическата класа да възстанови диалога с избирателите и да се бори за тяхното доверие. Доверие, което загуби през последните години. Всенародното допитване ще върне към урните хиляди българи”, заяви Румен Радев.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 59

ЗАКОН

Бездарниците от прокуратурата изкарват Божков най големият звяр

Бизнесменът обяснявал, че “била много лесна”, дал на Бухлев снимка на Бойка Стоянова, точния й адрес, както и номер на автомобила ѝ

Убиецът Бухлев за Божков: Прати ме в Швейцария да застрелям една баба – любовницата на Мутафчийски!

Подготовка за убийството на Бойка Стоянова е най-малко известният случай от криминалното дело на Васил Божков. Описан е в обвинителния акт на прокуратурата, с който разполагаме. От него не става ясно защо Божков е искал убийството на жената.

В сряда Софийският градски съд е прекратил делото срещу Васил Божков за убийствата и е върнал папките на прокуратурата. Причината – допуснати са сериозни нарушения, липсват факти и подсъдимият не разбира за какво е обвинен. По делото са опит за изнасилване на Мария Филипова, бивша шефка на комисията по хазарта и подбудителство към убийствата на Йордан Динов, Манол Велев и Бойка Стоянова.

Бойка Стоянова е близка до хотелиера и оръжеен търговец Младен Мутафчийски, който почина през 2013 г. Историята разказва свидетелят Константин Бухлев, който лежи в затвора за убийството на диджей Теди във Варна. Мъжът беше убит пред дома си през 2015 г. Година по-рано, през юни 2014 г., Божков се свързал с Бухлев, когото познавал от началото на 1990 г., поне според показанията на свидетеля и обвинителния акт на прокуратурата. Срещнали се на паркинга на столично кино.

“По време на срещата Васил Божков казал на свидетеля: “Има една баба в Швейцария, която трябва да се премахне”, като добавил, че “била много лесна”, пише в обвинителния акт, който е върнат за поправка. Бизнесменът дал на Бухлев снимка на Стоянова, точен адрес в Швейцария, както и номер на автомобила ѝ.

По време на разговора Божков обяснил на Бухлев, че Стоянова е любовница на Мутафчийски. Обещал да му плати 100 хил. евро. Дал му аванс от 20 хил. евро и контакт с албанец, който има ресторант в Швейцария. Той щял да му даде пистолет със заглушител. С него щял да се види, след като вече е проучил навиците на мишената и е готов да извърши убийството. Бухлев твърди, че след тази среща са имали още една. На нея Божков го упрекнал, че се бави с изпълнението. Бухлев отговорил, че вече си е купил билет за Швейцария. После два пъти пътувал със самолет до Цюрих, а оттам с влак до адреса на Бойка Стоянова. Намерил къщата на три етажа, която била до езеро. Три дни Бухлев наблюдавал имота, но не видял Стоянова да излиза, нито колата ѝ. В разпита си твърди, че останал и през нощта, като направил много снимки и клипове, за да ги покаже на Божков. След това се прибрал в България и пак се срещнали на паркинг пред един от моловете в София. Дал му цялата информация, която събрал.

Божков се разочаровал, че не е свършил работата. Бил сигурен, че Бойка обитавала точно този адрес. Тогава решили Бухлев пак да отиде до Швейцария, за да я търси. Планът бил да купят фотокапан, който се използва от ловците, за да я заснеме при излизането ѝ от къщата. Бухлев пак тръгнал на път – през Милано, оттам с автобус до Лугано, където си наел автомобил, за да стигне до адреса. Тогава вече заложил фотокапана. Чакал я, обикалял с колата наоколо, но отново не я намерил. Тогава бил спрян от полицаи за проверка на документите. След това Бухлев преценил, че лесно могат да го хванат, ако извърши убийството. Въпреки това на следващия ден отишъл да види къде се намира ресторантът на албанеца. Седнал вътре и го видял, но си тръгнал, без да му се обади. Пак се върнал в България, за да докладва на Божков какво е свършил. Помолил за отсрочка от 7-8 месеца. Убийството така и не е извършено. Доказателствата на прокуратурата са два разпита на Бухлев от май 2020 г., когато вече е в затвора за убийството на диджей Теди, както и протокол за разпознаване.

Константин Бухлев беше защитен свидетел по делото срещу Роман Логвиненко за атентата срещу Алексей Петров от 2015 г. и за подготовка на убийството на Делян Пеевски.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 618