КОМЕНТАР
Хаосът може само да се задълбочи
Нищо няма да е както преди след края на кризата с вируса
Има дати, които се помнят. Помня например 4 март 1977 г. – тъмно е, всичко се люлее, по телевизията върви “Родени от революцията”, а на поляната пред блока лелки по пеньоари треперят от студ. Помня вечерта на 10 юли 1994 г. – стотици крещят по булеварда, хора висят от прозорците на колите – шум, лудост, радост.
Обаче едва ли досега някой можеше да се похвали, че помни какво е правил цяла година. Сега вече е ясно – през 2020 г. седяхме на дивана и така спасявахме човешкия род. Разбира се, не цялата година. Без януари и февруари, когато правихме плановете си за годината, а Господ се забавляваше с нас.
Не харесвам обобщенията от типа “демокрацията е в опасност“, ”никога не е било толкова зле/добре”, “няма толкова голям мошеник като Х”. Но 2020-а беше уникална година и затова тя напълно заслужава всички нестандартни определения като – реалността се промени, ние не бяхме същите…
Напоследък редица политически “мислители” – от Борисов, през Меркел и Макрон, та чак до Путин и Болсонаро, заговориха за излизане от кризата, за
“връщане към нормалността”
Към отминалите щастливи дни, в които икономиката растеше, хората се трудеха с песен на уста, пълнеха кръчмите и моловете, докосваха се и най-важното – кашляха си свободно – без да крият лицата си под някакви смешни маски. Даже се наблюдава някаква припряност в бягството назад – първата вълна не беше свършила, когато Бойко Борисов се обяви за победител в битката с вируса, отказа да предприеме някакви смислени превантивни мерки и хвърли страната неподготвена във втората вълна, което доведе до рекордна смъртност. Горе-долу подобни неща се наблюдаваха и в редица други страни, които решиха, че при пандемия са достатъчни „меките“ мерки.
Връщането към нормалността обаче е не просто трудно, то е невъзможно. Когато в една система ентропията расте, то няма как тя да се подреди – хаосът може само да се задълбочава.
С няколко произволни завъртания разбърквате кубчето на Рубик, но ако продължите така, то едва ли ще се самоподреди. След като преминахме през петте фази на скръбта на Eлизaбeт Kюблep-Poc – oтpичaнe, гняв, пaзapлъĸ, дeпpecия и пpиeмaнe, сега спокойно трябва да приемем, че дори през лятото този вирус да изчезне, ние няма да се върнем към “нормалността“.
Работата е там, че когато говорим за пандемия, имаме предвид не само епидемичната ситуация, но и психологическите нагласи от типа на “по-добре да предприема защитни действия, отколкото да рискувам” – това е водещият мотив, който ще докара човечеството до нова равновесна точка, която обаче няма да бъде същата като преди. Затова и заговорихме за “новото нормално”.
На първо място – икономиката
Икономиката все някога ще се възстанови, разбира се, но начинът, по който правим бизнес, по който произвеждаме и по който продаваме и купуваме – едва ли. Не само заради здравето на работниците, но и заради възможните икономии – напълно ще бъде преразгледана концепцията за работното място и офисните пространства – окончателно ще победи разбирането, че е важна производителността, а не работното време и работното място. Тези, които няма как да свършат дадена работа от вкъщи, също ще пострадат – ще паднат жертва на технологиите. Новата вълна на безработица ще бъде вероятно по-ниска от тази през пролетта, но загубата на работни места ще бъде по-устойчива. Ще започне преориентация към нови бизнеси, нови технологии, а оттам – ще се търсят хора с нови умения.
Препълнените предколедно полупритворени магазини и площади не бива да ни заблуждават – хората трайно започнаха да пазаруват онлайн и няма връщане назад. Разбира се, там, където “трябва око да види и ръка да пипне“, ще трябва да има и физически магазини, но автоматизацията ще се превърне в стълб на обществения живот. Ще стане окончателно ясно, че не министрите, а
IT-тата и системните администратори ще поддържат света в движение
Туризмът още дълго време няма да се възстанови. Разбира се, след падането на бариерите хората моментално ще запалят колите или ще литнат към чужбина, но страхът, че е възможна нова вълна, още дълго ще сковава желанието ни да пътуваме.
Дори и имотният пазар вече реагира – хората търсят инвестиции в къщи на село и избягват големите блокове.
Очевидно е, че много от обичайните ни действия, начинът, по който се изразяваме и комуникираме, просто ще променят. Някои баналности ще изчезнат, други ще бъдат сведени до минимум.
Дните ще продължават да се сливат, седмиците ще се редят бързо. Ще продължим да не се ръкуваме и да си говорим през маски, защото ще открием, че маските ни пазят и от вируси, и от фини прахови частици, и от лоши погледи. Няма да се докосваме, защото докосването вече не е близост, а агресия.
Скрити в бункера си, ще продължим да приличаме на клошари, няма да използваме ютията още дълго време, а самобръсначката ще влиза в употреба едва когато не можеш да се траеш.
На преден план ще остане най-важното –
храната, лекарствата, транспортът. Всичко останало ще продължи да е виртуално – онлайн образование, онлайн конференции, виртуални разговори, дори и треньорът ни по спорт ще си остане виртуален.
Къщите, в които живеем, все повече ще заприличват на бункери, предназначени да изкараме дълъг период от време в пълна независимост от околния свят. Това ще продължи. Гостите ще бъдат нежелани. До светая светих ще бъдат допускани най-близките. Всеки друг ще продължи да бъде потенциална заплаха. Светът ще се раздели на две – “вътре“, в дома, където е сигурно и спокойно, и ”навън”, където се мотаят фебрилни и напълно безотговорни хора. В този свят спирането на тока е апокалипсис,
необходимостта да излезеш навън – геройство
Ще заживеем в свят, който не просто бързо, а светкавично се дигитализира. Не става дума само за пулсовия оксиметър, с който ще се разхождате из хола. Скенерите за пръстови отпечатъци, камерите с лицево разпознаване, локализацията на телефоните ви, QR кодовете, термалните камери…. всички тези “екзотики” ще станат реалност дори за тези, които все още са аналогови хора.
Промените в битието на един вид водят до промени в битието на цялата екосистема. Въздухът ще се изчисти, реките ще се избистрят, бездомните кучета ще се връщат на улиците. Последиците от липсата на нашата публична активност ще се видят скоро – някои ще бъдат добри, някои – не. Някои прогнозират по-зелен свят, но засега е като че ли ясен паралелът между неадекватните действия на отделни правителства както по отношение на борбата с коронавируса, така и по отношение на въвеждането на нова, зелена политика.
Важно е да се отбележи и друга очаквана промяна. Тъй като COVID-19 е глобален фактор, ние реагираме на него глобално – макар с различен интензитет, ние слагаме маски, използваме дезинфектанти, налагаме дистанция, а скоро и ще си бием глобално ваксини. Глобалната регулация ще продължи – постепенно тя ще се наложи върху бизнеса, върху транспорта и туризма и т.н. В това отношение светът ще се доближи до мегаструктури като ЕС – ще работи задружно, макар отделните му сегменти да губят частично суверенитет.
Някои неща няма да се променят
Подобни времена изкарват на преден план експертността, прагматичността, гъвкавата технокрация, но и цели полета, пълни с шарлатанство и неефективност, които подреждат реалността в собствени, предпочитани сценарии… Виждате това. За мен е важно да отбележим, че в този глобален експеримент се сравняваха държавни системи, а не идеологически системи на управление. Т.е. сравняваше се капацитетът на управленци да се справят с кризата, след това конкретните мерки и никой не си позволи да говори, че либералите се справят по-добре от комунистите, диктаторите от демократите и т.н. Бразилия и Русия реагираха трудно, Сингапур и Хонконг се справиха блестящо. Но има огромна разлика между подхода на Австрия и САЩ, между Швеция и Финландия. Някъде защитата на човешкия живот бе поставена пред скоби, някъде обществото бе оставено да се оправя само. Някои централизирани мерки дадоха резултати, други не. Този експеримент се развива пред очите ни. Резултатите са видими за всички. Това означава едно – че при подобна криза е важно лидерството, а не идеологията. Това няма как да се промени в бъдеще – винаги успешни ще са решителните хора, които се ограждат с компетентност и знаят верния път.
Автор: Петьо Цеков
Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.
Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.
Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.
КОМЕНТАР
“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”
„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“
Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.
Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.
Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.
Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:
„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.
Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.
„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.
И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.
„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:
„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“
Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.
САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.
В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.
Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .
КОМЕНТАР
“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“
Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.
Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.
Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.
Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.
Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.
И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.
Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.
КОМЕНТАР
ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?
🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)
👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:
1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.
3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬
Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.
👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯
Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!








