ПАРИ

След „бонус” от 13 млн.: Наши кинаджии вдигнаха палати в гръцкия курорт Офринио

Кой казва, че хората на изкуството у нас живеят мизерно? Кой твърди, че най-вече корумпирани митничари, съдии и политици са сложили ръка върху курортни комплекси в Гърция? Оказва се, че и някои кинаджии вече демонстрират доста висок, направо европейски стандарт на живот.

Друг е въпросът, че филмите, които правят, са повече определяни като фестивални, тоест, „високо” изкуство, към което обаче има семпъл зрителски интерес. Да не говорим за печалби или данъци, влезли в хазната.

Напористата Зорница София Попганчева, която е продуцент, режисьор, сценарист и изпълни главната роля във филма си „Воевода”, като в продукцията бяха ангажирани още невръстната й дъщеря и мъжът й, преди време купила хубав апартамент в „Лозенец”, коментират в гилдията.

Колегите й припомнят, че преди време тя е сред най-гневните кинаджии, които твърдят, че субсидиите на Националния филмов център (НФЦ) се разпределят в тесен приятелски кръг. В артсредите обаче забелязали, че през последните години и тя е влязла в актуалния кръг, който определя у кого ще отидат 13 млн. лева.

Други от този кръг – продуцентът Георги Николов и съпругата му проф. Емилия Стоева, преподавателка по операторско майсторство в няколко артфакултета, пък имат ваканционен имот в гръцкото село Офринио, известен курорт на брега на Бяло море. В Офринио, което през последните години е предпочитано място от много българи, вече имало цял квартал с имоти на кинаджии.

Общото между тях било, че повечето гравитират към въпросното общество, което е абонирано за субсидията на НФЦ.

И ако през тази година за нови български филми са раздадени 13 млн. лева, за следващата бюджетът е 23 млн. лева. Затова отсега са започнали уговорките кои хора ще влязат в Националната художествена комисия в НФЦ, която ще оценява предложените проекти.

От години вървят подозрения, че тези журита класират предложенията на едни и същи автори, като се говори дори и за разпределяне на комисиони. Запознати допълват, че членове на художествената комисия в НФЦ, след като изтече мандатът им за съответната календарна година, веднага кандидатстват с проекти и почти задължително, на свой ред, печелят държавното подпомагане.

Един вид – „връщане на услугата”. Разбира се, трудно е да се извадят доказателства за тези корупционни практики, особено за комисионите, които се разпределят, но прокуратурата и ДАНС биха могли професионално да разследват подозренията, които от много време витаят в кинаджийските среди.

Цялата информация за победителите така или иначе е публична – тя е на страницата на НФЦ и дори от пръв поглед се набиват няколко имена на режисьори, сценаристи и продуценти. Друг е въпросът какъв резултат постигат с филмите си накрая. Почти задължително лентите, спечелили държавна субсидия, са с големи претенции за арткино, но истината е че са на светлинни години от естетиката на Тарковски, а зрителите – заклети киномани, доколко въобще ги има, умират от скука.

„Организирани престъпни групи – подчертават източниците ни – има не само при контрабандата и точенето на пари от фонд „Земеделие” и други европейски програми, но парите се точат и от субсидиите за изкуство. Проблемът е, че никой не говори за това публично”.

През последните години фаворитите на НФЦ до голяма степен са свързани с прословутата неформална група „Ракета”.

Нейното лице са млади режисьори, който преди няколко години обявяват, че се изправят срещу статуквото и търсят начини за промяна в духа на независимото кино. Още по времето, когато директор на НФЦ, е Георги Чолаков, той започва да протежира членовете на току-що създадената „Ракета”, припомнят си в бранша. През 2019 г. жестът е върнат. Продуцентската компания „Геополи“, която се свързва с Георги Чолаков и съпругата му Павлина Желева, получава държавно финансиране за над 1,5 млн. лева.

Факт е че, продукцията на „Ракета” са ленти с големи амбиции, много от тях печелят престижни награди на филмови фестивали. Това обаче достатъчно ли е, за да са абонирани за милионите, разпределяни от художествената комисия в НФЦ, питат се мнозина?

Зад тези режисьори стоят няколко продуцентски компании, които също са неизменните победители на последните сесии на Националния филмов център. Според източниците ни въпросните продуцентски фирми са най-често подставени лица на няколко нашумели имена, които лично не желаят „да си цапат ръцете”, ако схемата се пропука.

„Ракета” се свързва най-вече с режисьори като Милко Лазаров, който е председател на Съюза на българските филмови дейци, Стефан Командарев, Павел Веснаков – председател на Асоциацията на българските филмови режисьори, Светослав Драганов, Зорница София Попганчева, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, Георги Чолаков и Павлина Желева, обясняват кинаджии. Милко Лазаров, автор на „Ага”, последното българско предложение за „Оскар” работи в тясно сътрудничество с младата продуцентка Веселка Кирякова, завършила монтаж в НАТФИЗ, и нейната фирма „Ред карпет”. (Впрочем, забелязали в бранша, Кирякова след като ударно печели субсидии, наема и два офиса в хотел „Рила”, от които ръководи продуцентската си империя).

Сред близките колеги и приятели на Милко Лазаров са още шефката на НФЦ Жана Караиванова, а също и Севда Шишманова, която го привлича в ръководството на БНТ, по времето когато самата тя е със силни позиции в националната телевизия.

На сесиите на НФЦ през тази година за проекти с финансиране над 600 000 лева победители са „Ред карпет”, „Контраст филмс” на продуцента Катя Тричкова, която работи основно със Стефан Командарев, както и другата свързана с него компания „Арго филм”. Класират се още и „Абраксас” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. За проекти за развитие на сценарий победители са отново Веселка Кирякова с „Ред карпет” и Павел Веснаков, Зорница София Попганчева и Стефан Командарев.

Веселка Кирякова печели и в конкурса за копродукции с международно участие, заедно с Йоргос Зоис.

Като се тегли чертата, излиза, че Милко Лазаров и Стефан Командарев са получили най-голямата държавна субсидия за новите си филми през тази година. При това са отхвърлени проекти на Георги Дюлгеров, Иля Велчев, Киран Коларов.

Веднага след като бяха обявени фаворитите на художествената комисия в НФЦ не закъсняха и реакциите срещу това разпределение на субсидията от 13 млн. лева. Владимир Зарев, Николай Волев, Илия Костов, Андрей Чертов и Владимир Ганев излязоха с открити писма. Те директно посочиха, че резултатите се нагласяват с помощта на двама от членовете на художествената комисия в НФЦ – Мина Милева и Елица Петкова-Маргет, които както поясняват запознати, гласуват от Лондон и Берлин. Разбира се, оправданието е с ковид епидемията, която върлува по света.

Мина Милева представлява Асоциацията на филмовите продуценти, а Елица Петкова-Маргет е от Българска асоциация на кинорежисьорите. В отворено писмо Владимир Зарев написа, че: „При нормални, общо взето близки, макар и различаващи се оценки, дадени от останалите членове от журито, Елица Петкова и Мина Милева присъждат максимални оценки на няколко подбрани от тях сценарии, а на почти всички останали проекти с добре пресметната тенденциозност и субективна надменност дават с 30 – 40 точки по-ниски оценки. Така те ги лишават от какъвто и да е шанс да се класират. Това е не просто очевидно, то е очевадно повлияване върху резултатите.

Със своите пристрастия двете „съмишленички” Елица Петкова и Мина Милева всъщност обезсмислят участието на останалите членове на журито и тяхната професионална работа, и на практика сами предрешават всичко.”

Според източниците ни друг от журито – Александър Чобанов е много близък на шефката на НФЦ Жана Караиванова и следва нейните препоръки. За Димитър Аврамов, представител в художествената комисия на „Асоциация Академика 21”, направо пък казват, че е поставен от Милко Лазаров.

На още един любопитен момент обръщат внимание кинаджии. По техни наблюдения често участниците, спечелили субсидия от НФЦ, се наемат с многобройни ангажименти – те са едновременно продуценти, сценаристи, понякога и изпълнители на главните или второстепенни роли. „Така поглъщат парите в почти целия им обем” – допълват източниците ни.

Според тях тези корупционни схеми са улеснени, понеже няма никакъв контрол върху харченето на парите, дадени за „голямото изкуство”. Никой не следи как е изхарчена субсидията, дали тя отговаря на локациите на снимките, разходите за хонорари, костюмите и други подобни „битовизми”. Да не говорим пък за отчети дали с разпространението си един филм е успял да си покрие разходите.

Колкото и фестивални да са лентите на тези прехвалени творци, те все пак трябва да имат и някакъв финансов успех, а той най-често тотално липсва. И причината за това не е само, че мултиплексите нямат интерес към филмите им. Киното така или иначе като най-масовото изкуство е и развлекателна индустрия, а бездарни филми никой не иска да купува.

Огромна част от проектите, финансирани от Националния филмов център, колкото и да имат претенции за изключителна естетика, не могат да се продадат, да не говорим да се окичат с „Оскар” или „Златна палма”. За финансирането на подобни, често бездарни хрумвания, обаче се дават милиони, а авторите им защо да не си купят някой хубав имот край гръцките плажове.

В момента Милко Лазаров, допълват източниците ни, предлага в парламента проект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. В него особено е наблегнато на начина на формирането и избора на Националната художествена комисия. Предложението на режисьора е журито да се сменя на всеки шест месеца, а бившите членове, щом прекратят мандата си, да могат веднага с да кандидатстват за субсидии с продуцентските си фирми. С други думи, парите да се усвояват два пъти по-бързо.

Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.

Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.

Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.

Post Views: 2

ПАРИ

Как Хърватия се бори безуспешно със спекулативното покачване на цените след влизането си в еврозоната

Влизането в еврозоната създаде възможности за безпринципно увеличение на цените в ресторантите, бензиностанциите, търговците на дребно и телекомуникационните доставчици, но инфлацията на национално ниво в Хърватия остана непроменена.

Хърватското правителство следеше отблизо различни показатели за инфлация и въведе няколко мерки, които колективно ограничиха спекулативното увеличение на цените. Краткосрочната цел за спиране на злоупотребите с еврото беше постигната: правителствените мерки – особено работата на Комисията за защита на потребителите – обърнаха пиковете на цените от септември до ноември 2022 г. и сигнализираха, че увеличаването на цените чрез спекула ще бъде наказано. Средносрочната цел също беше постигната с допълнителни мерки през 2025 г.: инфлацията на храните в Хърватия се доближи до средната за еврозоната до април 2023 г., когато световните цени на храните отново се повишиха в началото на 2025 г. Това наложи да се предприемат допълнителни мерки, тъй като таваните на цените не можеха да предотвратя нов ценови скок. Тези мерки не бяха свързани с приемането на еврото, а по-скоро с общоевропейско увеличение на цените на храните поради геополитическа нестабилност и заплахи от тарифи.

Мониторинг на показателите за инфлация

Индикатор

Какво се случи след влизането на Хърватия в еврозоната?

Инспекции

През първите две седмици Държавният инспекторат е установил неоправдани надценки в 40% от посетените от него магазини и е наложил значителни глоби.

Проверки

Отделна проверка на място две седмици по-късно все още показва, че 25% от търговците на дребно са увеличили спекулативно цените.

Анализ

Анализът на ЕЦБ установи едномесечен скок в някои цени през януари 2023 г., но общото увеличение на инфлацията през този месец беше само 0,3%.

Проучване

Академично проучване отдава 16% от инфлацията в началото на 2023 г. при храните, хотелите и дрехите на закръгляване, свързано с еврото, без да открива цялостно въздействие върху инфлацията.

Мерки за неутрализиране на спекулативно увеличение на цените

Периоди

Мерки

юли – декември 2022 г.

Задължително показване на всички цени в местна валута и евро.

януари 2023 г.

Блиц инспекции и глоби; заплаха за увеличаване на ДДС на секторно ниво. На Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и Данъчната администрация е наредено да обявят нарушителите и да глобяват.

февруари 2023 г.

Стартиране на мобилното приложение „Движение на цените” и денонощната гореща линия „Hello, Inspector”.

септември 2023 г.

Ценови таван за 30 основни продукта (хляб, месо, мляко, брашно, олио, птици, някои хигиенни артикули).

февруари 2025 г.

Списъкът с ценови ограничения е разширен до 70 стоки, обхващащи повече месо, млечни продукти, плодове и зеленчуци, както и домакински консумативи.

юни 2025 г.

Задължение за всички търговци на дребно да публикуват ежедневно ценоразпис.

Мерки от 2025 г. за ограничаване на безпринципното поведение на търговците.

Регламентът за таван на цените беше разширен през февруари 2025 г. до 70 артикула и остава в сила до март 2026 г. През 2025-2026 г. правителството премина от фиксирани тавани към инструменти за прозрачност и конкуренция. Те включват ежедневно електронно оповестяване на цените и целенасочена подкрепа на доходите за нуждаещи се семейства.

Post Views: 52

ПАРИ

Европейската централна банка все още изразява резерви към напъните на Борисов и Пеевски

Западни медии: Европейската централна банка все още изразява резерви към България

Световни издания коментират положителната оценка, която България получи от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г..

Пътят на България към единното европейско валутно пространство беше изпълнен със закъснения, понеже страната се бореше с политическа нестабилност и популистки отпор срещу общата европейска валута, пише в. „Файненшъл таймс“. През последните четири години в България се произведоха седем вота за парламент, като редица неустойчиви правителства допринесоха за забавянето на приемането на еврото, отбелязва британският вестник.

Съпротивата срещу присъединяването към еврозоната от страна на популистки проруски сили в България обаче не стихва. Независимият президент на страната Румен Радев също предложи произвеждането на референдум по въпроса – ход, който представители на правителството окачествиха като саботаж, допълва „Файненшъл таймс“.

Всички членове на ЕС, които все още не са приели единната валута, трябва да докажат, че са се сближили с останалите европейски икономики, за да се присъединят към еврозоната. Например те трябва да покажат, че инфлацията е под контрол и не надхвърля 1,5 % от средната в трите държави от еврозоната с най-ниска инфлация, пише още „Файненшъл таймс“.

България не успя да изпълни критериите за инфлацията през 2024 г., което забави присъединяването ѝ с една година. През април обаче инфлацията се забави до 3,5 % и с това бе изпълнено последното условие за приемане на еврото през 2026 г., обобщава „Файненшъл таймс“.
Изданието „Политико“ също се спира по-подробно върху трудностите, пред които беше изправена България по пътя си към еврозоната.

Балканската страна с население от 6,4 милиона души се ангажира да се присъедини към еврозоната през 2007 г., но неколкократно получи отказ, след като не успя да изпълни редица от т.нар. критерии за конвергенция, които имат за цел да гарантират икономическа и правна съвместимост, пише изданието. Трайно високата инфлация след пандемията и инвазията в Украйна провалиха шансовете ѝ да се присъедини към клуба през 2024 и 2025 г., отбелязва „Политико“.

Финансовите власти успяха да овладеят инфлацията, която през 12-те месеца до април възлизаше средно на 2,7%. В началото на тази година вътрешната инфлация се повиши до 4% поради прекратяването на някои мерки за подпомагане от времето на пандемията. Но този ефект ще бъде „временен“, заяви във вторник Масимо Суарди, ръководител на дирекция „Икономически и финансови въпроси“ към ЕК, добавя „Политико“.

Суарди също така поздрави България за „сравнително гъвкавите и ефективни“ пазари на труда и „много ниския“ държавен дълг, който със своите 24,1% от брутния вътрешен продукт е вторият най-нисък в ЕС и е значително под референтната стойност от 60%, необходима за присъединяване към еврозоната, пише още „Политико“.

Суарди обаче отбеляза, че страната е прекалено зависима от изкопаемите горива. Други слабости, които той отбеляза, са недостигът на квалифицирана работна ръка и недостатъците в образователната система. По данни на ЕК 30,3% от населението на България е изложено на риск от бедност или социално изключване, посочва „Политико“.

Въпреки че почасовите разходи за труд в България все още са най-ниските в ЕС, ръстът на заплатите трябва да съответства на този на производителността, за да се запази конкурентоспособността и привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори, заяви ЕЦБ, добавя „Политико“.

Освен това монетарните власти са притеснени от резултатите на България в борбата срещу прането на пари, заради което страната беше включена в „сивия списък“ на Специалната група за финансови действия, изискващ засилено наблюдение. В този списък попадат страни като Сирия, Венецуела и Йемен, припомня изданието.

Германският в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ поставя акцент върху позициите, които ЕК и ЕЦБ изразяват в конвергентните си доклади.

ЕК препоръча на страните от еврозоната да приемат България като 21-вият член на единното европейско валутно пространство. Докато ЕК смята, че условията за присъединяване на България са изцяло изпълнени, ЕЦБ все още изразява леки резерви, но не се противопоставя на приемането на страната в еврозоната, отбелязва германското издание.

В доклада на ЕЦБ се посочва, че с оглед на „качеството“ на институциите и вземането на политически решения България все още е изправена пред някои „изисквания“, свързани с борбата срещу корупцията, ефективността на публичната администрация, справедливостта на данъчното облагане и независимостта на съдебната система, пише още „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

След като бе оповестено решението на ЕК обаче България разсея всички резерви, че предприема твърде малко мерки срещу корупцията и че страда от зле функциониращо върховенство на закона, коментира германският вестник.

„Брюкселският орган и без това посочва, че единствено той разполага компетенцията да взема решение по предложенията за присъединяване, докато ЕЦБ единствено го „подпомага аналитично“, допълва изданието.

Германското сп. „Шпигел“ обръща внимание на вътрешнополитическата ситуация около присъединяването на България към еврозоната.

Дебатите за въвеждането на еврото в България са съпроводени от силни протести, отбелязва „Шпигел“. В събота поддръжници на проруски и националистически партии излязоха на демонстрации по улиците на София и други градове. Те настояват за запазване на лева като национална валута, понеже се притесняват, че преминаването към еврото ще доведе до повишаване на цените, коментира германското издание.
През февруари националисти запалиха огън пред входа на представителството на ЕС в София. Освен това те напръскаха с червена боя стъклената фасада на сградата и хвърлиха по нея коктейли „Молотов“ и яйца, пише още „Шпигел“.

Проруската националистическа опозиционна партия „Възраждане“ обвини властите, че фалшифицират данни, за да направят възможно въвеждането на еврото. Опозиционната партия казва, че с въвеждането на единната европейска валута България би загубила своя национален суверенитет, отбелязва германското списание.

Българското население е разделено по въпроса за еврото. Според проучване на общественото мнение, проведено от българската социологическа агенция „Мяра“ от 10 до 13 май, повече от половината от пълнолетните (54,9) са против въвеждането на еврото през 2026 г., отбелязва „Шпигел“.

Германското списание цитира и резултатите от анкета на „Галъп интернешънъл Болкан“ от втората половина на май, които показват, че 33% от респонеднтите „са склонни да виждат ползи“ от въвеждането на еврото. За разлика от тях 33% „по-скоро се опасяват от недостатъци“, а 23% не очакват нито предимства, нито недостатъци.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 129

ПАРИ

Печалбите на соларните паркове в Европа паднаха до историческо дъно

Печалбите на соларните паркове в Европа паднаха до рекордно ниски нива, което поражда прогнози, че колкото повече се разширява индустрията, толкова повече цените им и съответно приходите им ще паднат, съобщи Bloomberg.

Най-голям е спадът в Испания, където т.нар. степен на улавяне, ключов измерител на рентабилността на активите от възобновяема енергия, е средно само 7% досега този месец, според данни на London Stock Exchange Group Plc. Това е спад спрямо 43% преди година.

„Най-големият рисков фактор за разширяването на възобновяемите енергийни източници е намаляващата рентабилност в соларния сектор“, коментира Натали Герл, водещ енергиен анализатор в LSEG. „По-ниските темпове на улавяне подкопават бизнес казуса за слънчевата енергия, излагайки на риск политическите слънчеви цели“.

Испания е отбелязала скок на слънчевия си капацитет над 50 гигавата, което е шест пъти повече, отколкото преди десетилетие, според BloombergNEF. Бързият растеж отразява по-широка европейска тенденция, движена отчасти от рязкото намаляване на разходите за соларните паркове.

Когато производството на електроенергия надвишава търсенето, това е проблем, защото обемът на батериите, включени в мрежите, все още не е наваксал бума на възобновяемите енергийни източници. Тъй като произведената енергия не може да се съхранява, свръхпредлагането изпраща цените на електроенергията – понякога дори под нулата.

Т.нар. ниво на улавяне в Испания е най-ниското ниво в Европа и би било още по-ниско, ако соларните централи не трябваше да намалят производството си този месец. Тази промяна съвпадна с увеличаването на газовата енергия, за да се стабилизира мрежата след общонационалното спиране на тока през април, причинено от свръхпроизводството на зелена енергия.