БЛОГ

Наистина ли не разбирате какво става в държавата?

Има моменти, в които се чудя, възможно ли е да има толкова объркани и подлежащи на манипулация хора. Хипнотизирани двукраки без лично мнение, без ясна представа за заобикалящите ги процеси и без преценка за тъжната обстановка, в която се намираме. Честно да Ви кажа, такова дебелоочие и дебелокожие рядко ми се е случвало да наблюдавам.

Всъщност отборното разделение на електората в България се прави съвсем съзнателно от – ще го нарека – „Команден център“. В България една група хора с огромно влияние, парични потоци и власт са намерили мекото на баницата, като са се установили като феодали и са възприели територията ни и държавното ни имущество като тяхна лична собственост.

В същото това време, като отговор на машинациите и злощастното прищипване на всички икономически и социални процеси в смъртна примамка, преобладаващото мнозинство е оплезило езика си в жертвено очакване да стане бройка в казана с агнешки главички. Българинът с охота приема унижението, изтръгването на духа от тялото му, превземането на живота му, унищожаването на достойнството му, съсипването на бъдещето му и с нетърпение очаква поредната доза мъчение, за да оправдае миролюбивостта и толерантността си. Стадото няма претенции за свобода, права и нормален живот. Стадото може да понесе още и още…до пълното му заличаване…

Сама по себе си България е малка и лесно управляема, именно заради доминиращата, изпаднала в безтегловност и безкрайно отчаяние общност. Както на село, където бабаитът и престъпникът са известни всеки му и му пазят страх, така и в България, съпоставена с Европа, диспечерите от „Командния център“ са тези, които контролират всичко и всеки. Разбира се, с една единствена цел. Парцелираните и заграбените държавни собствености и управлението на стадото да продължи, колкото се може по – дълготрайно, като пред Европа се маскират действия тип „кардио“ в посока на подобряване на общественото благосъстояние.

Командният център винаги им много варианти и проектни предложения – партии. Когато един или друг проект, излъчен от същия този център откаже да бъде послушен или се отклони от предначертаната посока, тогава играчът от сцената се сваля преждевременно с традиционни къде мирни или не похвати и във времена на манипулация, врящи публични скандали, орезиляваща ни пред целия свят конфронтация, се поставя на преден план нова кукла, която да замести излишната.

Не мога да си представя как може да има хора, които не са родолюбци, честни българи, а да има утайка в чиито вени не тече кръвта на дедите ни от миналото, жертвали живота си за бъдещето на всеки един поотделно. За да се запази разделението и да възтържествува насажданата между хората от същите онези памперси омраза, са измислени вплетени планове, объркващи интриги, побъркващи пропаганди и съсипващи психиката на стадото процеси. Не мога да проумея как може да има продажни българи, с изобилстваща късопаметност, които за да бъдат управлявани от шайка бандити, доказали своята неуспешност в поредица от управления, докарали България до тотална мизерия, са готови да продадат Родината на друговерците, които са ни мачкали и газили цели 500 години и продължават и днес.

Защо, бе? Защо продавате душите си? Защо продавате Родината си и търпите това унижение, и го налагате насилствено върху хората, които имат българско самосъзнание? Един ден този избор ще се стовари жестоко върху главите Ви и ще осъзнаете непоправимата си грешка.

Сега на преден план се показа новата им марионетка, а задкулисните играчи са същите. През това време Вие не спирайте да се делите на партии и партийци, не спирайте да отваряте все повече и нови хоризонти на башибозуците! Антибългари и българомразци – стадо вперило поглед в партията, която е просто светещо копче от „Командния център“ Скоро държавата ни и всички

Вие ще бъдете частна собственост. Събудете се и излезте от робското мислене!

Вижте, огледайте се…Кой е с Вас във Вашите тревоги, в тежките болести, трудности, нещастия, безпокойства и окаяност…Сами сте!
Кой от тези лумпени, освен по избори, Ви създаде жалки радости?

Сами сте!

Къде са тези, на които им гласувате безгранично доверие, по време на Вашето отчаяние и безтегловност. Сами сте! Сами сте! Сами сте!

Мълчете си, след като Ви харесва да бъдете Роби!

Цвета Кирилова,
…
Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.
Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.
Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.

Post Views: 14

БЛОГ

Върнахме се в България след 20 години в Холандия – вече съжалявам, хорската злоба и алчност ни отблъснаха

Здравейте.

Името ми е Красимира и съм от град Ловеч. Искам да споделя с Вас колко съм разочарована от решението, което взех. Мъжът ми просто се съгласи с мен, а не трябваше.

Цялото семейство заминахме за Холандия преди 20 години. Тогава синът ни беше на 3 годинки. Сравнително лесно се адаптирахме към новата среда, свикнахме бързичко. Помогна ни и това, че имахме спестени пари и в началото не се притеснявахме за нищо. Ние имахме хубава работа, а детето скоро си намери приятели.

Честно да ви кажа, не разбрах кога се изнизаха 20 години.

Ние сме работливо семейство, не сме спирали да се трудим. През годините сме си позволявали почивки до близки и далечни места. Може да се кажа, че бяхме доволни от живота си.

Преди около 2 години обаче, не знам какво ми стана и започнах да тъгувам за България. Убедих мъжа си да се приберем. Синът завърши в Холандия и реши да остане там. Той вече е голям мъж и нямаме право да му се бъркаме. Уважихме решението му. Със съпруга ми събрахме багажа и се прибрахме в родния Ловеч.

Първият месец мина доста бързо и приятно – видяхме се с всички близки, роднини, приятели… Проблемите започнаха след това. Започнаха да ме дразнят всякакви неуредици, хорската злоба и алчност.

Чашата преля, когато една сутрин се събудих и видях как са ми изкоренили всички цветя! Бях решила да създам красива цветна градинка пред нас и наистина успях. Не знам кой е решил, че коренчетата му принадлежат и беше изкоренил всичко.

Казвам ви – побеснях! Започнах да викам, а мъжът ми не знаеше как да ме успокои…

След тази случка имаше и други. Тук всеки бърза за някъде, бута се, вика и дори не ти се извинява. Понякога има проблем с интернета, звъня на оператор, все обещават, че проблемът скоро ще се разреши и нищо. Едно и също се повтаря постоянно.

Сигурно повечето от вас ще ми кажат, че това са битовизми и се сблъскват с подобни неща всеки ден, но аз не съм свикнала. По-скоро бях отвикнала!

Както исках да сме на родна земя, вече се замислям дали да не се върнем в Холандия.

Не знам дали аз съм станала прекалено чувствителна, или средата не е такава, каквато беше преди години.

Разочарована съм.

Красимира

Post Views: 16

LIFE

💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“

❗️Все по-често забелязваме едно болезнено изместване на ценностите.

Младите момичета не мечтаят за любов, приятелство и вярност.

Те мечтаят за стоки.

💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“ pic.twitter.com/HvbJpcsjTR

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 10, 2026

За лайфстайл.

За одобрение в социалните мрежи, което да ги валидира като „успешни“.

❗️Суетата се е превърнала в новата религия, а финансовият параметър – в моралната координатна система.„Кой е той?“ – не се пита с интерес дали е добър, умен или честен. Пита се: „Колко има? Какво кара? Къде ходи?“

❗️Любовта вече не е чувство, а стратегия. Приятелството не е подкрепа, а временен алианс. Вярността – остарял аксесоар, заменен от „опции“.

❗️Причината? Възпитаваме поколение в култ към външното. Учи се, че стойността идва отвън – от телефони, от дрехи, от „неговата карта“. Никой не казва на едно момиче, че тя е достатъчна такава, каквато е.

💔Не казваме, че да обичаш истински, да бъдеш себе си и да търсиш смисъл – е по-силно от това да търсиш „спонсор“.Но… дали вече не е късно да върнем истинските ценности?

Post Views: 17

БЛОГ

Дърво без корен

Беше пролет на 1987 година, но пролетта не се усещаше в сърцето на баба Станка.

Тя седеше на старата пейка пред блока — същата пейка, на която беше седяла почти всяка сутрин през последните двадесет години. Бетонният блок се издигаше над нея като огромен шкаф с чекмеджета, във всяко от които живееше нечий живот. Прането по балконите се полюшваше леко от вятъра, сякаш поздравяваше деня.

Станка гледаше нагоре.

На третия етаж някога беше нейният дом.

Там, зад стъклата, преди много години се чуваха смях, детски стъпки и мирис на топъл хляб. Синът ѝ тичаше по коридора, удряше топката в стената и тя винаги му се караше, без всъщност да е ядосана.

Снимки: Росен Коларов

После времената се промениха.

Синът замина. Първо в София, после някъде далеч. Писмата станаха по-редки, а накрая останаха само спомените. Апартаментът продадоха, за да започне нов живот някъде другаде.

Но Станка остана.

Всеки ден идваше на тази пейка и гледаше нагоре към балкона, на който вече се сушеше чуждо пране. Чужди цветя растяха в саксиите. Чужди хора минаваха зад пердетата.

Тя се чувстваше като дърво без корен — изтръгнато от собствената си земя, но все още стоящо.

Един малък вятър премина по двора и разлюля тревата. Станка се усмихна леко.

Не защото беше щастлива.

А защото знаеше нещо, което новите хора в блока не знаеха.

Този двор помнеше.

Пейката помнеше.

И дори бетонът на стария блок помнеше всички животи, които някога са били тук.

Станка погледна още веднъж към третия етаж, после бавно се изправи, подпирайки се на бастуна.

И тръгна.

Но сянката ѝ остана за миг върху пейката — като последен корен, който все още държи земята.

Снимки: Росен Коларов

Разказ и редакция: Иван Велинов