БЛОГ

МОЯ ЧЕЛЕН “СБЛЪСЪК” С КОВИД-19

Разказ от първо лице, единствено число. Тоест, мое лично преживяване.
Лятото, есента и декември 2020 г. минах през една дузина PCR тестове, включително и проверка (кръвен тест) за наличие на антитела за Ковид-19. Тестове в различна лаборатории – в ”Рамус” в кв.”Дружба”, в “Геника” на бул. “Цариградско шосе”, в ”Токуда”, и на други места в София. Да не ги изброявам сега всички, за да не се възприеме като реклама или антиреклама. Та, навсякъде и при всички тестове и проверки все отрицателни резултати – без корона вирус в мен, без ковидови антитела в мен.
На 2 ноември 2020 г. бях на пореден PCR тест, но не на индивидуален, а на групов (наричан pool test), като групата бяхме колеги от работата, а не семейство и роднини. Показа положителен резутат, което значи, че някой от групата (колегите) е позитивен – тоест, вирусоносител. Стандартната процедура в такъв случай е да се направят повторни, контролни тестове на всеки един поотделно, за да се установи от цялата група кой конкретно има Ковид-19. Обаче такава контролна проверка не бе направена – нито в същия ден, нито на следващия ден, нито на по-следващия. Така няколко дни аз стоя вкъщи доброволно самоизолиран и чакам в неведение. А нито съм болен, нито имам симптоми. Никой не ми се обажда – ни от лабораторията, ни от РЗИ, ни от фирмата, поръчала и платила този групов тест.
На 5 ноември 2020 г. по телефона ми се обажда кварталния полицейски испектор, за да ме провери дали си стоя вкъщи и спазвам карантината.
– Моля?! – озадачавам се аз.
– Ами, да. – казва полицая – При нас, в базата данни на МВР, сте подаден като заразен и трябва половин месец изобщо да не излизате навън.
При което на мен ми кипват лайната, мятам се на такси и право в софийското РЗИ – Районна здравна инспекция (бившо ХЕИ) Там им вдигам луд скандал как може здрав, прав и работоспособен мъж да го спират от работа и да го заключват вкъщи за половин месец, без да е доказано, че е заразен. Ама доказано с индивидуална проверка имам предвид. Извикаха полиция да ме арестува щото съм нарушил карантината. От охраната заключиха входа на РЗИ и ме държаха като заложник вътре – до идването на полицейската патрулка. Полицаите се оказаха разумни хора – направиха по радиостанцията проверка дали нямам досие на престъпник, четоха ми конско на тема корона вирус, но не ме арестуваха, и аз сам се прибрах вкъщи.
На 6 ноември 2020 г. си правя нов PCR тест. Резултата е отрицателен/негативен! В същата лаборатория като с “положителния” тест от 2 ноември. Това е ”Рамус”, София.
На 10 ноември 2020 г. взимам резултата (принтиран на лист хартия, подписан със син подпис на лекар и подпечатан със сини водни печати на лабораторията – атрибути за официален документ) и пак в РЗИ отидох. Там категорично ми заявиха, че (Внимание!) сега и 20 нови PCR теста да им покажа, и всички 20 резултата да са все отрицателни … за тях аз продължавам да се водя заразен с корона вирус Ковид-19 и за мен продължава да важи изолацията под домашна корантина за срок от две седмици. Тези думи са на здравен инспектор Димитрова от кабинет в дъното на коридора на етаж 5 в сградата на столичното РЗИ. И не само че не искаха да зачеркнат името ми от списъка на заразените, ами даже ми заповядаха да попълвам формуляри с данни за мои близки роднини, колеги и съседи, за да ги водят контактни и съответно на тях също да им наложат някакви ограничителни мерки. Бих си шут в гъза и изфирясах на момента. Абсолютно никакви документи не им попълвах и подписах. Просто избягах от РЗИ-то, за да не ме заключат пак и отново да викнат полиция да ме арестува. Прибрах се вкъщи, но на друг частен адрес, а не на този по лична карта (демек покрих се в нелегалност) и на следващия ден напуснах София, за да потъна в дълбоката провинция. С други думи казано – писна ми на оная работа да губя време и нерви напразно да се разправям с българската мудна и по идиотски начин работеща държавна администрация.
Изводите ми са следните:
1. Не се прави разлика между “Групов” и “Индивидуален” тест – всички се слагат в общ кюп.
2. Не се прави разлика между “Съмнение” и “Доказан” случай. Тоест, не си правят труда за контролни тестове, за да изчистят съмнението, ами за по-лесно направо те причисляват към доказано заразните.
3. Не признават нови тестове, доказващи чистотата ти.
4. Още на фаза само “Съмнение” бързат да те запишат като категорично “Доказан”, за да може изкуствено да помпат броя на новозаразените и те да изглеждат много и с тези раздути бройки да се спекулира и плаши народа.
5. Здрави, прави и работоспособни хора принудително се спират от работа и се лишават от доходи и препитание. Принудително се затварят изолирани вкъщи.
6. Въвежда се някакъв странен вид медицински фашизъм – ограничаване на граждански и чисто човешки права.
7. Ако си овца и покорно си траеш, може да те пишат всякакъв, даже и марсианец че си. И ще ти объркат живота. Луда калинка ще те направят от разиграване.
Долу, в коментари под публикацията, качвам снимки с двата различни резултата от тестовете.

…
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодарим Ви!
…
Следете изданието ни и бъдете осведомени за всяка новина от България и света.

Поместваме постоянно, за да сте информирани за всичко и на време.

Харесайте страницата ни във фейсбук и бъдете винаги информирани.

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”