ЗАКОН

Съдът разкри конспирация на МВР и прокуратурата при акцията в президентството

Няколко съдебни състава се произнесоха, че са били незаконни арестите, извършени от полицията на 9 юли м.г. – на президентския секретар по правните въпроси Пламен Узунов, съветника по национална сигурност Илия Милушев и на бизнесмена Пламен Бобоков. Не е имало основания да прекарат 24 часа в ареста, установи съдът. След арестите и начина, по който прокурори и полицаи нахлуха в президентството, започнаха гражданските протести.

В интервю за БНР адвокат Емилия Недева, защитник на Пламен Узунов, коментира освен конкретния случай също и наложената през последните години практика да се извършва задържане от полицията за 24 часа на граждани, срещу които има вече образувано досъдебно производство. Този вид задържане се превръща в репресия, без да обслужва целите на наказателното производство, казва юристката. “Дневник” препубликува с малки съкращения част от отговорите й. Заглавието е на редакцията.

От години повдигаме един въпрос, свързан с несъгласуваността на българските процедури по обжалване на 24-часовото задържане с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека. Необходими са процедури, които да гарантират, че в рамките на 24-те часа лицето да може от съда да бъде освободено, ако задържането му е незаконно. У нас това не може да се случи. Решенията на съда следват след месеци.

След влизане в сила на решението на съда за незаконност на задържането законът дава право да се заявят претенции както срещу полицейския орган, извършил задържането, тоест срещу юридическото лице в съответната Областна дирекция на МВР, така и срещу прокуратурата.

И в трите решения е констатирана от съответните съдилища една извънпроцесуална, нерегламентирана колаборация между органите на МВР и прокуратурата. Органите на МВР са действали в рамките на образувани досъдебни производства и са извършили арести, без да имат това право. Защото след образуването на досъдебното производство този, който го ръководи и взема решения, е прокурорът. Аз съм убедена, че след образуване на досъдебното производство и за полицейските арести може да носи отговорност прокуратурата.

Всичко, което е важно да знаете за: Ако незаконно задържаните лица изберат да претендират от полицията вредите от 24-часовото задържане, подчертавам, че конкретните длъжностни лица могат да носят лична имуществена отговорност за разлика от прокурорите. Бюджетът на МВР и българската държава не е бездънен. Крайно време е за подобни грешки МВР да претендира регрес от страна на виновния полицейски служител, който безконтролно, по нареждане на своя началник е издал заповед за задържане, без лично да се е убедил има ли данни за извършено престъпление и налице ли са основанията да бъде задържано лицето. А ако е действал по заповед на прокуратурата, която заповед не е обективирана писмено в надлежен акт, отговарящ на изискванията на Закона за МВР и Наказателно-процесуалния кодекс, да си носи отговорността.

Ако полицаите знаят, че за действия извън кръга на правомощията им ще носят лична финансова отговорност, ще се замислят дали да изпълнят нареждания, които не са оформени по надлежния ред.

Практиката на полицията по 24-часовото задържане често е противоправна. Упражнява се натиск над задържаните да попълнят декларация, че не желаят встъпване на адвокат. Гражданите изпитват облекчение, като напуснат ареста след 24 часа, и не се сещат, че могат да защитят правата си. Редки са случаите, в които заповедта за 24-часовото задържане издържа пред съда.

В полицейските управления би трябвало да има брошури със съвети в помощ на задържани, могат да се изтеглят и от интернет. Всеки гражданин трябва да бъде подготвен, защото случаите на беззаконие, когато се задържат от полицията лица с образувано досъдебно производство, не са един или два.

Целта на влизането в президентството на 9 юли беше да се направи показна акция в президентската институция и в един и същ ден да бъдат арестувани и секретар, и президентски съветник. Ударът беше срещу президентството, влизането там беше безпрецедентен акт и то вероятно ще бъде предмет на други дискусии и разследвания. Прокурорите направиха грешка след грешка с продължителни последици за страната.

Какво прави прокуратурата по разследването срещу Пламен Узунов през цялото време, не зная. Използвам случая да подчертая, че законни права на обвиняемото лице, каквото е правото му да се запознае с материалите по делото, бяха отказани на Пламен Узунов, съответно и на мен като негов защитник. Два пъти сме се явявали в следствения отдел на специализираната прокуратура, и двата пъти при следователите стояха само процесуалните документи за действията, които трябва да извършат, но не и цялото дело. До този момент аз нямам представа какви са доказателствата по това дело срещу Узунов. И това е грубо нарушение на правата на обвиняемия и неговия защитник.

Мисля, че и президентският секретар Пламен Узунов, и президентският съветник Милушев, а и бизнесменът Пламен Бобоков са косвени жертви в атаката срещу президента заради желанието му да се кандидатира и за следващ мандат. И във връзка с това вероятно ще се активизират тези и подобни действия. До момента енергията е в парата, тоест органите предпочитат да хвърлят в медиите недоказани твърдения, отколкото да вършат работа според правилата на НПК

Post Views: 3

ЗАКОН

Конституционният съд отхвърли искането на президента за референдум за еврото

Конституционният съд отхвърли като недопустимо искането на президента Румен Радев за отмяна на решението на председателя на Народното събрание Наталия Киселова,

… с което тя отказа да внесе за разглеждане в парламента искането на държавния глава за свикване на референдум за влизане в еврозоната от 1 януари 2026 година.

Конституционният съд публикува на страницата си следното изявление по повод решението си:

Конституционният съд се произнесе с определение по конституционно дело, с което допусна за разглеждане по същество искането на президента на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията във връзка с отговор на следния въпрос: Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон?.

Съдия Соня Янкулова и съдия Борислав Белазелков подписаха диспозитива в тази му част с особени мнения.

Съдът отклони като недопустимо искането на президента на Република България за тълкуване на чл. 1, ал. 2, чл. 10, чл. 42, ал. 1 и 2 във връзката им с чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията.

Диспозитивът в тази част е приет с единодушие.

Съдът отклони като недопустимо искането за даване на задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 77, ал. 1, т. 1- 2 и чл. 84, т. 5 във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 10 и чл. 42, ал. 1 и 2 от Конституцията, относно въпроса: Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за провеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон?.

Диспозитивът в тази част е приет с особенo мнениe на съдия Атанас Семов, съдия Янаки Стоилов и на съдия Сашо Пенов, и със становище на съдия Невин Фети.

Съдът единодушно отклони като недопустимо искането за обявяване нищожност на Разпореждане № 51-550-01-301/ 13.05.2025 г. на председателя на Народното събрание.

Съдия Атанас Семов и съдия Янаки Стоилов подписаха диспозитива в тази част със становище.

В заседанието участваха всички дванадесет конституционни съдии.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5

ЗАКОН

Отказът на парламента от референдум за еврото противоречи на демокрацията

Конституционният съдия Янаки Стоилов: Отказът на парламента от референдум за еврото противоречи на демокрацията

„В преамбюла на Конституцията на Република България народните представители от VII-то ВНС са прогласили своята решимост да създадат демократична, правова и социална държава, а в чл. 1, ал. 2, изр. второ те са предписали, че държавната власт се осъществява от народа непосредствено и от органите, предвидени в Конституцията. След като по въпрос, свързан със замяната на един от символите на държавността – националната валута с общата европейска валута – националната представителна институция е отказала произвеждане на референдум, трябва да се запита има ли въобще важни за националната съдба на България въпроси, по които такъв би се допуснал.“ Това пише в особеното мнение на проф. Янаки Стоилов – конституционен съдия по к.д. 13/ 2023г. към решението на Конституционния съд (КС), че отказът на депутатите да насрочат референдум не противоречи на Конституцията.

„Отказът на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по въпроса кога да се въведе еврото като единствена валута в Република България, предложен от инициативен комитет и подкрепен от стотици хиляди български граждани с избирателни права, противоречи на принципа на демокрацията, прокламиран в чл. 1, ал. 2 от Конституцията“, посочва Янаки Стоилов. Единствено той гласува с особено мнение за разлика от останалите членове на съда, които се произнасят в полза на решението на парламента да няма референдум за еврото.

„КС се е произнесъл по въпроса – противоречи ли на Конституцията решението на НС, с което не е прието предложението за произвеждане на референдум по поставения въпрос“, коментира бившия съдия Румяна Ченалова.

Предмет на делото е конституционосъобразността на решението на НС, а не на референдума.

В решението е записано:

„Чл. 6, ал. 1 ЗПУГДВМС гласи: „Споровете за конституционност на решението на Народното събрание ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ на национален референдум се решават от Конституционния съд до определяне на датата за неговото произвеждане“.

Тази разпоредба следва да се тълкува в контекста на установеното в чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията правомощие на Конституционния съд да се произнася по конституционосъобразността на „законите и другите актове на Народното събрание“. Това означава, че приетите от Народното събрание решения, в частност и решението, предмет на настоящото дело, попадат в обхвата на актовете на парламента, предмет на контрол за конституционосъобразност, по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

В тази разпоредба конституционният законодател „не прави разграничение между актове на Народното събрание с положително и актове с отрицателно съдържание с оглед на компетентността на Конституционния съд“ (определение от 27.10.1992 г. по к.д. № 22/1992 г.). Следователно на контрол за конституционосъобразност по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията подлежи НЕ САМО РЕШЕНИЕ на Народното събрание, което ПОДКРЕПЯ произвеждането на национален референдум, НО И РЕШЕНИЕ, което ОТХВЪРЛЯ направено предложение за произвеждане на национален референдум“.

На 9 май президентът Румен Радев обяви, че ще предложи на парламента свикване на референдум за приемане на еврото въпреки произнасянето на Конституционния съд.

„Това, което най-много липсва обаче, е зачитането на базовите принципи на демокрацията при вземане на едно толкова важно решение. Институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за нашето общо бъдеще, без да се вслушват в мнението на гражданите. Като президент съм убеден, че възвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус. С вътрешното убеждение на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има правото да се произнесе за своите пари, за своето благосъстояние и бъдеще. Затова внасям в Народното събрание предложение за произвеждане на национален референдум с въпроса „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута – евро, през 2026 година?”, каза във видеообръщение към нацията държавният глава.

„Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание и ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще. Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация. Той ще даде думата на хората и ще даде възможност да се чуят всички аргументи „за“ и „против“. Ще даде възможност и на политическата класа да възстанови диалога с избирателите и да се бори за тяхното доверие. Доверие, което загуби през последните години. Всенародното допитване ще върне към урните хиляди българи”, заяви Румен Радев.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 59

ЗАКОН

Бездарниците от прокуратурата изкарват Божков най големият звяр

Бизнесменът обяснявал, че “била много лесна”, дал на Бухлев снимка на Бойка Стоянова, точния й адрес, както и номер на автомобила ѝ

Убиецът Бухлев за Божков: Прати ме в Швейцария да застрелям една баба – любовницата на Мутафчийски!

Подготовка за убийството на Бойка Стоянова е най-малко известният случай от криминалното дело на Васил Божков. Описан е в обвинителния акт на прокуратурата, с който разполагаме. От него не става ясно защо Божков е искал убийството на жената.

В сряда Софийският градски съд е прекратил делото срещу Васил Божков за убийствата и е върнал папките на прокуратурата. Причината – допуснати са сериозни нарушения, липсват факти и подсъдимият не разбира за какво е обвинен. По делото са опит за изнасилване на Мария Филипова, бивша шефка на комисията по хазарта и подбудителство към убийствата на Йордан Динов, Манол Велев и Бойка Стоянова.

Бойка Стоянова е близка до хотелиера и оръжеен търговец Младен Мутафчийски, който почина през 2013 г. Историята разказва свидетелят Константин Бухлев, който лежи в затвора за убийството на диджей Теди във Варна. Мъжът беше убит пред дома си през 2015 г. Година по-рано, през юни 2014 г., Божков се свързал с Бухлев, когото познавал от началото на 1990 г., поне според показанията на свидетеля и обвинителния акт на прокуратурата. Срещнали се на паркинга на столично кино.

“По време на срещата Васил Божков казал на свидетеля: “Има една баба в Швейцария, която трябва да се премахне”, като добавил, че “била много лесна”, пише в обвинителния акт, който е върнат за поправка. Бизнесменът дал на Бухлев снимка на Стоянова, точен адрес в Швейцария, както и номер на автомобила ѝ.

По време на разговора Божков обяснил на Бухлев, че Стоянова е любовница на Мутафчийски. Обещал да му плати 100 хил. евро. Дал му аванс от 20 хил. евро и контакт с албанец, който има ресторант в Швейцария. Той щял да му даде пистолет със заглушител. С него щял да се види, след като вече е проучил навиците на мишената и е готов да извърши убийството. Бухлев твърди, че след тази среща са имали още една. На нея Божков го упрекнал, че се бави с изпълнението. Бухлев отговорил, че вече си е купил билет за Швейцария. После два пъти пътувал със самолет до Цюрих, а оттам с влак до адреса на Бойка Стоянова. Намерил къщата на три етажа, която била до езеро. Три дни Бухлев наблюдавал имота, но не видял Стоянова да излиза, нито колата ѝ. В разпита си твърди, че останал и през нощта, като направил много снимки и клипове, за да ги покаже на Божков. След това се прибрал в България и пак се срещнали на паркинг пред един от моловете в София. Дал му цялата информация, която събрал.

Божков се разочаровал, че не е свършил работата. Бил сигурен, че Бойка обитавала точно този адрес. Тогава решили Бухлев пак да отиде до Швейцария, за да я търси. Планът бил да купят фотокапан, който се използва от ловците, за да я заснеме при излизането ѝ от къщата. Бухлев пак тръгнал на път – през Милано, оттам с автобус до Лугано, където си наел автомобил, за да стигне до адреса. Тогава вече заложил фотокапана. Чакал я, обикалял с колата наоколо, но отново не я намерил. Тогава бил спрян от полицаи за проверка на документите. След това Бухлев преценил, че лесно могат да го хванат, ако извърши убийството. Въпреки това на следващия ден отишъл да види къде се намира ресторантът на албанеца. Седнал вътре и го видял, но си тръгнал, без да му се обади. Пак се върнал в България, за да докладва на Божков какво е свършил. Помолил за отсрочка от 7-8 месеца. Убийството така и не е извършено. Доказателствата на прокуратурата са два разпита на Бухлев от май 2020 г., когато вече е в затвора за убийството на диджей Теди, както и протокол за разпознаване.

Константин Бухлев беше защитен свидетел по делото срещу Роман Логвиненко за атентата срещу Алексей Петров от 2015 г. и за подготовка на убийството на Делян Пеевски.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 607