ФОКУС

Защо сме най-бедни в Европа

Наближиха изборите и всички партии се загрижиха за застрашително растящия брой бедни в страната след 30 години „преход“ и управлявана вече над десет години от Бойко Борисов и партия ГЕРБ България. Причината за бедността според едни е, че страната е „ограбена“ от „комунистите“ до 1989 г.; други, като г-н Каракачанов, я намират в лошото състояние на земеделието, което преди 1944 г. било така развито, че сме хранели Европа; трети смятат, че ДС пречи на управляващите след 1989 г. да докажат предимствата на изграждащия се капитализъм в страната. И т.н.
Искам да предложа реалните исторически факти на вниманието на млади и стари, които си задават въпроса защо сме най-бедни в Европа, а изводите и отговорите защо и кой е виновен да си направят сами.
До Девети септември
80 на сто от населението на страната живее в селата, земеделието е основният поминък и гръбнак на националната икономика. В структурата на националния доход, според статистиката, в периода от 1924 до 1940 г. делът на селското стопанство е 56,3%, на занаятите – 8,08%, на индустрията – 5,81%, на търговията – 7,08%. През 1939 г. 98,1% от износа са продукти от земеделието, а 79,4% от тях са от растителен произход и едва 18,7% – от животински. В същото време отрасълът е в окаяно състояние – над милион земеделски стопанства с разпокъсани маломерни (7 дка) над 13 милиона парчета земя, обременени с много работен добитък и примитивен земеделски инвентар, липса на каквато и да е съгласуваност между производството на сурова земеделска продукция, слабо развита преработваща промишленост и ограничен вътрешен пазар. Със зърнено-хлебни култури се засяват над 18 млн. дка при среден добив 120-130 кг/дка. Трудно се гарантира продоволственият баланс, а зърнено-фуражните култури не осигуряват пълноценно хранене на многобройните работни животни. Производството на зърнени храни на глава от населението, достигнато през 1939 г., е 346 кг, но по време на войната спада: на 136 кг – през 1942 г., и на 194 кг – през 1944-а. В същото време е наложено ежегодно принудително реквизиране за издръжка на немската армия съгласно спогодбата „Нойбахер“, за което Германия ни дължи 23 938 000 000 райхс-марки, непризнати от Парижкия мирен договор, което е само част от дълга. Но това не пречи на тези, които бомбардираха България (Великобритания и САЩ), да й наложат непосилни репарации.
Разтревожен от състоянието на земеделието, цар Борис нарежда на земеделския министър Д. Кушев да се разработи петгодишен план за периода 1942-1946 г. за развитие на земеделието като основа на стопанството. Институтът за земеделски проучвания прави проучване за периода 1939-1940 г. в 199 селища и 939 домакинства. Картината е изключително тревожна.
„Хлябът е основна храна на българското население. Той заема 36,63% от разходите на домакинствата, на второ място са различните меса – 13,7%; следват мляко, сирене и други млечни продукти; плодовете – грозде, дини,тикви и др.; на пето място са зеленчуци и варива; бакалски стоки, които имат незначителен дял – 3%, в същото време за спиртни напитки разходите са 5,28%!
Жилищата са от кирпич. Този материал не е подходящ за сгради за живеене, а от гледище на хигиената не търпи никаква критика; голям брой от членовете на семейството спят на земята; зимно време всички спят в една стая… Храненето е най вече с дървени лъжици и от една паница, вилицата е рядко явление; снабдяването с вода е от селските чешми и кладенци, собствени кладенци имат 42,89% от домакинствата.“ Това е цитат от доклад на министър Кушев.
В Народното събрание през 1940 г. буржоазният депутат Серафим Георгиев от трибуната съобщава: „19,5% от селските семейства живеят в тухлени къщи; 61% – в кирпичени; селските жилища се състоят от 2 стаи, в които живеят общо 6 души; в тях се готви; 57% от домакинстват нямат кладенци; 17,4% нямат клозети; 20% нямат кревати, а останалите 80% имат средно по два кревата за шест души; 28,5% от домакинствата нямат маси, а 36% нямат столове; 28% нямат печки; 36% нямат юргани; 46% нямат дюшеци, а 34% нямат постели; измиването на тялото през зимата е непознато; долните дрехи са така замърсени, че са хванали кожа от кир.“ Ето това са покъртителните условия, описани в речта на народния представител (стенограмите на НС).
Средната продължителност на живота по официални данни за периода 1935-1939 г. е 51,7 г., а през 1987-1989 г. е 71,4 г.; смъртността на 1000 души е 14,9%, а през 1989 г. е 12,6%.
След седем десетилетия държавен капитализъм, участие в пет воини, две национални катастрофи на 9.09.1944 г. новата власт –
правителството на Отечествения фронт
наследява една ограбена фалирала държава!
При такава обстановка трябва успоредно с възстановяване на разрушенията от войната да се осигури прехраната на населението. Примитивното земеделие не е в състояние да отговори на нуждите. Зареждат се и три години суша, което допълнително влошава положението. Пристъпва се към изграждане на земеделски кооперации, опирайки се на опита на другите страни и българската традиция. През 1939-1944 г. има регистрирани 6455 всестранни кооперации, в това число 360 за производство на земеделска продукция и 26 за производство на вино. Започва строителство на язовири за осигуряване на напояването и водоснабдяването, без техника, но с много ентусиазъм и доброволен труд, от СССР се внасят първите селскостопански машини.
Какво е решението на правителството? „При спазване принципа на доброволното участие и съчетаването на личните, кооперативните и държавните интереси да се изградят стопански структури, с широка вътрешно кооперативна демокрация, разпределение на доходите според количеството и качеството на положения труд, както и според количеството на внесената земя.“ Едва ли някой би оспорил тази постановка. Но липсата на историческо време кара властта да бърза, защото нуждите са неотложни. Така за кратко време е преструктурирано земеделието в страната. Допуснати са грешки при изграждането на местно равнище, но посоката на развитие на земеделието е към окрупняване на земята и организиране на производството на основата на високомеханизирано, базирано на науката производство на земеделска продукция, осигуряваща продоволствения баланс и националната сигурност на страната.
Оценка за политиката, както за всяка дейност, са резултатите. Какво показват фактите? От засетите 18 млн. дка с пшеница през 1939 г. (най-добрата) са получени 1 410 123 т зърно, а през 1989 г. от 11,4 млн. дка – 5 429 000 т. При слънчогледа: 1939 г. – 156 769 т, 1989 г. – 456 000 т; произведена царевица: 1939 г. – 993 779 т, а 1989 г. – 2 265 000 т; тютюн: през 1940 г. – 45 445 т, 1989 г. – 65 000 т; домати, пресни и за преработка: 1940 г. – 44 551 т, 1989 г. – 780 996 т; картофи: 1939 г. – 126,6 хил. т, 1989 г. – 553 хил. т. Средните добиви от пшеницата от 131 кг/дка достигат през 1989 г. до 475,5 кг/дка; добивът от царевица – от 120 кг/дка достига 450 кг/дка.
Постигнатото определя социалното положение на селяните и селото. Показател за това е постоянното увеличение на продукцията на глава от населението в абсолютен размер. По този показател България превъзхожда Великобритания, Испания, Франция, СССР, Турция и Гърция с 318 кг царевица на глава от населението. Тези данни могат да бъдат допълнени с производството на домати, слънчоглед, тютюн, яйца и др. Земята на България, окрупнена, обработвана с машини, напоявана обилно, култивирана научно и ползвана от добри стопани, се отблагодарява.
Земеделската продукция храни България
с екологично чисти продукти и я прави популярна в четирите посоки на света.
Индексът на общата продукция на селското стопанство през 1985 г. при база 100 за 1939 г. показва ръст 247,8%, в растениевъдството – 186,3%, в животновъдството – 347,9%.
С промените на Девети септември развитието на страната започва при изключително тежки финансови условия. За периода 1939-1944 г. инфлацията предизвиква нарастване на паричното обращение повече от 11 пъти. Индексът на нарастване на цените на стоките през 1944 г. е 514 на сто. Докато през 1939 г. 26 на сто от парите в обращение имат златно покритие, към края на 1944 г. процентът спада на 5 на сто. Възниква нуждата както от други форми и начини за развитие на селското стопанство, така и от индустриализация на страната и от нова финансова система, от разпределение, което да удовлетворява потребностите в просветата, образованието, науката, изкуството и културата.
Затова едновременно се провеждат крупни мерки в областта на икономиката и политиката. Със законодателни актове са иззети в полза на държавата голяма част от средствата за производство, придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти. Ликвидирани са вносно-износните търговски кантори, отчуждени са инвентарът, стоките и други техни имущества. През 1947 г. са национализирани индустрията и частните банки.
През този период се опростява и данъчната система. При реализацията на тази политика са допуснати и сериозни грешки, а някъде и извращения – в някои случаи от незнание и липса на опит, в други поради разбирането да се ликвидира частната собственост. Но в крайна сметка основните приходи при формирането на държавния бюджет вече идват от народното стопанство, а разпределението е според политическите и икономическите задачи на всеки етап от развитието на страната, свързани с грижата за човека!
След края на войната и завръщането на хилядите мъже в страната, лозунгът на правителството е един: „На работа“! Започва разчистването на пораженията от войната, изграждането на язовири, пътища и жп линии, на електроцентрали, с доброволен труд, с много ентусиазъм, с набиране на средства от населението чрез заеми – първият „Заем за свободата“ е с очакване да се съберат 600 млн. лв., събират се над милиард, по-късно се правят още три заема.
Още с изпълнението на първия петгодишен план 1949-1953 г. в експлоатация влизат 700 новопостроени предприятия. В края на 1952 г. структурата на народното стопанство се променя, като съотношението селско стопанство – промишленост от 33,6:66,2 се променя на 69,7:30,7, което прави България вече индустриално-аграрна страна, а националният доход нараства със 140%. В края на втория петгодишен план – 1957 г., общата продукция от промишлеността е 8 пъти по висока от тази през 1939 г.
При реализацията на петия петгодишен план общият продукт нараства средно годишно с 9,5%, но докато по първия петгодишен план всеки процент означава 35 800 000 лв., то за петия зад всеки процент стоят 200 000 000 лв. Националният доход достига средногодишен ръст от 8,75%. Абсолютното увеличение от 18 400 000 лв. по първия петгодишен план (по съпоставими цени от 1962 г.) надхвърля 75 млн. лв., по петия през 1970 г. е произведен 1234 лв. национален доход на човек от населението срещу 221 лв. през 1948 г. Номиналните доходи нарастват средногодишно със 7,8%, а реалните – с 6,0%. Външнотърговският стокообмен отбелязва средногодишен растеж от 14,6%.
В края на 1989 г. характеристиката на 45-годишния период на държавния социализъм се изразява в конкретни числа. Общата продукция на промишлеността през 1989 г. нараства 103 пъти спрямо 1939 г., на селското стопанство – 2,65 пъти, на строителството – 14 пъти, външнотърговският стокообмен – 61 пъти. Според изследване на ООН през 1983 г. България, която сред 167 държави е на 101-во място по територия и на 66-о по население, по производство на човек от населението заема:
– първо място в света по калцинирана сода, син камък, електрокари и мотокари;
– второ място по тютюн – суров, и произведени цигари;
– трето място по слънчоглед, ябълки, кафяви и лигнитни въглища;
– четвърто място по пшеница, азотни торове, вълнени прежди, памучни прежди;
– шесто място по сярна киселина, брой на овцете и вълна.
При база 100% за 1952 г. средногодишният темп на ръста на номиналните доходи на човек от населението се движи от 0,25% за периода 1953-1956 г. до 10,25% за 1986-1990 г. Средногодишният размер на една пенсия от 834 лв. през 1980 г. достига 1401 лв. през 1989 г. Стокооборотът в търговията на дребно на човек от населението през 1952 г. е 159 лв., през 1989 г. – 2118 лв.
Числата убедително показват, че българинът е забравил бедната трапеза и дървената лъжица, газената лампа и селската чешма; че с всяка година живее по-добре, по-богато, доближавайки се по стандарт до богатите страни.
Такава остави България през 1989 г. държавният социализъм на борците за „демокрация“ (или реставрация на капитализма), наложили неофашистка политика на държава, която в условията на “свободния пазар” и тотална корупция, превърнат в основополагащ принцип, стана лесна плячка на големите акули.
Къде сме сега
30 години след демократичните промени и над десет години управление на Бойко Борисов и ГЕРБ? Селското стопанство не може да изхранва населението при наличието на благоприятните климатични условия, богатата и плодородна земя.
През 1989 г. в страната са произведени 820 хил. т месо кланично тегло, в това число говеждо – 130 хил. т, свинско – 413 хил. т, птиче – 188 хил. т, и 143 хил. т месни произведения. А през 2019 г.: 228 хил. т месо общо – в това число бели меса – 116 хил. т, червени – 112 хил. т, от които свинско – 83 хил. т. Няма страна от християнския свят, където произведените бели меса да са повече от червените. Произведено мляко общо през 1989 г. – 2,438 хил. т, а през 2019 г. – 912 хил. т; производство на тютюн: 1980 г. – 122 хил. т, на цигари – 85 хил. т, в това число с филтър – 79 хил. т; износ: общо 143 хил. т, от тях тютюн – 71 хил. т, цигари – 72 хил. т. За да задоволим нуждите от животински продукти, през 2019 г. сме внесли свинско месо – 120 хил. т, мляко – 34 хил. т, птиче месо – 112 хил. т.
След 30 години преход към възстановяване на капитализма в България, след 14 години членство в клуба на богатите – ЕС, и десет години управление на Борисов и ГЕРБ страната е най-бедната в Европа, народът е най-болен, на първо място сме по смъртност, по неравенство, най-бързо топящата се нация сме с перспектива след 50 години тя да изчезне; 50 на сто от децата ни са функционално неграмотни, пенсиите и заплатите на нашите родители са най-ниски в ЕС. Още по-обидно е, че са по-ниски от тези на нашите съседи. Според индекса на „Джини“, измерващ неравенството, през 1989 г. държавата е с показател 21,7, което показва, че сме били общество с висока справедливост и високо равенство; през 2006 г., преди влизането ни в ЕС, той е 32,1; през 2018 г. индексът вече е 39,6 – най-високият в ЕС, откакто се мери неравенството. Днес осем пъти е разликата между най-богатите и най-бедните в страната.
Съжалявам, драги съграждани, че ви отрупах с толкова числа и припомних много неща от близкото и по-далечно минало, но ми омръзна да слушам от представители на СДС и ГЕРБ – от хора като математика Иван Костов, „човек на точните знания и на твърде неточната съвест“ (по Чехов) или като лъжеца Борисов, за когото миналото е изгубило силата си и той сменя биографията и позициите си почти като костюмите, всякакви лъжи. Вярвам, че ако човек за един живот променя много пъти кожата си, нашият народ все пак не може да промени сърцето си – то е едно. И жадува справедливост.

Post Views: 15

ФОКУС

Фашистки геноцид над населението на Украйна

Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…

Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…

В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.

Твърдения за депортации от Европа

Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.

„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.

Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:

„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.

Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“

Остро изказване на Русия в ООН

Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.

„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.

Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“

„Украйна печели време за Европа“

Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“

По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.

„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.

Ирландия променя политиката си

В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:

до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство

„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.

Полша депортира украинци

Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.

Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.

Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система

Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:

„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“

Тежки условия на фронта

Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 13

ФОКУС

Гяюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо

С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.

– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?

– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.

– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?

– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.

– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?

– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.

– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?

– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.

– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?

– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.

– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?

– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.

– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?

– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.

– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?

– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.

Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.

– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?

– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.

– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?

– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.

– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?

– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.

ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.

Post Views: 19

ФОКУС

ЗАЩО СТЕ ИЗНЕНАДАНИ, ЧЕ РАДЕВ Е ПРЕДАТЕЛ, ТО ТОЙ СЕ ГОТВИ ЗА ПРЕДАТЕЛ ОТ ОСЕМГОДИШЕН!

Първи преди три месеца ревнаха, че Радев е предател, от МЕЧ, когато изневиделица връчи третия проучвателен мандат не на тях, а на АПС.

Малко след тях се обади и Крум Кацамунски: “Радев предаде лявата идея!”

Костя от ВъZраждане надгради: “Радев предаде България и лева!”

А преди три дни забиването на ножа до дръжката в гърба на шарлатаните ги накара да пропищят: “Радев предаде нас, съдебната реформа и борбата с корупцията!”

“Проста да падлудееш”, както казваше навремето Людмила Арнаудова (рускиня по произход), една от учителките по математика в пазарджишкото МГ…

Само на идиот би отнело девет години време, да осъзнае, че Радев е предател.
Писал съм и преди – готвят го за предател от втори клас…
Ето и историята:

Когато Радев е в началното школо в родното Славяново, там идва да живее големият съветски летец-изпитател Борис Мелников (дъщеря му е българска снаха в селото).

Попада на интересно селянче – Руменчо, което притежава няколко оперативно интересни качества: дарба да учи чужди езици (научава руски от Мелников за едва няколко месеца), фотопамет (може да запомни с няколко поглеждания всичко написано, което види), дисциплинираност, тотална липса на емоционалност и емпатия, липса на лоялност към семейство, приятели и родина, способност да лъже, невзрачен външен вид.

Всеки с опит службите ще ви каже, че това е профилът на идеалния разузнавач, и неслучайно Мелников започва да подготвя Румен за такъв и го завежда на отчет в КГБ, преди да е навършил десет години.

Само че Радев не е готвен за обикновен разузнавач, а за дезертьор, който да проникне в германските ВВС и да докопа информация за самолетите на НАТО.

За целта първо е пратен още в трети клас да учи в Хасково, далече от семейството си.

После влиза за една година в Езиковата гимназия, където успява да научи едновременно немски и английски, и се премества в Математическата, за да си доучи.

Този трансфер, невъзможен за простосмъртни, е уреден от БКП, но дори и те не знаят, че разпорежданията идват чак от Москва, и то от КГБ.

Вече в математическата гимназия Радев е пратен от водещия си офицер на курсове за управление на безпилотен самолет чак в Стара Загора (снимка 2), макар вече да е било уредено влизането му във ВВВУ.

Като зубър (никой не е знаел, че всъщност не зубри, а пази в главата си снимки на уроците) му е било лесно да завърши с отличие МГ Хасково.

Вероятно кандидатстудентският изпит е бил първото голямо изпитание в живота му (във ВВВУ се влизаше с изпит по математика), но е твърде вероятно и за него да са му помогнали от Партията (пак без да знаят по чие нареждане).

Вече в Долна Митрополия Радев се учи да лети на военен самолет и доизгражда легендата – няколкото дребни дисциплинарни нарушения в училището и в поделението, в което служи след него, би следвало да убедят германското ВВС, че той е бил скрит бунтар.

Целта е била някъде през 1990-а или 1991-ва Радев да отиде на екскурзия в Източна Германия, да открадне малък самолет и с него да дезертира в Западна Германия.

Малко като на кино, но изгражданата през годините легенда би подкрепила версията му, че бяга от народната власт, на 100%.

А като пилот на съветски самолети, той щеше да е интересен за германците, да получи достъп до техни военни материали, които да запомни и после да омастили и предаде на водещия си офицер от КГБ.

България тук в сметката я няма – Радев я е предал още на осем…

Но Берлинската стена пада, пада и властта в България, планът за Радев става неактуален…

Отглежданият за предател обаче си остава предател завинаги – към всички и всичко!
И не бива да има изненадани нито сега, нито в идните месеци, когато Радев ще натвори още няколко предателства…

П.П. Идната седмица ще ви разкажа как Радев е трансформиран от дезертьор-разузнавач в агент на влияние, отначало на Русия, а после – и на САЩ, както и как предава и двете държави и си намира трета, чиито интереси в момента обслужва…
Светли празници! (през идните четири дни ще публикувам само неполитически текстове)

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 19