34 години преход, протести, вълнения, фалити на банки, хиперинфлация, червени, сини, зелени, жълти – България се промени, кабинети и правителства се сменяха, идваха нови, идваха стари. Само Христо Ковачки – некоронованият крал на българската енергетика, оцеля. Само той успя да играе с всички, успя да не бъде собственик на приписваните му енергийни мощности, успя да оцелее.
До тази седмица, когато стана ясно, че Европейската прокуратура започва разследване за възможна измама, свързана с европейската Схема за търговия с емисии (СТЕ), довела до загуба на милиони евро от бюджета на ЕС и национални бюджети. Разследва се частна компания, удостоверяваща парникови емисии в ТЕЦ в България. Предполага се, че тя е предоставила фалшиви данни в докладите си до българските власти. Както се досещате – косвените доказателства водят директно в двореца на Ковачки.
Кои са неизменно свързваните с него централи, какъв е точно бизнесът му и кой го защитава през цялото това време? Опитваме да се разкажем, вървейки по следите на времето.
Разследването
Институцията на Лаура Кьовеши разследва конкретно дружеството “Джи ем Ай верифай”. Според обвинението именно то е подавало фалшиви доклади за емисиите на парникови газове, произведени от конкретни ТЕЦ в България, както и с от някои от топлофикациите. Причината е проста – избягване на плащанията по европейската схема за търговия с квоти за парникови емисии.
Така стигаме до 21 юли на 2021 година, когато консорциумът за разследваща журналистика OCCRP и Даниела Сала публикуваха материал, озаглавен “Заводите на български въглищен магнат може да са спестили около 30 млн. евро от деклариране на занижени емисии”. Статията твърди, че свързаният с Ковачки ТЕЦ “Бобов дол” е отчел с една трета по-малко вредни емисии през 2020 г. спрямо три години по-рано. Всичко това без да намали дейността си или пък да е обявила някаква технологична инвестиция, която да намали тези емисии. Сметките показват, че спестените пари за квоти надхвърлят 26 млн. евро.
Подобно странно намаление има и в друг обект, свързван с Ковачки – ТЕЦ “Брикел”. И двете компании използват една и съща фирма за верифициране на отчетите за вредни емисии. Познахте – “Джи ем Ай верифай”. Тя започва да удостоверява емисиите от началото на 2019 година, сменяйки предната – “Грийн енд Феър”. Основател на компанията е Габриела Миленова Илиева и към момента на създаване на дружеството е на крехката възраст от 27 години. Макар да няма никакви доказателства Илиева да е работила в сектора преди това, само за пет месеца новосъздадената компания успява да спечели договори за проверка на 12 български ТЕЦ и топлофикации, всички до една свързани с Ковачки. Преки връзки между бизнесмена и жената няма, но има косвени такива. Например – централата на “Джи Ем Ай Верифай” се намира в същата сграда, в която са офисите на ОЗК “Застраховане” – контролирана от Ковачки през дружеството “Ел Ем Импекс” компания. На мястото на пощенската кутия на верификатора обаче има жилищен апартамент. Съседите никога не са чували са фирмата.
Адвокатът на “Джи Ем Ай Верифай” – Елена Добрева, пък е била управител в ТЕЦ “Брикел”. Била е и кандидат за общински съветник в Стара Загора, където именно се намира мощността.
Всичко това съмнително навява на обявените от европейската прокуратура данни за престъпления. Предстои да видим как ще завърши това разследване, но трябва да имаме предвид, че без участието на българската прокуратура на практика нищо не може да бъде разкрито. А Христо Ковачки и свързаните с него дружества имат дълга история на оцеляване през редица скандали.
Кой е Христо Ковачки
Империята на Ковачки е огромна. Това изречение е написано в американски дипломатически документ, публикувано от Уикилийкс през 2006 г. Там се изброяват поне четири мини, пет топлофикационни съоръжения, пет въглъщни компании и няколко ТЕЦ-а, притежавани или контролирани от енергийния магнат. Днес той не е собственик по документи на нито една, на няколко – по собствените му думи – е “просто консултант”.
Според “Грийнпийс” империята му обхваща повече от 150 компании. Енергийната, или по-скоро въглищната част от тях, са част от приватизационния процес между 2003 и 2008 година. Всички са продадени на ниски или най-малкото противоречиви цени, твърди екоорганизацията в свой доклад от 2018 година.
През 2011 година Ковачки е осъден за данъчни измами (по-късно отменена от върховен съд) и прехвърля собствеността на седем от въглищните си централи на офшорни компании, твърди Марио Гаврилов – бивш говорител на КЗК.
Днес с него се свързват активите на “Брикел”, “Бобов дол”, “Марица 3”, топлофикациите в Бургас, Плевен, Перник, Габрово, Русе. Най-големият търговец на ток “Гранд енерджи дистрибюшън” допреди година и сегашният голям “Номад енерджи къмпани” също са причислявани към неговата енергийна група, като оборотите им през последните две години са от порядъка на милиарди.
Отделно под контрола му е и компанията, ремонтираща АЕЦ “Козлодуй” – “Атоменергоремонт”. (Двама бивши директори на ядрената централа – Александър Николов и Иван Генов, бяха санкционирани от САЩ по закона “Магнитски” този месец, пък припомня “Капитал”.)
Днес никой не може да каже как точно Ковачки започва своята бизнес одисея. Ясно е, че малко преди падането на комунистическия режим учи в Русия, живее и там, и тук, и първата си фирма регистрира в далечната 1990 година. Първите си енергийни активи придобива през приватизационни договори и така слага ръка на ВЕЦ-овете “Пасарел” и “Кокаляне”, обединени в каскада “Искър”. Това става през 1998 година. Четири години по-късно, вече по времето на кабинета “Сакскобурготски”, идва силният период. Приватизира няколко държавни и общински предприятия, сред които и първата мина в портфолиото си – “Чукурово”. Година по-късно идва и втората мина – “Бели брег”. До края на мандата на това правителство вече е собственик на мините “Бобов дол” и “Черно море”, на Станянци” и “Открит въгледобив – Перник”. Тогава влиза и в ТЕЦ-овете Бобов дол. “Марица 3” и “Брикел”.
Така империята е изградена.
Проверки, чадъри и дела
Скандалите около Ковачки винаги са добивали публичност, повечето излезли на бял свят заради журналистически разследвания. Има една осъдителна присъда, по-късно отменена. През последните години неговите въглищни бизнеси са обект на множество проверки по отношение на замърсяването на околната среда, но към момента няма особени резултати.
Последният доклад на “За земята” твърди, че централите на въглища от кръга “Ковачки” “звестни със системните си нарушения, като превишават или изгарят горива, за които нямат разрешителни – биомаса и RDF.”
“Например, в Топлофикация Сливен през 2021 г. количеството докладвана биомаса в доклада за парникови газове е 203 пъти по-високо от разрешеното. Централите са санкционирани за това, но „печалбите“ от нарушенията са по-високи, след като централите продължават да системно да нарушават разрешителните си.
Докато докладът показва значителни несъответствия в докладваните емисии, една от цитираните в него централи — ТЕЦ „Бобов дол“ — дори настоява в публичното пространство, че е тръгнала по пътя на зеления преход и дори инициира платформата От кафяво към зелено — From Brown To Green. Но първенството в данните за недекларираните парникови емисии и въглеродни квоти говорят за съвсем различни намерения”, пише в доклада.
Междувременно свързваните с Ковачки дружества дължат над 166 млн. лв. на двата пенсионни стълба у нас. Това става ясно от справка поискана от депутата от “Демократична България” Владислав Панев и представена от финансовия министър Асен Василев.
Макар отговорът все още да не е видим в системата на сайта на събранието, Панев публикува в социалната мрежа Фейсбук разбивката на МФ. От нея е видно, че точно 41 дружества в страната дължат на НОИ малко 110 млн. лв. От тях над 62 млн. лв. са главници от осигуровки, а останалите – лихви. ТЕЦ “Брикел”, свързван именно с Ковачки, дължи суми чак от 2010 г.
Влиянието
За влиянието на Ковачки в българската политика може да се говори дълго, но един пресен пример може да даде представа колко пазени са свързваните с него активи от всички. На 18 ноември сайтът “За истината” публикува материал, в който твърди, че служебната министърка на околната среда и водите Росица Карамфилова е подходила “иновативно” към подчинените й.
В началото на мандата на кабинета „Донев“ Карамфилова заяви в едно телевизионно интервю, че директори на Регионални инспекции по опазване на околната среда (РИОСВ), за които има съмнения за зависимости, ще бъдат командировани на същата длъжност в друга инспекция, докато бъдат извършени съответните проверки.
Малко след това изявление и непосредствено след като беше назначена за директор на РИОСВ-Стара Загора Диана Искрева бе изпратена да оглави за около месец регионалната екоинспекция в Пловдив, а нейният титуляр Ивайло Йотков седна на директорския стол в Стара Загора. Случайно или нарочно ротацията беше извършена веднага след като Искрева издаде заповед за принудително спиране на дейността на ТЕЦ „Брикел“ в мандата на министъра на околната среда и водите Борислав Сандов.
“С командироването й в Пловдив на нея й беше отнета възможността за какъвто и да е контрол върху дейността на дружеството, свързвано с името на Христо Ковачки. Апропо, на ДАНС така й не и стигна времето да проучи собствеността на “Брикел”, както поиска експремиерът Кирил Петков”, пише авторката на разследването Венелина Попова.
От МОСВ тогава отговарят, че подобна ротация била извършена в половината екоинспекции в страната.
“Прилагането на принципа на временна ротация на ръководните кадри е с цел обмяна на опит и добри практики в прилагането на екологичното законодателство. “Зависимости”, според Вашето запитване, се търсят доколкото ротационният принцип спомага да се направи по-ясна и обективна оценка на силните и слабите страни в работата на съответната инспекция.
До този момент ротацията на директорите, където е проведена, показва подобряване на вътрешната организация в работата на инспекциите, засилване на комплексния подход при извършване на проверките и като цяло подобряване на контролната дейност.
Водейки се от принципа, че прилагането на екологичното законодателство трябва да бъде еднозначно и законосъобразно от всички ръководители на регионалните звена, ротацията по преценка на ръководството ще бъде приложена и към останалите РИОСВ”, обясняват от МОСВ.
От всичко казано дотук става ясно, че Ковачки не е собственик на въпросните активи в лично качество, но косвени доказателства го свързват с тях. Въпрос на желание на разследващите е да обяснят дали има фактическа връзка и дали някога, някъде е нарушен законът.
