Писна ни от вашата Украйна, оставете ни на мира, ние си имаме наши проблеми

<blockquote><em><strong>Преломна среща на върха. Украйна и Западът се разминаха в мненията си относно Г-20</strong></em></blockquote>
Предприемачите в индийската столица са загубили най-малко 10 милиарда рупии, или около 120 милиона долара, през двата дни на срещата на Г-20 поради различни мерки за сигурност, когато трябваше да затворят магазини и офиси, съобщи Bloomberg, коментирайки резултатите на едно от основните международни събития на годината.

Но вероятно много повече в политически смисъл загуби колективният Запад, който практически не успя да „украинизира“ дневния ред на срещата на Г-20. Във всеки случай такава беше оценката, дадена от руския външен министър Сергей Лавров .

Плановете на САЩ и техните съюзници бяха нарушени още по време на подготовката за срещата на върха в Ню Делхи. В началото на юни Индия попречи на Владимир Зеленски да използва срещата на върха на Г-20 като поредна платформа за антируски „стендъп“. Окончателната декларация на Г-20 може да се счита за крайна точка в тази история на провалите .

Преди откриването имаше предположения , че украинският въпрос окончателно ще разцепи глобалния клуб (който, припомняме, включва англосаксонския блок, ЕС и основните „пет“ БРИКС), а лидерите ще се разпръснат, без да приемат декларация. Но въпреки всички разногласия в Клуб 20, документът беше одобрен.

И украинският конфликт беше споменат най-обтекаемо. Както отбеляза Лавров, „единствено в контекста на необходимостта от разрешаване на всички конфликти, които съществуват в света “ . За сравнение, заключителният документ от миналогодишната среща на Г-20 на индонезийския остров Бали „категорично осъди“ руската СВО в Украйна.

Заместник-председателят на Съвета на федерацията Константин Косачев обърна внимание на това обстоятелство в своя канал в Telegram . Сенаторът отбеляза: „Киев е бесен от срещата на върха, което само потвърждава успеха на международната общност в постепенната, но последователна деукраинизация на световния дневен ред . Така например официалният представител на украинското външно министерство Олег Николенко обяви, че Г-20 „няма с какво да се гордее“ във връзка с приемането му.“

Визуален символ на провала на Запада беше ранното напускане на срещата на върха на президента на САЩ Джо Байдън. „Много символично е, че президентът на САЩ пропусна третата сесия на Г-20, озаглавена „Едно бъдеще“ (One future). Явно бъдещето, което е интересно за останалите участници в срещата, не е особено привлекателно за Вашингтон“, отбеляза сенатор Косачев.

Но за разлика от Киев (където резултатите от срещата предизвикаха гняв), Западът очевидно е в различен психологически етап по скалата на „приемане на неизбежното“ – в етап на отричане. Така Байдън твърди , че участниците в събитието са постигнали „достатъчно съгласие“ по отношение на „справедлив мир“ в Украйна. Френският президент Еманюел Макрон , както съобщава Ройтерс , каза, че срещата на върха на Г-20 „потвърди още веднъж изолацията на Русия“.

Съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан , според The Guardian , описа документа, съгласуван от Г-20, като „вот на доверие, че Г-20 могат да се обединят, за да решат належащи проблеми“. Това очевидно контрастира с начина, по който резултатите от срещата бяха възприети във ведомството на Дмитрий Кулеба .

„Големите западни медии заеха консолидирана позиция, според която те уж успели да идентифицират вината на Русия “, отбеляза в интервю за IA Regnum Наталия Еремина , професор в катедрата по европейски науки в Санкт Петербургския държавен университет . – Въпреки че, казват те, имаше много държави на срещата на върха, имаше дълги преговори, но „все пак беше възможно“. И „останалото няма значение“. Всъщност тази „очевидна вина“ очевидно я няма в декларацията.“

<strong>Двата провала на Джо Байдън</strong>

Експертите смятат, че в действителност Белият дом не си е създавал особени илюзии относно превръщането на форума в Делхи в поредния антируски митинг с „единодушно осъждане“. „На всички беше ясно, че Г-20 не е хомогенна и ще има много различни гледни точки по проблема“, каза Дмитрий Дробницки, политолог и американист , пред IA Regnum . „ Цялото нещо можеше да стане без декларация и Г-20 да рискува да се окаже форум, където те просто си приказват и това е всичко.“

Според събеседника , „идеята, че целият свят просто ще осъди Русия, ще вземе страната на САЩ и те ще оглавят антируската коалиция, е просто риторика“. Подобна реторика е особено характерна за ръководителя на Държавния департамент Антъни Блинкен , „и както вече е ясно на всички, той (Блинкен) няма нищо общо с реалността“, отбеляза Дробницки.

Но както и да е, администрацията на Байдън наистина почувства, че президентът е изправен пред две предизвикателства, отбелязва експертът. В допълнение към факта, че клубът на водещите 20 държави в света отхвърли антируския дневен ред, второто е несъстоялата се среща между Байдън и китайския президент Си Дзинпин .

Китайският лидер, както е известно, не отиде в Ню Делхи, а на свое място изпрати премиера на Държавния съвет Ли Цян . „Но не може да се каже, че Китай пренебрегна срещата на върха, защото Ли Цян присъстваше “, казва Дробницки. „Въпреки това отсъствието на Си е важно – той показа, че това не е неговият форум.“

<strong>Виетнам се оказа по-важен</strong>

В ранното напускане на президента на САЩ Дробницки вижда не толкова признание за провала на антируската линия на срещата на върха, а по-скоро признание, че Г-20 губи предишното си значение за Вашингтон. На преден план излиза „обработката” на отделни страни от Глобалния юг.

Байдън напусна събитието за да осъществи официално посещение във Виетнам, което беше известно предварително, каза Дробницки. „Виетнам, който се смята за важно направление за настоящата политика на Вашингтон като цяло в Югоизточна Азия “, уточнява експертът. „И е ясно, че G20 не е планирана предварително като централното събитие за задграничната обиколка на американския президент.“

Съединените щати в своята азиатска (предимно антикитайска) политика, въпреки сложните отношения между Индия и Китай, сега правят антикитайски залог не толкова на Индия, колкото на Виетнам, стига до извода <strong>Дробницки.</strong>

„С всички проблеми, които индийският премиер Нарендра Моди има вътрешно с икономиката и външно с Китай, беше ясно, че превръщането на Индия в някакъв вид преден пост в Евразия на „западния ред, изграден върху правила“, няма да работи. Има провал на реформите, но да се каже: „Байдън, ела и възстанови реда“ -това най-вероятно няма да стане“, отбеляза анализаторът.

И сега САЩ, според събеседника на ИА Regnum , ще се опитат да направят от Виетнам „антикитайски“. „Въпреки че е ясно, че това също е труден въпрос – трябва да предложите нещо съвсем невероятно на Ханой, за да се съгласи с това“, споделя политологът.

Така или иначе, предварително беше ясно, че САЩ няма да могат да обвържат срещата на Г-20 с някакви политически игри, което в крайна сметка се потвърди, отново отбелязва Дробницки.

<strong>Европейците си позволиха критика</strong>

Някои големи европейски медии, коментирайки резултатите от срещата на върха, признават, че лидерите на техните страни се опитват да направят добър залог, когато играят с не най-добрите си карти. „Беше ли срещата на върха на Г-20 успешна над очакванията? Канцлерът Олаф Шолц поне се опитва да продаде резултата по този начин. Но реалността е доста разочароваща “, твърди немският Die Zeit в статия, озаглавена „Към многополюсен свят“.

А лондонският Financial Times подчертава, че ръководителят на Министерството на финансите на САЩ Джанет Йелън е трябвало да се бори с обвиненията, че Г-20 (противно на позицията на САЩ) е смекчила позицията си спрямо Украйна.

В същото време – което беше забелязано и в европейските медии – заключителният документ съдържа призив незабавно и безпрепятствено да се осигури износът на зърно и торове не само от Украйна, но и от Русия.

Мащабът на критичното възприемане на общоевропейската политика спрямо Украйна в кръгове, независими от „брюкселския дневен ред“, е такъв, че можем да говорим за действително повратен момент в разбирането на настоящия конфликт, смята Еремина.

Това обаче все още не е повлияло на официалния дневен ред на ЕС, посочва експертът. Тя припомня: наскоро, в края на август, ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел обяви решението на Брюксел да създаде фонд за военна помощ за Украйна за 2024-2027 г. и да отпуска пет милиарда евро на Украйна годишно.

„Ако се вземе такова решение, какво ще каже ръководството на Европейския съюз? Ще признаят, че са „сгрешили“? — задава въпрос Еремина. „ Ясно е, тогава трябва да признаят, че всички предишни решения всъщност са престъпни.“ От друга страна, колективният Запад няма решимостта да критикува глобалния Юг за позицията му по „украинския казус“, особено без ясното присъствие на такъв дневен ред в САЩ, констатира експертът. И този дневен ред вече изглежда непреодолим за западния блок.

<strong>EXPRESS TV</strong>

<strong>* * *</strong>

<strong>ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА</strong>