Най-интересното в този процес е, че световният ред, който сега се превръща в минало, се оказа в много отношения красива картина, която няма нищо общо с реалността. През изминалата година се убедихме, че редица „постижения“ и „принципи“, за които се твърди, че са залегнали в основата на западната цивилизация, са просто една лъжа.
От десетилетия ни се говори за прехвалената американска медицина, за социалните гаранции и взаимопомощта, за факта, че САЩ са най-добре подготвени за всеки глобален катаклизъм. И изведнъж – бедствие. Не само в Щатите, в целия „голям Запад“. Купчини трупове, масивни блокировки – и не еднократни, а втори, трети, шести.
Това, което изглеждаше като светлина в края на тунела – появата на ваксини, всъщност доведе до нови проблеми: оказва се, че западните ваксини имат куп странични ефекти и понякога дори фатални резултати. Нещо повече, дори за тези недовършени докрай препарати започва вътрешна разправия, в основата на която е нежеланието на Вашингтон да оказва подкрепа на своите съюзници.
От една страна, това е логично. Всички видяхме каква е пандемията за САЩ. Препълнени с трупове хладилници, паниката, пълният срив на медицинската система, когато цели социални слоеве са оставени на произвола на съдбата – всичко това беше само преди няколко месеца, а в Америка страшно се страхуват от повторение. Белият дом осъзнава, че повторението на тези снимки може да се превърне в крах.
От друга страна, в този случай не бива да се правят на световен жандарм. Тази роля е преди всичко някаква форма на обществен договор, но не на държавата и гражданите, а на държавите помежду си.
Ако обявите морално право да потискате националните институции и движения, то поне в замяна трябва да осигурите сигурност и икономически просперитет. И ако в критичен момент се оттеглите, за да напомните за себе си отново, когато кризата бъде преодоляна – тогава вече не сте жандарм, а вид окупация.
Щатите за пореден път демонстрираха това, като “зарязаха” своите съюзници в беда и им отказаха доставките на ваксини…
Най-ужасяващото обаче е контрастът, който се наблюдава при сравнението на Запада, представен от държавите и Европейския съюз, и условния Изток, представен от Русия и КНР. Да, КНР е отделна тема. Там епидемията беше спряна с драконовски мерки и има много големи съмнения относно реалността на публикуваните данни.
Но Русия е пред очите ни!
Всички данни са отворени – както за броя на заразените, така и за броя на смъртните случаи. Оказа се, че въпреки трудното наследство от 90-те, основните социални механизми все още функционират перфектно и страната е напълно подготвена за такива предизвикателства като пандемия.
Сега, след 15 месеца от епидемията, става очевидно, че Русия я е преминала с възможно най-малко загуби. За разлика от САЩ, Германия или Великобритания, ние се справихме без тотални блокировки и без селективно лечение, където половината от пациентите просто са изпратени да умрат в коридорите и без да се караме за ваксините на други хора. В Русия те не само беше създадено собствено първокласно лекарство, но и се изрази готовност да се предостави на всеки, който иска, тъй като производственият капацитет се увеличава.
Разбира се, западните, предимно американските медии се опитват с всички сили да мълчат за това. Независимо от това, проблемът придобива толкова чудовищни форми, че вече не е възможно да се скрие мащабът му. Остава само едно – да се насочи вниманието към проблемите на по-ниско ниво. И когато големите медии организират пинг-понг около “Астра Зенека”, която или е обявен за смъртоносна, или за напълно приемлива при сегашните обстоятелства, всичко това в крайна сметка се извършва, за да отклони дискусията от глобалните проблеми защо Западът се е оказал толкова неефективен и какви са реалните размери на смъртните случаи?
Например някои американски медии твърдят, че над половин милион души са загинали от КОВИД-19 само в САЩ, което надвишава общите американски загуби през Втората световна война, Корейската и Виетнамската война. И това вече не е трагедия. Това е присъда за цялата доктрина на американското господство.
