На училище с хромбук под мишница вместо с книжчица

<blockquote><em><strong>Над 100 са паралелките у нас, които учат по модела 1:1 – едно устройство за всеки ученик</strong></em></blockquote>
За добро или за зло, технологиите са неизбежна част от живота ни. Използването им в училище обаче все още не се възприема еднозначно, макар у нас вече да има стотици паралелки, учещи изцяло по модела 1:1, при който всеки ученик учи от отделно устройство – хромбук, вместо да носи тетрадки и учебници в клас. Тези български деца са в крак със световните практики, но към този подход вече се появяват резерви, особено по отношение на прилагането му при по-малките деца. Швеция например обяви намерение за връщане на печатните книги и писането на ръка при децата в начален етап и прекратяване на дигиталното обучение до 6-годишна възраст. Какво е бъдещето на модела 1:1 у нас, още повече, че образователният министър проф. Галин Цоков вече заяви, че с екипа си ще обмисли поставянето на рамки докъде да стигне ползването на устройства в клас?

<strong>1:1 не е просто таблет</strong>

1:1 е модел на организация на учебния процес, при който всеки ученик и учител имат свое електронно устройство и свързан към него персонален профил. Най-често се използва хромбук (chromebook) – преносим компютър, създаден за работа в облака. Разработен е така, че да е лек и здрав, работи с настолната версия на браузъра Google Chrome и поддържа Android приложения от Google Play Store. С него учениците имат постоянен достъп до интернет, могат да учат по всяко време – както в класната стая, така и извън нея, както и да създават продукти, като използват знанията си по различните предмети. Тук е и разликата с обикновеното използване на технологии в клас – устройствата не са самоцел, учениците ги ползват като средство, като обучението им протича по съвсем различен начин – вместо да слушат учителя пред дъската, те работят по конкретен проект, най-често по групи, и сами стигат до решение на даден проблем или изработват свой продукт. По подобен модел са създадени иновативни училища в САЩ, Нидерландия, Финландия, Швеция и др., които традиционно държат челните места в класациите за дигитални умения, а учениците им се отличават с висока функционална грамотност.

<a href=”https://t.me/vestnikutro”><img class=”alignnone size-full wp-image-55913″ src=”https://thesofiatimes.com/wp-content/uploads/2023/10/chr1.jpg” alt=”” width=”750″ height=”559″ /></a>

“Моделът 1:1 не е нещо ново, той не е измислен покрай пандемията, а е от над 20 г. Това е по същество проектно-базирано обучение, в което децата сами създават краен продукт на база на знанията от различни дисциплини. Новото е, че в последните години имаме наличие на облачни технологии, които могат да се използват по всяко време на всяко място”, казва Станислав Христов от Центъра за творческо обучение, който помага на училища да внедрят този модел, подготвяйки учителите им. Според него това е и по-сложната част. “Устройствата винаги могат да се осигурят, но не всяко училище разполага с учители, обучени специално за методологията и технологията на този модел, което отнема време – от 2-3 месеца до 1 г., в зависимост от нуждите”, коментира той.

<strong>Как е у нас?</strong>

“През 2018/19 г. започнахме със седем училища. През 2020 г. броят им се увеличи до 50, а сега в над 100 училища има поне една такава паралелка”, казва Христов. Според него това е доста сериозен и естествен ръст, като доказателство за потенциала му е националната програма за ИКТ на МОН, по която училищата могат да получат средства именно за устройства по модела 1:1. По думите му някои частни училища, като ЕСПА, учат по този модел изцяло, но държавните и общинските обикновено го въвеждат частично – за една или няколко паралелки. Първенец в това отношение е Пловдив, където доста училища отдавна са забравили ученето от учебници.

Пионерът на този подход е езиковата гимназия “Иван Вазов” в Пловдив. “През 2018 г. започнахме с една паралелка в 8 клас. Сега по модела 1:1 се обучават 32 паралелки от общо 45”, казва директорът Вихра Ерамян. По думите й тя отдавна се интересувала от облачни технологии и искала да направи ученето по-интересно. “Ходих на няколко обучения, предварително се бях запознала с платформата на Гугъл, която харесах. Бях на семинара на Центъра за творческо обучение и като разбрах за модела, на секундата взех решението, нямах никакво колебание”, спомня си тя.

Първо обучили малка група от 20 учители, които били най-отворени към иновациите. После те предали знанията си на другите. “Взаимно се запалиха, не по задължение, а защото искаха. И в момента те продължават да си се обучават на всеки 3 г., каквото е изискването на програмата за квалификация на Гугъл. А децата си бяха запалени, те си обичат технологиите, а и видяха колко е лесно да се учи на хромбук”, казва Ерамян. По думите й основното в този метод е начинът на преподаване, който е интердисциплинарен и използва проектно-базирано обучение – децата не четат наготово, задава им се тема и сами стигат до решението, напътствани от учителите, превръщайки се в създатели на учебно съдържание. “Така знанията и уменията стават по-трайни, а учениците са по-мотивирани”, казва тя.

За Ерамян осигуряването на средства за хромбуците е по-трудната работа. За целта тя е заделила средства от бюджета на училището, защото както самата казва: “За да имам модерно обучение, трябва да отделям за модернизация от бюджета си, не мога да чакам някой да ми даде”. Немалка сума училището получава и от община Пловдив – то успява да кандидатства всяка година по общинската програма за модернизация на образованието, като т.г. то е получило 120 хил. лв. за хромбуци. “От гледна точка на хората – имам ги, но проблемът са устройствата. Трябват ми още 1-2 г., за да оборудвам с устройства всички класове, вероятно до 2 г. ще успеем”, надява се директорката, която вече дори не си спомня имала ли е трудности при преминаването към модела 1:1. “Той пасна на всички ни – от рано започнахме, без натиск, ние сами искахме промяна. Дори и да е имало проблеми, сега нещата изглеждат коренно различно, учениците са по-мотивирани”, казва тя.

А резултатите им са показателни. Първата паралелка, започнала обучение по 1:1, била тази с френски език, в която традиционно учениците имали по-нисък бал. Тази година тя е първата, завършваща по този модел – и за първи път тя не била на опашката по оценки, а се оказала на второ място по успех. “Това е много обнадеждаващо. Ако и т.г. се докаже същото със следващите 4 паралелки, ще е доста по-категорично”, казва Ерамян.

Закупуването на хромбуци се оказва нелека задача дори за големи гимназии, като например Втора английска гимназия “Томас Джеферсън” в София. “Когато влезе в осми клас, дъщеря ми получи хромбук от училището. В девети клас обаче гимназията взе хромбуците и ние, родителите, трябваше да купуваме устройства за децата си. Предложиха ни обща поръчка за по 1000 лв. на хромбук. Добре, че имах познати и успях да намеря такива за по 650 лв.”, разказва родител. Практиката в това отношение е различна – някои училища дават устройства на децата си за целия период на обучение, други – за част от този период. В някои училища родителите осигуряват устройствата, или пък те се закупват по проект.

<strong>Опасенията</strong>

“Ползите на модела и това как той влияе на мотивацията на учениците са изследвани още през 2020 г. от екип, ръководен от сегашния министър на образованието проф. Галин Цоков”, казва Станислав Христов. Според него родителите няма защо да се притесняват, че децата им ще стоят цял ден пред екраните, защото това не е така. Моделът не увеличава т. нар. “екранното време”, просто инструментът за учене е сменен, а времето, прекарано пред компютрите, се използва по-смислено. “Има разлика между времето пред екраните, използвано за смислени занимания, и зомбираното време, прекарано в гледане на сменящи се картинки. Когато е по смислен начин, мозъкът се развива различно”, казва той. По думите му в даден час учителят може да прецени, че са нужни две устройства за две групи ученици – едната да проучва, другата да създава. Учителите и учениците освен това не си комуникират през устройствата, те общуват лично. “Няма фиксация да се използват само устройства, това не значи, че те не пишат никога на ръка и не хващат молив”, казва още той.

<a href=”https://t.me/vestnikutro”><img class=”alignnone size-full wp-image-55912″ src=”https://thesofiatimes.com/wp-content/uploads/2023/10/chr2.jpg” alt=”” width=”750″ height=”581″ /></a>

За намеренията на Швеция Христов посочва, че тази мярка ще засегне само най-малките деца там. “При нас все още не сме използвали толкова много технологиите, още повече в началните класове и предучилищната. Въпреки че моделът е добър за всички възрасти, ние го препоръчваме за по-големите деца – от прогимназия нагоре. Добре е той да почне след 4 клас, когато вече децата могат да четат и пишат. Най-подходящо е в 5 и 8 клас, когато така или иначе свикват с новости”, казва той.

Според Христов голяма част от родителите първоначално имат страх от новото, но след като видят какво правят децата им, 80% от тях вече искат да продължат по този модел. “1:1 не се стреми към пълна шестица, а към развитие на знания и меки умения. Учениците стават по-ангажирани, по-старателни и любопитни, с висок успех. На самите учители също им е интересно”, смята експертът.

Интересно е обаче само на част от учителите, които са овладели новите технологии. “Една голяма част от учителите категорично отказват да използват новите технологии в учебната дейност, защото не се чувстват уверени в собствените си умения. Лесното решение е да отхвърлим онова, което “застрашава” нашия авторитет”, казва учителят по български език Елена Вързилова от ЕГ “Ив. Вазов” в Пловдив пред Центъра за творческо обучение. По думите й учителите са претоварени с отговорности, а използването на технологии ежедневно в класната стая изисква допълнително време за подготовка на ресурсите. Освен това през последните години преподавателите се наситиха на експерименти, което невинаги дават резултат. Според нея обаче ще е кощунство да оставим технологичните решения извън стените на училището, защото така отнемаме от шанса на децата за успешна реализация в бъдеще.

“За малките може би е резонно да не използват много устройства, но големите така или иначе са с телефони постоянно. По-добре е те да използват технологиите за нещо смислено. Вместо за видео игри и фейсбук, да търсят информация, да създават учебно съдържание и проекти”, казва и Вихра Ерамян. “Няма да се откажем от модела, защото виждаме ползите му”, казва тя, без да се тревожи от евентуално ограничаване на използването на технологии в клас, което според нея ще засегне по-скоро учениците в началния етап.

Във варненската гимназия по компютърно моделиране “Акад. Благовест Сендов” пък сами са решили леко да видоизменят модела и да преминат към едно устройство за група ученици. Оттам са забелязали, че моделът капсулира до известна степен по-интровертните ученици, затова и смятат да наблегнат на работата в групи и взаимодействието с останалите, защото не смятат, че технологиите трябва да са самоцел. Така, вместо всеки да работи сам за себе си на едно устройство, едно устройство ще бъде предоставено за ползване от няколко ученици, като по-този начин целта е те да развият комуникационните умения и емоционалната си интелигентност.

<em><strong>Абонирайте се за нашия Телеграм канал: <a href=”https://t.me/vestnikutro”>https://t.me/vestnikutro</a></strong></em>

<em><strong>Влизайте директно в сайта.</strong></em>

<em><strong>Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?</strong></em>