Главната причина за острите реакции на българските управници срещу проф. Иво Христов е, че той е високо ерудиран, честен, интелигентен и отлично информиран политически анализатор, който вниква дълбоко в причините за кризата в съвременното общество в света, в Европа и в България. Той поднася много убедително фактите за кризата, последствията и пътищата за изход от нея. Основание за гордост е, че между нашите учени и депутати има такава ярка личност. Но това не се харесва на сегашните ни управници, огромното мнозинство от които са посредствени и бледи личности на фона на изключителния интелект на Иво Христов. На тях много им се иска да нямат за опонент такъв изключителен ерудит. Те се страхуват от него като опонент, написа в свой анализ изтъкнатият наш проф. Иван Ангелов.

Проф. д. и. н. Иван Ангелов е научен сътрудник в Икономическия институт на БАН, съветник на редица правителства на България след 1989 г. и автор на множество трудове по икономика. Ето какво написа още изтъкнатият професор-икономист:

Сега обаче има и конкретна причина – първо, изказването му в Раднево, където споделя своята болка от пословичното, граничещо с робска покорност поведение на голяма част от нашия народ пред масовата бедност, крещящата социална несправедливост, престъпността и корупцията, за разлика от достойното поведение на съседните ни народи. Болно ми е и на мен, защото малко народи биха търпели неправдите в живота ни с такава робска покорност, както го прави моят народ. Това мнение споделят и много български интелектуалци, но не всички смеят да го заявят открито. Но Иво, освен че неправдите му тежат, намира кураж и да говори публично срещу тях. А подлизурките и мижитурките го обвиняват за това и му четат морал по нравственост.

В България беше извършена може би най-престъпната приватизация в Европа

Разорени бяха индустрията и земеделието, банковата система. Пряко и косвено бяха откраднати над 130-150 милиарда лева. Прогонени бяха около два милиона души да търсят препитание в чужбина. Провежда се демографско ограбване, което включва изтичане на мозъци и на генетичен потенциал.

Властите провеждат убийствена рестриктивна политика по доходите. Всички важни дейности в България са недофинансирани: здравеопазване, образование, наука, култура, инфраструктура, национална сигурност, отбрана. Българските управници въведоха най-реакционния в Европа закон за данъка върху доходите без необлагаем минимум и сега не искат да го отменят. Властите провеждат доходна и данъчна политика, която обслужва интересите на богатите и мачка бедните и средните слоеве. И въпреки това, народът мълчи и кротува. Нещо повече, преизбира тези, които го инквизират икономически… Иво Христов се бунтува срещу това робско търпение, а сега го карат да се извинява за непремерени изказвания. Какво непремерено има в това! Ние трябва да се бунтуваме, за да спасим България, оцелявала досега повече от 1300 години.

В София живеят около 300 хиляди пенсионери, но на протестните им митинги се явяват 80-100 души, въпреки позорно ниските им пенсии, които ги обричат на глад и преждевременна смърт. Почти всички възрастни хора са без зъби, защото нямат пари да ги лекуват, а Здравната каса почти не отделя средства за зъболечение. България е с най-високата обща и детска смъртност в ЕС, с най-ниските заплати и пенсии в ЕС и с най-остра доходна поляризация в ЕС. Българското население се топи. Към края на века ще бъде около 3,0-3,5 млн. души, колкото сме били преди 200 години. При това повечето ще са цигани и турци. България изчезва. Иво Христов предупреждава и за изчезването на България, а сега го карат да се извинява.

Пред кого и за какво?

Колко народи биха допуснали това позорно третиране, дори върховно стратегическо предателство спрямо оцеляването на България, без да реагират срещу своите екзекутори! А българите мълчат или в най-добрия случай кротуват или мърморят зад двойно заключени врати.

Проблемът на България не е дали 80% не могат да се подписват. Това не е най-важното. Големият проблем, по-скоро трагедията е, че не умеят или не желаят да защитават жизнено важните си интереси. Не се борят за тях. Чакат друг да го направи вместо тях. Друг да рискува вместо тях. Предпочитат робското покорство пред властта! В това отношение едва ли имаме равни на себе си в Европа. Погледнете как се борят гърците за своето достойнство. Ето това с основание тревожи Иво Христов. И е 100% прав. Хиляди други мислят като него, но за по-безопасно предпочитат да мълчат. Кого да укоряваме – него или мълчаливците?

Аз поздравявам него!

В думите и делата на нашите управници ежедневно има фрапантни прояви, които не правят впечатление на хората. Те дори претръпнаха пред тях. За такива прояви политиците в западноевропейските държави биват изхвърляни от властта още на следващия ден и съдебната власт ги изпраща зад решетките. У нас това не се случва. Хора, които продават националните интереси на България и причиняват загуби за милиарди, у нас ги повишават, дори ги правят министри. Иво Христов характеризира с горчивина всички тези тъжни черти в нашата народопсихология, наследени може би още от турското робство и подсилени през последните 28 години, с думата „дебилен“. На нашите управници не им е приятно да се напомня за тези неща, защото неинформираният и необразованият покорен народ се управлява по-лесно. Те искат и в бъдеще народът ни да бъде изплашен и робски покорен.

Втората, при това по-важната причина за злостната кампания срещу Иво е коментарът му по изявлението на говорителката на руското Министерство на външните работи, че Съветската армия е спасила българските евреи през Втората световна война. При гневното осъждане на това изявление нашите управници „пропускат“ да кажат, че то е направено

след поредното оскверняване

на Паметника на Съветската армия в София, с обвинения в антисемитизъм. През последните години имаше многобройни такива осквернявания, последвани от протести на руските власти, но не съм чул представители на ГЕРБ или на други десни партии да са изразявали възмущението си. Имало е дори нескрито одобрение и съзнателно подклаждане на омраза към Русия и всичко руско. Величествени паметници на Съветската армия има в Берлин, във Виена и други европейски страни, но те се пазят от властите и почитат от населението. А в България се култивира омраза към Русия.

И това се прави спрямо велика държава, която през последните 140 години два пъти е предотвратявала откъсване на големи територии от България. Първият път с Берлинския договор, който ревизира изцяло Сан-Стефанското мирно споразумение от 1878 г. Вторият път на мирните преговори в Париж след Втората световна война през февруари 1947 г., където бяхме третирани като победена държава съюзник на Германия. Гърция настояваше за отнемане на голяма част от Родопите, с граница близо до Асеновград. Териториални претенции и искания за още по-големи репарации са имали също Югославия и Турция. Спасила ни е делегацията на СССР. За това у нас грижливо се мълчи през последните 28 години. Писаното в учебниците по тези събития се изтрива поголовно.

Враждебното отношение се проявява и по адрес на Съветската армия, която изигра решаваща роля за разгрома на хитлеристка Германия, с помощта на САЩ и Великобритания. Ако не беше тази роля на Съветския съюз, платена с огромни човешки и материални жертви, Европа сега може би пак щеше да е обединена, но под знамето на хитлеристката идеология. Въпреки тези факти, празникът на Победата 9 май се подменя с празник на Европа. Нима не е ясно, че без победата над хитлеристка Германия нямаше да има и помен от сегашна Европа! Европейските и българските управници се преструват, че не знаят за това.

Какъв политически цинизъм! Каква европейска и българска безнравственост!

Главната причина за настървената кампания срещу проф. Иво Христов не е думата „дебили“. Защото Бойко Борисов и Цветан Цветанов са имали и имат много по-арогантен език спрямо българския народ и настоящия български президент. Да напомням ли за изказването на Бойко Борисов в Канада пред български емигранти през пролетта на 2009 г., където се оплакваше от лошия „матрял“, с който му предстоеше да управлява България. Да напомням ли за словото му пред стачкуващите работници от ОЦЗ – Кърджали, преди няколко години, където наричаше тях и народа ни „прости“. Да напомням ли арогантното изказване на Цветан Цветанов преди месец-два в Хасково, където сравняваше нашия президент Радев с ръководителя на Северна Корея, което е нещо чудовищно. А трябва да се знае, че всяка дума по важна тема, която Цветанов произнася, става със знанието и одобрението на Бойко. Комедията за доброто и лошото ченге е само за наивниците. И т.н. Да си спомняте Борисов и Цветанов да са се извинили някъде и пред някого?

Всички знаем за ролята на български парламентаристи, на видни общественици, на Българския патриарх, на българската общественост, на българската левица и на Цар Борис III през пролетта на 1943 г. за спасяването на 48 000 български евреи от изпращане в концентрационните лагери в Германия и други страни, откъдето нямаше връщане. От внимателното прочитане на изявлението на говорителката на руското Министерство на външните работи в оригинал на руски език следва, че тя няма предвид пряко участие на Съветската армия у нас за спасяването на българските евреи от депортация през пролетта на 1943 г., каквото й приписват нашите русофоби. Тя има предвид нещо друго, далеч по-важно, което у нас малцина са разбрали.

Иво Христов ни напомня, че ако не беше решаващата победоносна мисия на Съветската армия за разгрома на фашистка Германия, войната щеше да бъде спечелена от Хитлер. Тогава той щеше да пристъпи към изпълнение на мракобесния си план за масовото унищожаване на евреите в Европа.

Щяха да умъртвят още милиони евреи

Ако се съди по хитлеристката идеология за чистата арийска раса, подобна участ може би щеше да сполети и милиони цигани в Европа. Тогава спасените през 1943 г. 48 хил. български евреи щяха да бъдат отново изловени и натоварени във вагоните за Германия, откъдето нямаше никога да се завърнат. Тяхното спасяване, с което ние основателно се гордеем, щеше да бъде само отложено с две години. Благодарение на решаващия принос на Съветската армия в разгрома на фашистка Германия, тази хитлеристка авантюра беше предотвратена и нашите евреи бяха спасени. Именно това е имала предвид и говорителката на руското външно министерство.

Тази логика за ролята на Съветската армия в спасяването не само на българските, но и на всички евреи в Европа, е необорима. Това ни диктува здравият разум. Поздравявам проф. Христов, че единствен у нас вникна дълбоко в анализа за ролята на Съветския съюз и на Съветската армия в спасяването не само на българските, но и на останалите неумъртвени до май 1945 г. европейски евреи. Не се изненадвам, че десните не разбират или по-скоро не желаят да вникнат в тази логика. Защото не им е изгодно. Изненадвам се, че това като че ли не се защитава достатъчно от ръководните среди на БСП.

Тази желязна логика могат да оспорват само хора с ограничени интелектуални способности или с умопомрачени мозъци от пещерна омраза към Русия. Хора, които трябва да оправдават парите, получавани от добре известни западни фондации. Само такива хора могат да нарекат постъпката на проф. Христов „безродство“ или обслужване на чужди интереси. В действителност Иво е далеч по-интелигентен, по-честен и по-голям патриот от тях.

Браво, Иво!