„Щраусов валс- две напред, една назад, две напред – три назад. Това е загадъчно явление за милите намерения на управляващия Падишах. Всъщност той има само две идеи в собствената си глава. Освен идеите на Винету за него най-важно е как изглежда пред телевизорите и във вестниците. И да няма протест. Това са мечтите“.
Така Велислав Минеков коментира абсурдната ситуация с бързото приемане и още по-бързото отпадане на мораториума върху новите лекарства за хората с ракови заболявания.
Евелина Славкова засегна пред BiT темата със социологическите изследвания за това как стоят партиите и политиците в очите на хората и в публичното пространство. „Това,което наблюдаваме след формирането на кабинета „Борисов“ 3, което наблюдаваме и в кабинета „Борисов“ 2 и „Борисов“ 1 е, че не говорим много често за реална политика и реални действия. А говорим кой ще овладее разказа и кой ще разкаже много по-добре пред обществото това, което се случва. Ако говорим за мораториума върху лекарствата БСП успя да овладее този разкази успя да разкаже на хората,че ето този мораториум означава,че тези хора ще бъдат ощетени“.
Журналистката Мария Спирова се включи по скайпа от Лондон: „Аз трябва да се съглася,че българската политика основно вече е в полето на овладяването на разказа. Стигнали сме до момента,че няма значение кой генерира едни несправедливости, а кой накрая получава кредита за тяхното уж разрешаване. Това обикновено са едни и същи хора. Самият ГЕРБ асистира за първоначалното преминаване на мораториума в парламента, след което лично г-н Борисов, по примера на късната римска империя и нейните императори, иззе властта от общо взето всички институции, за да каже “Няма пък да има такъв мораториум“ поради някакви лични фолклорни причини. Цялата 2017 мина точно под този знак-митологизирането на цялото гражданско общество и на цялата политика и превръщането на определени фигури в супергерои“.
ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.
Тя плака на рамото ми.
Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.
Просто исках да съм с нея.
Моли мразеше всяка секунда от бременността си.
Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.
Но Амелия?
За мен тя беше целият свят, моята светлина.
Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”
Това беше удар за мен.
Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!
Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.
Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:
Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”
Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.
Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.
Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”
Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.
Изпитах надежда.
„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.
Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.
След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.
Имахме се един друг.”
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ
Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.
Тя плака на рамото ми.
Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.
Просто исках да съм с нея.
Моли мразеше всяка секунда от бременността си.
Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.
Но Амелия?
За мен тя беше целият свят, моята светлина.
Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”
Това беше удар за мен.
Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!
Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.
Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:
Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”
Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.
Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.
Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”
Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.
Изпитах надежда.
„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.
Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.
След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.
Имахме се един друг.”
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ