ПАРИ

Новият кабинет ще завари дефицит с 2 млрд. лв. по-голям от планирания

Финансовото министерство отчете пред Брюксел, че очаква 6.9 млрд. лв. дупка в хазната за тази година.
Новото правителство ще се сблъска с много по-голям дефицит от официално планирания в бюджета. Въпреки уверенията на финансовия министър в оставка Кирил Ананиев, че няма проблем за финансите на страната, приетата от правителството в началото на май конвергентна програма за периода 2021-2023 г. показва сериозно разминаване между очакванията на финансовото министерство и дефицита, при който е разчетен държавния бюджет.
През 2021 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5.6% от брутния вътрешен продукт (БВП), се посочва в конвергентната програма. Това означава дупката в бюджета да бъде 6.9 млрд. лв., вместо планираните 4.9 млрд. (3.9% от БВП).
Както стана известно през първото тримесечие на годината правителството направи рекордни разходи, заради които за първи път от много години хазната излезе на дефицит още в края на март. Съществена част от нарасналите с 25% разходи през януари-март в сравнение с миналата година, не се дължат на мерките за овладяване на ковид-кризата, а на чисто предизборни харчове, заложени още през 2020 г. – увеличение на заплатите в бюджетната сфера, бонусите от 50 лв. за всички пенсионери, по-големи социални плащания. Отделно правителството още в началото на годината наля стотици милиони в общините за ремонти на местната инфраструктура.
Новото правителство ще бъде изправено пред проблема как да запълни по-голямата дупка в хазната. Според закона за държавния бюджет максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет в рамките на 2021 г., е 4.5 млрд. лв. Сумата е недостатъчна да покрие недостига от близо 7 млрд. лв., още повече че държавата вече пласира дълг от 800 млн. лв. с емисия на ДЦК. Служебен кабинет няма правомощия да тегли заеми и ако през следващите два месеца хазната отново излезе на червено, ще трябва да запълва недостига с пари от изтънелия фискален резерв.
От Министерството на финансите разясниха, че разминаването в очакванията за дефицита през тази година се дължи на различните методики, по които се представя той – в закона за държавния бюджет недостигът е изчислен по националната методология, докато този в Конвергентната програма е по европейската методология.
“Реално заложеният в бюджета за 2021 г. дефицит от 4,9 млрд. лв. (3,9% от БВП) е 5% или 6,2 млрд. лв. по европейската методология”, посочва финансовото министерство. Завишението идвало от това, че за Брюксел бюжетните дефицити на страните членки се определят на базата на поетите през годината задължения за разходи (т.е. на начислена основа), а не на база на платените разходи (на касова основа).
“Въпреки разликата в методологиите това не променя основните параметри и не разсейва съмненията в качеството на управление на държавните пари”, уверяват от МФ. Но дори и след обяснението, че 3.9% всъщност е 5% дефицит по правилата на ЕС, очакваният реален недостиг в хазната за тази година остава с около 700 млн. лв. по-висок.
Всъщност финансовото министерство упорито продължава години наред да използва два различни начина на отчитане на бюджетния дефицит – един за пред Брюксел и друг, със значително по-благоприятни стойности, пред обществеността у нас. Така например правителството на Бойко Борисов се хвалеше, че въпреки коронакризата е успяло да удържи дефицита за 2020 г. да не надвиши 3% (3.531 млрд. на касова основа, което е точно 3% от БВП). Пред Брюксел обаче сме докладвали, че на начислена основа той всъщност е 4.056 млрд. лв. или 3.4% от БВП.
Конвергентната програма e стратегически документ за реформите в страната, който се представя ежегодно от Министерството на финансите за оценка на Европейската комисия. Програмата е един от документите, въз основа на които ще бъде оценявана готовността на България за членство в еврозоната. Един от критериите за присъединяване към единната европейска валута е поддържане на нисък бюджетен дефицит под 3% от БВП.

Post Views: 23

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.