ФОКУС

Мутрата Борисов: „Трябва да даваш в плик“

Прокурорското постановление за прекратяването на делото е наръчник как не се доказва политическа корупция

60 млн. лв. в пликове, натъпкани по джобове и в чантичка „Луи Вюитон“, срещи в министерски кабинети и премиерски резиденции, законодателни еквилибристики в частен интерес, опити за продажбата на хазартен бизнес, фалирал футболен клуб.

Това не е реклама на евтин мафиотски филм, а ключовите моменти от делото за изнудването на хазартния бизнесмен Васил Божков. Малко преди Коледа Софийската градска прокуратура, по-специално командированата от районната прокуратура Марина Ненкова, сложи точка на това знаково дело, по което протичаха имената на бившия вече премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, финансовия му министър Владислав Горанов и доверената му пиарка Севделина Арнаудова. Тримата бяха задържани по това дело от МВР през март 2022 г., но след по-малко от 24 часа в ареста – пуснати, тъй като прокуратурата отказа да им повдигне обвинения.

Политическата корупция е сложна за доказване. Иска се не просто работа по събиране на доказателствата, но и независимост от силните на деня и замесените в порочните явления.

За да прекрати делото, прокурор Ненкова приема, че всички начини за доказване са изчерпани, всичко е дума срещу дума и на никоя версия не може да бъде даден превес. Същата обаче отказва да направи очната ставка на Божков с Горанов и Борисов, смятайки, че от нея полза няма да има. Божков се отказа да обжалва прекратяването на делото, за да даде възможност на прокуратурата сама да се поправи.

Горанов бе санкциониран по глобалния закон „Магнитски“, защото е участвал в корупционна схема, в резултат на която български длъжностни лица са получили десетки милиони евро в замяна на благоприятно законодателство, облагодетелстващо кръгове в хазартния бизнес. Прокурор Ненкова не установява такова нещо.

Все пак постановлението ѝ е много любопитно четиво. Обикновено когато някой наруши омертата, се очаква, че това ще доведе до разнищване на схемите. Тук обаче това не е така.

Прокуратурата връща лентата към октомври 2014 г. и внесения от Георги Кадиев законопроект за промени в Закона за хазарта, който целял в държавния бюджет да постъпват повече приходи. Проектът е отхвърлен от парламента. 3 седмици след проекта на Кадиев Менда Стоянова и група народни представители от ГЕРБ внасят друг. Това предложение минава.

В показанията си Божков твърди, че предложенията на Кадиев били неблагоприятни и щели да доведат до спиране на дейността на хазартните оператори. След внасянето на този законопроект Божков бил потърсен от Борисов. По време на срещата премиерът се интересувал какви са проблемите с хазартния бизнес. Именно на тази среща Борисов му обещал да „оправи нещата“, в замяна на което Божков трябвало да помага. Борисов му казал да се срещне с Менда Стоянова и да обсъдят промените в Закона за хазарта.

Божков се срещнал със Стоянова в централата на ГЕРБ. По думите му Стоянова предложила вариант за законовите промени. Тя пък свидетелства, че Божков поискал еднакво облагане за онлайн и офлайн хазарта, а тя му обяснила, че това не може да стане.

Борисов отрича да се е месил в промените в Закона за хазарта, както и да ги е обсъждал с Божков или да му е предлагал среща със Стоянова.

Срещи има, но другото е неясно

Така прокурорката приема, че среща Божков – Стоянова в централата на ГЕРБ със сигурност е имало, но няма как да се установи какво са си говорили и дали са се видели заради намесата на Борисов.

Божков твърди, че няколко дни след приемането на законовите поправки Борисов му звъннал и казал: „Видя ли сега какво направихме, ходи при Влади, той ще ти каже какво да направиш“. Божков звъннал на Горанов и си определили среща в кабинета му в министерството. На тази среща според Божков Горанов поискал от него да плаща 20% от печалбата от хазартните игри, за които се плащало по новия данък, въведен с последните изменения на закона. Думите на Горанов били: „трябва да даваш“ и „най-слабата държава е по-силна от най-силния бизнесмен“. Божков възприел това като задължение да дава пари, за да има бизнес.

Той дава показания, че от началото на 2015 г. до края на 2019 г. се е срещал с Горанов в кабинета му в МФ и на тези срещи му е предавал различни суми – 500 000 евро, 300 000 евро, 600 000 евро, винаги в купюри по 500 евро. Тези пари били теглени от директора на холдинга или от упълномощено от него лице и били носени в офиса на Божков. Като тръгвал към Горанов, вземал парите в пликове и в джобовете на връхните си дрехи. Предавал ги лично на Горанов без свидетели. Така от 2017 г. до края на 2019 г. предал на Горанов около 60 млн. лв.

Свидетел с тайна самоличност

Тридесетина свидетели, в това число и един с тайна самоличност, подкрепят показанията на Божков, че е ходил до Министерството на финансите. Четирима свидетели, включително и тайният, казват, че той е носил със себе си пари, когато е тръгвал от кабинета си към МФ. Съдружникът му Георги Попов дава показания, че е виждал Божков да взема подаръчен плик от бюрото си и е тръгвал към министерството, но не е виждал какво има в плика. Също така бил виждал няколко пъти Божков да тръгва към МФ, слагайки пачки от по 500 евро в джобовете си.

Свидетелят с тайна самоличност разказва пред разследващите, че на една от срещите през 2018 г. повдигнал пред Божков темата, че след акциите на властта срещу КТБ, Миню Стайков, Арабаджиеви и Баневи, и след внасянето на законопроекта на Валери Симеонов за ограничаване на хазартния бизнес и рекламирането му, следващата цел биха могли да бъдат Божков и неговият бизнес. Божков му казал, че съзнава това, но останалите пострадали, защото не си плащали „данък рекет“, а той се разбрал с Бойко и му плащал през Влади. В същия разговор Божков споделил, че се чувства в безопасност заради „данък рекет“. По време на друга тяхна среща Божков казал, че има срещу с Горанов. Докато казвал това, извадил от чекмеджето си две пачки от по 500 евро и ги сложил във вътрешния джоб на якето си. После извадил още 2 пачки. (Обичайно една пачка съдържа 100 банкноти по 500 евро, т.е. 50 000 евро.)

Секретарка на Божков пък разказва как той наричал Горанов „Влади“ и няколко пъти ѝ е искал да подготви кутия с пури и уиски, както и да му даде пликове с размер половината на А4. Няколко пъти свидетелката го виждала да слага пачки от банкноти от по 500 евро в тях и да ги прибира в джобовете на връхната си дреха и в чантата си „Луй-Вюитон“ (прокурорката така изписва „Луи Вюитон“). „Аз съм при Влади, ако има нещо – съм на телефона“, казвал Божков на секретарката, излизайки.

Свидетелят Бойко Борисов отрича всичко – да е предлагал на Божков да се срещне с Горанов, да е имал договорки за имотни облаги, да е получавал нещо от Божков, нито е искал пари от него. Борисов твърди още, че с Горанов си комуникирал само по повод редовната му работа като министър на финансите и никога не се е месил в тази работа.

Горанов също свидетелства, че не е имало никакви договорки с Божков, а срещите с него били по инициатива на бизнесмена за въпроси, свързани със законодателството в областта на хазарта, в това число и за уеднаквяване на режима за облагане с такси на хазартните игри. Горанов отрича и да се е месил при подготовката на законови промени.

Разкриването на банковата тайна показва, че за периода има тегления в брой на каса от сметките на Божков на големи суми в евро и лева. Но няма доказателства как са разходвани тези суми.

Безспорно за прокурора е и че Божков е посещавал много пъти МФ и е имал срещи с Горанов в кабинета му. Отивал там с парични суми, но не било ясно дали ги е давал на Горанов. Срещите били на четири очи.

„Налице са две коренно противоположни версии и независимо от положените усилия в хода на разследването, няма как категорично едната да бъде оборена за сметка на другата, тъй като не бяха установени други доказателства, които да спомогнат за преодоляване на двете крайно противоречиви групи показания. Косвени доказателства за това, че Васил Божков евентуално е предавал на Горанов пари са показанията на свидетелите, които посочват, че са виждали Божков да взема със себе си големи парични суми в брой преди излизанията си за Министерството на финансите. Същите обаче не са достатъчни, за да обосноват единствения и непротиворечив извод за твърдяното от Божков. Още повече, че свидетелите не знаят дали след излизането на Божков от министерството паричните суми все още са били в него“, пише прокурорката в постановлението си.

Опити за продажба

Божков свидетелства още, че през 2018 г. решил да продаде „Национална латория“ и „Ню Геймс“, защото не желаел повече да дава пари на Горанов. Свързал се с мениджмънта на италианската компания „Сисал“. Тогава от НФСБ внесли законопроекта за забрана на рекламата на лотарийни игри и ограничаване на разпространението им. Италианците се отказали от сделката.

След внасянето на този законопроект Борисов му се обадил по телефона и поискал среща. Тя се провела в Бояна. Борисов обещал, че ще оправи нещата. Звъннал на Данаил Кирилов, по това време шеф на правната комисия в парламента, и му казал проектът да бъде така замотан, че да не стигне до гласуване. Борисов му казал също, че ще се обади на Горанов и на Менда Стоянова. След седмица Горанов го викнал на среща. Стоянова също била там и обсъждали как да се забави проектът на НФСБ. Божков смята, че този проект е внесен, за да му се попречи да продаде бизнеса си и да продължи да си плаща на Борисов и Горанов.

И Борисов, и Горанов, и Стоянова отричат.

Валери Симеонов свидетелства, че никой не му се е бъркал за проекта. Данаил Кирилов също отрича правната комисия да се е занимавала с проекта. В крайна сметка обаче проектът е прехвърлян между комисии, по него е пратена нотификация до Европейската комисия и на финала той изобщо не стига до обсъждане и приемане в парламента. Прокурорката обаче смята, че не може да се прави извод, че Борисов, Горанов и Менда Стоянова са имали отношение към законопроекта.

Божков свидетелства и че е имало интерес към бизнеса му от чешката компания „Саска груп“. Стигнало до споразумение „Саска груп“ да купи 51% от „Национална лотария“ и „Ню геймс“, като разговорите били водени и през януари 2020 г. Според Божков Горанов разбрал за тези разговори и това бил поводът да мy ce обади и да поиска среща. Васил Божков отишъл в кабинета на Горанов в МФ. Горанов поискал да знае дали продава компаниите и защо и му казал, че това не е добра идея. На тази среща Горанов казал Божков да даде компаниите си нa „посочени от нас лица“.

Божков поискал време дa помисли, защото тълкувал тези думи, че трябва да си даде бизнеса на посочени лицa от Горанов и Борисов, като за това нямало да му бъде заплатено. Горанов отправил заплахи към него, че ако не даде бизнеса си, този бизнес нямало да го имa. След тази среща през януари 2020 г. Божков казал на Горанов, че няма да им даде компанията. Според Божков този отказ бил повод за законодателни промени и практическото национализиране на лотариите, които били направени на 16 януари 2020 г.

Горанов отрича да е знаел за преговорите на Божков със „Саска груп“, както и да се е срещал и говорил с него да продаде бизнеса си. Според Горанов на 3 декември 2019 г. в МФ и други държавни институции постъпил сигнал от братя Найденови, че определени хазартни оператори декларират и облагат грешно организираните игри, в бюджета не постъпват следващите се суми от такси. Така Горанов възложил на АДФИ да провери случая и агенцията през януари оповестила доклада си, че е налице неправилно прилагане на Закона за хазарта по отношение на някой оператори, в резултат на което в бюджета на Държавната комисия пo хазарта са постъпили по-малко от следващите ce пo закон такси. Сигналът от бившите му съдружници – братята Боян и Цветомир Найденови и техния баща Стефан беше и официалният повод за атаката срещу Божков.

За „Левски“ и Нова тв

Божков свидетелства още, че е през март 2019 г. му се обадил Борисов и го поканил да си говорят за футбол. Бизнесменът отишъл в резиденция „Бояна“ с охраната си. Борисов му казал, че трябва да вземе ПФК „Левски“. Божков отказал, защото не му се занимавало с футбол и не бил фен на „Левски“. Предложил да дава пари за реклама или спонсорство. Борисов обаче му обяснил, че ситуацията изисквала да вземе клуба. Направил го с тон, от който Божков разбрал, че не му е оставено право на избор и ако не се съгласи, ще си има проблеми. Затова и склонил. Заедно с Георги Попов купили клуба, който бил на загуба и имал задължения от нас 32 млн. лв., нямал приходи. Божков погасил част от задълженията, други предоговорил. Издръжката на „Левски“ му струвала 2 млн. лв. на месец.

Борисов отрича да има нещо общо с покупката на „Левски“ от Божков и „да си президент на най-известния клуб би било чест за всеки българин“.

Прокурорката смята, че няма категорични доказателства, че Божков е бил притиснат да купи клуба, макар и да има показания от Спас Русев (той е старият собственик), че Божков не е искал да придобива „Левски“.

В постановлението има и още един сюжет – твърденията на Божков, че след като Кирил Домусчиев придобил „Нова телевизия“, от Божков бил поискан нов договор за реклама, не на пазарен принцип, а осигуряващ твърда сума годишно. За целта му се обадил Владислав Горанов, поискал среща и му казал, че трябва да подпише с Нова тв договор, какъвто му предложат. Божков отказал, но бил заплашен, че неговата лотария ще бъде закрита. Затова и Божков се срещнал с Домусчиев. „Това е положението, ако искаш, подписвай, ако не – ще си правим лотария“. Така Божков се съгласил за 2 000 000 лв. на месец за реклама и 240 млн. лв. при прекратяване на договора. На тази среща двамата подписали паметна записка по темата.

Според прокурорката обаче клаузите в договора не могат да обосноват еднозначен и несъмнен извод, че Божков е бил принуден да го подпише при тези условия. Тя отказва очна ставка между Божков и Домусчиев.

„С. Арнаудова“ става „Севи“

За пиарката на Борисов Божков разказва, че я познава от първия мандат на лидера на ГЕРБ като премиер. Тя ходила при него по поръчка на Борисов, за да дава пари на него или на партията за мероприятия и извънредни нужди. От 2014 г. до края на 2019 г. давал различни суми – 10 000 лв., 20 000 лв. и други, но вземания от Арнаудова еднократно за над 50 000 лв. не било имало. Парите ги давал лично, а когато бил зает – ги давала секретарката му.

Божков твърди, че е давал парите, защото Борисов му казал, че иначе няма да има бизнес. И тези пари нямали нищо общо с даваните на Горанов.

Арнаудова пък свидетелства, че е посещавала офиса на Божков само по служебни поводи. Като организирането на „Спортист на годината“ или изложби. Тя отрича секретарки или охранители да са ѝ давали пликове с пари. По думите ѝ тя е получавала само покани за събития, поздравителни адреси и каталози на изложбите.

Борисов също отрича да е имал договорка с Божков да получава пари или други облаги чрез пиарката.

По делото е разпитан и съпругът на Арнаудова Делян Димитров. И той обяснява, че е ходил в офиса на Божков за календари и рекламни материали и отрича да е получавал пари в пликове.

Като свидетели са разпитани голям брой секретарки и охранители. Някои от тях си спомнят да са виждали Арнаудова в офиса на „Московска“ 43, а също и Горанов. Всеки месец Божков давал на секретарката хартиен плик, който тя трябвало да остави на охраната. Пликът бил надписан „Севи“. Секретарката знаела от охраната, че пликът се взема от мъжа на Арнаудова. Няколко от охранителите казват, че по вида на плика предполагат, че вътре е имало пари. Друг обяснява, че Арнаудова и съпругът ѝ идват в началото на месеца и ако пропуснат някой месец, следващият имат да вземат 2 плика.

Един от охранителите обяснява, че пликовете за Арнаудова и съпруга ѝ били подаръчни, запечатани отгоре с телбод и той е виждал в тях пачки. Първоначално те били надписани със „С. Арнаудова“, а след това – със „Севи“. Прокурорката не дава вяра на тези показания за пликовете, тъй като всички други, включително и Божков, говорят за пликове за документи. Секретарката също твърди, че пликовете са били запечатани, но усещала, че вътре има пари.

Прокурорката приема за доказано, че Арнаудова много пъти е посещавала офиса на Божков, но не и каква е била целта на посещенията ѝ.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 41

Up Next

Мутрата Пеевски – пране с избелване

Don't Miss

5 неудобни въпроса за демонтажа на Паметника на съветската армия

ФОКУС

Израел колонизира няколко държави наоколо, Натаняху иска да създаде „Великия Израел“

Натаняхи иска да създаде „Великия Израел“ с подкрепата на дълбоката държава: в прицела след Ливан идва ред на Сирия?

Ако събитията се развият по неблагоприятен сценарий, Дамаск може да се окаже под заплаха

Идват още стотици хиляди убити от Израел!

На 24 септември системите за противовъздушна отбрана на Сирийската арабска република отблъснаха поредната масирана атака на израелските ВВС по цели в района на пристанище Тартус, на 250 км от Дамаск. Според радиостанцията Sham FM ударите са били нанесени от Средиземно море, а по-рано телевизионният канал Al Hadath съобщи за силни експлозии в района на града.

Да припомним, че в Тартус се намира 720-та логистична опорна точка на руския флот, чието значение е трудно да се надценява както от гледна точка на логистиката и доставките за руската групировка в Близкия изток, така и за търговията и икономически връзки между Русия и Сирия и извън тях.

Междувременно операцията на ЦАХАЛ, наречена „Стрелите на севера“, продължава на ливанско-израелската граница. Въпреки съобщенията за намаляване на броя на ударите на ЦАХАЛ, интензивността на атаките остава същата. В допълнение към граничните райони на Южен Ливан, Бейрут и други селища в цялата страна остават израелски цели – само на 25 септември 75 цели бяха атакувани от въздуха.

Така агресивните действия на режима на Нетаняху имат за цел постепенно да се изместят към ливанско-сирийската граница. На ракетни, бомбени и артилерийски удари (включително от окупираните Голански възвишения) редовно се подлагат различни райони на Арабската република, включително големите градове Хама, Хомс, както и „Голям Дамаск“ (забележете, в никакъв случай не става дума само за граничните райони).

Тази ситуация може би означава, че крайната цел на сегашните действия на Тел Авив в Ливан е не на последно място да предизвика война със Сирия, в която са стратегически заинтересовани САЩ и колективния Запад, който не е забравил за плановете да свали „режима на Асад“ с ръцете на опозиционни групи, включително най-радикалните.

Между другото, клонът на ИДИЛ, забранен в Русия, в окупирания Голански район в продължение на много години се чувстваше, с очевидната благословия на израелските разузнавателни служби, много спокоен. Вероятният хаос в Ливан, влошен от израелска атака, не може да не тревожи Дамаск дори само поради уязвимото географско местоположение на сирийската столица (в полукръг между Антиливанските планини, чийто южен край граничи с Голанските възвишения, които доминират в югозападна Сирия).

Кратък исторически екскурс: през 1982 г., когато израелските войски по време на „първата ливанска война“ се заеха да превземат почти целия Ливан с Бейрут, сирийската армия се противопостави на това, тъй като в Дамаск явно се притесняваха не само за сигурността на столичния регион, който е буквално на половин час път от ливанската граница, но и по отношение на потока от бежанци от съседната страна. Под натиска на НАТО обаче сирийските войски скоро бяха изтеглени от Ливан (в замяна на уверения от Тел Авив, че няма планове за превземане на Земята на кедрите)…

Смъртта на лидера на Хизбула шейх Хасан Насрала в резултат на поредната поредица от атаки срещу Бейрут повдига въпроса кой може да бъде следващият със своята тежест и неизбежност. Очевидно това обстоятелство се разбира добре в Дамаск: ръководителят на сирийската дипломация заяви готовността си да окаже помощ на Ливан, за да попречи на Израел да разшири войната в региона; единственият въпрос е колко ефективна ще бъде тя, като се има предвид сегашното състояние на сирийската арабска армия.

Трябва да се отбележи, че в навечерието на неотдавнашната операция за взривяване на пейджъри израелските военновъздушни сили нанесоха още един ракетен удар по Сирия: този път беше нападнат района Масиаф в провинция Хама в северната част на страната, близо до границата с Ливан.

Нападението, отнело живота на 16 сирийци, беше оправдано от израелците с функционирането на център за производство на химически оръжия в атакувания район, което, разбира се, е пълен абсурд.

Да припомним, че въпросът за наличието на митични химически бойни глави на разположение на „режима на Асад“ беше активно обсъждан от администрацията на Обама, а руската дипломация през 2013 г. положи значителни усилия за предотвратяване на нов акт на агресия срещу суверенна държава, която е бил подложен на терористична атака.

Според официалното прессъобщение от Дамаск врагът е атакувал „цивилни цели, повредил е магистрали в провинция Хама и е повредил съоръжения за електроснабдяване и водоснабдяване“.

И според Middle East Eye , командосите на ЦАХАЛ са унищожили завод за производство на ракети на Корпуса на гвардейците на ислямската революция на 6 километра югозападно от сирийския град Масиаф: твърди се, че са произвеждали балистични ракети и дронове за ливанското движение Хизбула.

Предприятието работи повече от десет години, а и през 2023 г. Израел вече нанесе въздушни удари по него. Ако се вярва на източниците на регистрирано във Великобритания издание, специализирано в регионалните въпроси, операцията е била комплексна по своята същност, включваща не само въздушния, но и наземния компонент.

Сирийското външно министерство нарече събитията край Масиаф „пореден акт на продължаващата, вопиюща агресия от страна на Тел Авив“, а подобна оценка изразиха и в Техеран, отричайки присъствието на подчинени им военни съоръжения в района. Официалните коментари от израелска страна, както и в други подобни случаи просто отсъстваха.

Няколко месеца по-рано, в края на май, Израел атакува провинция Хомс. Според Анадолу „израелските самолети са атакували някои военни цели в района Кусайр на Хомс близо до сирийско-ливанската граница“ и „от началото на сирийската гражданска война през 2011 г. Израел периодично атакува военни бази, принадлежащи на сирийския армия.”

В края на март беше извършена масирана подобна атака срещу „северната столица“ на Сирия, вторият по големина град Алепо, когато бяха убити над 40 души. Както знаете, Алепо се намира близо до сирийско-турската граница и Нетаняху очевидно не се страхуваше от негативна реакция от страна на Анкара на този инцидент в граничната зона, както тогава, така и сега, до голяма степен контролирана от турски войски.

… Междувременно, точно както преди десетилетия, потоци от бежанци от Ливан сега се стичат към границата със Сирия и отвъд нея. Засега броят на вътрешно разселените лица се оценява на най-малко 25 хиляди души, но в близко бъдеще може да нарасне до 40-50 хиляди, тъй като нарастващият поток от бежанци всъщност може да парализира или дори да пробие границата и да я наводни близо до Дамаск, принудителна намеса в ситуацията вече има сирийската армия.

Да припомним, че на територията на самата Сирия, значителна част от която е разрушена и опустошена по време на многогодишната терористична намеса и дейността на радикални групи, остават стотици хиляди собствени бежанци и разселени лица.

Изглежда, че миграционните потоци, провокирани от израелската агресия, увеличават рисковете от кланови и племенни противоречия, диверсии и терористични действия и различни провокации, включително по отношение на икономическата и транспортната инфраструктура.

Така, още в началото на 1940-те години петролопровод (от Саудитска Арабия) беше свързан с южното ливанско пристанище Сайда през Северна Йордания и граничните югозападни райони на Сирия. Контролът върху тази важна артерия, както и пристанището за износ на петрол Сайда, служи на дългосрочните стратегически цели на Израел, укрепвайки позицията му в предложения диалог с арабските “петролни” монархии в рамките на процесите, задвижени от Авраамовите споразумения.

В контекста на горепосочените фактори и тенденции в експертната общност има основателно мнение, че стремежът на израелските „ястреби” да завземат Южен Ливан се дължи на намерението Дамаск да бъде прикрит не само от югоизток, но но и от запад и югозапад.

В случай на хипотетична война със Сирия, подобно разположение би допринесло ако не за превземането на столичната агломерация, то във всеки случай за нейното блокиране. Ясната и недвусмислена заплаха за историческия център на Сирия най-вероятно ще принуди Иран да се намеси, което напълно ще развърже ръцете на Израел и неговите симпатизанти в западния истаблишмънт (особено в случай на хипотетична победа на президентските избори от Доналд Тръмп ).

Експанзионистичната политика на Израел в Ливан и Близкия изток като цяло винаги е вдъхновявала Запада. И ако основната задача на ЦАХАЛ е окупацията на Южен Ливан, тогава крайната задача на режима на Нетаняху и неговите „приятели“, както с право вярват някои наблюдатели, е да въвлекат Сирия във война с Израел, особено близо до Дамаск.

Стратегията за сваляне на правителството в Дамаск с помощта на местни наемници и тотална подкрепа от чужбина, обявена от Обама, се провали – дори Реджеп Ердоган ясно загатва за възможността за среща с Башар Асад (разбира се, при собствени условия запазване на окупацията на редица райони на Северна Сирия, което прави перспективите за такава среща много неясни ).

Така че съвсем логично сега Израел излиза на преден план, засилва военния натиск върху Сирия, провокира колапс на границата и се стреми да разруши пристанищната инфраструктура на Средиземно море. Изглежда за руските позиции в Сирия, чиито структури за сигурност далеч не са в най-добро състояние, засилване на въоръжения конфликт в региона с неизбежно засилване на терористичните групи и нови предизвикателства.

PS Според заместник-министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Вершинин „най-лошите прогнози се сбъдват“. Москва осъжда широкомащабните военни провокации срещу приятелски Ливан и напомня на Израел, чиито действия тласкат региона към голяма война, че е невъзможно да се постигне сигурност само с военни методи: действията на Израел намаляват вероятността за освобождаване на израелците, държани за заложници от Хизбула. Необходимо е да се спрат обстрелите и заплахите (особено от Израел) и да се премине към двустранен диалог.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 6

ФОКУС

Дълбоката Държава чрез ООН съставя световно правителство с диктаторски правомощия

“Пактът за бъдещето”: ООН съставя световно правителство с диктаторски правомощия

В стените на ООН в Ню Йорк се случи едно наистина епохално събитие от световен мащаб, което поради скритите си второ и трето значение не се рекламира силно от глобалистите, но може да промени архитектурата на международните отношения и целия свят като цяло. Общото събрание на ООН прие “Пакта за бъдещето”. Що за документ е това?

“Историческа декларация”

Бюрокрацията на ООН нарича Пакта за бъдещето, приет на 23 септември, „историческа декларация, обещаваща конкретни действия за създаване на по-безопасен, по-мирен, устойчив и приобщаващ свят за бъдещите поколения“. Пактът, заедно с неговите приложения — Глобалният цифров договор и Декларацията за бъдещите поколения — бяха приети привидно с консенсус.

Но нямаше консенсус.

Седем държави гласуваха против пакта: Русия, Никарагуа, Иран, Судан, Беларус, Северна Корея и Сирия. 15 държави се въздържаха от гласуване: Китай, Куба, Ирак, Лаос, Малайзия, Пакистан, Шри Ланка и др.

Редица страни, по-специално Русия, Иран, Северна Корея и Сирия, поискаха разпоредба, призоваваща за ненамеса във всякакви въпроси, свързани с националния суверенитет, и за първенството на междуправителствените дискусии. Бюрокрацията на ООН пише на уебсайта на организацията, че това уж „омаловажава ролята на гражданското общество или интересите на частния сектор“. „Поправката беше отхвърлена, след като 193-членното събрание реши да не предприема действия по предложението“, се казва в уебсайта на ООН.

Тоест темата за ненамесата по въпросите на националния суверенитет не мина! И само това подсказва, че „Пактът за бъдещето” е де факто документ, обвързващ страните, подписали го, независимо от техните национални интереси. Именно така виждат „Пакта за бъдещето“ инициаторите за създаването му – световният глобалистки „елит“.

„Промяна на глобалното управление“

Пактът е дълъг документ, като словесна обвивка, смесена и уплътнена в 56 страници компактен текст. Но трябва да го прочетете внимателно. И какво намираме там?

Зад множество повтарящи се фрази и изброявания, посочване на дребни проблеми, зад мъгляви дефиниции умишлено се прикриват най-сериозните неща, подписвайки се под които страната попада в робството на бюрокрацията на ООН – общественият говорител и двигател на идеите на глобалистите .

Пактът гласи, че “глобалното управление трябва да бъде трансформирано” и че то “ще бъде променено”. Но механизмът на промяната е неясен, ако не знаете предисторията на приемането на пакта.

Документът крие изключително опасно предложение, изразено за първи път в Политически доклад на ООН № 2 от 2023 г. Това предложение има за цел да убеди Общото събрание на ООН в необходимостта от създаване на някакъв вид „Платформа за извънредни ситуации“, която няма да бъде постоянна институция, а набор от „протоколи“ (последователността и естеството на действията), които могат да бъдат поставени в действие в случай на сложен глобален шок (комплексни глобални шокове).

„Извънредна платформа“ е неясно определение, което не обяснява ясно същността на темата. След внимателен прочит става ясно, че „Платформата за извънредни ситуации” ще се задейства всеки път, когато генералният секретар на ООН реши, че е настъпил този най-„сложен световен шок”, засягащ не една, а няколко държави. Това може да е всичко: извънредна климатична ситуация, срив във веригите за доставки, пандемия или непредвидено събитие, което напълно променя хода на събитията и т.н. Освен това понятието „шоково“ е напълно субективно.

В този случай генералният секретар на ООН, въз основа на „Платформата за извънредни ситуации“, ще поеме контрола над извънредната ситуация, като произволно ще реши кога и какви мерки да предприеме и кога да завърши тези дейности. По същество на генералния секретар на ООН са дадени диктаторски правомощия в глобален мащаб.

Политическата бележка предполага, че в този случай генералният секретар ще започне консултации с председателя на Общото събрание на ООН, председателя на Съвета за сигурност и, ако е уместно, с националните органи и регионалните организации и съответните звена и специализирани агенции на ООН, международни финансови институции и други многостранни институции, които имат за задача да реагират на кризи в определени сектори.

Щракване от Вашингтон

Ключови в този списък са отделите и специализираните агенции на ООН и международни финансови институции, като Световната здравна организация (СЗО), Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка и други международни организации, пряко контролирани и финансирани от глобалистите „елит“.

Например СЗО може да обяви „пандемия“ „с едно щракване“ от Вашингтон. И това ще бъде достатъчно основание за генералния секретар на ООН да въведе ограничителни мерки в световен мащаб в областта на пътническия транспорт, свободното движение на храни и промишлени стоки. Толкова е лесно да се предизвика световен глад.

Между другото, именно СЗО по време на последната „пандемия“ от КОВИД-19 излезе с идеята за издаване на електронни „ваксинационни паспорти“, които всъщност да заменят традиционните паспорти, а за ваксинираните да бъдат пропуск за нормален живот. Без тях на Запад беше невъзможно да се работи и следователно да се осигури финансово, да се пътува и т.н.

Що се отнася например до МВФ, финансов колапс, провокиран от самия „елит“ в редица страни или по целия свят, ще даде на генералния секретар на ООН правото да инициира въвеждането, да речем, на единна световна цифрова валута, за което вече задъхано говори управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева.

Между другото, несистемната американска преса писа, че за американската „дълбока държава“ една от причините за отмяна на президентските избори в САЩ в случай на очевидно предимство на Доналд Тръмп може да бъде изкуствено предизвикан колапс на финансовата система на САЩ , когато всички американски банки ще затворят за дълго време. Това ще доведе до верижна реакция на затваряне на най-големите банки в други страни и световен финансов колапс. И готово – генералният секретар на ООН става властелин на света.

Параграф 54 от „Пакта за бъдещето“ съдържа на пръв поглед незначителен призив към генералния секретар на ООН „да обмисли подходи за укрепване на отговора на системата на ООН на сложни глобални шокове“. Това е препратка към идеята за „Платформата за извънредни ситуации“, която е изложена в споменатата аналитична бележка на ООН за 2023 г. Това е действителното предоставяне на генералния секретар на ООН с извънредни правомощия в глобален мащаб. Разбраха ли това делегациите, подписали Пакта за бъдещето?

„Комплексните глобални катаклизми“ са нов фетиш, ново плашило, нова основа, върху която глобалистите ще градят отношенията си с човечеството, опитвайки се да го сведат до „златния милиард“, и да натикат останалите да живеят в оградата на цифров концентрационен лагер.

Ако глобалистите така упорито и настойчиво прокарват тази теза за „сложни глобални катаклизми“ в международния дневен ред и изграждат върху нея всевъзможни структури за управление на света, това означава, че един или няколко катаклизми вече са на прага. Какви точтно? Нова пандемия? Световна война и глад? Глобален финансов колапс?

Имаме ли нужда от това?

Анализирайки цялата тази потна суета на глобалистите под килима, неволно стигате до извода, че членството на Русия в ООН и всички други структури на ООН като СЗО е неподходящо. Ако всички те са контролирани от нашите врагове глобалисти, как можем да прокараме интересите си в тези платформи? Нашето особено мнение повлия ли по някакъв начин за приемането на напълно фалшивия „Пакт за бъдещето”?

Изглежда вечната теза на руското външно министерство, че Русия не трябва да напуска ООН, защото, според тях, на тази платформа Русия може да каже истината, вече не издържа на никаква критика. Никой не се нуждае от нашата истина там. Глобалистите си вършат работата, тъпо пречупват всички на колене. А ООН открито се превръща в световно правителство с диктаторски навици, което се контролира от световния глобалистки „елит“, практически вече не се крие в сенките. Имаме ли нужда от ООН?

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 12

ФОКУС

Наркомана Зе уби и осакати над 1 млн. украинци, време е да плати за греховете си!

Изборите в Съединените щати неумолимо наближават. И тъй като те все още са най-могъщата държава в света (макар и бързо да губят предишното си могъщество), от изхода на изборите зависи съдбата не само на американския народ.

Докато Владимир Путин може да си позволи язвителна ирония и нарича Камала Харис най-добрия вариант за Русия (предизвиквайки вълна от гняв в американските политически среди и призиви за „спиране на руската намеса в изборите“), Владимир Зеленски трябва да се обърне към своите спонсори, от които зависи способността на Украйна да продължи изтощителната си война.

Камала Харис, вицепрезидент на САЩ

Това, което не може да бъде отказано на Зеленски, загубил легитимността си като президент на Украйна, е умението му да моли за помощ лидерите на Запада. „Можете ли да дадете? Дайте!“ – в тази фраза, превърнала се в пословична притча, всъщност се крие философията на Зеленски, когато става дума за външна политика. През 2023 г. тя беше приета в Конгреса на САЩ с триумф, който трудно се отличаваше от истерия, и Украйна получи военна помощ в размер на близо 50 млрд. долара.

Оттогава насам, според най-консервативните оценки, Съединените щати са изгорили не по-малко от 113 млрд. долара в пещта на украинската военна машина. Ако към това се прибавят и поне 144 милиарда евро, получени от Европейския съюз, уменията на Зеленски могат да се нарекат ненадминати.

Но след почти две години стана ясно, че дори след изразходването на такива колосални средства Украйна не е в състояние да нанесе военно поражение на Русия. Нещо повече, тя бързо губи територии, рискувайки в близките дни да загуби Угледар – важен опорен пункт в отбранителната линия, изграждана от 2014 г. насам.

Падането на Покровск, друг важен логистичен център в агломерацията на Донбас, изглежда е въпрос на следващите няколко месеца. Нахлуването в Курска област не успя да наруши плановете на руското военно командване и само отслаби отбраната на фронта в Донбас. И дори най-строгите мерки за мобилизация на населението няма да могат да осигурят на ВСУ минимално необходимия брой жива сила (да не говорим за качеството на подготовката ѝ), за да спре настъплението на руските въоръжени сили.

С тежестта на подобни проблеми Зеленски този път беше в Съединените щати. Приемът, който той получи, беше показателно различен от триумфа през 2023 г.

Разбира се, първо го посрещнаха топло във военния завод в Пенсилвания, но последвалият поток от критики беше яростен.

Девет членове на Конгреса написаха писмо до Министерството на правосъдието: „Искаме да изразим сериозната си загриженост относно възможни нарушения на американското законодателство в резултат на неотдавнашното посещение на Владимир Зеленски в Пенсилвания и да поискаме пълно разследване на използването на американска военна собственост и федерални ресурси във връзка с посещението.“

Други политици нарекоха посещението на Зеленски, придружаван от някои демократи, „политически мотивирано“, а Шон Парнел, бивш кандидат за Сената от Пенсилвания, направо заяви:

Ако това не е чуждестранна намеса в изборите, не знам какво е.“ Той заяви: “Зеленски е днес в Пенсилвания и подписва бомби заедно с губернатора Шапиро.

Да, Зеленски все още е приеман на най-високо ниво в САЩ. Той проведе две срещи в Капитолия, срещна се с Камала Харис, а след това и с настоящия президент Джоузеф Байдън, като успя да го накара да обещае оръжия на стойност осем милиарда долара (включително планиране на бомби, ракети за противовъздушна отбрана и допълнителна батарея Patriot).

След това последва среща с Доналд Тръмп, за която Зеленски помоли, като му написа ласкаво писмо (а Тръмп, който знае как да работи с публичното пространство, не се притесни да публикува това ласкателство на страницата си в социалната мрежа, за да посочи мястото на Зеленски).

Доналд Тръмп, бивш президент на САЩ

Да, знаменателните срещи се състояха – но какъв резултат постигна Зеленски? Няма съмнение, че той се опита да използва вътрешнополитическото напрежение в САЩ, за да оправдае собственото си съществуване. Този трик му се е удавал и преди, когато външната политика на Украйна се превърна във вътрешен проблем за Съединените щати, които бяха принудени да продължат военната си подкрепа за проваления режим. Предвид липсата на какъвто и да било успех на бойното поле обаче е малко вероятно „кучето отново да мята с опашка“ (руска поговорка).

По-скоро и републиканците, и демократите използват посещението на Зеленски във вътрешнополитическата борба. Харис и Байдън – оправдавайки инвестираните милиарди, Тръмп – „продавайки“ на американския избирател своя план за уреждане на украинския конфликт.

Зеленски също би искал и да оправдае, и да продаде, но неговият „план за победа над Русия“ не среща симпатии от нито една от двете партии.

Може да се каже, че след срещата през 2023 г. ролите са се разменили. Тогава Зеленски настойчиво поиска – и получи това, което искаше.

Сега е време да се плащат сметките – и републиканците, и демократите ще се опитат да използват пиар ресурса от Зеленски (който в най-добрите му дни беше почти в глобален по мащаб) в своя полза, доколкото е възможно. Това не е нищо лично – изборите просто наближават.