БЪЛГАРИЯ

Нахално ви лъжат в очите, с телевизиите начело – не е въпросът за втори лифт на Банско

Медиите у нас представиха превратно въпроса за развитието на зимния курорт Банско. Имало едни лоши еколози и зелени, които пречат да се построи втори лифт на Банско и да се развива туризмът в България. Какво толкова щяло да навреди един лифт и т. н. На едно отсечено дърво щели да посадят 5 нови…

И БНТ, и Би Ти Ви, и Нова тв последователно с новините и предаванията си изкривяваха картината. Канеха лобисти на собствениците на лифтове и хотели, а не канеха хора, които могат да им зададат неудобен въпрос. Пробутват ни тезата, че туризмът трябва да се развива, да се строят лифтове, а зелените, които са против, обслужвали интересите на чужди курорти.
А защо не задават въпроси за затворената Витоша? Там не работят поне 5 лифта и влека, единствено „Витошко лале” работи, само че от време на време.

Е как хем сме загрижени да се развива ски туризмът с нов лифт на Банско, хем не ни интересуват спрените лифтове на Витоша? На кого е изгодно това?
Много е просто – лифтовете на Витоша обслужват софиянци, които вечер си спят в къщите. Лифтовете на Банско обслужват хотелите наоколо. Банско е презастроено с хотели. Инвеститори продават апартаменти на чужденци. Хотелите трябва да се изплащат, повечето са с кредити към Първа инвестиционна банка, а собственик на съоръженията на Банско, и на Витоша са две фирми, свързани със същата банка и са с общ собственик. Та фирмата „Витоша ски” нахално не ще да ремонтира лифтовете и ги е спряла. Общината с учителницата Фандъкова начело не иска да притеснява собственика на съоръженията на Витоша. Дори угоднически спря градската автобусна линия до Златните мостове, където има 3 други малки влека, които не са собственост на „Витоша ски” – да не могат софиянци да ходят до там, освен с колите си. Което в събота и неделя е забранено.

Така седят нещата –

чиста нагла далавера,

с много приказки за развитие на туризма и българския бизнес. Едни хора искат да построят много имоти да ги шитнат на чужденци. Други хора от властта искат да вземат едни рушвети. Да построим едни хотели и да ги шитнем… Това няма да го направят банскалии, не е въпросът за техния поминък. Отдавна вече по хотелите и ресторантите там работят хора отдалеч, от региона не достигат.
Затова трябва да остане затворена и Витоша, да може колкото може повече скиори да ходят на Банско и да плащат скъпо. Защото курортът Банско е ориентиран повече за чужденци. За българи скъп, а за чужди туристи с пакети ол инклузив е евтин.

Премиерът Борисов и шефът на Първа инвестиционна банка Цеко Минев в Банско, 19 февруари 2012 г. Цеко е и председател на Федерацията по ски, и банката му седи зад фирмата собственик на курорта Банско и ски пистите и съоръженията на Витоша. Снимка: Булфото

Разбира се, притежателят на съоръженията на Витоша, зад който седи Първа инвестиционна банка и нейният съсобственик Цеко Минев (шеф на ски федерацията), имат оправдание – планът за управление на Витоша и законът не позволявали да се ремонтират и обновяват лифтовете на Витоша. Това е друга нагла лъжа. Законът изрично позволява да се ремонтират и обновяват вече съществуващи ски лифтове и съоръжения (Закон за горите, чл. 54). Планът за управление на Витоша допуска същото изключение – за вече съществуващи ски съоръжения.

Друго оправдание на Цеко Минев е,

че съоръженията на Витоша били стари, нямало вече части за тях, производителят им вече не произвеждал лифтове. Още една нагла лъжа. Един от лифтовете (Романски) е произведен от фирма, която вече не прави лифтове (което не пречи да се обнови или да се поръчат резервни части на друга фирма). Но останалите неработещи лифтове и влекове са произведени от „Помагалски” и „Допелмайр” и тези двете фирми си произвеждат такива съоръжения и поддържат произведени от тях и преди 50 години (както се вижда из курорти в Алпите, има и такива стари лифтове, добре поддържани и обновявани).

Един от спрените лифтове на Витоша – „Заека” е държавен, управлява се от министерството на спорта. И загриженото за ски туризма министерство иска да се строи втори лифт в Банско, но не иска да ремонтира и пусне лифта си на Витоша?

Добре ли спите, уважаеми редактори в сутрешни и прочее блокове на телевизиите? Доволни ли сте, че обслужвате старателно новобогаташите и властта, която работи за тях?
С помощта на дългогодишната ви обслужваща политика се раждат такива уроди курорти като Слънчев бряг.

Банско е новият Слънчев бряг, само че на планина

Намеренията за Пирин са точно това. Процесът вече е започнал, но сега, за разлика от Слънчев бряг, се развива не от общината там, а от централната власт.

Каквото се вижда на „Слънчака”, както му викат, това става на Банско. Грозно, отвратително, с унищожаване на природа. На Слънчев бряг изчезнаха дюните, няма широка плажна ивица, няма вече паркова част, хотели поникнаха почти във водата. Властта направи същото с Банско, с поредица от разрешения. Слънчев бряг беше курорт с 30 хил. легла, паркове, алеи, дюни. Сега е бетонна джунгла, към 200 хил легла заедно със Св. Влас.
Банско беше курорт с 5 хил. легла, съобразено с възможностите на градчето и планината (виж тук как е проектиран и създаден курортът). Сега е вече над 25 хил. легла (върху същата инфраструктура), с перспектива да добави още 40 хил. легла, вече има проект и разрешение. Красота.
Ако продадат имотите, после ще искат трети лифт… И ще продължават да държат затворена Витоша с години. Както вече 12 години държат затворена например къпалня „Мария Луиза” в парка, а в София басейни почти няма. И мажоритарният (вече) собственик на къпалнята Румен Гайтански-Вълка я държи затворена, защото иска да строи там, само с ремонт не ставало. Същата работа като с цекоминевата „Витоша ски”, която иска нови писти и нови лифтове на Витоша, а не да ремонтира или обновява съществуващите.
И това положение се поддържа от общината. Софиянци щастливо си избират кметицата учителница, която свенливо им се усмихва.
Нито една партия от сегашните в столичния общински съвет не заслужава да бъде там на следващите избори. Но дали ще го осъзнаят софиянци.

И съвсем отделен е въпросът за природата. Ски писти има на много места у нас и в Европа. Но девствена природа няма на много места в Европа. Тя е по-голяма ценност. И ще става все по-голяма. Ние точно това ще пропилеем. А Пирин не е Алпите, 100 пъти е по-малък, и в регион с по-малко сняг и по-ниска надморска височина. Решението на министерския съвет за Пирин не е за втори лифт. То разрешава строителство във вече 48% от природния парк. Пътят към планинския Слънчев бряг е открит.
И всичко става с помощта на обслужващи редактори и водещи в телевизиите, които би трябвало да са четвъртата власт. И на вестници парцали, вече почти всички под контрола на Пеевски.

И на всичко това му викат бизнес. Да подкрепяме бизнеса, да му даваме да се развива. Няма да създадат някакво производство, ами искат да разграбят каквото има като природен ресурс, да строят имот сред него. Както стана по крайбрежието на Черно море. Дотам им стига въображението и иновативността. Те не знаят тези новоизлюпени бизнесмени, че в капиталистически страни, където бизнесът движи всичко, не може да се строи по крайбрежната ивица, защото се смята за национална и общочовешка ценност – там където океанът среща сушата. Какво остава за национални паркове от световното природно наследство като Пирин. Които у нас властта разваля дори в нарушение на съществуващи закони.

Post Views: 36

Related Topics:българия новини скандал

Up Next

Mъж пътyвa 42 гoдини извън тялoтo и oпиcвa вcичĸo, ĸoeтo e видял

Don't Miss

Гoлямaтa зaблyдa. Oщe ли вяpвaтe нa иcтopиятa, ĸoятo ни paзĸaзвaт?

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 17

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.