БЪЛГАРИЯ

Безхаберни политици се оправдават с дъжда вече 15 години

Достатъчно дълго живеем с наводнения, за да извлечем най-после нужните уроци

Вече е ясно. По абсурден начин България свикна и се примири да живее с водните бедствия. Мизия, Цар Калоян, Бисер, Аспарухово, Камено… Разрушени стени, пропукани диги, смъртоносни дерета… Трудно вече се помни поредността на наводненията, точната причина, а понякога се забравя и местоположението им. Помни ли някой, например, че през 2015 г. Камчия заля половината си крайморска долина и причини щети за милиони? Не, защото нямаше жертви. Не правят впечатление и селските рибарници, чиято вълна опустошава къщи и ниви почти всяка година. Помним или не, с жертви или без, големи или по-малки водни трагедии станаха ежедневие през последните 15 години.

Поради липсата на жертви (по чудо!) сегашното наводнение край Стряма също ще бъде бързо забравено. Вероятно виновен пак ще излезе единствено дъждът. Но задължително някои изводи трябва да бъдат припомнени, а други, не толкова категорични досега, да бъдат потвърдени. Все пак 15 години не са малък период, не са малко и произшествията:

Вече е ясно, че

климатът в България се променя

Дали е глобално затопляне, нещо циклично, трето… – за причината може да се спори, но не и за самата промяна.

Днешното поколение на средна възраст може да свидетелства за почти тропически лета през третата третина от живота си, каквито преди това рядко имаше (бури, дъждове, рязко сменящи се с хубаво време). В Северна България растат земеделски култури, които по-рано вирееха само в Южна. За да има каквото и да е превенция, най-напред трябва да се осъзнаят тия промени.

Нравът на климата обаче не е причина да стоим със сключени ръце за молба свише. Точно обратното – задължава държавата и общините

да правят неща, които не са правени

нито през последните 15, нито 55 години. Просто са нужни адекватни на промените мерки. Например да се осъзнае най-после, че на високо ниво следва да има единен център за превенция и оповестяване. На ниско – деретата не просто да се чистят (дори наистина ако се чистят), но и удълбават, разширяват; да се премахват мостове и други прегради; да се следи да не се замърсяват отново. На национално и общинско ниво следва да се правят карти на рисковите зони.

Всичко това изисква много пари, експертиза, постоянна грижа. Усилията биха били мащабни, сложни.

Следва и да се намали драстично корупцията

Заради нея голяма част от превенцията се извършва единствено документално. Звучи утопично да се намали корупцията. Но ако не стане, просто ще преброяваме бедствията както досега.

Следващият извод, който трябва да се направи, е че управляващите, независимо кои през последните 15 години, не са на нужната висота. Защото всички тези изменения и рискове бяха научно прогнозирани много по-рано. Но създаденият през 2007 г. (от Емел Етем, министър на бедствията) авиокосмически център за наблюдение е пълен провал. Локални системи за оповестяване има на 1 – 2 места в страната. Липсват ясни и точни регламентирани отношения между самите институции, тоест
кой какво прави и за какво отговаря
(четири министерства и десетки техни структури взаимодействат в сферата, а на финала на веригата са стотици общини). Така дъждът размива отговорностите, покрива бездействията. И много често на местно ниво, дори да не иде реч за корупция, се получава превенция тип “един чичо съблюдава”. Тя изглежда така: общински служители, най-често наистина един, следва да опишат рисковете места, например дигите в района; времето, парите, бензина… стигат единствено, за да се вземат едни стари книжа и да се копират като нови – “ето това са рисковите места”; общината пише проект за укрепване, държавата не дава финансиране… – като стане белята, всички хукват с чували. Никой не си дава зор да сложи чували предварително, понеже се решават други по-важни задачи. При тази задача винаги може да се оправдаеш с друга институция.

За конкретното бедствие в момента валят обяснения чистени ли са били деретата в Карловско, защо точно се е спукала дигата надолу край село Трилистник, какъв бил водния цикъл на Сопот, секат ли се горите… Рано е за обобщения. Обаче видяхме и една интересна сцена – хората твърдят, че се сече като за последно, камионите сноват; министри отвръщат, че не се сече. Разминаването идва от факта, че хората съдят чрез очите си, а министрите – по документи. Тук идва тънкият момент, че дори да няма нарушения, тоест и да се сече според издадените разрешения, тая сеч също е проблем – понеже разрешена или не, тя намалява гората. Обикновено гневът е насочен срещу незаконните действия. Но принципният извод е, че

и законната сеч следва да се намали

Вярно е, че ще пострада поминък, че дървата са нужни на хората. Но най-после следва да се разбере, че алтернативата отново са наводнения.

Едва ли има нужда да се припомня, че след толкова много трагедии няма осъдени хора. След като няма, бъдещето отново е предизвестено.

В момента всичко отново лежи на плещите на доброволците. Те чистят, даряват, мъкнат инструменти, самоорганизират се… Държавата, както винаги, се забави с реакцията. Въпреки това е налице и едно традиционно вече самомнение сред управниците –

те не са виновни, дъждът бил всесилен,

каквото можели – сторили го. Най-накрая обаче следва да разберат, че от тях зависи. Няма от кого друг.

За капак, понеже тече предизборна кампания, наводнените къщи станаха арена на цинично състезание на борци за народна любов – кой повече кал ще изрине. Някои от тях управляваха довчера. Друга по-голяма кал следваше да изринат.

Любопитно е, че през юни тежко наводнение сполетя и Трявна. Понеже нямаше кампания, никой не отиде да рине. Ясно е колко точно им пука на политиците от цялата тематика. Но случаят с Трявна, минал-заминал, а и станал достояние на малцина българи, показва още, че бедствията наистина вече не ни правят впечатление. А по-лошо от свикването няма.

БЪЛГАРИЯ

Радев сезира Конституционния съд за върнатото от Киселова искане за референдум за еврото

Президентът Румен Радев обяви, че ще сезира Конституционния съд „за безпрецедентното нарушение на законността от Народното събрание в лицето на неговия председател Наталия Киселова“.

Преди дни Киселова върна искането на Радев за провеждане на национален референдум с въпроса: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“

„Пътят към валутата не минава през трупа на демокрацията и закона. Той минава през урните“, коментира държавният глава.

Според президента в политическите среди се режисират сценарии, които целят да задушат важните теми в обществото.

„Манипулациите, че предложеният от мен референдум е срещу еврото, са обида за интелекта на българите. Моята цел е ясна – всеки български гражданин да може да се произнесе за нашата готовност да приемем единната европейска валута през 2026 г. И моето предложение вече дава резултат. Най-сетне започнаха дебати за реалната ни готовност да приемем еврото следващата година. Най-сетне господата Пеевски и Борисов, чухме от тяхната уста думите „цени“ и „нужда от контрол“. Твърде късно и под натиск“, добави Радев.

Държавният глава заяви, че цените на стоките и услугите в една наскоро приела еврото страна (Хърватия – бел. ред.) са нараснали значително и бързо няколко месеца преди приемането на еврото. Президентът подчерта, че според данните на Националния статистически институт всеки трети българин е в риск от бедност.

„И тук въпросът е може ли това да се случи и у нас? Искрено се надявам да не стане. Но пренебрегването на проблема, липсата на финансови буфери, на адекватни органи и навременни мерки, от една страна, и фактът, че всеки трети българин е в риск от бедност, а 1,3 млн. са под прага на бедност според НСИ генерира проблеми и рискове и ние не трябва да си затваряме очите за тях“, заяви Румен Радев.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Тотална блокада в София! В петък протестиращите спират и метрото

Среща на кмета истърсеняк Васил Терзиев със синдикатите е насрочена за 14 часа, като след нея трябва да стане ясно дали стачката ще продължи

Втори ден продължава протестът на работещите в Столичния градски транспорт. И днес в София не се движат автобуси, трамваи и тролеи. Работи единствено метрото.

Протестите продължават с пълна силнa, но вместо да се намери решение се готви спиране и на метрото.

Втори ден продължава протестът на работещите в Столичния градски транспорт. И днес в София не се движат автобуси, трамваи и тролеи. Работи единствено метрото.

Среща на кмета Васил Терзиев със синдикатите е насрочена за 14 часа, като след нея трябва да стане ясно дали стачката ще продължи.

Първите стачкуващи в гараж “Земляне” на Столичния автотранспорт пристигнаха минути преди 04:00 часа. За втори ден те обявиха гражданско неподчинение.

Настояват заплатите им да бъдат вдигнати с 400 лв.

“Не искаме бонуса, дават ти го, но не точно. И могат да ти го вземат, винаги, най-малкото да сгрешим, и ти го взимат. Искаме си основната заплата. Основно основната заплата.

Бонусът е един вид подаяние. Той по всяко едно време може да бъде отнет и най-вече при водачите”, казват недоволните водачи.

Иван Кирилов, председател на Федерацията на транспортните работници в КТ “Подкрепа”, обяви, че се подготвят стачни действия и в метрото:

“Днес започваме и водим подготовка от утре да се спре и метрото, да не разграничават Метрополитена от градския транспорт. Ние сме едно цяло.”

В 14:00 часа кметът на София Васил Терзиева очаква на среща в Столичната община представители на синдикатите от КНСБ и КТ “Подкрепа”. Ще преговарят за възможностите за увеличение на работните заплати във всички дружества на градския транспорт – автотранспорта, електротранспорта, Центъра за градска мобилност и Столичния метрополитен.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Мисирките, които ни крещяха в лицата, че няма инфлация, сами излязоха на стачка за пари

Минимум 15% увеличение на заплатите искат протестиращите в БНТ, БНР и БТА

Днес работещите в трите обществени медии излязоха на протест с искания за достойно възнаграждение. Минимум 15% увеличение на заплатите искат синдикалните организации КНСБ и КТ “Подкрепа” в БНТ, БНР и БТА. Необходимите допълнителни средства от бюджета са общо 14 млн. лева – 6 млн. лева за БНТ, 5 млн. лева за БНР и 3 млн. лева за БТА.

Изпратено е писмо до финансовия министър за спешна среща, на която да бъдат обсъдени възможностите как това да се случи.

Протестът под надслов “Трудът в медиите има стойност” започа в 12 ч. и блокира кръстовището пред Софийския университет.

Недялко Данов, оператор, Стачен комитет на БНТ: “Ние искаме достойни възнаграждения за достойния ни труд. Защото се оказва, че системното недофинансиране на трите държавни обществени медии всъщност поставя под въпрос съществуването на нашите професии за в бъдеще. БНТ е бюджетно предприятие и се финансира от държавния бюджет, но се оказва, че от 2009 година до този момент няма нито един лев в перо разходи за персонала – това са трудовите възнаграждения на служителите.”

Дарина Григорова, БНР: “Финансирането на БНР и на БНТ е на час програма, както БНР, така и БНТ не прави само програма. То е и в интернет, то е навсякъде, така че не може да бъде ограничено само с един час програма и по този начин да се измерва труда на IT-специалисти, на музиканти, на звукорежисьори, на архивния фонд, на Златния фонд – там също са хора с висше образование, които получават изключително ниско възнаграждение.”

Валерия Димитрова, БТА: “Една заплата нето между 1100 и 1300 лева каквато получава млад репортер в БТА е крайно недостатъчна за нормален начин на живот. Тези хора стоят при нас около 1-2 години като през това време са ангажирани най-опитните ни репортери, най-опитните ни редактори да ги обучават и след като мине този период те си тръгват.”

Екипите на БНТ продължават да изпълняват служебните си задължения и няма да има прекъсвания на програмата и промяна на програмната схема.