АНАЛИЗИ

Голямата новина се роди още преди вота – Борисов повече няма да управлява

Предизборната кампания отговори на въпроса кой няма да е на власт, но не и кой точно ще е

Кампанията за парламентарния вот на 11 юли едва ли ще бъде запомнена от избирателите. Тя не роди големи скандали, предложи сиви сюжети, политическите сили се носеха от инерцията на 4 април. Но именно тази безцветна кампания даде ясен отговор на големия въпрос – ще управлява ли пак Бойко Борисов. Не, няма! Каквито и да са процентите на 12-и сутринта – друг ще е. Това бе новината в аванс, съобщена от самия него чрез поведението му, но останала неглижирана сред глъчка и измамно лустро.

Кампания бе предшествана от две големи и една малка случки. Големите бяха санкциите по закона „Магнитски“ и безпрецедентният рекламен рейд на американския посланик Херо Мустафа в служебните министерства – категоричен знак, че големият атлантически партньор конфигурира нов политико-икономически софтуер в България. Малката случка бе решението на Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Веселин Марешки (коалиция „Българските патриоти“) да не се кандидатират за депутати. Този периферен на пръв поглед отказ онагледи предизвестеното – следващата власт ще мине не само без ГЕРБ, но и без патериците на ГЕРБ. И лидерите им си дават почивка от борбите.

Кампанията не отговори на другия голям въпрос – кой точно и как ще управлява. Формациите срещу ГЕРБ не се сближиха, управленската коалиция е енигма. Но случилото се дотук е с огромно значение. Успешно приключва политическият цикъл по отстраняването на ГЕРБ от власт, стартирал през лятото на 2020 г. Това вероятно е и управленският край на Бойко Борисов, най-устойчивото политическо явление у нас след 1989 г.

ГЕРБ – черни машини сега, бял кон утре

Кампанията на ГЕРБ стартира с тихи сбирки на Борисов с младежи. Продължи с щурм срещу служебни министри на лица от вторите редици. След това Борисов хукна из страната и стана главно действащо лице в цялата кампания – възхваляван от привържениците си и осмиван от критиците. Пълни зали аплодираха чутовния му мисловен полет. Искаха да внушат, че нищо ново не се случва в България – просто ГЕРБ препуска към пореден триумф.

Само че други бяха важните събития. Цялата кампания на Борисов бе подчинена на внушението, че машинното гласуване ще опорочи вота в ущърб на ГЕРБ. Повтаряше го на всяка сбирка, рече го на европейски дипломати, няколко пъти се изтърва, че ще обжалва след 11 юли. „Пипат машините“, бе лафът емблема през кампанията. Отсега е ясно, че Борисов няма да признае резултата. Човек, който не признава и обжалва, винаги е в опозиция. Това бе първият знак, че лидерът на ГЕРБ е наясно с участта си.

Вторият дойде в средата на кампанията. Борисов поиска лидерски дебат, включително със Слави Трифонов. Подобно желание никога не се отправя от фаворитите. В една кампания те не правят резки движения, за да не рискуват предимството си. Обратно – аутсайдерите няма какво да губят, лидерският дебат е възможност за обръщане на мача. Тъй Борисов, след като десетилетие отказваше лидерски дебати, сега му хрумна обратното – очевидно провокиран от интуицията си или социологически сондажи, че губи изборите.

Третият знак дойде в началото на последната седмица от кампанията. Борисов направи метан на Реджеп Ердоган в Истанбул. Подобна сцена е с предварително ясни имиджови загуби – на 90% от българските граждани (без електората на ДПС) им се свива коремът от отвращение. Даниел Митов каза, че Борисов отишъл да привлича изселническия вот, БСП видя достлук ДПС, полетяха съмнения, че бившият премиер просто си урежда убежище. Каквато и да е причината, Борисов бе при Ердоган заради изборите – удавник, търсещ сламка на цената на унижение.

На 7 юли, пред симпатизанти в Костенец, той каза нещо знаменателно: „Тук съм, за да ви помоля нещо. Изборите ще дойдат, ще си отидат, ще ги манипулират…. Но ние, каквото и да правят, пак ще сме първи. Ние сме длъжни пред народа, след като омажат всичко, така както бе при тройната коалиция и Орешарски, да сме първи на 11-и, за да имаме моралното право да им говорим. Убеден съм, че накрая здравият разум ще победи“. Рядко някога е бил по-ясен – планът максимум е ГЕРБ да бъде първа по резултат, после да „говори“ срещу управляващите, те да се провалят, за да се върне тя на бял кон под формата на здрав разум. В значителен период след 11 юли Борисов планира да е опозиция.

„Фейсбук“ край реката

През априлската кампания Слави Трифонов имаше две класически предизборни прояви – открита линия със зрители на телевизията си и концерт на финала. Сега концерт няма, единствената изява бе среща със студенти в Пловдив. Другото бяха фейсбук статуси през 4-5 дни.

Съгласно възвишените принципи на публичността лидерът на „Има такъв народ“ (ИТН) заслужава да бъде критикуван. Но от гледна точка на главната цел – повече бюлетини в урната, поведението му е успешно. Без да е център на внимание, ИТН стана втора сила на 4 април. „От царя научих едно – да бъда господар на мълчанието“, каза Трифонов на студентите. Ясно е – пасивността е умишлена. Има описани подобни тактики в учебниците – съответната политическа сила и лидерът й странят от битките, гледат да не грешат, а просто да минава времето – по хиляди рационални и нерационални причини то работи за тях. Така Трифонов се превърна в мъдрец с телефон край реката – стои, пуска статуси и чака труповете на враговете. Тактиката работи. Ето, Трифонов стои, нищо не прави, а служебният кабинет удря по контролирания вот на ГЕРБ. Христо Иванов го търси, ама той не му вдига – килимчето на промяната свършва в краката му.

В Благоевград на частичния кметски вот ИТН издигна доскорошен зам.-кмет на Петрич – и без резки движения спечели миналата неделя. Съобразно опита няма да е изненада, ако предстоящата донесе голям успех на ИТН.

„Говори си, БСП, не пречиш!“

БСП проведе едновременно енергична и тъжна кампания. Както си му е редът, състояха се стотици срещи по села и паланки, стиснати бяха хиляди ръце, присъединени десетки съюзници. Но никой не се интересува от БСП. През последната година партията е храстче – участваше в протестите срещу ГЕРБ, но никой не я възприема за протестна; Нинова не е била министър на Борисов, но не тя, а Христо Иванов е считан за промяна; „червеният“ Румен Радев флиртува с ИТН и „Демократична България“ (ДБ); оня ден Нинова отчаяно изкрещя, че БСП ще маха депутатския имунитет – нито някой се уплаши, нито зарадва. Няколко пъти през кампанията партията обвини ГЕРБ и ИТН в задкулисен съюз и…. отговор не последва. БСП вече e безобидна – говори си там нещо, на никого не пречи.

Причините за това са наслоени, нямаше как кампанията да ги елиминира. И така главната задача за 11 юли остана да бъдат спечелени не по-малко от 480 000 гласа, колкото през април. Единственият позитивен факт е, че през последните месеци социалисти влязоха във властта. Мнозинството от тях обаче са… врагове на Нинова (нямаха шанс за листите и предпочетоха назначаеми службици).

При пластичния хирург

За разлика от други кампании ДПС не сътвори големи скандали. Но заслугата е на останалите формации. Мустафа Карадайъ също навести Ердоган, изтърси нещо пред журналисти, отрече го. В други години това „нещо“ (че Турция е родина на българските турци) щеше да бъде раздухано до истерия. Но сега само президентът Радев и ВМРО реагирираха остро.

Причината за тази благосклонност е, че ДПС ще бъде фактор в следващото управление. Неофициален (както при ГЕРБ), но все пак фактор. С това са свързани и важните процеси при Движението през последните месеци. След американските санкции то ще трябва да се дистанцира някак от драгоценния Делян Пеевски. Затова единия ден той „няма общо с ДПС, никога не е бил член“, на другия: „Плътно го подкрепяме, докато няма доказателства“ (все думи на Карадайъ). Просто ДПС в момента е на операционната маса. Хирургът – пластичен. Тече период, в който тя се стреми да придобие приличен за партии и посолства вид. За селфита няма да е подходяща, ама да дава „непоискана подкрепа“, както рече ДБ – ще може.

Трудно е да си опозиция на… опозицията

На 4 април „Демократична България“ се представи добре, целта сега е да прибави нови гласове. Но задачата се постига трудно. ДБ не е като Трифонов, който без да е бил на протестите е смятан за протестен лидер. Или пък без нищо да прави печели избори в Благоевград (3.4% за кандидата на ДБ). Формацията трябва да се доказва. И опитва – всекидневно е във „Фейсбук“ с десетки включвания. Но за разлика от 4 април, доказването тече трудно.

Едната причина за това е технологична. Няма как за три месеца да се измислят нови неща. ДБ повтаря старите, но вече не будят интерес (включванията на Христо Иванов от ТЕЦ – Варна например омръзнаха). Втората причина е доста по-дълбока. Цяла година ДБ набираше инерция като опозиция на Борисов и модела му с ДПС. Но след 4 април Борисов престана да е премиер, а в краткия парламент някои гласувания събраха ДБ с ДПС. ДБ не атакува служебния кабинет, макар поводи да има (например очевадният чадър над Румен Спецов в НАП). Ясно е, че ДБ иска да бъде доубита ГЕРБ, но да си опозиция на опозицията не върши работа.

Изборите в неделя са много важни в едно отношение – те ще покажат колко голям е „умнокрасивият“ електорален сегмент. 300 000 гласа взе Реформаторският блок през 2014 г., 300 000 ДБ на 4 април. Ако пак са толкова, значи сегментът просто има таван.

Надолу жужи само Мая

Абсолютно същият проблем – че е опозиция на опозицията – важи и за „Изправи се! Мутри вън!“. Но формацията направи кампанията си още преди да е стартирала – чрез т.нар „комисия Мая“ за ревизиране на наследството на ГЕРБ. Целта на „Изправи се!…“ е просто да влезе в парламента. И вероятно ще бъде постигната, благодарение на скандалите в комисията и неизтощимата като цяло Мая Манолова.

Самата тя е единственият политик от арела около 4-те процента, който се забелязва. „Патриотите“ никой не брои за живи, Васил Божков и „Възраждане“ нищо ново не предложиха. И така най-вероятно следващият парламент ще повтори участниците.

Големите неизвестни остават две – ще разменят ли ГЕРБ и ИТН местата си от 4 април, каква ще е разликата между тях; ще увеличи ли ДПС гласовете от Турция – така ще узнаем обслужиха ли изборните промени Движението, бабува ли то над новите процеси. Неразривно с тях е свързана още по-важната енигма, която все някога ще трябва да бъде съобщена след 11 юли – под каква форма ще е управлението, което ще изключи ГЕРБ.

Диян Божидаров

Post Views: 5

АНАЛИЗИ

Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!

“Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“

Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.

Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.

Къде точно ни удря Брюксел:

Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.

Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.

Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.

Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).

Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.

Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.

Какво означава това?

Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.

Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.

И Брюксел го знае.

България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.

Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.

Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.

Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:

Какво означава това за доклада за конвергенцията:

Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.

Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.

Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.

Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.

А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?

България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.

Заключение:

Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.

Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.

Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 26

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 57

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Post Views: 53