ПАРИ

Асен Василев: “Лукойл България” започва да плаща данъци

“Лукойл България” започва да плаща данъци. Това съобщи в интервю (вижте го във видео в края на текста) финансовият министър Асен Василев. Това е възможно след като компанията е решила, че със задна дата, от 1 януари 2021 г., работи “образно казано на ишлеме” и така да излиза на печалба и да внася данъци в бюджета.

Министърът обяви, че след съгласие от страна на компанията, която винаги е на загуба, поради което не плаща данъци в България, най-сетне са разсекретени ревизионните актове на дружеството от 2016 г. и 2017 г. след като през 2018 г. “Да, България” спечели дело за това. Тъй като данните в тях представляват данъчна тайна, досега не бе изнасяна информация. Василев посочи, че сега вече всеки може да види, че държавният интерес при тези ревизии е защитен. Установени са дължими 535 млн. лв. данъци, които обаче няма да бъдат внесени в бюджета, защото ще бъдат приспаднати от декларираните загуби досега.

По проверката за т. нар. трансферно ценообразуване, започната по искане на Василев, за да се установи дали благодарение на него “Лукойл България” винаги излиза на загуба, той посочи, че се очакват резултати след няколко седмици, тъй като в нея се ползва помощ от Холандия и Франция.
Дали данните от нея ще бъдат оповестени публично е отново въпрос на данъчна тайна, гарантирана от закона. Министърът допусна, че на закрито заседание на парламентарна комисия това може да се оповести, а също и ако се приемат законодателни промени, които да разрешат оповестяване на някои данни.

Правителството подготвя актуализация на бюджета
и предстои да я внесе в Народното събрание, което започва да работи от 21 юли. Актуализацията е с 1.5 млрд. лв., които както вече обяви финансовият министър се очаква да са приходите, които ще се съберат над записаните в закона за бюджета за 2021 г.

Предвижда се от 1 октомври пенсионерите да започнат на взимат преизчислени пенсии, но как ще се променят те спрямо настоящото им равнище още не е известно. По това изчисление работят Министерството на социалната политика и НОИ. Министърът вече е казвал, че е възможно пенсиите да бъдат вдигнати без проблем с 15-16%. В актуализацията е предвидено до октомври да остане помощта от 50 лв. на месец за всички пенсионери, която започна да се отпуска от август миналата година заради пандемията.

След като приключи работата по актуализация екипът на Министерството на финансите ще започне активна работа по проектобюджета за 2022 г. като според министъра той също трябва да бъде с дефицит, но намален спрямо този за 2021 г. от 4.9 млрд. лв. “Не мисля, че ще бъде възможно да се направи абсолютно балансиран бюджет, освен ако не приемем розов сценарий, че пандемията свършва”, подчерта той. Допълни, че и ЕС е удължил срока, в който разрешава на страните членки да имат прекомерни дефицити. “Евентуално от 2024 г. можем да говорим за неща като балансиран бюджет и затягане на фискалните редици”, прогнозира той.

Василев обяви, че не би се доверил нито той, нито медиите на резултат от проверка, която би извършил служител на НАП от звено “Контрол” за фирмата на
Румен Спецов. Затова проверката дали назначеният от Василев изп. директор на агенцията е дължал големи суми на бюджета, когато е продал фирмата си на малоимотен гражданин, е била поверена на прокуратурата. Министърът увери за пореден път, че няма никакви съмнения по този случай.

Съобщи, че продължава ускореното темпо, при което всяка седмица приходната администрация успява да събере 5-10 млн. лв. несъбрани досега данъци.
Потвърди, че НАП е съдействала на МВР при проверката, която е установила, че големи касови наличности на фирми се използват за купуване на гласове.

След като по-рано днес представители на “Има такъв народ” казаха по негов адрес, че се е показал като противник на влизането на България в еврозоната сега, пред “Дневник” Василев не даде категоричен отговор.

“Аз мисля, че трябва да си продължим техническата подготовка, така че към 1 януари 2024 г. (когато се очаква България да приеме еврото – бел. а.) да имаме готовност за влизане в еврозоната. Не е работа на служебното правителство да прави политика, но смятам, че един редовен кабинет трябва да проведе широк обществен дебат, за да разберат хората какво означава, да потвърдим избора си, да няма страхове и притеснения и обществото да вземе информирано решение”.

Служебният министър на финансите коментира и различията, заради които не е приел да бъде в първото обявено от Слави Трифонов правителство на “Има такъв народ”. Той каза, че са се разминали дали борбата с мръсните пари трябва да е големият фокус. Василев оценява и, че данъците в момента са добре балансирани и не бива да се пипат.

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.

Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме. Благодарим Ви!

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.

След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.

Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.

„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.

МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ

Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.

Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.

Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.