В средата на декември в Найроби се проведе първата изложба на китайско-африканското сътрудничество в областта на производствените мощности. Според думите на Ли Сюйхан, сътрудник към посолството на Китай в Кения, укрепването на икономическите връзки отговаря както на интересите на Китай, така и на развиващите се страни от континента. Африканските държави са на такъв етап на развитие, че имат остра нужда от инвестиции, оборудване и технологии. Всичко това Пекин може да им предостави. Участниците в изложбата се ангажираха да увеличат инвестициите в икономиките на Черния континент. Практически изложбата показа, че малкият и среден бизнес в Китай разполага с достатъчно възможности да инвестира в икономиката на Източна Африка.

Според думите на ръководителя на китайската делегация Хе Цайлин: „Особено големи възможности за разширяване и укрепване на сътрудничеството представлява грандиозният проект „Един пояс, един път”. Той ще създаде нови работни места и ще открие нови възможности. Проектът ще помогне за бързото развитие на континента и ще укрепи дружбата между китайците и африканците”.

Найроби не е избран случайно за място на първата китайско-африканска изложба. Кения е пример за развитие на икономическото сътрудничество между Китай и Африка. Страната притежава всички необходими възможности, изгодно географско разположение, добра икономическа база и удовлетворителна съдебна система. От миналото лято са пуснати в движение първите влакове по новата жп линия, която свързва вътрешните провинции на Кения с пристанищния град Момбаса, който е част от проекта „Един пояс, един път”. Активно участие в проекта е отредено и на Египет. Ефектът от този проект ще почувстват и източно-африканските страни – Етиопия, Танзания, Уганда, Джибути и Руанда. Мрежа от жп линии, построени с китайски пари, ще ги свърже с Кения. Всичко това е много хубаво, но все още не може да се каже със сигурност дали е нова форма на неоколониализъм или безкористна помощ? Самите китайци сравняват себе си с гладно дете, което много бързо расте и му трябва калорична храна, което в случая означава суровини и ресурси. В търсенето на ресурси вниманието на Пекин е привлечено от Африка.

Докато Европа и САЩ виждат в Африка предимно източник на нестабилност, миграция и тероризъм, то Китай се интересува единствено от суровините. Африка е единственото място на планетата, като изключим полюсите, където все още има свободни полезни изкопаеми. Континентът притежава 90% от световните запаси на кобалт, 90% платина, 50% злато, 98% хром, 64% манган и повече от 30% уран. Африканските гори и до днес са най-девствените на планетата. В Африка има много находища на елмази, а запасите от нефт са повече от тези в Северна Америка. Черният континент притежава и 40% от световните запаси на водна енергия. Не по-малко важно е, че Африка е прекрасен пазар за китайските стоки и позволява на Пекин да засили своето геополитическо влияние. Африканците предоставят на Китай ресурси в замяна на търговски споразумения, кредити и инвестиции. Сътрудничеството с Китай помага за развитието на африканските страни, но далеч не всички жители от континента вярват, че Китай провежда политика на невмешателство във вътрешните работи на африканските държави. Не са малко африканците, които определят дейността на китайците на Черния континент като нещо, което наподобява неоколониализъм. Очевидно е, че китайците използват Африка като полигон за проверка на нарасналите си амбиции на международната сцена. В Африка те строят пътища, училища, жп линии и пристанища. Отпускат кредити и правят милиардни инвестиции. Известно е, че китайската икономика изпитва най-голяма нужда от енергийни суровини. Африка отстъпва само на Близкия Изток в списъка на доставчиците на нефт в Китай. Пекин доставя 1.4 млн. барела африкански нефт в денонощие. Това е 22% от общия внос на нефт в Поднебесната империя. През миналата година Ангола е била третия по-големина доставчик на нефт в Китай, а през тази измести Саудитска Арабия и отстъпва само на Русия. Така например, вносът от Ангола през август достигна 1.05 млн. барела в денонощие, а на Саудитска Арабия намаля до 1.03 млн. барела.

От Либия и Замбия до Гана и Мозамбик Китай си извоюва репутацията на ненаситен консуматор на ресурси. При това Китай се нуждае от всички видове полезни изкопаеми, даже и от… слонова кост. Китайците секат дървесина в Мозамбик, добиват мед в Замбия, търсят уран в Зимбабве, купуват в Конго кобалт за производството на батерии за електромобилите си. Те прокарват пътища в Ангола и строят телефонни линии в селските райони на много африкански страни. Болници, училища, водопроводи, язовири, летища, магистрали, хотели, здания на парламенти, всичко това се строи или от самите китайци, или с тяхното непосредствено участие, като по един или друг начин е свързано с достъпа до суровини и полезни изкопаеми.

Майкъл Леви и Елизабет Економи в книгата си „С всички достъпни способи” (2014) пишат: „Пекин прибягва до така наречената „търговска дипломация” и малко са тези, които могат да се сравнят с тях. Пекин търгува, помага, прави инвестиции и дава кредити с нисък лихвен процент и обезпечава евтина работна ръка за инфраструктурните проекти.” Китай задмина Америка и стана най-големият търговски партньор на Черния континент още през 2009 г. По оценката на агенциите Thomson, Reuters и Световната банка днес на китайската държава се падат 15-16% от експорта на т. нар. Черна Африка (Африка разположена на юг от Сахара) и 14-21% от вноса. Пекин има подписани търговски споразумения с повече от 40 страни на Черния континент. През 2000 година търговският оборот между Африка и Китай е възлизал приблизително на 10 млрд. долара. През 2014 г., по данни на организацията Китайско-Африканска изследователска инициатива (SAIS-CARI) към университета „Джон Хопкинс”, търговският оборот вече е достигнал 220 млрд. долара. Дебора Братигам от SAIS-CARI твърди, че Китай се придържа към многостранен подход в своите икономически отношения с Африка. Според нея, Китай е крупен източник на преки инвестиции в Африка. Пекин предлага кредити и заеми за развитие, инвестира средства в селското стопанство и развива зони за свободна търговия и икономическо сътрудничество в редица африкански страни, включително Замбия, Етиопия и Нигерия. Финансирането се осигурява от People’s Bаnk of China, а така също и от такива крупни финансови институции като Development Bank, Export-Import Bank of China и China-Africa Development Fund. По данни на SAIS-CARI, от 2000 г. до 2014 г. китайските банки, предприемачи и правителството са дали на Африка 86 млрд. долара. Основни бенефициенти на китайските пари са Ангола, Конго, Етиопия, Кения и Судан. Деловите интереси на Пекин в Африка са диверсифицирани. Китайците участват в развитието на енергетиката, телекомуникациите, добивните отрасли на икономиката и финансират многобройните обекти на инфраструктурата.

Разбира се Пекин се интересува не само от промишлеността. В Китай живее 20% от населението на планетата, но само 7% от земята е обработваема и ежегодно намалява. Налага се да се търсят не само суровини, а и продукти. В областта на селското стопанство китайците са подписали много изгодни споразумения със Зимбабве, Замбия, Кения и други страни от континента. Китайските компании все по-често купуват или вземат под аренда селскостопанска земя, като отглеждат на нея предимно зърнени култури, които впоследствие експортират в Китай. Съгласно изследване, направено от китайския център „Джон Торнтон” към института „Брукингс“, днес Китай осигурява една шеста част от всички инвестиции на Черния континент.

Любопитно е, че китайските и американските инвестиции се отличават и по своята структура. По данни на глобалния институт „Маккинзи”, 66% от американските инвестиции са насочени към добивните отрасли, а от китайските само 28% са такива. Това показва, че китайците не се интересуват само от суровини, както се твърди. Най-голям дял в сътрудничеството между Пекин и Африка заема производствения сектор. Според „Маккинзи”, 12% от общото производство на Африка, което в стойностно изражение възлиза на 500 млрд. долара се контролира от китайски бизнесмени. Още по-забележимо е влиянието на Китай в инфраструктурата. Половината от международните строителни проекти се пада на китайски компании. По-голямата част от инвестициите и кредитите естествено са насочени към богатите на ресурси африкански държави, но един от големите бенефициенти е и бедната на полезни изкопаеми Етиопия. Тя привлича Китай с изгодното си стратегическо разположение и 100-милионния си вътрешен пазар. Етиопия е на второ място в списъка на получателите на кредити в Африка. По данни на университета „Джон Хопкинс” за 15 години тя е получила от Китай 12.3 млрд. долара. Малко повече от два пъти в сравнение с богатите на суровини Судан и Конго. Китай не само че задмина Америка по обем на търговия с Африка, но я догонва и по обема на инвестиции.

В същото време, докато Вашингтон „тъпче на място”, Пекин постоянно увеличава своята активност. Така например, Китай има посолства в 52 африкански страни, а САЩ в 49. От петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН Китай поддържа най-голям брой миротворци на Черния континент. Към март 2017 г. повече от 2500 китайски военнослужещи, полицаи и военни специалисти участват в шест миротворчески мисии на ООН в Африка. Четири крупни контингента се намират в Дарфур (Конго), Мали и Южен Судан. Още два по-малки контингента са дислоцирани в Бряг на слоновата кост и Западна Сахара. През 2015 г. Си Дзинпин обеща 100 млн. долара военна помощ на Африканския съюз за укрепване на отбраната и борба с тероризма. Вече 9 години Китай участва в антитерористични операции срещу пиратите в Аденския залив. Между другото, неотдавна в Джибути беше открита първата военна база извън границите на Китай, предназначена да обслужва китайските моряци патрулиращи в залива.

Освен пари и помощи, Пекин дава на африканците и възможности за избор. За Африка това е много важно, защото от няколко десетилетия и досега западните правителства и донори, от една страна, дават милиарди долари помощи, а от друга, особено през 80-90-те години на миналия век, доведоха до гибел икономиките на африканските държави с налагането на американския модел за реформи и пазарна икономика. Проучванията между населението показват, че африканците се отнасят доброжелателно към китайците. Така например, съгласно данните получени от анкетата на социологическата агенция Afrobarometer, проведена в 36 африкански страни, двама от всеки трима африканци (63%) считат, че икономическото влияние на Китай е от полза за развитието на континента. През 2008 г. тогавашният президент на Сенегал Абдула Вейд написа, че: „Китай, който сега провежда и собствената си модернизация, се отнася към развитието на Африка много по-отговорно, отколкото западните страни”. По данни на университета „Джон Хопкинс”, 80% от работниците по китайски проекти в Африка са местни хора. Освен това китайците провеждат и професионално обучение на местните работници. Така например, Financial Times пише, че Huawei, фирмата, ,която получава от Африка 15% от приходите си, подготвя 12 000 студенти по телекомуникации в учебни центрове в Конго, Ангола, Египет, Кения, Мароко, Нигерия и ЮАР. Но въпреки всичко това, не може да се каже, че от присъствието на Китай в Африка са доволни всички африканци. Спектърът от недоволства към китайците е доста широк. Като се започне от това, че не спазват правилата за движение и се стигне до прилагане на незаконни бизнес практики в сферата на екологията и нарушаване на законите на трудовия пазар. Някои от африканските лидери използват антикитайските настроения за извличане на политически дивиденти. Например, бившият президент на Замбия Майкъл Сата спечели изборите през 2011 г. до голяма степен благодарение на антикитайските настроения, ескалирали след като китайски мениджъри открили стрелба по протестиращи работници в една от каменовъглените мини в южната част на страната. През 2013 г. Сануси Ламидо Сануси, тогава шеф на Нигерийската централна банка, заяви, че към Китай трябва да се отнасят като към конкурент. Той каза: „Африка трябва да признае, че Китай не се различава по нищо от САЩ, Русия, Британия, Бразилия и другите страни. В Африка китайците защитават собствените си интереси, а не африканските”. Африканските работници все по-често съдят китайските компании за ниските заплати и лоши условия на труд.

Особено сложни са отношенията с Китай в Замбия. През 2012 г. там премина вълна от антикитайски протести. По време на стълкновенията загинаха не само африканци, а и няколко мениджъри на минни компании.

Връзките между Китайската Народна Република (КНР) и африканския континент водят началото си още от постколониалния период. Тогава Пекин установява дипломатически отношения с младите африкански държави, които се нуждаят от признание. От своя страна, китайците изисквали от африканските държави да признаят за единствен законен представител на китайския народ само КНР, а не Тайван. От това време датира и най-важният съвместен проект за строителство на жп линия с дължина 1860 км, свързваща Замбия с танзанийското крайбрежие. След края на Студената война Пекин усилва икономическата компонента в отношенията си с африканските страни, като за разлика от западните страни, провъзгласява политика на ненамеса във вътрешните работи на страните от Черния континент. Това позволява на китайците да получават много по-изгодни условия при отпускането на кредити, заеми и финансиране на инвестиционни проекти, отколкото западните държави.

Предимство за Китай е и фактът, че мнозинството от африканските страни нямат достъп до финансовите пазари. Често пъти геополитическите промени в Африка поставят на изпитание политиката за ненамеса на Китай. Подобен например беше случаят с дългогодишната гражданска война, завършила с отделянето на Южен Судан. Но даже и в този случай, въпреки интересите си в Судан, Китай продължи да се придържа към политиката на ненамеса. Или както казва бившият зам.-министър на външните работи на Китай Чжоу Венчжун по повод на разделянето на Судан: „Бизнесът си е бизнес, но ние се стремим да разделим бизнеса от политиката. Моето мнение е, че вътрешната политика на Судан си е вътрешна работа и ние нямаме право да се намесваме в нея”. Според анкетата, проведена от Института „Маккинзи” на 100 крупни африкански бизнесмени, сътрудничеството на Африка с Китай е по-изгодно и перспективно, отколкото с другите страни, включително САЩ, Великобритания, ЕС, Индия и Русия. Авторите на изследването прогнозират ръст на печалбите на китайските компании, работещи в Африка, до 250 млрд. долара през 2025 г. в сравнение със сегашните 180 млрд. долара. В същото време, докато Китай действа на всички континенти, отделяйки им еднакво внимание, то средствата на Русия стигат само за действия в избрани направления зад граница. Москва също има приоритетни региони и континенти, но на този етап Африка не е между тях. Кремъл отдава предпочитанията си на Европа, Близкия Изток и Централна Азия. Последните успехи на Русия в Сирия обаче дадоха отново увереност на Москва в собствените й сили. Създава се впечатлението, че Кремъл няма нищо против да разшири руския плацдарм, разположен в североизточния ъгъл на Черния континент, в посока към Египет, за сметка на Либия. За това говори и октомврийската визита на руския премиер Дмитрий Медведев в Алжир и Мароко и изявленията на Владимир Путин след преговорите с президента на Гвинея Алфой Конде за отписване на дългове към африканските страни на стойност 20 млрд. долара. Въпреки явното изоставане на Русия в Африка, перспективите все пак не са лоши. Още от времето на СССР беше натрупан много добър потенциал, който при нужда може да се използва, естествено след като се адаптира към ХХI век.