Световните медийни прожектори проследиха внимателно визитата на Си Дзинпин в Европа, където китайският лидер беше в Париж, Будапеща и Белград. Това е първата визита на Си Дзинпин в чужбина за тази година и тя не беше направена случайно. На фона на геополитическите сътресения и все по-големите противопоставяния и конфликти в международен план, китайският лидер за пореден път се опита да намери общ език със Запада, по-точно с Европа, предлагайки на Стария континент своята успешна формула, проработила на много други места, за взаимноизгодно и равноправно сътрудничество. Но какви бяха реалните резултати?

Си Дзинпин заяви, че Китай и Европа са две от ключовите сили при изграждането на многополюсния свят, както и два големи пазара, които насърчават глобализацията. Според него също така, Китай и Европа са две велики цивилизации, които насърчават културното многообразие. Освен това, той заяви, че отношенията между Китай и Европа са ключови за мира, стабилността и просперитета на света.

Въпреки факта, че някои европейски политици следват американския курс на антикитайска реторика, а не националните си интереси, както и различния подход, който Китай и ЕС имат към различни международни теми, посещението на Си Дзинпин донесе конкретни плодове. Изглежда сътрудничеството между ЕС и Китай, въпреки опитите на някои трети страни, на този етап няма да се стесни, а напротив, ще продължи да се разширява. По-конкретно, Китай и Франция сключиха 18 споразумения за сътрудничество между правителствени агенции в сфери като авиацията, земеделието, човешкия обмен, зеленото развитие и дори медиите.

Си Дзинпин обеща, че ще обогати и засили икономическите и търговски измерения на стратегическото китайско-френско партньорство, отваряйки китайския пазар за френски и европейски компании. По този начин за пореден път той демонстрира желанието си бизнесът и икономиката да се поставят над идеологическите различия и геополитиката – нещо, което за съжаление не всички на Запад приемат.

В Будапеща Си Дзинпин също пожъна успехи в рамките на визитата си, която съвпадна със 75-тата годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете страни. Както редица експерти отбелязаха, за 14-те години, откакто Унгария обяви политиката си на „Отваряне на изток“, търговското и икономическо сътрудничество с Китай се е развило с ускорена крачка. Оказва се, че посещението на Си Дзинпин е само черешката на тортата, защото всъщност всеки месец има срещи на министерско ниво между Унгария и Китай.

За тези 14 години износът на Унгария към Китай се е увеличил двойно, а обратното, китайските инвестиции в централноевропейската страна също са нараснали. Днес Унгария е ключов партньор в рамките на „Един пояс, Един път“, превръщайки се в инфраструктурен и логистичен хъб за китайците и техните компании.

Унгария споделя и част от политическите възгледи на Китай, а именно желанието за мирно урегулиране в Украйна. Според Будапеща, Москва и Киев трябва да седнат на масата за преговори – позиция, която в най-голяма степен се застъпва и от Си Дзинпин и Китай.

И последно, но не по значение, беше посещението на Си Дзинпин в Белград, където той беше тържествено посрещнат и приветстван от десетки хиляди сръбски граждани. Сръбският президент и китайският му колега подписаха съвместно изявление за изграждането на общност на споделената съдба в една нова епоха. С това Сърбия се превръща в първата европейска страна, която прегръща новата визия на Си Дзинпин за алтернативна и справедлива глобализация.

Китай и Сърбия се съгласиха да задълбочат и развият своето стратегическо партньорство, което има, както икономически измерения, дължащи се на многомилиардните китайски инвестиции в балканската страна, така и политически и дори културен аспект. Си Дзинпин назова шест конкретни мерки за подкрепа на китайско-сръбската общност на споделената съдба.

Китай е готов да внася повече качествени и отличителни земеделски продукти от Сърбия. Той приветства увеличаването на директните полети между Белград и Шанхай, както и насърчава въздушните линии между Белград и Гуанджоу. Китайската страна ще подкрепи и близо 50 млади сръбски учени в рамките на програми за обмен, както и 300 сръбски младежи, които искат да учат в далекоизточната страна през идните три години. Що се отнася до споразумението за свободна търговия между Китай и Сърбия, то ще влезе в сила от 1 юли тази година, заяви Си Дзинпин.

С подкрепата на Китай бяха построени стотици километри магистрали в Сърбия, най-бързата железопътна линия в Източна Европа влезе в експлоатация, а енергийните съоръжения продължават да се обновяват. Построената в Китай високоскоростна железопътна линия, свързваща Белград с Нови Сад, е евтина и удобна и съкрати предишното пътуване от 1,5 часа до само 36 минути.

Железопътната линия е част от по-амбициозен проект, свързващ Белград и Будапеща, столицата на Унгария, който според прогнозите може да завърши до 2026 г. Водещият проект създаде работни места, предложи уникално кариерно изживяване и обучения и позволи на хора като сръбския инженер Александра Милосавлевич да „създадат наистина добри приятели с моите китайски колеги“.

Двустранната търговия между Сърбия и Китай от своя страна, е скочила от 596 милиона долара през 2016 г. до 4,35 милиарда долара през 2023 г. и Китай стана най-големият източник на преки инвестиции за сръбската държава през 2022 г. според официални данни.

Трите визити на Си Дзинпин в Европа категорично показват, че политиката на „отделяне“ и опитите за разединяване на КНР, ЕС и Сърбия, са неуспешни. Европейският бизнес, а и по-разумните и рационални европейски политици осъзнават, че отделянето от Китай и „намаляването на риска“ ще означават само социо-икономически сътресения за страните им, докато обратното, засилването на сътрудничеството, ще донесе благоденствие. Има сериозни опити за разединяване на Китай и Европа, но днес те не изглеждат реалистични и не се възприемат от европейската бизнес общност. Освен това, в Европа се появяват все по-често гласове на разума като лидерите на Унгария и Сърбия, които търсят взаимноизгодно сътрудничество и диалог, а не противопоставяне, включително и с Китай. В този все по-глобализиран свят, тези две крайни точки на Евразия стават все по-взаимосвързани и не могат една без друга.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Еманюел Макрон отново е в новините с многократното си предложение, че френски войски могат да бъдат изпратени в Украйна, за да се бият във войната там срещу руските сили. Този път той е в уж престижния британски високопоставен Economist, който е щастлив да повтаря тази празна мантра отново и отново, до голяма степен, предполага се, тъй като поддържа по-широк разказ за ЕС, на който е слуга в Брюксел.

Няма по-нездравословна и отблъскваща връзка от тази на The Economist и Европейския съюз, като първият е щастлив да играе ролята на безплатен пропагандист и пиар изпълнител за втория.

Как Макрон може да продължава да повтаря тази напълно празна заплаха, която дори самият той призна пред френско списание, че няма да се случи, е поразително. Някой го е помолил да направи това още веднъж и да го уреди в The Economist? Може би на високо ниво в Брюксел?

Как иначе да се обясни тази последна еякулация на пълна глупост?

Може би не е изненадващо, че унгарският външен министър Петер Сиярто осъди последните забележки и предупреди, че подобен ход може в крайна сметка да предизвика тотална ядрена война.

Говорейки пред френската телевизия LCI, Сиярто остро осъди идеята, като каза, че коментарите на френския лидер сами по себе си са допринесли за ескалирането на ситуацията.

„Ако член на НАТО изпрати сухопътни войски, това ще бъде пряка конфронтация между НАТО и Русия и след това ще бъде Трета световна война“, каза Сиярто пред телевизионния оператор.

Самият Макрон обаче продължи напред след първоначалните си коментари за списание Parisienne, които започнаха всичко преди няколко седмици. По-скорошното интервю с The Economist ясно показва, че той дори се е замислил върху собственото си блуждаене и е погледнал по-задълбочено как би могъл да прецизира разказа, вероятно за да привлече повече внимание върху проблема.

Това обаче е акт на отчаян политик, който анализаторите тълкуват по два начина; това е или вик за помощ, насочен към администрацията на Байдън да извърши самото действие и да изпрати там американски войски; или това е просто пиар трик, за да го задържи в международната преса, зона, която е като пристрастеност към крек.

Подобно на Тръмп, Макрон изглежда иска да направи и каже всичко – колкото и абсурдно да е – за да го задържи на първите страници, така да се каже.

Разбира се, реакцията на Макрон, колкото и отчаяна да изглежда, е напълно логична, като имаме предвид събитията на място. Русия печели територия, така че западните елити трябва да подготвят своите медийни кампании, които отклоняват вината от себе си, което отчасти е причината за вика на Макрон и други лидери на ЕС за разширяване на армията им. Когато Русия превземе Киев, те всички ще викат „ние ви казахме“ и ще продължат да спорят за по-големи военни разходи.

Разказът наистина е за губещ. Това е, което бихте очаквали от губещата страна, която се готви да отстъпи и да спаси политическите си кариери.

Макрон и повечето западни лидери не желаят западните медии да сочат с пръст поредица от катастрофални грешки от първия ден, които колективно допринесоха за отстъплението.

И така, сега, в The Economist, виждаме как Макрон определя това, което смехотворно вярва, че биха могли да бъдат критериите за изпращане на френски войски в Украйна: руски пробив през линиите.

Но дори западни медии като The Economist знаят, че това е глупост и цялата игра на Макрон е наистина пакет от лъжи. И въпреки това поддържат лъжите живи.

Може би непокорният външен министър на Унгария също помага на Макрон и неговите бръщолевения да придобият доверие, просто като се хваща на стръвта и добавя медиен кислород. Сиярто говори за възможността от тотална война, ако френският лидер продължи с такава абсурдна идея и споменава използването на ядрени оръжия.

Но има ли нещо тук, което всички ние пропускаме? Блъф, който играят и Макрон, и Сиярто? Не е нужно да гледате твърде далеч, за да видите какво може да е. НАТО планира да състави предложение за 100 милиарда долара военен сандък с пари за Украйна и насаждането на страх от страна на Макрон може да има за цел да изплаши Унгария да не наложи вето върху такъв пакет – или по-скоро насочено към други страни, които директно биха лобирайте Унгария да го подпише.

Никой в щаба на НАТО в Брюксел не вярва дори за момент, че Франция е в състояние да изпрати войски в Украйна, които действително биха се били с руски войници и The Economist знае това много добре, поради което от тяхна страна е журналистика на кол център да печата такива боклуци, които може би са били платени от джоба на НАТО или Макрон.

Някои любители на НАТО, които отброяват дните до пенсиониране, ще си спомнят как преди повече от 20 години френски войници се опитаха да се бият със суданските бунтовници и беше съобщено, че са избягали от бойното поле, когато всъщност са били обстреляни с бойни патрони. Всички ние все още се смеем на това на вечерята в Брюксел дори и до днес.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

• Симеон Миланов, „Солидарна България“: Защо китайците не идват в България?

Китайският лидер Си Дзинпин е на европейски тур, който е от стратегическо значение. Но прави впечатление, че в Източна Европа Си Дзинпин посещава само две държави – Унгария и Сърбия. И двете страни през годините спечелиха десетки милиарди пряко или косвено от сътрудничеството си с Китайската народна република. Това важи за всички източноевропейски държави, изключая България, които усетиха къде е бъдещият център на световното икономическо развитие (всъщност и настоящият, като имаме предвид, че над една трета от световния икономически растеж се дължи на китайците).

Инициативата „Един пояс, Един път“, рожба на председателя на Китайската комунистическа партия, президентът Си, включва близо 150 държави и 30 международни организации.

В рамките й са открити пряко почти 500,000 работни места, а косвено милиони.

Всички страни търсят китайците, не само заради големите инвестиции в инфраструктура, които правят, но и защото са надеждни партньори, не се бъркат във вътрешните работи на чужди страни и залагат на взаимноизгодното сътрудничество.

Всички без България, която от 34 години „преход“ се управлява около 28 или 29 години от изцяло дясно-либерални политически сили, за които посолстваТА са по-важни от националните ни интереси.

Впрочем, България има огромен морално-политически капитал по отношение на китайците. Всеки, който е говорил с техни представители знае, че те помнят и ценят факта, че Народна република България признава втора в света Китайската народна република, след СССР.

Днес обаче, Съветски съюз не съществува, докато България все още е тук. И както китайците се шегуват, вече България е първата признала КНР в света. Шегата си е шега, но във формиращия се многополюсен свят, това би могло да е чудесен пиар на нашата страна. Традиционно добрите ни връзки с Китай могат да се капитализират по такъв начин, че подобно на сърбите и унгарците доста бързо да преобразим българската инфраструктура, както и да намерим един наистина необятен пазар за българските стоки и продукти.

Разбира се, чудесно е, че България е част от европейското семейство, доколкото то е устойчиво и все още не е разбито напълно от неолибералните еврочиновници, но кое е по-реалистичното? Да котираме българските вина и сирена във Франция или в Китай? Отговорът, струва ми се, е доста ясен. А кое е по-добре: китайците да построят високоскоростни жп линии у нас, по които да стигаме от София до Варна за два часа и половина, или нашите политици да продължат да крадат еврофондове чрез химерични и нереализирани проекти?

Когато говорим за инфраструктура, не мога да не дам за пример Велико Търново и областта му, където водя листата на „Солидарна България“. Въпреки че говорим за духовната и историческа столица на нашата родина, която е и ключов туристически център (при това не само Търново, но и други околни градове),

инфраструктурата тук е под всякакъв критерий. Години наред всичко е неглижирано, а нищо ново не е изградено, или поне не адекватно. „Бързият“ влак от Търново до София е пет часа и половина или почти шест часа.

Автобусните превози не достигат (и в двете се убедих лично).

Друг фрапантен пример е село Никюп, където се намира и античният Никополис ад Иструм (ключов археологически обект от римско време). Пътят в селото е в окаяно състояние. По информация на местни хора, наетият от общината превозвач минава в най-добрия случай веднъж на час и „прави каквото си иска“.

Всякакви подобни инфраструктурни проблеми, като започнем от несъществуващата АМ „Хемус“, та стигнем до транспорта до Никюп или създаването на високоскоростни жп линии, могат много лесно да се решат, особено с оглед на интереса на стратегически инвеститори като редица китайски компании.

И, разбира се, с активното участие на държавата ни, която трябва да си влезе в ролята. Но десните политици у нас от години пречат на всичко подобно. От една страна, защото по стара тяхна си традиция са зависими от посолствоТО, което не иска да вижда китайски инвестиции в България, а от друга страна не искат да решат проблемите и с държавния инструментариум, защото това не се вписва в менталните парадигми на дясно-либералните идеологеми.

Да, знам, че ви лъжат, че „няма дясно и ляво“, но уверявам ви, има!

Дясното смята, че трябва да оставим всичко на частниците и да се молим на Бог да се случи нещо. А левите вярваме, че държавата трябва да действа и да си върши работата, за да защити интереса на хората. И това е най-фундаменталната ни разлика.

И китайците (а също и други големи инвеститори от цял свят) ще дойдат тогава, когато у нас имаме най-после истинска и функционираща държава, с която да работят, а не крипто-феодална разруха с неолиберални идеологически мантри, които да ни хранят, вместо истински дела.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?