БЛОГ

Детството, което никога няма да имаме

Коментар на 16-годишната Катя Ивова – ученичка в 9 клас в столично училище.

“Вашето поколение не знае как да се забавлява” – това го каза баща ми един път, след като отново ми разказваше една от неговите завладяващи истории. За поредната простотия, която е направил с приятелите си в детството и аз слушах с интерес, както всеки един път. Замислих се. Защо пък да не можем? Имаме си всякакви глезотии – технологии, имаме си достъп до всякаква информация, чатим си нон-стоп, ходим по купони…

И сега идва моментът, в който “ходим по купони” вече няма същия смисъл. Представете си една модерна картинка. На рожден ден си на някой твой приятел, събирате се някъде, разбира се, има алкохол – да не се лъжем, а някои си носят и някакви субстанции, защото без тях забава няма да има! Уж… Да де, дотук много добре. Музиката бучи – бонус точки, ако е мазна чалгия, защото без нея няма купон! Нали така? Продължаваме да се веселим… Хубаво – пием си ние, говорим си, някои се правят “леш”, други седят и прецизно разузнават ситуацията отстрани, и събират снимков материал, защото все пак трябва да се запомни как някой е повърнал на терасата на родителите на Иванчо, които са заминали на почивка, ама пък рожденият ден е на Стефчо, който няма къде да си го празнува и, разбира се, Иванчо като добър приятел си отстъпва апартамента.

А дали този апартамент ще остане цял – не е ясно. Ама веднъж се живее! Общо взето цялата вечер минава така. Разбира се, разговорите много рядко са високоинтелектуални, защото каквито сме малки пикльовци след не повече от два часа вече ни се върти главата и всеки по пътя си към вкъщи – криволичейки се прибира, а другите заспиват, който където намери.

Е, тогава става якото вече, защото точно тия, които остават будни след кулминацията на купона – това са хората! В 99% от случаите оставаш с тях и си говорите с часове до сутринта, докато оправяте чуждите мизерии и често разговорите завършват с питането: “Наистина ли не слушаш само чалга?”. Честно, няма по-хубаво чувство да видиш, че все е останал някой с неограничен вкус за музика. На сутринта всички се разбягват по домовете и след това едва ли ще се чуеш с тези хора до следващия купон. Тъжното е, че ние – тийнеджърите, нямаме комуникацията, която ни е нужна, дори когато правим нормалните неща – през повечето време сме забити в телефоните, защото няма какво да си кажем.

Тъжно и жалко е, че никога няма да мога да преживея това – да отида в друг град с приятели, без нашите да умрат от притеснение, да ме пуснат до късно без да ми звънят по 5 пъти, защото вече е тъмно и закъснявам с цели 10 минути, да не слушаш лекции по половин час за това как “ти си момиче, малка си, кой знае какво може да ти се случи”.

Няма да мога да разказвам на децата си един ден, че в училище съм успяла да надговоря гадната учителка по география, защото не е била в правото си да ми пише двойка за поведение, а не базирана на знания. Или да ни затворят да не излизаме в междучасията в училище, заради ковид, да стоим с маски навсякъде и после да ни болят ушите, да ядем гадната храна в лафката и тя да продължава да бъде отвратителна, вредна и гнусна, и ние просто да ядем помията, за да не припаднем случайно от глад. Затова и купоните са толкова еднотипни, това ни е забавлението. Да не говорим като излезем навън от домашните си черупки – телефоните в ръка, играете белот и “без коз” с качване, обелите си една-две думи и се прибирате. И нямаме смелостта да си отворим устата, за да го променим, защото всеки знае, че ще бъде оплют, ако е с различно от общото мнение. То няма да бъде прието и дори да бъде, почти няма да има човек, който да те подкрепи пред всички – дали учители, приятели или който и да е.

Навсякъде има йерархия, която винаги я е имало, но ако хората на върха ѝ не се обадят, никой няма да го стори. Най-тъжното – точно тези на върха, чисто и искрено си казвам, са най-безгласни. Сами си правете изводите.

Може преди да не са били толкова развити технологиите, може хората да не са имали достъп до толкова поток от информация, колкото ние имаме сега, но знаете ли какво са имали? С-В-О-Б-О-Д-А! Живеели са за момента, слушали са бунтарска музика – пънк, рок, метал, уейв и т.н. До късно вечер са седяли, свирели са на китара, пяли са. Ако не са били доволни от нещо, не им е пукало кой какво ще каже – действали са на момента и са се опитвали да го променят. А сега?

Сега всички си мислят, че имаме всичко, а всъщност нямаме нищо. Отнето ни е правото на глас на много от по-малките, те биват подценявани в много отношения, а всъщност имат какво да кажат, просто трябва да бъдат изслушани. Никой не би им дал думата, защото все пак “ти си дете още, като порасне, ще разбереш”. Истината е, че разбират. Разбират много повече, отколкото можете да си представите! Но никой не иска да чуе… Не иска да чуе нас, децата. Децата на изгубеното поколение, както го определиха мнозина.

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”