…Не искам да се хваля, но тия дни открих, че политическото ми влияние е нараснало неимоверно.
Имам си едно хоби, което се оказа, че е станало много модерно и във Висшата политическа лига на нашата красива и плодородна страна.
С очите си видях, че най-изявените пехливани на политическия ни тепих правят нещо, което и аз правя непрекъснато – провеждат разговори и не съставят правителство!
Излиза, че новите лидери са много способни и отговорни хора, но както е описано и в литературата – много често тези, които произвеждат благата, сами не могат да се ползват от тези блага. Както е писал Джани Родари в превод на Валери Петров:

Прибира се от фабриката пеш
автомобили, който в нея прави,
и ти, столарю, столове плетеш,
а сам седиш на плочите корави!

И нашите нови лидери така – много хубаво говорят и си защитават принципите, но си нямат свое правителство.
Николай Хаджигенов оня ден каза, че с третия мандат в ръцете на БСП май щяло да стане като с първия мандат, когато беше в Слави – разговорите успешни, правителство няма.
Това ми се видя много интересна политическа формула, а и се поласках, че тия големи, сериозни политически субекти взимат пример от мен. Слабости човешки!
Винаги бягам от почести, признание и слава, през живота си не съм се качвал на бял кон, ала като стане нещо такова, като видя колко съм влиятелен, без да искам се възгордявам и почвам да гледам на себе си малко като инстаграм звезда. Направо ми иде да си направя 600 селфита в небрежно-интелектуален стил.
След като направих това откритие – че разните мандатоносители ме имитират – още повече ми се прииска да проведа някой успешен разговор, но без да съставям правителство.
Пък за правителството, така или иначе аз не нося отговорност, но реално погледнато и лидерите не я поемат пустата отговорност, така че и по тая линия имаме успоредност на векторите.
Реших да си проведа политическите разговори в гаража на една моя приятелка автобояджийка. Тя е много атлетична и отдадена на професията си.
Посетих я значи на работното ѝ място – и какво да видя!
Приятелката ми чегърташе боята на един черен високопроходим автомобил, за да го боядиса бял.
Тая високопланинска джипка, която от черна се готви да стане бяла, няма да кажа каква марка е, но ще подскажа, че много би отивала на вила “Секвоя”.
Много интересно.
Още преди да започнем успешните политически разговори с моята приятелка, разменихме някои мисли, гледайки се в очите.
Аз казах на себе си вътрешно:
Бре! На кого ли е тази високопланинска джипка, която се прекомпозира в бяла джипка!
А моята приятелка автобояджийка отгатна мислите ми и ги пресече:
Не си и помисляй, каза ми тя без думи, не си и помисляй да ми задаваш недискретния въпрос на кого е тая черна джипка, която чегъртам, за да префасонирам! Професионалната етика ми забранява да говоря за клиентите си!
И тогава вече почнахме успешните разговори на глас, и аз заявих: приятелко, не ти се меся в професионалната етика, няма да те питам нищо такова. Просто така, разсъждавайки на глас, на мен ми се струва, че някой е решил да се връща на бяла джипка там, откъдето ужким са го пръждосали. Не знам кой е този човек, не искам да персонализираме, искам да си говорим за политики и принципи!

А моята приятелка каза:
Говорейки за политики и принципи, нищо чудно да е точно така. Една джипка щом се прекомпозира от черна в бяла, това може би е на сватба, един вид венчание за царството, както са казвали в миналото, когато не са имали джипки, а кобилки.
Точно така, рекох аз, имали са в предишните епохи бели ездитни животни някои генерали и с тях се връщали от разни бойни походи – на бял кон и покрити със слава и величие. Нищо чудно да има някой такъв лидер и в нашето общество, който да се завърне на една белоснежна джипка и да поеме волана на държавното управление с нови бели ръкавици!
И моята приятелка автобояджийка се съгласи с мен, че като нищо ще се появи някой такъв лидер на бяла джипка – само трябва, когато му дойде времето, да проведе едни успешни разговори и да състави правителство.
Обаче после ми каза да си ходя, че да си върши работата с пребоядисването на черната джипка.
Рекох, дай да те подкрепя! Ама тя като ме знае, че за нищо не става моята подкрепа, малко се ядоса и размаха бояджийския си пистолет:
Ама ти, вика, като какъв ме подкрепяш сега? Подкрепяч ли си, какъв си? Я да ми се махаш от гаража!
Поканих я вечерта да ходим някъде на фюжън мусака, а тя ми каза като Ахмед Доган: да, добре… И ме избута навън, като обяви разговорите ни за успешно приключили.

Бяла джипка се композира,
мила моя майно льо, майчице!
И социологията го разбира,
разбра го даже и Ал Джазира,
ох, леле, балалай, балалайчице!