ПАРИ

Хазната излезе с 885 млн. лв. излишък през август

Данъчните приходи са нараснали с 18% за година, а разходите – с 20%

Бюджетът на държавата е с излишък от 885 млн. лв. в края на август, съобщи финансовото министерство. Месец преди това превишението на приходите над разходите в хазната бе 705 млн. лв.

“През август продължи да се наблюдава положителното развитие от предходните месеци при основните данъци и осигурителни вноски, като данъчните приходи нарастват с около 18% (700 млн. лв.) спрямо същия месец на 2020 г.”, посочват от финансовото министерство.

Общо всички постъпления в консолидирания бюджет (централния бюджет плюс бюджетите на общините) към края на август са в размер на 33.540 млрд. лв., като спрямо същия период на м. г. увеличението е с близо 4,7 млрд. лева.

За първите осем месеца на 2021 г. най-голям ръст се отчита при корпоративните данъци (с около 26%) и при данъка върху дивидентите (с над 55%), което се дължи и на проверките на НАП във фирмите за големи касови наличности. По-подробни данни за отделните приходни пера за първите осем месеца на годината ще бъдат публикувани в края на септември.

Разходите по консолидираната фискална програма към август 2021 г. се очаква да достигнат 32.655 млрд. лв., което е 62,2 % от годишния разчет. Те също нарастват съществено спрямо същия период на 2020 г., когато са били в размер на 27.203 млрд. лв. Значителният 20%-ен ръст тази година се обяснява по-ниската база през първото полугодие на 2020 г., когато са направени значително по-малки разходи за борба с пандемията от COVID-19.

Друга причина за увеличените разходи са по-големите харчове за пенсии, за издръжка на администрацията, както за помощи за пострадалите от коронакризата бизнеси и граждани. Например близо 845 млн. лв. са разходвани за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до август. Наред с това бе увеличен размерът на минималната и максималната пенсия от началото на годината.

Бюджетът за тази година е разчетен с дефицит от 4.9 млрд. лв. Ако бъде гласувана актуализацията, предложена от служебния кабинет, този дефицит ще бъде намален с 200 млн. лв. При всички положения от септември ще започнат големите харчове по овладяването на новата ковид-вълна и подпомагането на засегнатите работни места и фирми. Очакваният бежански натиск и множеството предложения на партиите в парламента за редица допълнителни разходи също ще разширят дупката в хазната. Служебният кабинет планира емитиране на дълг от 200 млн. лв. в началото на септември, с което заетите от държавата средства през тази година ще достигнат 1 млрд. лв. Законът за държавния бюджет позволява тази година да бъде теглен нов дълг от 4.5 млрд. лв.

Постъпленията от ДДС

Постъпленият от най-големия приходоизточник в бюджета – ДДС, са с над 18% повече от миналата година. Това показват по-подробните данни към юли, които публикува финансовото министерство. За периода януари-юли 2021 г. в хазната от ДДС са постъпили 7.175 млрд. лв. Съпоставени с края на юли 2020 г., увеличението е с 1.126 млрд. лв.

Според икономисти по-големите постъпления от този данък се дължат в голяма степен на инфлацията и в по-малка – на нараснало потребление.

Една от промените, които оказват влияние върху приходите от ДДС през 2021 г. е излизането на Великобритания от Европейския съюз, посочва финансовото министерство. В резултат на Брекзит се очаква постъпленията от ДДС от внос да се увеличат за сметка на приходите от т.нар. вътрешно-общностни доставки. В допълнение към това събираемостта от ДДС се подобрява и в резултат на приетите в началото на 2021 г. законодателни промени в режимите за облагане на трансгранична електронна търговия.

Приходите от ДДС от внос към юли са 2.442 млрд. лв., което е с 437,6 млн. лв. повече (21,8 %) в сравнение със същия период на 2020 г.

От сделки в страната постъпленията от ДДС към юли 2021 г. възлизат на 4.732 млрд. лв. и нарастват с 688,6 млн. лв. (17,0 %) спрямо същия период на 2020 г.

От акцизи към края на юли в хазната са влезли 3.117 млрд. лв. Това е с около 100 млн. лв. повече от същия период на миналата година.

ПАРИ

Изпратиха писмо до лидерите на ЕС и ЕЦБ: Евростат да разследва как е изчислен бюджетният дефицит на България

Европейската статистическа служба Евростат трябва да разследва как е изчислен бюджетният дефицит на България за 2024 г., който е един от критериите за влизане в еврозоната.

За това призовават български общественици, които изпратиха писмо до ръководството на всички европейски институции, Евростат, Европейската централна банка (ЕЦБ) и държавните ръководители на всички страни-членки в ЕС. В писмото, подписано от икономиста доц. Григор Сарийски, Весела Станчева от Сдружение „Завера“, Росен Миленов и други общественици, пише още:

„Обръщаме се към Вас, като активни участници в процеса на присъединяване на България към еврозоната, с цел да предотвратим допускането на грешка, която ще коства много както на България, така и на ЕС. Както знаете, на 4 юни 2025 г. се очаква публикуването извънреден конвергентен доклад за готовността на България за приемане на еврото от страна на Европейската комисия и имаме сериозни опасения за адекватността на изводите в този доклад, тъй като са налице всички основания да считаме че те ще почиват на некоректни данни за състоянието на българската икономика.

Излизащата в публичното пространство официална информация, касаеща инфлацията и бюджетния дефицит, са неверни, в което лесно можете да се убедите от най-прости съпоставки, като например между темпа на приходите от косвени данъци с комбинирания индекс на физическия обем и дефлатора на БВП за 2024 г., или пък между данните от ежемесечния бюлетин за дейността на местата за настаняване с индексите на потребителските цени в съответния сектор.

Всичко това се случва в условията на целенасочено натрапване по всички обществени медии на едностранчива и спорна информация, без възможност за изразяване на алтернативно мнение или провеждане на каквато и да било експертна дискусия, което по същество дискриминира поддръжниците на другата теза и по този начин навлиза в разрез с основополагащите принципи на ЕС, разписани в чл. 2 от Договора за Европейския съюз и чл. 11 от Хартата на основните права на ЕС.

Нещо повече. Почти всички социологически анкети показват че преобладаващите нагласи в българското общество не подкрепят приемането на единната валута в краткосрочен порядък и единственият начин да се разреши този въпрос по справедлив и демократичен начин е чрез провеждане на национален референдум. През 2023 г. над 604 000 български граждани заявиха желанието си да бъде проведен такъв, но органите на държавната власт не се съобразиха с тяхното искане, въпреки че то изпълняваше всички условия за това.

Това потъпква основните демократични принципи, върху които почива идеята за изграждане на ЕС и отчуждава българското общество от идеята за Европа. Все повече хора живеят с убеждението че общността е прекъснала връзка със своите основополагащи принципи и преминава в режим на тоталитарно управление, като това убеждение се засилва особено след като през 2023 г. в публикувани скандални записи между членове на партия ПП (впоследствие част от управляващата коалиция) се спомена, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е поела ангажимент пред Кирил Петков, заемащ поста министър-председател на България (между декември 2021 г. и август 2022 г.) че ще се опита да съдейства на България да заобиколи критериите за присъединяване към еврозоната и тя да бъде одобрена независимо от степента на готовност.

Вие без съмнение сте наясно, че всякакви минали, настоящи и бъдещи нарушения на правилата и заобикаляне на критериите за присъединяване към еврозоната не водят до нищо добро. Влизането на една неподготвена страна, каквато в случая се явява България би представлявало не само риск за нов гръцки сценарий и катастрофа за икономиката ни, но би застрашило самата еврозона, особено на фона на засилващите се турбуленции. Очевидно е, че ако в настоящото си състояние на пълна липса на готовност България бъде приета в еврозоната, тя ще повтори гръцкия сценарий. Въпросът е дали при сегашната неблагоприятна икономическа обстановка и бързопроменящи се геополитически условия страните-членки могат да си позволят нова криза на единната европейска валута?

Призоваваме Ви да вземете под внимание обстоятелството, че приемането на България сега ще вдигне всички дисциплиниращи ограничения на валутния борд и ще запрати страната във водовъртежа на дългова спирала по прищевките на всеки политик, който съзнателно или не е склонен да заложи бъдещето на България в името на личните си облаги.

Адресираме настоящото писмо до ключовите институции в Европейския съюз с молба за критичен анализ и преглеждане на предоставените от българското правителство и БНБ данни във връзка с поискания на 25 февруари 2025 г. извънреден конвергентен доклад от страна на българското правителство и управителя на БНБ до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Анализът, изготвен от тези две институции е основна стъпка при оценката за готовността на една страна за присъединяването към валутния съюз и предвид допуснати в миналото грешки при изчисленията, които доведоха до присъединяването на страна, която не бе подготвена за валутния съюз, с настоящото писмо се обръщаме и към статистическа служба към Европейската комисия.

Призоваваме Евростат да извърши проверка на начина, по който е формиран и изчислен бюджетният дефицит на България за 2024 г. В тази връзка припомняме разследването на Евростат за допуснатите от Гърция грешки през 1997 до 1999 г., които тогава доведоха до погрешна оценка при изчисление на държавния дефицит. Въз основа на представените по-ниски цифри, през 2000 г. ЕС реши, че Гърция ще се присъедини към еврозоната през 2001 г. и цената за тази грешка се изплаща и до днес от всички граждани на ЕС.

Искрено се надяваме че здравомислието в Парламента на Европа и Съвета на Европейския съюз ще надделее и при гласуването ще се спре не само потъпкването на демократичните принципи и волята на българските граждани, но и потенциалната заплаха от нова дългова криза в самата еврозона“, предупреждава писмото до европейските институции.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Китай и САЩ си отмениха взаимно високите мита и запазиха ставката от 10%

Днес беше публикувано съвместно изявление след китайско-американските преговори, които се проведоха през почивните дни в Женева, като страните се споразумяват за следното.

Първо, САЩ ще коригират адвалорните данъци върху китайските стоки (включително от Хонконг и Макао), определени с Изпълнителна заповед № 14 257 от 2 април 2025 г., като въвеждането на 24-процентната ставка ще бъде отложено за 90 дни, но същевременно ще запазят митата от 10% върху китайските стоки.

Второ, САЩ ще отменят допълнителните мита върху вносните китайски стоки според Изпълнителните заповеди № 14 259 от 8 април и № 14 266 от 9 април тази година.

Китай от своя страна ще коригира адвалорните данъци върху американските стоки, определени от разпоредбата № 4 от 2025 г. на Тарифната комисия на Държавния съвет, като влизането в сила на 24-процентните мита ще бъде отложено за 90 дни, същевременно ще запазят митата от 10% върху американските стоки, и ще бъдат отменени допълнителните мита върху тях според разпоредбите № 5 и № 6 на комисията.

Второ, Китай ще прекрати или отмени нетарифните ответни мерки срещу Съединените щати, които бяха въведени на 2 април тази година.

Двете страни ще създадат механизъм за по-нататъшни консултации по търговско-икономически въпроси. От китайска страна в него ще участва вицепремиерът Хъ Лифън, а от американска министърът на финансите Скот Бесент и търговският представител Джеймисън Гриър.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.