БЛОГ

Мъж на раждане

Варна 2019 г. Един приятел ми звъни от Одеса, че корабът му закъснявал, а жена му раждала. Да съм идел за подкрепа — нямало кой друг. Съгласявам се по благородни причини, една от които е, че после ще ме черпят. Целувам на вратата котката Ивелина и заминавам. На гише в родилното ме посреща сестра — к’ъв съм бил, к’во съм искал. Обяснявам, но тя ме прекъсва — всички мъже сме били еднакви, горкото ми дете с такъв безотговорно закъсняващ татко.

Докато отричам, че съм бащата, тая ми изкрещява — „Надолу по коридора, втора родилна зала.“ Пред залата ме посреща друга сестра — „Кой си ти, бе?“ „Семеен приятел.“ „Ъхъ… значи бащата.“ Разлиства някаква папка — „Тука пише, че е платено да присъстваш на раждането. Айде, влизай пред мене.“

Докато се дърпам с все сила, сестрата ме наблъсква пред огромен умивалник. Вече чувам виковете на родилката и почвам да се страхувам. Опаковат ме в найлонови дрехи и маска. Влизам треперейки. Бъдещата майка е тъмно червена, с потна сплъстена коса и изпъкнали навън очи, а си я спомням като много хубаво момиче: „К’ъф си ти, бе?“ „Кольо, ма Танче, дето с мъжа ти пием на Еврофутбола.“ Следва мощна контракция — не искам да виждам каквото и да било да излиза от когото и да било. Треперя още по-силно. Несъзнателно поглеждам надолу.

Боже, пришълецът идва…!!! От цепнатината тече слуз, а покрай нея прозрачни ципи. Става ми лошо — сигурно кръвното ми е три хиляди. Родилката ме успокоява и вика да съм дишал. Появява се цялото. Май ще правя мозайка. Докторът потръсква бебето надолу с главата, а от устата му тече още слуз. Пред очите ми става тъмно като в торба с кайсии. Припадам възможно най-мъжествено. Понасят ме на съседното легло, дават ми някакви хапове, бият ми инжекция. Смело продължавам да наблюдавам, като си крия очите.

Това бебе не прилича на тия от филмите. Там новородените са едни розови, усмихнати, разговарят свободно по различни теми. Това е сбабичосано, очите му подпухнали от киснене в корема, цялото ярко лилаво и мазно. Главата му сплескана, косата като потна мишница, цялото прилича на стафида с малки пипала. Полагат го на рамото на майката, а то врещи. Чак сега виждам пъпната връв — излиза като дебел кабел отдолу. Аз пъпна връв съм гледал по филмите. Тя е тънка, розова и весела. Тази е синьо-зелена, набъбнала, блажна, с тлъсти вени и прилича на черва. Докторът я захваща с две метални щипки, после вади ножица… Преди хладнокръвно да припадна за втори път, дочувам от Таня: „Браво, Кольо — справи се страхотно!“

На другия ден се събуждам по обед. Хакнали са ми абокат, система, облечен съм с болнична нощница… всичко нормално. Преместили са ме в стая заедно с родилката, щото ги е домързяло да ме разкарват по етажите. Другата лехуса кърми — Исусе, вече всичко ѝ видях на тая жена. Онова е позаприличало на човек, но не много. Питам го от кой отбор е… мълчи… детска му работа. Щели да го кръстят Огнян на мен (от четвъртата ми буква). Една такава гордост струи от мене, как храбро се справих в тежката ситуация (родилката също се представи чат-пат добре, но нейната задача беше далеч по-маловажна). Дали ще ми дадат медал от общината… или безплатни дърва!?

Адски ми се тютюнопуши. Намирам си цигарите, но Таня ми казва, че в болницата не се пушело. Егати държавата! Взимам си принадлежностите и стойката със системата. В коридора на родилното е хаос — изнервени бащи, радостни роднини, майки с кърма за недоносените, някой се кара с персонала… явно е часът за посещения.

Тръгвам по нощница към изхода, търкалям системата. Постепенно настава мъртвешка тишина — всички са ме зяпнали с облещени очи (само сестрите коварно се подсмихват). Минавам между хората, а те замръзнали ме гледат в лигава кататония. Почти до вратата един младеж ме спира: „Как беше, приятел!?“ „Ъъъ… ми добре мина…“ Какво да му отговоря на човека…
Никола Крумов, 2019 г.
…
Не мога да си простя, че не сэм се досетила да курдисам мъжа ми на раждането! Но тогава още нямаше такава мода Не , че не можехме да го уредим ,и без това бях съвсем сама и пред зала и залаи почти в цялото отделение .Та кой раждаше през Лукановата зима? Само безумни като мене, дето се е случило по случайност след 11г Та много ме яд още така щях да бъда отмъстена за всичките му глупости до края на дните си! Само дето рискувах детето да се роди сираче! Не познавам по- страхлив човек от него! Независимо за каква медицинска дейност или манипулация става въпрос Толкова го е страх, че не минава покрай болница! Сякаш не е син на лекар – професор и педиатър, а хванат от джунглата!

Post Views: 3

БЛОГ

Защо бързате, г-да непопулисти? Защо точно сега?

Защо г-жо Киселова?

Преди Месец един от представителите на „баба Пена и бай Хасан“, захвърли в лицето Ви куп книжа.

Случайно /благодарение на телевизора/ станах свидетел на този позорен факт.

Признавам – бях потресена.

Като една от милион български баби Пени, възпитана в други времена, ми се поиска да издърпам ушите на този наш „избраник“.

Поведението му беше недопустимо.

Вие с достойнство приехте обидата?!

Дали?

Преди да влезете в НС, с доверие слушах Вашите анализи.

Струваше ми се, че освен високо изграден професионалист, сте и почтен човек.

Излиза, че отново съм се излъгала. Колко му е на полит-хитреците, като, родеещи се с телефонните измамници, да излъжат баба Пена.

Какво става г-жо Киселова?

Чувствате ли се удобно – Вие и всичките Ви колеги /най-вече социалисти/ в ролята на телефонни измамници?

Вие се отвращавате от популизма.

Вие не сте популисти.

Нито един от вас, на които баба Пена и бай Хасан, повярваха и които все още ви хранят, отделяйки от мизерните си заплатки /защото на пенсия не се живее/, не е популист.

Тогава сте длъжни да отговорите, кой и как по Конституция защитава интересите на баба Пена и бай Хасан – „широките народни маси“/популу?/

Гласувах за Вас, въпреки вътрешната ми съпротива.

Повярвах.

Усъмних се, когато БСП влезе в правителството.

За съжаление излязох права.

Понякога и баба Пена, /макар и късно/ проглежда и осъзнава истината.

Вие забихте последния пирон в ковчега на БСП.

За другите не съм изненадана, те се оказаха потомствени измамници.. За Вас – да!

Жалко!

Жалко, защото Вие се изхрачихте в лицето на народа си.

Унищожихте последните му надежди.

Унижихте и унищожихте и себе си, въпреки, че се съмнявам първо – осъзнавате ли го?

И второ ако го осъзнавате, на колко се оценихте?

Що се отнася до г-н Президента – крайно време е да докаже, че е човек с достойнство, човек на честта.

Длъжен е да продължи започнатото, защото оказва се, че е единствената алтернатива!

И надежда за Народа си.

Никой не се ражда Президент.

И още едно мнение от баба Пена, като отговор на всички, които задават не особено умния и безкрайно некоректен въпрос.

„Защо сега, а не по-рано, г-н Президент?“

Ами защото, както те самите твърдят, ситуацията в света и Европа, е прекалено динамична.

Преди всичко в геополитически аспект…

И защото нашите прародители са казали „Три пъти мери – един път режи!“

Един въпрос виси във въздуха – Защо бързате, г-да непопулисти?

Защо точно сега?

Да не би да ни очаква фалит на милата ни татковина?

Да не би да се надявате на спасение, както Гърция?

А какво още имаме за продан?

Освен душите…

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 138

БЛОГ

Знаете ли защо България се проваля?

Успехът е лош учител. Но още по-страшно е, когато нечий успех е заради внимателно дундуркане на любимеца от страна на влиятелни мама/тати, Държавна сигурност, задкулисие и криминални организации.

Такова отроче вярва, че всички сме му длъжни и извисяването към слънцето му се полага по ген. Наричаме го ДС-аристокрация.

Проблемът е, че любимецът никога не е имал успех, а илюзия за такъв. Той е посредствен, но е убеден, че е гений. Той е привилигерован, но е убеден, че е постигнал всичко сам. Той няма ценности, но гледа на себе си като мерило за морала.

Успехите са си негови, за провалите винаги има друг виновен.

Самовлюбен нещастник!!!

Ето такива ни инсталират до ден днешен. Цялата политическа менажерия е нацвъкана с “лидери”, които настояват за неповторимост, но винаги някой ги е катапултирал във висините. Някой им е създал красива биография. Някой им е дал фасон. Някай ги е залял с пари.

Знаете ли, че зад всички нови лица от 2021 насам попадам на едни и същи бивши ДС-ченгета? А знаете ли, че тези ДС-ченгета са създали и Доган, Борисов, Пеевски и разни умрели герои като Илия Павлов?

Това е, дами и господа.

Ние търкаме обувки по площада, а ченгетата ни инсталират нови месии, които имитират война със старите месии.
Ето, затова все циклим на едно място. Бягаме напред като хамстери, и когато спрем и се озърнем, осъзнаваме, че сме все в същата клетка. България тъпче като кон над празни ясли!

Има ли добра новина?

Оказва се, че има.

Старите ченгета са обучавани с години, те са умни и потайни, продукт на ДС. Но ще измрат до няколко години.
Средната вълна месии хитри, но прости нарциси. Продукт на улицата. Те са намразени от хората и им остава къс политически живот.

Новата вълна месии са хем глупави, хем разглезени, продукт на елитни училища и привилигерован живот. Лапнали дулото на пушката, те се самоубиват пред очите ни и гледат тъпо, неразбиращи какво става.
Трите поколения мошеници ще изчезнат почти едновременно.

И скоро.

Отрочетата няма да наследят България. Кометата на собствената им глупост, алчност и нарцисизъм пада и ще помете едновременно внуци, бащи и дядовци.
Нашата задача е да ускорим тяхната политическа смърт и да поемем управлението на държавата в здрави ръце.
Родината ни заслужава да я поверим на държавници, които се отчитат на хората, медиите, гражданските организации и издигналите ги партии. С много акъл и още повече смирение.

И най-вече – на лидери, които съзнават, че те трябва да обичат хората, а не хората – тях!

Post Views: 57