БЛОГ

Не използвайте миграцията за вопли и крясъци

Честно казано, не обърнах никакво внимание на истерията покрай решението на Васил Василев-Зуека да напусне България и да отиде да живее в чужбина. Само се присмях на определението “емигрант”… каква ти емиграция през 21 век, след всички споразумения за свободно придвижване на хора.
В главите на някои люде още звучат залповете на крайцера “Аврора”, а лексиката им е като копирана от отчетен доклад на партийна конференция срещу идеологическата диверсия.

Аз живея в София и в Лондон; братовчед ми – в София и в Рим; приятелките ми – в София и в Париж; в София и в Атина; в София и във Ванкувър, в София, в Лондон и в Лос Анджелиз…

Да е жив и здрав Зуека, симпатичен ми е… Обаче, рекъл, че отива в малка страна, където законите се спазват. Почудих се коя ли е, но не се задълбочих. Днес прочитам – става дума за Испания. Ле-ле!

Тъкмо сме на почивка на Канарските острови…гледам изоставени ваканционни селища, строени-недостроени. Защо мислите са спрени?! Заради корупционни скандали. Заради корупция детронираха крал Хуан Карлос, разследваха членове на кралската фамилия за участие в схеми… Испания е красива, не е малка – голяма е, индустриално развита е – но не е “островът на блажените”, ни най-малко.

Хора, живейте където си поискате, но не го използвайте за вопли и крясъци, че напускате лошата България, за да отидете в добрата чужбина. Примитивно е някак и обидно за вас самите.

П.П. “Марица”: Не е в Испания, а в Англия. Там учи дъщеря му Девина, която е успяла да намери пазар на картините му през последната година. Уреди му и друга работа“, разкриват източници.

Стига, дееее. Това вече е криминале! А пък как се спазват законите в Англия е една друга драматична тема.

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”