ПАРИ

620 долара за газ в ЕС: “Газпром” снижава транзита – приключиха доставките за Украйна

Всичко отива натам, че цените на газа в Европа ще продължат своя исторически ръст. Доставките на втечнен природен газ намаляват, цената на емисиите на въглероден диоксид, които генерираното от въглища производство е задължено да купува, нараства. “Газпром” също каза думата си отново. От 1 септември той намали доставките на газ през Украйна и Полша. Това може да се дължи както на намаляване на потребителските приложения, така и на факта, че доставките за Украйна, които европейските търговци са резервирали през зимата, са приключили. Това обаче все още се отразява негативно на пазара. По-малко от два месеца преди отоплителния сезон запасите от газ в Европа са почти с четвърт по-малко от преди година.

Според словашкия и германския оператори “Еврострийм” и “Гаскейд” от 1 септември “Газпром” намалява транзита на газ през Украйна и Полша. Така през изходната точка от украинската ГТС при Велке Капушани днес са преминали 66 милиона кубически метра. Докато вчера номинацията и реалните доставки са били близо 81 милиона кубически метра.

Тази ситуация беше предвидима, тъй като през август “Газпром” изостави стандартния допълнителен транзит от 15 милиона кубически метра на ден и купи капацитет само за 600 хиляди кубически метра на ден. В резултат на това компанията запазва само договорения капацитет от почти 110 милиона кубически метра.

Очакваше се падналите обеми, които “Газпром” поръчваше през Украйна от началото на годината, да бъдат прехвърлени към полския транзит – газопровода “Ямал-Европа”. През август компанията го намали още преди инцидента в завода край Нова Уренга от почти 82 милиона кубически метра на ден до 64 милиона кубически метра. Както обаче посочи германският оператор “Гаскейд”, от 1 септември повторната номинация е 59 милиона кубически метра на ден.

В “Газпром” заявиха, че напълно спазват договорните задължения. Заместник -директорът на Националния фонд за енергийна сигурност Алексей Гривач предполага, че европейските партньори на “Газпром” могат да намалят покупките поради твърде високите цени сега. Повечето от дългосрочните договори на компанията отчитат пазарния компонент, а “Газпром” прогнозира през август, че среднопретеглената експортна цена ще се увеличи с 30% през 2021 г. – до почти 270 долара за хиляда кубически метра.

Освен това основната причина за намаляването на доставките може да бъде това, че през август доставките на руски газ за Украйна приключиха. През ноември, декември 2020 г. и януари 2021 г. европейските търговци закупиха най-малко 530 милиона кубически метра на платформата за електронна търговия на “Газпром” с доставка на обеми през лятото до виртуални локации в Унгария и Словакия. В същото време виртуалният реверс в Украйна възлиза на 1,2 милиарда кубически метра през юни-август, според украинския оператор на ГТС. Ако търговските доставки на руски газ през страната на изходните точки в рамките на три месеца бяха отчетени при 11,6 милиарда кубически метра, то реалният физически поток не надвишава 10,4 милиарда кубически метра.

Руската компания посочва, че средната цена на газа през ноември-януари е била 150 долара за хиляда кубически метра.

Подобно намаляване на доставките за Европа не се отразява на физическия износ на газ за страните от ЕС, но сега пазарът е много чувствителен дори към най-малките действия на “Газпром”. Доставчиците на втечнен природен газ продължават да намаляват износа за Стария свят, а руската компания се превърна в единствения източник, който може сериозно да увеличи доставките на газ.

На 1 септември цените на газа на най-ликвидната борса в Европа, ТТФ, продължиха историческия си ръст и се оказаха на 620 долара за хиляда кубически метра. По-рано, с високите цени на газ в Европа, започнаха активно да използват въглища. Тази година обаче нещата не се развиха по същия начин, както преди. От една страна, цените на изкопаемите горива скочиха нагоре. От друга страна, цената на квотите за емисии на CO2, които са задължени да купуват ТЕЦ, работещи с въглища, се увеличи – до 60 евро за емисията на тон CO2.

Ситуацията се влошава от нестабилните доставки на газ от Норвегия, където има аварии на най -голямото находище “Трол”.

Поради студената зима и пролетта и икономическото възстановяване, страните от ЕС са увеличили потреблението и техните складове са се изпразнили рекордно. По-малко от два месеца преди началото на отоплителния сезон нивото на запълване е 67%.

Една от причините е, че доставчиците на втечнен природен газ са намалили износа на газ за Европа с повече от 17 милиарда кубически метра за 8 месеца, пренасочвайки потока към по-печелившите Азия и Южна Америка. Алжир, “Газпром и Азербайджан снабдяват европейския пазар с допълнителни обеми в сравнение с миналата година, но те са достатъчни само за компенсиране на намалението на доставките на втечнен природен газ.

От “Газпром” съобщават, че сега изпълняват договорни задължения, а допълнителни поръчки ще бъдат изпълнени след пускането на “Северен поток-2”. Стартирането му трябваше да стане през първата половина на миналата година, но санкциите на САЩ забавиха завършването му с повече от година и половина.

ПАРИ

Изпратиха писмо до лидерите на ЕС и ЕЦБ: Евростат да разследва как е изчислен бюджетният дефицит на България

Европейската статистическа служба Евростат трябва да разследва как е изчислен бюджетният дефицит на България за 2024 г., който е един от критериите за влизане в еврозоната.

За това призовават български общественици, които изпратиха писмо до ръководството на всички европейски институции, Евростат, Европейската централна банка (ЕЦБ) и държавните ръководители на всички страни-членки в ЕС. В писмото, подписано от икономиста доц. Григор Сарийски, Весела Станчева от Сдружение „Завера“, Росен Миленов и други общественици, пише още:

„Обръщаме се към Вас, като активни участници в процеса на присъединяване на България към еврозоната, с цел да предотвратим допускането на грешка, която ще коства много както на България, така и на ЕС. Както знаете, на 4 юни 2025 г. се очаква публикуването извънреден конвергентен доклад за готовността на България за приемане на еврото от страна на Европейската комисия и имаме сериозни опасения за адекватността на изводите в този доклад, тъй като са налице всички основания да считаме че те ще почиват на некоректни данни за състоянието на българската икономика.

Излизащата в публичното пространство официална информация, касаеща инфлацията и бюджетния дефицит, са неверни, в което лесно можете да се убедите от най-прости съпоставки, като например между темпа на приходите от косвени данъци с комбинирания индекс на физическия обем и дефлатора на БВП за 2024 г., или пък между данните от ежемесечния бюлетин за дейността на местата за настаняване с индексите на потребителските цени в съответния сектор.

Всичко това се случва в условията на целенасочено натрапване по всички обществени медии на едностранчива и спорна информация, без възможност за изразяване на алтернативно мнение или провеждане на каквато и да било експертна дискусия, което по същество дискриминира поддръжниците на другата теза и по този начин навлиза в разрез с основополагащите принципи на ЕС, разписани в чл. 2 от Договора за Европейския съюз и чл. 11 от Хартата на основните права на ЕС.

Нещо повече. Почти всички социологически анкети показват че преобладаващите нагласи в българското общество не подкрепят приемането на единната валута в краткосрочен порядък и единственият начин да се разреши този въпрос по справедлив и демократичен начин е чрез провеждане на национален референдум. През 2023 г. над 604 000 български граждани заявиха желанието си да бъде проведен такъв, но органите на държавната власт не се съобразиха с тяхното искане, въпреки че то изпълняваше всички условия за това.

Това потъпква основните демократични принципи, върху които почива идеята за изграждане на ЕС и отчуждава българското общество от идеята за Европа. Все повече хора живеят с убеждението че общността е прекъснала връзка със своите основополагащи принципи и преминава в режим на тоталитарно управление, като това убеждение се засилва особено след като през 2023 г. в публикувани скандални записи между членове на партия ПП (впоследствие част от управляващата коалиция) се спомена, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е поела ангажимент пред Кирил Петков, заемащ поста министър-председател на България (между декември 2021 г. и август 2022 г.) че ще се опита да съдейства на България да заобиколи критериите за присъединяване към еврозоната и тя да бъде одобрена независимо от степента на готовност.

Вие без съмнение сте наясно, че всякакви минали, настоящи и бъдещи нарушения на правилата и заобикаляне на критериите за присъединяване към еврозоната не водят до нищо добро. Влизането на една неподготвена страна, каквато в случая се явява България би представлявало не само риск за нов гръцки сценарий и катастрофа за икономиката ни, но би застрашило самата еврозона, особено на фона на засилващите се турбуленции. Очевидно е, че ако в настоящото си състояние на пълна липса на готовност България бъде приета в еврозоната, тя ще повтори гръцкия сценарий. Въпросът е дали при сегашната неблагоприятна икономическа обстановка и бързопроменящи се геополитически условия страните-членки могат да си позволят нова криза на единната европейска валута?

Призоваваме Ви да вземете под внимание обстоятелството, че приемането на България сега ще вдигне всички дисциплиниращи ограничения на валутния борд и ще запрати страната във водовъртежа на дългова спирала по прищевките на всеки политик, който съзнателно или не е склонен да заложи бъдещето на България в името на личните си облаги.

Адресираме настоящото писмо до ключовите институции в Европейския съюз с молба за критичен анализ и преглеждане на предоставените от българското правителство и БНБ данни във връзка с поискания на 25 февруари 2025 г. извънреден конвергентен доклад от страна на българското правителство и управителя на БНБ до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Анализът, изготвен от тези две институции е основна стъпка при оценката за готовността на една страна за присъединяването към валутния съюз и предвид допуснати в миналото грешки при изчисленията, които доведоха до присъединяването на страна, която не бе подготвена за валутния съюз, с настоящото писмо се обръщаме и към статистическа служба към Европейската комисия.

Призоваваме Евростат да извърши проверка на начина, по който е формиран и изчислен бюджетният дефицит на България за 2024 г. В тази връзка припомняме разследването на Евростат за допуснатите от Гърция грешки през 1997 до 1999 г., които тогава доведоха до погрешна оценка при изчисление на държавния дефицит. Въз основа на представените по-ниски цифри, през 2000 г. ЕС реши, че Гърция ще се присъедини към еврозоната през 2001 г. и цената за тази грешка се изплаща и до днес от всички граждани на ЕС.

Искрено се надяваме че здравомислието в Парламента на Европа и Съвета на Европейския съюз ще надделее и при гласуването ще се спре не само потъпкването на демократичните принципи и волята на българските граждани, но и потенциалната заплаха от нова дългова криза в самата еврозона“, предупреждава писмото до европейските институции.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Китай и САЩ си отмениха взаимно високите мита и запазиха ставката от 10%

Днес беше публикувано съвместно изявление след китайско-американските преговори, които се проведоха през почивните дни в Женева, като страните се споразумяват за следното.

Първо, САЩ ще коригират адвалорните данъци върху китайските стоки (включително от Хонконг и Макао), определени с Изпълнителна заповед № 14 257 от 2 април 2025 г., като въвеждането на 24-процентната ставка ще бъде отложено за 90 дни, но същевременно ще запазят митата от 10% върху китайските стоки.

Второ, САЩ ще отменят допълнителните мита върху вносните китайски стоки според Изпълнителните заповеди № 14 259 от 8 април и № 14 266 от 9 април тази година.

Китай от своя страна ще коригира адвалорните данъци върху американските стоки, определени от разпоредбата № 4 от 2025 г. на Тарифната комисия на Държавния съвет, като влизането в сила на 24-процентните мита ще бъде отложено за 90 дни, същевременно ще запазят митата от 10% върху американските стоки, и ще бъдат отменени допълнителните мита върху тях според разпоредбите № 5 и № 6 на комисията.

Второ, Китай ще прекрати или отмени нетарифните ответни мерки срещу Съединените щати, които бяха въведени на 2 април тази година.

Двете страни ще създадат механизъм за по-нататъшни консултации по търговско-икономически въпроси. От китайска страна в него ще участва вицепремиерът Хъ Лифън, а от американска министърът на финансите Скот Бесент и търговският представител Джеймисън Гриър.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.