КОНСПИРАЦИЯ

Тайният спонсор на Ваня Григорова

Собственикът на „Агрополихим“ Васил Александров налива пари в новия политически проект

Социалните мрежи, както и улиците на големите градове вече са залети от десетки банери и билбордове на Ваня Григорова. И това се случва още на първия ден от предизборната кампания. Откъде тази боркиня за правата на трудещите се има толкоз пари обаче, се питат мнозина. Едва ли разчита единствено на пловдивския олигарх Георги Гергов, за когото мълвата носи, че обещал 7 млн. лв. за кампанията й, да не говорим за личните й спестявания или заплатата й като общинска съветничка в столицата.

Отлично запознати уверяват, че мистериозният олигарх Васил Александров, собственик на проспериращата „Агрополихим“, ще осигури свежи финанси за другарките Ваня Григорова и Мая Манолова. Синдикалистката и бившето червено острие се впускат в яростна битка за депутатски места, като за целта дори създадоха коалиция „Солидарна България“. При това Ваня Григорова, която не крие прокремълската си ориентация, се е нагласила да става и евродепутат в иначе недолюбвания Брюксел.

Амбициите на нахъсаната за власт госпожа стигат до комизъм, защото, както разкриват запознати, тя много искала коалицията да бъде наречена „Ваня Григорова и съмишленици”. Само че се намерили нормални хора, които обяснили, че не е хубаво егото и да бъде така ярко демонстрирано. А и ортачката й Мая Манолова, която открай време се изживява като голям фактор в лявото, била категорично против.

Така коалицията си останала със семплото име „Солидарна България“, а двете съмишленички продължили да кръстосват заедно по врачки с надеждата да развалят всички черни магии и проклятия и да си осигурят подкрепата на висшите космически енергии.

Извънземните стихии обаче винаги са под въпрос. Засега едно е сигурно – че кампанията на двете е добре подплатена финансово.

Но кой е въпросният бизнесмен Васил Александров, за когото се твърди, че стои зад „Солидарна България“? Той е познат на тесен кръг в България – известен е сред индустриалците, на бивши ченгета, а също и на някои журналистически кръгове като издател на вече несъществуващото списание „А-specto“. То се издаваше от фирмата му „Урманов“ и се беше обявило за флагман на модерните леви идеи.

В него като автори бяха събрани критици на „гнилия Запад“ от сорта на Петър Волгин, Калина Андролова, Александър Симов, евродепутата и бивш шеф на кабинета на президента Радев – Иво Христов, а също и самата Ваня Григорова, както и нейния партньор Калин Първанов. Списанието започва да излиза през март 2014 година, а във фирмата „Урманов“ на Васил Александров са налети 6 млн. лева, които минават през едноименната му фондация. Появата на лявото списание е промотирана със свръхскъпа рекламна кампания, но въпреки многото пари, успява да изкара на бял свят само 50-ина броя, в които громи „господстващите неолиберални, глобалистки и американоцентрични възгледи за света“ по думите на Петър Волгин.

Официално е обявено, че спира заради лоши финансови резултати, но има и алтернативна версия. Само ден по-рано главната редакторка Калина Андролова се гневи във фейсбук срещу „т.нар. бизнес елити“, които по нейни думи са „тежкият проблем на България, тъй като произлезнаха от комунистическата номенклатура и селекцията на Луканов“.

Затова преходът, сътворен от тях е „изключително некадърен, некомпетентен и прогнил“.

Само че самият издател на списанието Васил Александров е точно такъв назначен бизнесмен. Той има правилен произход – роден е през 1950 г. в Тетевен, а баща му Искър Михайлов работи в милицията. Синът също се влива в МВР, като преди това завършва прословутата школа в Симеоново. По разпределение работи в родния си край – в Ловеч и в Плевен. Така се засича с близки на Андрей Луканов, чиято фамилия, както е известно, е от Плевен.

След промените Васил Александров се разделя с МВР и става „честен частник“. При това се захваща не с каквото и да е, а с газови доставки, област, която според мнозина коства и главата на самия Луканов. Неведомите пътища на съдбата правят от бившия милиционер представител на регистрираната в САЩ офшорна компания „Хардланд инвестмънт“. Медиите в България през онези години намекват, че тя е на Лукановия кръг, но нищо не излиза черно на бяло. Макар и вписана в щата Уайоминг, тази компания е тясно свързана с Българо-руската инвестиционна банка и е собственост на офшорки от Люксембург. А зад тях, според запознати, надничат онези мистериозни червени куфарчета на Луканов. От същия тип новоизлюпени бизнесмени от бившата комунистическа номенклатура се оказват и съдружниците на Васил Александров в българските му фирми. В плевенската „Байсейл“ той си партнира с бивши местни БКП величия, а предметът на дейност е търговия на едро с основни химически продукти, торове, синтетични смоли и пластмаси. Самата „Байсейл“ е съдружник в регистрираното през 1993 г. Българско далекоизточно търговско дружество „Булфет“, което се занимава с внос-износ и реекспорт.

Показателно е, че в него участват Първа финансово-брокерска къща, Първа частна банка, а като физическо лице и Карло Андреев Луканов, синът на червения кукловод и доверено лице на Кремъл и КГБ.

Интересна връзка е и участието на „Байсейл” в „Инфо трейд“. Там съдружници са Карло Луканов, Румян Георгиев (наричан в онези години „Властелина на хартията“ и бивш зам.-главен редактор на в. Дума“), Атанас Попов – бивш министър на телекомуникациите в правителството на Андрей Луканов, както и синът на главния редактор на „Труд“ Тошо Тошев – Радослав Тошев.

Повечето от българските компании на Васил Александров след време отиват към ликвидация, но далеч по-скандална е историята на „американската Хардланд инвестмънт“. Тя се намества като посредник между „Булгаргаз“ и четирите големи химически завода в страната по това време – „Агрополихим“ „Агрохим“, „Неохим“ и „Химко“.

Вместо да купуват директно от държавната фирма, те ползват посредник, който си осигурява тлъста печалба за сметка на „Булгаргаз“. Подготовката за тази далавера започва при управлението на иначе много честния и некорумпиран Жан Виденов. След това реализацията й тръгва по времето на служебния кабинет на Стефан Софиянски. За същата посредническа роля, както си припомнят запознати, преди това е драпал „Мултигруп“, но те са отрязани за сметка на съратника на Андрей Луканов – Васил Александров.

Да припомним, че с подобни схеми на наложен ненужен посредник бяха източени най-големите български предприятия. Аферата с американската „Хардланд инвестмънт“ е толкова нагла, че през 1998г. прокуратурата, оглавявана от Иван Татарчев, образува дело. Ясно е, че то приключва по познатия начин, няма виновни и няма осъдени, въпреки че загубата за България е над 35 млн. долара.

Затова пък бившият милиционер и прероден бизнесмен Васил Александров скоро след това фиаско си купува „Агрополихим“ в консорциум с чужд партньор и така става собственик на най-големия на Балканите завод за химически торове. При това условията на сделката са изключително благоприятни, държавата опростява огромните дългове на разореното от скъпите цени на газа предприятие.

При това положение не е чудно, че Васил Александров се премества да живее в Швейцария (странно защо там, а не в братска Москва например), и както твърдят запознати, рядко се връща в България. Делата тук се движат от сина му Искър Искров, който наскоро, заедно със свои партньори, регистрира частна газова борса. Той също има интереси и в строителство на пристанища, в търговията с ток, железопътните превози и въобще към всичко, в което се въртят големи кинти.

За 74-годишния баща Васил Александров остава далеч по-забавната роля на политически кукловод и финансист на новата лява звезда Ваня Григорова. Ако тя наистина успее да се добере до Брюксел, тъкмо ще е по-близо географски до швейцарското леговище на бившия издател на „А-specto“, който ще може да й дава ценни напътствия, как да руши отвътре несправедливия към пролетариата Европейски съюз.

И да опровергаем клюките според които другарят олигарх бил свързан с бившата Държавна сигурност. Нищо подобно, той е проверяван 4 пъти от Комисията по досиетата, включително и по линия на длъжниците към банки, но е с „неустановена принадлежност“. Дебело да подчертаем, не се пазят документи, че другарят Александров е част от органите!

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes-

Post Views: 60

Related Topics:featured trending българия измама интриги конспирация корупция лъжа политика

Up Next

САЩ ли убиха президента на Иран?

Don't Miss

Покушение срещу премиера на Словакия Роберт Фицо

КОНСПИРАЦИЯ

„Хизбула“ започва партизанска война в Европа?

Бившият зам.-външен министър Милен Керемедчиев очаква атентати като този в Сарафово

Групировката „Хизбула“ е обезглавена и обезкървавена след брилянтно проведената военна операция на Израел, но все още не е загубила напълно своите съпротивителни сили, а това, което е по-опасно за нас европейците, е, че може да започне партизанска война на нашия континент, каза в „Тази сутрин“ по бТВ бившият заместник-външен министър Милен Керемедчиев.

„Хасан Насрала, който бе убит при ударите в Ливан през последните дни, беше човека, който даде зелена светлина за атентата в Сарафово, а той бе сред най-големите в Европа. Такъв тип отмъщения заради убийството му е много вероятен и е много по-постижим за обезкървената и обезглавена „Хизбула“, добави той.

„Между оцелелите командири на „Хизбула“ вече няма никаква комуникация. Цялото военно ръководство на групировката е унищожено. Затова ще има и сухопътна операция. Израел може много бързо да навлезе в ливанската територия“, коментира Керемедчиев.

„Тази военна операция на Израел ще влезе в учебниците и ще изучава от специалните служби по целия свят, защото има сблъсък на армия, която оперира с прийоми от миналото („Хизбула“), с остарели ракети, с пейджъри срещу въоръжена със съвременни средства войска. Израел показа какви ще са военните операции в бъдещето“, добави той.

„Този сблъсък показва, че тези армии от миналото нямат бъдеще, защото видимо е, че начина, по който оперират, не води до успех. Червената линия бе прекрачена с изстрелването от страна на „Хизбула“ на първата балистична ракета и Израел осъзна, че вероятността Иран да снабди с такива оръжия и хутите, и групировката в Ливан е много голяма. Затова и предприеха тази масирана атака“, заяви бившият заместник-министър.

„Има още няколко стъпки, които израелската армия ще трябва да предприеме. Най-вероятно войната ще завърши със сухопътна операция“, прогнозира той.

„Операцията с пейджърите прозвуча малко смехотворно, но става въпрос за изваждане от строя на над 3000 командири. В момента, в който тези устройства гръмнаха, тези хора, тръгнаха да търсят помощ, т.е. излязоха от своите скривалища. По този начин израелската армия разбра тяхното местоположение. Последваха въздушни атаки на израелските ВВС в кварталите, където са се крили тези ръководители“, обясни експертът.

„Убийството на Насрала е голям успех за израелската армия. Той се бе превърнал в „Хизбула“, най-влиятелният политически лидер в Ливан беше. Няма червени линии, които тя да не прекрачи“, подчерта той.

„Целта на сухопътната операция няма да е завземане на целия Ливан, а създаване на буферна зона, за да могат да се завърнат израелските граждани в своите домове“, изтъкна Керемдчиев.

„САЩ стават все по-ангажирани с този конфликт. Затова и Иран не желае точно сега пряка конфронтация с Израел“, подчерта той. „Определени клетки в Израел и в Европа може да бъдат активирани. Може израелски компании и мисии да станат цели“, предупреди бившият заместник-министър.

Според него хутите не са противник, който трябва да бъде подценяван. Видяхме, че те успяха да спрат цялото корабоплаване през Червено море, каза още той.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 6

КОНСПИРАЦИЯ

600 000 души готови да продадат гласа си

Над 1000 са досъдебните производства за купуване на гласове за общо девет проведени вота от 2021 година насам

Над 600 000 българи са готови да продадат гласа си, сочи проучване на “Галъп Интернешънъл Болкан”, направено преди последните избори. На този фон – над 1000 са досъдебните производства за купуване на гласове за общо девет проведени вота от 2021 година насам, сочи справка за “По света и у нас” в прокуратурата. Ефективните присъди са в пъти по-малко. Вече 9 години пък се чака окончателно решение по дело за търговия с гласове в Свищов.

Сигналът за търговия с гласове в Свищов е от 2014-та година. Трима са подсъдимите за това, че са предлагали пари и материални облаги. Единият е Илдънай Ахмедов, тогава кандидат за депутат от ДПС и директор на общинската фирма по чистота по това време, другите са бившият председател на мюфтийството и сина му. През 2017-а Районният съд в Свищов произнася осъдителни присъди, горната инстанция ги оправдава пет години по-късно. Районната прокуратура протестира и въртележката продължава с това, че тримата получават по 3 години условна присъда и обжалват пред Върховния касационен съд. В Свищов вече почти никой не помни, че преди 10 години в града е имало задържани за търговия с гласове, а в квартал „Чифте кафене“ отричат някога да са раздавани пари по изборите.

“Илдънай Ахмедов? Познавам. Не е лошо момче… Беше навремето председател на ДПС…

БНТ: А чували ли сте, че е бил обвиняем по дело за търговия с гласове?

– Не е имало подкупване на гласове, това-онова – не. Нито пък знам, че е бил подсъдим.

БНТ: А познавате ли Генчо Конов?

– Познавам го и той е от града, само че не е от нашия квартал. Свестен човек и той беше”, коментира жител на града.

От прокуратурата посочиха, че най-много – 616 досъдебни производства против политическите права на гражданите са образувани през 2021 година, когато имаше три парламентарни и президентски избори в два тура. След това намаляват, а на вота “2 в 1” на 9 юни, когато гласувахме за национален и Европейски парламент, те са общо 105. За период от 6 години осъдени на лишаване от свобода, с влезли в сила присъди, са 17 лица, показва справка на Министерството на правосъдието.

На този фон – на последните избори всеки десети е бил готов да си продаде гласа, според данните от представително проучване на “Галъп Интернешънъл”, проведено между 24 май и 4 юни, сред 1003 пълнолетни граждани.

“Малко по-високи са дяловете на съгласие сред хора, които имат икономически затруднения, с ниски доходи, от малки населени места, различни етнически общности също отговарят в по-голяма степен, че биха продали гласа си. Също така хора с ниско образование. Общо взето хора, които подлежат на контрол. Този въпрос, който сме задали преди изборите на 9 юни, е задаван и предишни години, да речем през 2019-а и резултатите показват абсолютно същите отговори. Тези 11 на сто, ако ги сметнем като хора, отговарят на около 600 000 пълнолетни граждани, но трябва да имаме предвид все пак, че тези, които отговарят “не знам” не сме сигурни, че не биха постъпили по същия начин и тази бройка да набъбне до 800 000 и повече”, обясни Яница Петкова от “Галъп интернешънъл болкан”.

Социолозите напомнят, че колкото по-ниска е избирателната активност, толкова повече купените гласове ще изкривят крайните резултати.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes

Post Views: 12

КОНСПИРАЦИЯ

Наистина ли „ще загубим“ няколко милиарда, Петкова?

Другарко Петкова, вие тъпа ли сте, проста ли? Кое е по важно, стотиците хиляди работни места или вашият мръсен егоистичен джоб и този на вашите съзаклятници???

Разбира се пак става въпрос за „Зелена сделка“ на брюкселския идиотизъм, а не за изхвърлени на улицата миньори и обезлюдени градове и села

Изявлението само по себе си звучи страшно, долно, гадно, просташко, мутренско, егоистично – при прочитането на тези редове човек изпитва огромно чувство за вина. Разбира се, това е „най-тежката хипотеза“, уточнява финансовият министър и тук може да въздъхнем с облекчение и надежда – белким ни се размине тази катастрофална загуба.

За какво точно става въпрос?

Става въпрос за безумната „Зелена сделка“ на брюкселския идиотизъм, който налага идеологическа матрица върху европейските икономики и директно съсипва индустриалното развитие на цяла Европа.

В името на какво?

В името на безумната идея за „борба с климатичните промени“ и фиксацията върху „климатична неутралност“. Новият враг на либерал-екстремистката налудност е въглеродният двуокис – това е новият „кулак“, новата „недоубита буржозна класа“ и новият „враг на народа“.

Няма никакво значение, че само 0.04% от атмосферата е въглероден двуокис. И от тях само – познайте колко процента за причинени от човешка дейност?

Може би всичките? Не, разбира се. Може би 10%, или пък 20%? Не.

От тези 0.04% въглероден двуокис в атмосферата от човешка дейност са причинени 0.01%!

И ако за първото число има обективни изходни данни – атмосферните данни са общодостъпни за всички любознателни и добре оборудвани изследователи, то за второто число данните никак не са сигурни. Подозрително настроените биха предположили, че са завишени от тези, които правят пари на гърба, първо, страха на хората и, второ, ентусиазмът на полезните климатични идиоти.

Попитайте колко стотици милиона лева са дълговете на столичната Топлофикация заради задължението й да си купува „въглеродни емисии“ за „борба с климатичните промени“. Да, точно така – който ползва енергия от топлоелектрически централи /ТЕЦ/, той трябва да си купува „въглеродни емисии“. Тоест да плаща „въглероден данък“ на институционализираната международна „климатична“ мафия, която незнайно как ползва общо събрани милиарди, за да се бори с климатичните промени. Направиха си хората световна борса за търговия на „въглеродни емисии“ и разиграват стотици милиарди – само за периода от 2015 година до 2020 година цените на един тон емитиран СО2 са скочили 100%! Заедно с това и печалбите на климатичната мафия.

Питате се защо тогава Топлофикация-София например предлага все още човешки цени на топлото през зимата? И защо не са станали тройни и четворни цените на парното?

Защото взема заеми, разбира се.

А защо взема заеми? Защото ако обяви наложените от климатичните мафиоти шокиращо надути цени, тогава хората ще откажат да ги плащат, защото просто не могат да си го позволят. И като скочи София, ще падне правителството. А то даже не може и да стане, ако вземем предвид факта, че за 6 броя парламентарни избори се направиха 2 правителства – едното изкара 6 месеца, а другото – 9 месеца.

Така че Топлофикация-София е бомба със закъснител, това е истината.

И тук възниква основният въпрос: какво общо има всичко това с притесненията на госпожа Людмила Петкова, финансов министър на това, което е останало от българската държава?

Както и с тъжните песни на други политици, повтарящи един и същ рефрен.

Има всичко общо.

Първо, кои сме тези „ние“, които „ще изгубим милиарди“, ако не играем по свирката на зеленясалите брюкселски либерал-екстремисти?

Когато т.нар. системни политици у нас говорят за „милиарди, които ще изгубим“ те имат предвид себе си. Защото огромната част от евросубсидиите се усвояват от минимален брой корпоративни структури у нас, като се превръщат непропорционално разпределено богатство и увеличават социалното неравенство. И като бонус убиват конкурентноспособността – защото са антипазарна мярка.

Второ, налагането на либерал-екстремистката „зеленистка“ матрица върху българската икономика води до окончателното запустяване на цели региони в България – справка, Старозагорска област. С какво тези „милиарди, които ще изгубим“ ще компенсират обезлюдяването на цели региони, които ще изгубим? С какво?!

Какво добро донесоха на България онези въображаеми милиарди компенсация за затварянето на първите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“?

Който си спомня гръмките обещания на министъра по евроинтеграцията тъпата заспа Меглена Кунева в правителството „Станишев“ – той ще си отговори на въпроса: нищо добро не донесоха. Същото ще стане и с тези „милиарди, които можем да изгубим“. Защото най-вероятно брюкселските пудели у нас ще успеят да наложат безумните мерки на ЕК от т.нар. Пътна карта за климатична неутралност.

И тогава ще стане ясно, че тези милиарди с нищо няма да компенсират захвърлените на улицата миньори и обезлюдените български села и градове. Само че вече ще бъде късно. Както вече е късно за първите 4 блока на АЕЦ. Корумпираната политическа класа у нас иска да докопа много пари, от които да краде, като се оправдава с „началниците“ от Брюксел.

Ето това е истината за едни „милиарди, които ще загубим“. Няма да ги загубим ние, народът. Ще ги загуби политическата мафия у нас.

Александър Урумов