ПАРИ

„Лукойл“ спира работа до 3 месеца, 7000 остават без работа

Ужасна новина за хиляди български семейства – „Лукойл България“ спира работа до Нова година! Причина руският монополист да хлопне кепенците до три месеца и да остави без работа около 7000 човека са отчайващите финансови резултати на компанията, принудена да плаща данъци и акциз в условията на европейско законодателство, а не на корупционния принцип „колкото-толкова“, разкри ексклузивно наш източник от Министерството на финансите.

За броя на работниците и служителите в руската рафинерия има само задочни данни – пряко заети в производството в „Лукойл Нефтохим“ са около 2000 душиq fколо 4000-5000 служители са съпътстващ персонал, а над 50 на сто от работещите имат заеми към банки. Такава поне е информацията на Минко Минков, шефът на Синдиката на българските нефтохимици.

Не е тайна, че през изминалата 2020 г. рафинерията пропуска цели 54% от приходите си и от 6.3 млрд. лв. те се топят до 3 млрд. лв. Загубата също е една от най-драматичните през годините – над половин милиард лева.

Докато пандемията изтривала милиарди оборот, в руската група незабелязано са се случили и някои структурни промени – смяна на собствеността, смяна на модела на работата на рафинерията, а при търговеца „Лукойл България“ и смяна на някои условия в договорите с клиентите.

В момента тече проверка на така нареченото трансферно ценообразуване (пазарни ли са сделките между свързани лица) на „Лукойл“ по искане на финансовия министър Асен Василев.

Целта е да се установи дали благодарение на него „Лукойл Нефтохим Бургас“ винаги излиза на загуба, а освен дирекция „Големи данъкоплатци“ в НАП за проверката се ползва помощ от Холандия и Франция.

Отделно по думите на Василев след две ревизии били установени и 535 млн. лв. дължими данъци. Те обаче няма да бъдат внесени в бюджета, защото ще бъдат приспаднати от декларираните многомилионни загуби досега.

Litasco – собственик на всичко

В разгара на втората голяма вълна на ковид-19 на 9 декември 2020 г. „Лукойл Нефтохим Бургас“ става дъщерно на регистрираното в Швейцария Litasco S.A.

То е ексклузивен търговски представител на Lukoil за доставки на петрол и петролни продукти извън Русия с централа в Женева. Дружеството вече притежава 89.97% от акциите, като преди това те са на нидерландската Lukoil Europe Holdings B.V.

Промяна има и с другата голяма компания на групата – търговецът на едро и дребно „Лукойл България“. Там също Lukoil Europe Holdings B.V. е прехвърлило собствеността си на Litasco S.A.

Подобно преместване се случва в края на 2020 г. и с дружеството, занимаващо се с продажбата на авиационно гориво – „Лукойл ейвиейшън България“.

Промяна има и в ръководството на „Лукойл България“. Булат Субаев, който дойде на мястото на Валентин Златев през април 2019 г., през ноември 2020 г. е заменен от Андрей Матюхов. Малко по-рано пък Валентин Златев напусна и контролния съвет на „Лукойл България“. Но се озовава в друг свързан бизнес – с доставките на газ за рафинерията.

Още през май 2020 гeнeрaлният дирeктoр нa Булaт Cубaeв предупреди пред БНР, че опacнocттa нaй-гoлeмият дocтaвчик нa гoривo дa cпрe рaбoтa e нaпълнo рeaлнa зaрaди гoтвeнитe зaкoнoдaтeлни прoмeни, cвързaни c дaнъчнитe cклaдoвe.

Ставаше дума за прoмeни в Зaкoнa зa aкцизитe и дaнъчнитe cклaдoвe, c кoитo „Лукoйл Бългaрия“ ce зaдължaвa в cрoк oт eдин мeceц дa oтдeли и лицeнзирa кaтo oтдeлни дaнъчни cклaдoвe шecттe cи бaзи в cтрaнaтa, cвързaни c нeфтoпрoвoдa.

В мoмeнтa тe ca c лицeнз нa eдин oбщ дaнъчeн cклaд. Пoпрaвкaтa e вкaрaнa в прeхoднитe и зaключитeлни рaзпoрeдби нa Зaкoнa зa здрaвeтo, c кoитo ce прeкрaтявa дeйcтвиeтo нa извънрeднoтo пoлoжeниe, нaлoжeнo зaрaди кoрoнaвируca.

Прeдвидeният cрoк зa привeждaнe нa нoвитe cклaдoвe cпoрeд нoвитe изиcквaния и лицeнзирaнe e твърдe крaтък, изпищя Булaт Cубaeв. „Кaтo имaмe прeдвид cрoкoвeтe, рaзмeрa нa нeoбхoдимaтa рaбoтa и прaктичecкaтa нeвъзмoжнocт дa ги cпaзим, тo дa, oпacнocттa дa cпрeм рaбoтa e нaпълнo рeaлнa.“

Е, явно за година време руският монополист не успя да свикне с правилата за разплащане към бюджета в една европейска държава, затова консорциумът върви към фалит и затваряне на целия бизнес, заключи информаторът на Narod.bg.

Малко хора знаят, обаче, че българската държава държи права на “златна акция” в “Лукойл Нефтохим Бургас” АД.

Чpeз cвoя пpeдcтaвитeл в Haдзopния cъвeт дъpжaвaтa мoжe дa yчacтвa пpи взимaнeтo нa вaжни peшeния в дpyжecтвoтo, ĸaтo нaпpимep пpoмянa нa пpeдмeтa нa дeйнocт, пpexвъpлянe нa дpyжecтвoтo нa тpeтo лицe, cъĸpaщaвaнe нa щaтa и дp., включително фалит.

Дъpжaвaтa пpитeжaвa eднa aĸция Kлac A c ocoбeни пpaвa oт ĸaпитaлa нa дpyжecтвoтo, нa ocнoвaниe чл. 226 oт Tъpгoвcĸия зaĸoн. Кой е представител на държавата в тази компания е изключително важно, особено когато десетки години наред “Лукойл Нефтохим Бургас” АД генерира милиарди оборот, но официално е на загуба и не внася нито стотинка данъци?

По официална информация последната промяна при избор на представител на държавата в “Лукойл Нефтохим Бургас” АД е станала през 2017 година. Тогава на мястото на Р. Овч. като представител на държавата в Надзорния съвет на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД е назначен тогавашният заместник-министърът на енергетиката Красимир Първанов от шайката на Баце. Оттогава няма никаква информация за промяна.

Кой е Красимир Първанов?

Кариерата на Красимир Първанов е свързана най-вече със скандали, някои от които водят до огромни щети за държавата. През 2011 година Красимир Първанов бе уволнен от поста изпълнителен директор на НЕК заради подписан меморандум с „Атомстройекспорт“, който обвързваше България до два месеца да подпише окончателен договор за строителството на АЕЦ „Белене“.

Тогавашният министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков обяви, че Първанов е правил това без да го информира и затова ще бъде разследван от ДАНС. Заради подписания от Първанов меморандум България бе осъдена от „Атомстройекспорт“ и плати над милиард и половина обезщетение.

Разследването срещу Красимир Първанов се разми в годините и като виден незаменим кадър за Бойко Борисов през 2017 година той е назначен за зам.-министър на енергетиката в кабинета „Борисов 3“. Назначението му тогава бе посрещнато на нож от четирите големи работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) на Киро Гела, които дори в знак на протест изпратиха открито писмо до премиера от СИК.

Вместо обаче да бъде отстранен, Първанов бе назначен за представител на държавата в Надзорния съвет на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД. През 2019 година Красимир Първанов бе принуден да подаде оставка като зам.-министър заради „Апартаментгейт“.

Тогава се разбра, че той също си е купил апартамент от „Артекс” на много занижена цена. Срещу какви услуги е получил апартамент на скандално ниски цени можем само да гадаем.

Въпреки всички тези скандали няма информация Красимир Първанов да е отстранен като представител на държавата в „Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Засега, или поне докато я има фирмата.

ПАРИ

Изпратиха писмо до лидерите на ЕС и ЕЦБ: Евростат да разследва как е изчислен бюджетният дефицит на България

Европейската статистическа служба Евростат трябва да разследва как е изчислен бюджетният дефицит на България за 2024 г., който е един от критериите за влизане в еврозоната.

За това призовават български общественици, които изпратиха писмо до ръководството на всички европейски институции, Евростат, Европейската централна банка (ЕЦБ) и държавните ръководители на всички страни-членки в ЕС. В писмото, подписано от икономиста доц. Григор Сарийски, Весела Станчева от Сдружение „Завера“, Росен Миленов и други общественици, пише още:

„Обръщаме се към Вас, като активни участници в процеса на присъединяване на България към еврозоната, с цел да предотвратим допускането на грешка, която ще коства много както на България, така и на ЕС. Както знаете, на 4 юни 2025 г. се очаква публикуването извънреден конвергентен доклад за готовността на България за приемане на еврото от страна на Европейската комисия и имаме сериозни опасения за адекватността на изводите в този доклад, тъй като са налице всички основания да считаме че те ще почиват на некоректни данни за състоянието на българската икономика.

Излизащата в публичното пространство официална информация, касаеща инфлацията и бюджетния дефицит, са неверни, в което лесно можете да се убедите от най-прости съпоставки, като например между темпа на приходите от косвени данъци с комбинирания индекс на физическия обем и дефлатора на БВП за 2024 г., или пък между данните от ежемесечния бюлетин за дейността на местата за настаняване с индексите на потребителските цени в съответния сектор.

Всичко това се случва в условията на целенасочено натрапване по всички обществени медии на едностранчива и спорна информация, без възможност за изразяване на алтернативно мнение или провеждане на каквато и да било експертна дискусия, което по същество дискриминира поддръжниците на другата теза и по този начин навлиза в разрез с основополагащите принципи на ЕС, разписани в чл. 2 от Договора за Европейския съюз и чл. 11 от Хартата на основните права на ЕС.

Нещо повече. Почти всички социологически анкети показват че преобладаващите нагласи в българското общество не подкрепят приемането на единната валута в краткосрочен порядък и единственият начин да се разреши този въпрос по справедлив и демократичен начин е чрез провеждане на национален референдум. През 2023 г. над 604 000 български граждани заявиха желанието си да бъде проведен такъв, но органите на държавната власт не се съобразиха с тяхното искане, въпреки че то изпълняваше всички условия за това.

Това потъпква основните демократични принципи, върху които почива идеята за изграждане на ЕС и отчуждава българското общество от идеята за Европа. Все повече хора живеят с убеждението че общността е прекъснала връзка със своите основополагащи принципи и преминава в режим на тоталитарно управление, като това убеждение се засилва особено след като през 2023 г. в публикувани скандални записи между членове на партия ПП (впоследствие част от управляващата коалиция) се спомена, че председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е поела ангажимент пред Кирил Петков, заемащ поста министър-председател на България (между декември 2021 г. и август 2022 г.) че ще се опита да съдейства на България да заобиколи критериите за присъединяване към еврозоната и тя да бъде одобрена независимо от степента на готовност.

Вие без съмнение сте наясно, че всякакви минали, настоящи и бъдещи нарушения на правилата и заобикаляне на критериите за присъединяване към еврозоната не водят до нищо добро. Влизането на една неподготвена страна, каквато в случая се явява България би представлявало не само риск за нов гръцки сценарий и катастрофа за икономиката ни, но би застрашило самата еврозона, особено на фона на засилващите се турбуленции. Очевидно е, че ако в настоящото си състояние на пълна липса на готовност България бъде приета в еврозоната, тя ще повтори гръцкия сценарий. Въпросът е дали при сегашната неблагоприятна икономическа обстановка и бързопроменящи се геополитически условия страните-членки могат да си позволят нова криза на единната европейска валута?

Призоваваме Ви да вземете под внимание обстоятелството, че приемането на България сега ще вдигне всички дисциплиниращи ограничения на валутния борд и ще запрати страната във водовъртежа на дългова спирала по прищевките на всеки политик, който съзнателно или не е склонен да заложи бъдещето на България в името на личните си облаги.

Адресираме настоящото писмо до ключовите институции в Европейския съюз с молба за критичен анализ и преглеждане на предоставените от българското правителство и БНБ данни във връзка с поискания на 25 февруари 2025 г. извънреден конвергентен доклад от страна на българското правителство и управителя на БНБ до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Анализът, изготвен от тези две институции е основна стъпка при оценката за готовността на една страна за присъединяването към валутния съюз и предвид допуснати в миналото грешки при изчисленията, които доведоха до присъединяването на страна, която не бе подготвена за валутния съюз, с настоящото писмо се обръщаме и към статистическа служба към Европейската комисия.

Призоваваме Евростат да извърши проверка на начина, по който е формиран и изчислен бюджетният дефицит на България за 2024 г. В тази връзка припомняме разследването на Евростат за допуснатите от Гърция грешки през 1997 до 1999 г., които тогава доведоха до погрешна оценка при изчисление на държавния дефицит. Въз основа на представените по-ниски цифри, през 2000 г. ЕС реши, че Гърция ще се присъедини към еврозоната през 2001 г. и цената за тази грешка се изплаща и до днес от всички граждани на ЕС.

Искрено се надяваме че здравомислието в Парламента на Европа и Съвета на Европейския съюз ще надделее и при гласуването ще се спре не само потъпкването на демократичните принципи и волята на българските граждани, но и потенциалната заплаха от нова дългова криза в самата еврозона“, предупреждава писмото до европейските институции.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Китай и САЩ си отмениха взаимно високите мита и запазиха ставката от 10%

Днес беше публикувано съвместно изявление след китайско-американските преговори, които се проведоха през почивните дни в Женева, като страните се споразумяват за следното.

Първо, САЩ ще коригират адвалорните данъци върху китайските стоки (включително от Хонконг и Макао), определени с Изпълнителна заповед № 14 257 от 2 април 2025 г., като въвеждането на 24-процентната ставка ще бъде отложено за 90 дни, но същевременно ще запазят митата от 10% върху китайските стоки.

Второ, САЩ ще отменят допълнителните мита върху вносните китайски стоки според Изпълнителните заповеди № 14 259 от 8 април и № 14 266 от 9 април тази година.

Китай от своя страна ще коригира адвалорните данъци върху американските стоки, определени от разпоредбата № 4 от 2025 г. на Тарифната комисия на Държавния съвет, като влизането в сила на 24-процентните мита ще бъде отложено за 90 дни, същевременно ще запазят митата от 10% върху американските стоки, и ще бъдат отменени допълнителните мита върху тях според разпоредбите № 5 и № 6 на комисията.

Второ, Китай ще прекрати или отмени нетарифните ответни мерки срещу Съединените щати, които бяха въведени на 2 април тази година.

Двете страни ще създадат механизъм за по-нататъшни консултации по търговско-икономически въпроси. От китайска страна в него ще участва вицепремиерът Хъ Лифън, а от американска министърът на финансите Скот Бесент и търговският представител Джеймисън Гриър.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

От днес влизат в сила новите по-високи цени на винетките

Цените на винетките за превозните средства до 3,5 тона се повишават от днес. Годишната винетка вече е 97 лв., тримесечната – 54 лв., месечната – 30 лв., седмичната – 15 лв., а уикенд – 10 лв., съобщиха от Агенция „Пъта инфраструктура“. Електронните винетки до 30 април 2025 г. струваха съответно: 87 лв., 48 лв., 27 лв., 13 лв. и 9 лв.

От пътната агенция съобщиха в края на март, че с влизането в сила на новите цени един месец по-късно от обнародването им и предстоящите пътувания през отминалите почивни дни за Великден се дава възможност на шофьорите, които все още не са купили винетка, да планират своевременно пътуването си и да я вземат на по-ниската цена. От началото на годината се наблюдава тенденция за купуването на винетки за по-кратък период и с едномесечния допълнителен срок шофьорите ще може да планират купуване на годишна винетка на по-ниска цена, посочиха тогава от Агенцията.

В края на миналия месец от АПИ отчетоха, че от началото на годината до 21 април са продадени 1 875 176 броя електронни винетки. Приходите от тях са 101 730 971 лв. Най-предпочитани са годишните – 1 020 489 броя, следвани от седмичните – 559 478 бр. Купени са и 155 070 уикенд винетки, 116 528 месечни и 23 611 тримесечни. През 2024 г. са продадени над 6,5 млн. е-винетки, а приходите са над 281 млн. лв., съобщиха от АПИ в началото на годината.

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене в началото на април три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. В законопроекта, внесен от Министерския съвет на 24 март 2025 г., се предлага въвеждането на еднодневни винетки за леки автомобили до 3,5 тона, които ползват републиканската пътна мрежа. Проектът за промяна на Закона за пътищата въвежда и европейските изисквания за еконорми при определяне на цената на толтаксите за камиони, предаде БТА.

Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г., беше публикуван в Портала за обществени консултации през втората половина на март. Тогава бе посочено, че очакваните резултати от прилагането на проекта на акт са приходите от винетни и тол такси да достигнат нива от 1 077 930 199 лв. на годишна база. Това нарастване се постига чрез поетапно увеличение на Тарифата от 1 април 2025 г. с 10 на сто на винетна такса, тол такса, компенсаторна такса и максимална такса и с последващо увеличение от 10 на сто на тол такса и максимална такса – от 1 септември 2025 г., се предвиждаше в проекта, където бе посочено, че увеличението на приходите ще бъде целево използвано за финансиране на дейности, свързани с поддържане и развитие на републиканската пътна мрежа, без да се налага допълнително натоварване на държавния бюджет.

Поскъпването на тол таксите, предвидено в проекта на Бюджет 2025, няма да допринесе за увеличение на цените на храните, каза в края на февруари министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Увеличението на цените на винетките и на тол таксите е заради лошото състояние на пътищата и малкото средства, които тази година са заложени в проектозакона за държавния бюджет за поддръжка и ремонт на пътища, допълни тогава той.

Иванов каза още, че разчетите на Агенция „Пътна инфраструктура“ са за близо 3 милиарда лева, а за тази година сумата ще бъде 1,280 млрд. лева. Изчисления сочат, че предложеното увеличение на тол таксата с 20 процента няма да се усети драстично от превозвачите, каза тогава министърът.