Наложи ми се да бродя из нощната и протестна София и заради това изтървах прякото предаване на церемонията по откриване на българското председателство. След като се прибрах, целият ми фейсбук бе изпълнен с възторг от Доналд Туск, който изрецитирал “Отечество любезно” на български език. Изпитах леки евроскептични съмнения, но си намерих клипчето в ю тюб.

Признавам си – сбърках. Наистина сбърках.

Туск (независимо дали го харесвате като политик или не, аз като гледам Качински и той ми се струва супермен) показа голяма класа. Ама истинска. Така се прави, по дяволите. Един поляк направи така, че позабравеното усещане за гордост да ме щипне в сърцето. После направих друга грешка за вечерта – пуснах си речта на Цвета Караянчева. И се убедих в нещо много важно – Туск говори по-добър български от нея. Но това е злобна вметка, която няма нищо общо с този текст.

Гледах Туск няколко пъти и после с тъга си помислих: “Еех, братче, нямаше никакъв смисъл да се пънеш”. Защото само няколко часа преди тебе българската министърка за европредседателството Лиляна Павлова ясно демонстрира какво точно мисли управлението за Евросъюза. Мнението й беше брутално като остра секира, която се стоварва по наивен врат. Журналистът я попита за отношението й към протестите, които разлюлаха бунтовна София и се оказаха цели 9 на брой, а Павлова изсъска: “Дали няма малко да се припокрият и взаимоизядат? Има го и този вариант. Но щом искат да протестират, нека. Дано Европа да може да разграничи кой протест за какво е. Това е малко като да се оплачеш на арменския поп”.

В деня на откриването на Европредседателството, Павлова обяви ЕС за арменския поп. А знаем много добре какво означава в българския език този израз – ходи, реви, плачи, късай се, няма да има кой да те чуе! Хвърляй усилия на вятъра, поти се, на мен ми е все тая! Ходете да си гледате работа, нещастници! Нашият език е богат на нюанси и фраза като “ходи да се оплачеш на арменския поп” в определен контекст може да звучи дори като псувня на майка.

В аферата “Павлова” смисълът е точно този. Дреме ми! А и на Европа и дреме за вас! Не знам дали в Народния театър “Иван Вазов” е имало достатъчно светнат преводач, за да предаде на Туск и Юнкер докрай какво точно изрече Павлова от телевизионния екран. Това не е просто антиевропейска реторика. Това не е просто див разгул на глупостта и цинизма. Това е отношение към цял един народ. Народ, който в погледа на министърката по европредседателството е просто една сбирщина от мрънкачи, които се опитват да развалят събитията си. Преживявали сме по-гадни времена. Но по-арогантни, едва ли.

Искам да отбележите – дори и Волен Сидеров, преди да се превърне в някаква майка Тереза, която ръси призиви за толерантност, обединение и умереност, не си е позволявал такъв език по отношение на Европа. Ироничното е, че Павлова е представител на партия, която е похитила прилагателното “европейски” и го е забола с пирони в името си – Граждани за “европейско” развитие на България. Тези нито са граждани, нито са европейци, а от цинизма на мнението почвам да имам съмнения дали изобщо са българи. Защото няма никакво значение дали подкрепяш протестите или не, нямаш право да прояваваш такъв цинизъм към тях. Спори с тях, карай се, влизай в диспут, горещи се, бори се, но не можеш да махнеш цинично с ръка и да им кажеш, че ЕС е арменския поп, сляп за думите им, глух за протеста им. Защото така казваш на народа си, че е просто една алчна глутница, някакво племе, което изобщо не те интересува и никога няма да те заинтересува. Ако Павлова не иска да чуе гласът на тези хора, тогава към коя точно Европа са насочени нейните стремления и политики? Към коя? Има ли такава Европа?

Всъщност, думите й не са случайни, още по-малко изпуснати. Това е осъзнат цинизъм. Цинизъм, превърнат в светоглед. ЕС е далече, схемичките са близко. Брюксел е на майната си, а суджукът тъдява. ЕС е като арменския поп, а Бойко Борисов на една ръка разстояние. Павлова нанесе удар с нож в гърба на председателството. То беше озлочестено, принизено и изнасилено. Оттук-нататък всяка изява на министърката е заредена с морален взрив. Как ще ни говори за Европа тази, която пет пари не дава за нея и праща “мрънкачите” да й се жалват, без да получат ни зов, ни стон? Пред ГЕРБ това може да не е дилема, но пред всички останали е.

Във вчерашните си телевизионни проповеди, обаче, Павлова направи и друга страшна грешка, като си позволи да изпадне в амнезия и морфичен резонанс по отношение на протестите. Би трябвало да е малко по-внимателна и прецизна в думите си. Защото в началото на 2013 година ГЕРБ пак така си мислеха, че протестите ще отминат, че гневните ще се приберат от улиците, че всичко ще стихне, а пък те изметоха Борисов-1 от власт. Защото за госпожа Павлова ЕС може да е като арменския поп и да не й пука, но тези, които са на улицата, всичко чуват и виждат…