БЛОГ

Лили Павлова и Евросъюза като арменския поп

Наложи ми се да бродя из нощната и протестна София и заради това изтървах прякото предаване на церемонията по откриване на българското председателство. След като се прибрах, целият ми фейсбук бе изпълнен с възторг от Доналд Туск, който изрецитирал “Отечество любезно” на български език. Изпитах леки евроскептични съмнения, но си намерих клипчето в ю тюб.

Признавам си – сбърках. Наистина сбърках.

Туск (независимо дали го харесвате като политик или не, аз като гледам Качински и той ми се струва супермен) показа голяма класа. Ама истинска. Така се прави, по дяволите. Един поляк направи така, че позабравеното усещане за гордост да ме щипне в сърцето. После направих друга грешка за вечерта – пуснах си речта на Цвета Караянчева. И се убедих в нещо много важно – Туск говори по-добър български от нея. Но това е злобна вметка, която няма нищо общо с този текст.

Гледах Туск няколко пъти и после с тъга си помислих: “Еех, братче, нямаше никакъв смисъл да се пънеш”. Защото само няколко часа преди тебе българската министърка за европредседателството Лиляна Павлова ясно демонстрира какво точно мисли управлението за Евросъюза. Мнението й беше брутално като остра секира, която се стоварва по наивен врат. Журналистът я попита за отношението й към протестите, които разлюлаха бунтовна София и се оказаха цели 9 на брой, а Павлова изсъска: “Дали няма малко да се припокрият и взаимоизядат? Има го и този вариант. Но щом искат да протестират, нека. Дано Европа да може да разграничи кой протест за какво е. Това е малко като да се оплачеш на арменския поп”.

В деня на откриването на Европредседателството, Павлова обяви ЕС за арменския поп. А знаем много добре какво означава в българския език този израз – ходи, реви, плачи, късай се, няма да има кой да те чуе! Хвърляй усилия на вятъра, поти се, на мен ми е все тая! Ходете да си гледате работа, нещастници! Нашият език е богат на нюанси и фраза като “ходи да се оплачеш на арменския поп” в определен контекст може да звучи дори като псувня на майка.

В аферата “Павлова” смисълът е точно този. Дреме ми! А и на Европа и дреме за вас! Не знам дали в Народния театър “Иван Вазов” е имало достатъчно светнат преводач, за да предаде на Туск и Юнкер докрай какво точно изрече Павлова от телевизионния екран. Това не е просто антиевропейска реторика. Това не е просто див разгул на глупостта и цинизма. Това е отношение към цял един народ. Народ, който в погледа на министърката по европредседателството е просто една сбирщина от мрънкачи, които се опитват да развалят събитията си. Преживявали сме по-гадни времена. Но по-арогантни, едва ли.

Искам да отбележите – дори и Волен Сидеров, преди да се превърне в някаква майка Тереза, която ръси призиви за толерантност, обединение и умереност, не си е позволявал такъв език по отношение на Европа. Ироничното е, че Павлова е представител на партия, която е похитила прилагателното “европейски” и го е забола с пирони в името си – Граждани за “европейско” развитие на България. Тези нито са граждани, нито са европейци, а от цинизма на мнението почвам да имам съмнения дали изобщо са българи. Защото няма никакво значение дали подкрепяш протестите или не, нямаш право да прояваваш такъв цинизъм към тях. Спори с тях, карай се, влизай в диспут, горещи се, бори се, но не можеш да махнеш цинично с ръка и да им кажеш, че ЕС е арменския поп, сляп за думите им, глух за протеста им. Защото така казваш на народа си, че е просто една алчна глутница, някакво племе, което изобщо не те интересува и никога няма да те заинтересува. Ако Павлова не иска да чуе гласът на тези хора, тогава към коя точно Европа са насочени нейните стремления и политики? Към коя? Има ли такава Европа?

Всъщност, думите й не са случайни, още по-малко изпуснати. Това е осъзнат цинизъм. Цинизъм, превърнат в светоглед. ЕС е далече, схемичките са близко. Брюксел е на майната си, а суджукът тъдява. ЕС е като арменския поп, а Бойко Борисов на една ръка разстояние. Павлова нанесе удар с нож в гърба на председателството. То беше озлочестено, принизено и изнасилено. Оттук-нататък всяка изява на министърката е заредена с морален взрив. Как ще ни говори за Европа тази, която пет пари не дава за нея и праща “мрънкачите” да й се жалват, без да получат ни зов, ни стон? Пред ГЕРБ това може да не е дилема, но пред всички останали е.

Във вчерашните си телевизионни проповеди, обаче, Павлова направи и друга страшна грешка, като си позволи да изпадне в амнезия и морфичен резонанс по отношение на протестите. Би трябвало да е малко по-внимателна и прецизна в думите си. Защото в началото на 2013 година ГЕРБ пак така си мислеха, че протестите ще отминат, че гневните ще се приберат от улиците, че всичко ще стихне, а пък те изметоха Борисов-1 от власт. Защото за госпожа Павлова ЕС може да е като арменския поп и да не й пука, но тези, които са на улицата, всичко чуват и виждат…

Related Topics:блог българия новини скандал

Up Next

Тези снимки разтърсиха нета! Свекървата на Тамара Георгиева БЕЗ ДРЕХИ

Don't Miss

Израел тръгва вабанк

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”