АНАЛИЗИ

Предизвестеният край на ИТН

Единственото добро, което свърши партията на Слави Трифонов, е, че се провали скорострелно, преди да получи властта

Има такъв народ“ катастрофира. Това показват последните проучвания в началото на септември на „Алфа Рисърч“ и „Галъп“. Едната агенция отчита 7% спад в подкрепата за ИТН и второ място на предстоящите избори, без да включва в сметките новия играч Кирил Петков – Асен Василев, а другата – отчитайки фактора, нарежда партията на Слави Трифонов на четвърто място. Крахът на ИТН бе предизвестен, но почти никой не е очаквал да е толкова скоростен. Подобно бързо самоубийство на водеща политическа формация няма еквивалент в историята ни. С национално безотговорното си поведение, с неподходящо за политиката гаменско поведение, с нихилистичното си отношение към държавността и институциите, шоумените докараха партията си до рекордно рейтингово пропадане, надминавайки по политическо крушение дори изцепките на националистите Волен Сидеров, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов.

Поредица от разочарования

Как доверието към ИТН успя да рухне за няколко месеца след гръмката поява на партията политическата сцена през март? Това е логична последица от поредица разочароващи действия: саботиране на два поредни парламента; нежелание и некадърност да съставят правителство, въпреки декларираната подкрепа на ДБ, ИБГНИ, БСП и дори ДПС в 45-ото НС; налагане на еднолични решения без търсене на диалог и консенсус от политическите партньори; избор на неадекватни кадри за премиер и министри; мегаломания и високомерие без покритие на лидера и представителите му в парламента; крещяща неопитност и дилетантщина в политиката; инфантилно поведение на сценаристите и абсолютно неприемлив за политиката език и т.н.
На парламентарните избори на 4 април ИТН бе на второ място и отказа да излъчи кабинет, след като бе ясно, че ГЕРБ са в тотална изолация и няма с кого да управляват. Трифонов се изненада и изплаши от високия изборен резултат. Оказа се неподготвен за тази отговорност. Лидерът се обърка и се скри, после дълго мълча, докато не реши да започне да управлява от фейсбук и диванчето в студиото. Трифонов и сценаристите му не се възползваха от огромната подкрепа в 45-ото НС и тласнаха страната към предсрочни избори. Зад обяснението, че „суверенът“ така е решил с недостатъчната подкрепа за ИТН, прозираше страх да управляват и да поемат отговорност. Тогава твърдяха, че не могат да излъчат правителство на малцинството, защото щяло да е зависимо от трите партии на статуквото.
Така поставиха несправедливо демократична партия като БСП в един кюп с авторитарните лидерски корпорации ГЕРБ и ДПС. Със същите манипулативни разделителни линии продължиха и в 46-ото НС, подминавайки факта, че БСП бе единствената опозиция на доскорошната корумпирана власт в последните години и участваше още от първите дни в протестите срещу Бойко Борисов и Иван Гешев. А Трифонов и сценаристите му „протестираха“ от телевизора, докато полицията биеше хората на площада под прозорците на Борисов.

Дъвката със суверена

Когато спечелиха юлските избори, шоумените-политици се самозабравиха и неволно разкриха (за наш късмет – навреме) политическата си дилетантщина, граничеща с обикновена глупост. Как иначе да си обясним абсурдното обръщение на Трифонов по фейсбук веднага след вота, начумерен от мрачното му студио, в което прибързано обяви състава на проектокабинета си начело с Николай Василев – без да изчака официалните резултати от ЦИК и мандат от президента Румен Радев? Как иначе да си обясним безцеремонното, надменно и силово налагане на правителство (забележете – на малцинството) без консенсус и подкрепа от други партии?! Преговорите за управляващо мнозинство не са политически пазарлъци, както ги изкараха Слави и сценаристите, а основополагащи елементи на парламентарната демокрация, които ИТН неглижира. Свитата на Трифонов продължи да прави шоу, а не държавна политика, отказа диалог с приятелските си формации и с неуместната си риторика и арогантно поведение превърна всички партии в свои врагове. Не стана ясно защо преди месец ИТН не искаха да направят правителство на малцинството, а сега вече искат. Всяко свое неадекватно решение обясняваха с „волята на суверена“ и накрая изпразниха тези думи от съдържание.
Трифонов и парламентарната му свита, водена от Хаджи Тошко Йорданов, забълваха каруцарски обиди към всички политически опоненти, надхвърляйки границите на моралното и приличното дори за тв шоу, камо ли за институция като парламента. Сред цветистите им квалификации се открояват „хлебарки“, „животни“, „мутри“, „мафиоти“, „дебили“, постоянни оценки към другите, че говорели „глупости“, „простотии“ и „тъпотии“. Йорданов дори си позволи да каже на депутатка от ИБГНИ: „Сядай си веднага на дебелия задник!“. С просташката си риторика, детинското тръшкане и нежеланието за диалог новоизлюпените политици допринесоха за ниския рейтинг и на 45-ото, и на 46-ото НС, макар в кампанията си да проповядваха възраждане на парламентаризма.

Кадрови абсурди

Без коментар е спорната фигура за премиер на бившия царски министър, която предизвика истинско недоумение. Ако я бяха споменали в предизборната си кампания, със сигурност ИТН нямаше да е първа политическа сила. Още през юли стана пределно ясно, че партията на Слави не предлага управленски решения, а залага само конфликти и проблеми. Последва втора оферта за правителство на ИТН – този път с още по-абсурдна номинация за премиер. Спечелилият тв кастинга за политик в „Шоуто на Слави“ Пламен Николов буквално взриви обществото и предизвика смях. За никому неизвестния дотогава, но прехвален от Трифонов, кандидат за министър-председател се разбра, че „богатият му управленски опит“ се свежда до собствената му фирма за шнорхели. От ДБ и ИБГНИ обявиха, че няма да подкрепят такъв нескопосан проектокабинет, в който няма експерти и личности, които да се ангажират с обещаните реформи и да сменят главния прокурор Иван Гешев. Шоумените политици детински заклеймиха братските формации като „предатели“, обвиниха ги, че им искали „постове“ и „порции“, а лидерът им изригна от студиото си срещу Христо Иванов с каруцарското: „Кой си ти, че да ми казваш, бе?!“.
Въпреки своята диалогичност и желанието си да подкрепи кабинета на ИТН след договорения списък с леви управленски приоритети, БСП също бе обвинена в предателство. Левицата постави изрично условие пред Трифонов да оттегли номинирания за вътрешен министър и вицепремиер Петър Илиев, който се прочу като плагиат на научен труд и отрано демонстрира „изключителните“ си морални качества в доста агресивно тв интервю. Обществото се втрещи от банката с кадри на Слави, а коментатори предрекоха, че гафът с Илиев е краят на ИТН. Най-новата политическа сила, афиширала се като „партия на промяната“ всъщност не постигна нищо, освен че успя да превърне всички в свои врагове и абсурдно се обяви за „опозиция“, при положение, че имаше председател на НС и на най-важните парламентарни комисии.

Политическо недоразумение

„Не ни разбраха!“, жалва се накрая зам.-председателката на ИТН Виктория Георгиева. Нелепото ѝ оправдание за политическия провал на партията обяснява скорострелното ѝ и необратимо фиаско. В ИТН продължават да не виждат грешките по почина на лидера им, който страда от мания за величие и е глух и сляп за чуждо мнение. Вместо да оттегли „юридическото чудо“ Илиев, Трифонов и свитата му хукнаха пламенно да го защитават и да клеймят още по-злостно „предателите“. Шоуменът дори оправда агресията „като искрена проява на чувства на фона на политическото двуличие“, хвалейки се, че и той самият е агресивен. Днес ИТН се разграничиха от Илиев – вече не бил техен член и нямал нищо общо с формацията им.
Партия само по регистрация – де факто еднолична шоу корпорация на Трифонов, ИТН вече няма полезен ход. Поела е стремглаво надолу и голяма част от избирателите ѝ най-сетне проумяха, че са гласували за политическо недоразумение.
Лидерски партии у нас – бол: царската НДСВ, догановата ДПС, борисовата ГЕРБ, множеството патриотарски, сега и славчовата ИТН. Недемократични партии с безропотна комерсиална свита около вожда-създател са обречени на разпад без него. Експертите в ИТН са малко, също и политиците – предимно ренегати от пропаднали партии. Никой не смее да дава акъл на Слави. Досущ като в ГЕРБ. Лидерите и на двете партии не блестят със завиден потенциал, което компенсират с безгранично желание за власт и с юмручното право по масата.
Поредният провален „спасител“ на България също е авторитарен и не търпи възражения. След няколко години ИТН ще е поредният политически труп, който ще носи вината за сегашния политически хаос, няколкото едновременни кризи в условията на КОВИД-пандемията, за трите парламентарни вота за година. И най-вече – за политическото реанимиране на ГЕРБ. „Едно е да искаш, друго – да можеш, трето и четвърто – да го направиш“, казва един от мъдрите герои на Хайтов. Народът да го има предвид, когато реши да повярва на следващото поредно политическо недоразумение, обявило се за спасител.

АНАЛИЗИ

Болни слуги ни водят към война

БЕЗУМЦИ НИ ВОДЯТ КЪМ ПРОПАСТ: ДОКАТО ТРЪМП ДОГОВАРЯ МИРА В УКРАЙНА, ПО КОМАНДА НА МАКРОН И СТЪРМЪР БЪЛГАРИЯ СТАВА АРСЕНАЛ ЗА ВОЙНА С РУСИЯ. ГЕРБАДЖИЙСКИ ЕВРОДЕПУТАТ НИ ОСВЕДОМИ: “ВОЙНАТА НИ Е ВЕЧЕ ДО ГЛАВИТЕ”…
Безумци управляват България. В дните, когато се кове мирът в Украйна, наведен до земята премиер приема председателя на Европейския съвет Антониу Коща (по форумите се омилква около Макрон като негова прислуга).
Португалецът е тук с примамлива оферта – да станем арсенала на Европа, който ще захранва с барут, мини, снаряди и патрони готвената война с Русия.
Войната е на президента Макрон и премиера Стърмър, но военните заводи на Париж и Лондон великодушно преотстъпват на БГ-бандустана привилегията да е европейски арсенал. Щото при война заводите за барут и муниции са първите цели на ответния удар.
В деня, в който Коща инспектира военния завод АРСЕНАЛ и рекламира благата на милитаризацията, тук е синът на Тръмп, който кове мира между Русия и Украйна.
И вместо да поемат клонката на мира, евровасалите ни затъват в блатото на войната.
Гербаджийският евродепутат Андрей Новаков днес ни поздрави с една историческа стъпка на брюкселските войнолюбци – Комисията по отбрана и сигурност гласувала новата европейска програма за инвестиции в отбрана EDIP (European Defence Industry Programme) на стойност 20 млрд. евро.
“Това се гласува в комисия, създадена за първи път в историята на Европейския съюз. Това се случва по предложение и под лидерството на комисаря по сигурност и отбрана, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува”, възторжено ни осведоми евродепутатът, който доброволно влезе в родната казарма, за да е във форма при новия поход срещу Русия.
Новаков се похвали, че подкрепил с две ръце европлана за превъоръжаване за 800 милиарда евро и заплаши пацифистите: „Всеки, който призовава да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме между шамарите и да се молим да ни се размине, ми се струва доста наивен…”
И изрече на глас това, от което трябва да ни настръхнат косите: „Войната ни е вече до главите“.
Но за да няма колебания за отредената ни роля във войната на Макрон и Стърмър, Новаков изплю камъчето: „България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа. Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме завод, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои откриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме фабрики на няколко места и около Русе, които работят за това…”
Вече има ли някакво съмнение? Престъпната Сглобка ни готви за война и Казанлъшкият АРСЕНАЛ ще е арсеналът на евроармията.
И като всеки арсенал, ще сме първата мишена.
Каква чест – и за колонията, и за пушечното месо в нея!

АНАЛИЗИ

Уиткоф отново отиде при Путин, а Кремъл определи разговора като конструктивен. Украйна се готви за прекратяване на подкрепата от САЩ

Руският президент Владимир Путин разговаря в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, който се проведе в Кремъл на 25 април, сближи позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по редица други теми.

Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков пред журналисти след близо тричасовата среща.

„Разговорът ни позволи да сближим допълнително позициите на Русия и Съединените щати не само по темата за Украйна, но и по редица други международни въпроси“, каза той.

По думите на Ушаков тричасовият разговор е бил конструктивен и много полезен.

Той добави, че „беше обсъдена възможността за подновяване на преките преговори между представителите на Руската федерация и Украйна“

Това е втората срещу между Путин и Уиткоф за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа, припомня агенцията.

В дневния ред е решаването на украинския въпрос. Песков вече е отбелязвал, че проблемът има много аспекти, “материята е много сложна и затова по правило разговорите са доста продължителни”.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

Пратеникът на Доналд Тръмп Стив Уиткоф се среща с Владимир Путин в Кремъл в момента за важни разговори.

Обърнете внимание, че Путин говори английски. pic.twitter.com/xWIeDGD6V3

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 26, 2025

На видео, публикувано от пресцентъра на Кремъл, се вижда как Уиткоф и Путин се ръкуват и си разменят любезности, преди да седнат в двата края на овална маса. Путин е съпровождан от своя съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. “Как се чувствате, г-н президент?”, обръща се Уиткоф към Путин. “Добре, благодаря Ви! А Вие как се чувствате?”, отговаря руският президент и подава ръка на Уиткоф. “Много се радвам да Ви видя!”, добавя специалният пратеник на Белия дом. След което двамата с Путин се отправят към масата за преговори.

Настоящото му посещение в Москва се провежда, ден след като Тръмп разкритикува руските удари с ракети и дронове срещу Киев, при което загинаха най-малко 12 души. Президентът написа в социалните мрежи “Владимир, спри!”.

Същевременно обаче американският президент заяви, че Русия вече е направила “доста голяма отстъпка”, като се е отказала да превземе цяла Украйна. “Следващите дни ще бъдат много важни. В момента се водят срещи. Мисля, че ще сключим сделка. Мисля, че се приближаваме”, заяви той вчера пред репортери.

Украйна се готви за най-лошия сценарий

Киев се готви за възможно оттегляне на по-нататъшна подкрепа от Съединените щати. Това съобщава Bild, позовавайки се на източник от украинското правителство.

“Ние се подготвяме за най-лошия сценарий. А именно – за края на подкрепата от Съединените щати”, цитира изданието своя източник. Служителят, пожелал анонимност, казал още, че има нарастващо разочарование в украинското ръководство от мирния план, предложен от Вашингтон, както и липсата на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху Владимир Путин и нежеланието на американската страна да засили санкциите срещу Русия.

“Надявахме се, че това е само неговата тактика на преговори. Но той не оказва натиск върху Путин, не налага никакви санкции и дори не изразява публично възмущение от бруталните атаки срещу мирни украински граждани”, обяснил източникът.

Той подчертал, че предложените от САЩ условия на мирното споразумение не отговарят на интересите на Украйна. “Това, което е записано на хартия и това, което получаваме като сигнали по време на преговорите, е неприемливо. Ние няма да се предадем просто така. Дори правителството да иска да направи това, а това не е така, народът ще се изкаже против”, добавил източникът.

Сега, както пише Bild, украинската стратегия е да търси преразглеждане на американските условия, като същевременно провежда консултации с лидерите на европейските страни. По-специално, като част от тези усилия се очаква президентът Володимир Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп на церемонията за сбогуване с папа Франциск, която ще се състои в събота, 26 април.

На 18 април Тръмп каза, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна са “близо до кулминацията си” и предупреди, че ако скоро не бъде постигнат напредък, Съединените щати могат да се оттеглят от процеса.

На украинската страна беше даден проект за мирно споразумение на една страница, в който ясно се посочва, че това е “последното предложение” на Вашингтон. Според Axios планът призовава за признаване на анексирането на Крим, както и запазване на руския контрол върху окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Като част от компромиса Украйна ще получи официален контрол над Запорожката АЕЦ, но тя ще се управлява от Съединените щати. Други условия включват Киев да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО и да подпише споразумение със САЩ за съвместно разработване на природните ресурси на Украйна. Освен това Тръмп обещава да премахне всички санкции, наложени на Русия след 2014 г.

На 23 април в Лондон беше планирана среща на външните министри на Великобритания, Франция, Германия, Украйна и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Ден преди това обаче Владимир Зеленски за пореден път публично заяви, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим. Тази позиция доведе до отказа на Рубио да участва в преговорите. Ръководителите на външните министерства на Франция и Германия скоро взеха подобни решения. В резултат срещата се проведе на по-ниско ниво.

Изявлението на Зеленски предизвика острата реакция на Доналд Тръмп. Той обвини украинския президент в удължаване на войната и каза, че “след три години Зеленски може да загуби страната”. На 24 април украинският президент обяви, че никакви мирни споразумения не могат да противоречат на Конституцията на Украйна. Той каза, че предложения за алтернативно мирно споразумение са били представени на Тръмп за разглеждане.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания

Ретроградността, комбинирана с невежество, чисти пътя към авторитаризма

Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като върховен пазител на основния закон и ценностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и съдебната власт – все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделението на властите. Самите съдии по правило са юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части постоянно, за мнозинство трябват поне 7 съдии. На теория изглежда чудесно.

Въпреки всички гаранции обаче, КС е отражение на държавата в момента на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълват. Виждаме какво мисли президентът, какво е нивото на компетентност и какви са пазарлъците в парламента, ясно се очертава моралът, на който носители са двете върховни съдилища. И когато живеем в демокрация, ама не съвсем, тогава и КС е КС, ама не съвсем.

Имайки криза, предизвикана от опита на задкулисието напълно да овладее държавата, е съвсем логично, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. КС по презумпция е такъв. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка – делото за Истанбулската конвенция).

Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма как да очакваме да не прати юристи с консервативни нагласи в КС, за които Европейския съд за правата на човека, например, е плод на либералния заговор. Ако имаме пореден

парламент, който е абсолютно политическо дъно,

как да очакваме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой читав, то е било, за да бъде замазан скандал. Като например този с Венета Марковска. На партийните лидери и през ум не бива да им минава да пращат в КС хора от типа на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър юрист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се събуди независима от ГЕРБ, без които вероятно още щеше да е юрисконсулт в русенската психиатрия. Атанасова винаги ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласуване като конституционен съдия, винаги ще има съмнения в нейната независимост и безпристрастност.

Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на КС от създаването му насам, който не е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, пак партиец от ГЕРБ, завършил Висшия институт на МВР в Симеоново. Вероятно около избора му за конституционен съдия щеше да се развихри голям скандал, ако не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и вече си е в конституционна пенсия.

Атанасова го надминава,

защото беше определена от правителството и за представител на държавата във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, но е много престижен. Комисията е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията експерти, които трябва да работят не в интерес на държавата си, а като независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и т.н.

След като Атанасова стана конституционен съдия, при това с подкрепата на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев едва ли изненада някого. Въпреки че негов конкурент беше Йонко Грозев, доскоро съдия в Съда в Страсбург с безспорен авторитет, чиято номинация първоначално беше направена от ред уважавани юристи, а след това и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски, изобщо не беше убедителен, макар и формално той да има нужния стаж, за да заеме поста. Но явно всичко е било отдавна подготвяно, защото Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.

Куп казуси висят в момента в КС, но

едва облякъл тогата, Колев получи най-важното дело

– това, което ще определи дали Борислав Сарафов ще стане титулярен главен прокурор за следващите 7 години, след като вече навъртя почти 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият главен прокурор в най-новата ни история.

Делото в КС трябва да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, забранявайки и на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Делото беше образувано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.

Проблемът с Орлин Колев идва от това, че междувременно той не веднъж се изказа, че въпросните промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Затова и редица юристи призовават той да се оттегли като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го решава еднолично, че неговият глас е един от 12. Но все пак в случая очевидно имаме един предубеден съдия. Предстои делото да бъде разгледано по допустимост. Тогава може да се очаква, че ако има някакви здрави сили в КС, този въпрос поне ще бъде поставен на обсъждане. “Сега” опита да получи коментар от Орлин Колев, по темата. Той поиска въпросите да му бъдат пратени през КС и така и не отговори.

Също така прави изключително лошо впечатление, че изглежда ВАС е чакал клетвата на Колев, за да сезира КС с въпросите, поставени от Сарафов. В КС делата се разпределят по вътрешни правила – по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението започна от председателя и след това останалите по точно определен ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се “вмества” последен в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години.

Справедливостта трябва да е и видима.

Обществото трябва да е убедено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 г. това няма как да се случи.

Да го броим ли за предварително решено в полза на Сарафов? Засега изглежда точно така. И то дори не толкова заради пристрастния докладчик, а заради всички знаци на сериозно окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш съдебен съвет скоро няма да има, тъй че същата компрометирано мнозинство, действащо от октомври 2022 г. ще гласува и за Сарафов. А после ще избере и следващия председател на Върховния административен съд.

Има ли решение? Ако мнозинството в КС взема решенията си под натиск, то той трябва да е обществен натиск да действат по закон и съвест. Иначе в КС ще остане да властва ретроградността, комбинирана с невежеството. А това би било твърде слаба спирачка, която може да се окаже крайно достатъчна България да се засили окончателно към авторитаризма и тиранията. И всички трябва да сме напълно наясно с това.

#thesofiatimes #bulgaria #news