Доайенът на Народното събрание – 79-годишната Мика Зайкова, призова протестиращите пътищари, ресторантьори, медсестри и всички недоволни, да отидат да крещят пред централата на ГЕРБ, която управлява 12 години и заложи хиляди мини в икономиката, предаде репортер.

Финансови или политически са причините за внезапно възникналите протести на пътните строители и заканите за организирани недоволства от страна на медицинските сестри? Кой е виновен, ако работници в частни фирми не си получават навреме заплатите – техните работодатели или държавата? Защо регионите гинат, а само в столицата има що-годе нормален живот за работещите?

Иде тежка зима със здравословна, икономическа и политическа кризи, които дали ще „родят” нови бунтове и стачки? По всички тези важни за хората обществени теми, отговаря финансовия експерт и доктор на икономическите науки доц. Мика Зайкова, която е и дългогодишен синдикален общественик. Тя бе депутат в съставите на 45-то и 46-то Народно събрание и ще участва отново в състезанието за народното представителство от партията на Слави.

Съмненията за политически инспирираните протести точно по това предизборно време, са напълно основателни, сочи моят синдикален и обществен нюх.

Според мен ГЕРБ, които управляваха близо 12 години, са заложили цяло минно поле от възможности за недоволства. Като синдикалист ще кажа, че хората, ако наистина не са си получили заплатите, протестират с основание, защото няма с какво да си нахранят семействата, а и заплатите си те са изработили.

Казвам „ако”, защото вече има публична информация, че май заплати е имало за заетите в тези строителни фирми. В репортажи се видя, че те шикалкавят и на въпросите откога не са получавали своите възнаграждения, отговаряха уклончива след размисъл „може би два, може би три месеца”.

Извинете, ако наистина не са си вземали заплатите, те би трябвало да са наясно точно от кога. И щом казват, че не са им заплатили нещо от м.г., то защо не протестират пред централата на ГЕРБ!? Лично аз смятам, че политическата насоченост на тези протести, е да ударят по имиджа на президента Румен Радев.

Когато една фирма сключва договор за 20 млн. лв. за изпълнение на дадена дейност, а й дадат аванс от 80 млн. лв., а после същото дружество обяви, че е свършило работа за 100 млн. лв., то нещо не е наред с тези фамозни договори.

Аз не се съмнявам, че работниците са гладни и жадни. Но самите предприемачи не са се разплатили с тях. Честно казано, когато една фирма е толкова зле финансово, колкото се жалват строителите от протеста, то как така примерно една от тях строи луксозни апартаменти в „Дианабад” и ги продава на зелено на баснословни цени?! Няма да назова фирмата все още, но, ако продължават с безобразията, ще се наложи. Защото от много време едни пари потъват в джобовете на предприемачи и посредници, чрез любезното покровителство на управляващите преди.

Боли ме, че по този начин от десетилетия се ограбват нашите пари от данъците, от нашата държава.

Иде зима и миньорите от въглищните райони с право се притесняват за своя поминък. В края на миналия мандат аз лично заведох контактна група на миньори при служебното правителство и им обещаха, че ще се борят за продължаване на срока на действие на рудниците за въглища.

Г-н Пеканов лично се ангажира с това безобразие, според което по регламент ние сме третата „кафява” икономика . Най-много въглища за енергия се ползват в Полша, втори са Германия и ние сме трети. Как можаха поляците да се разберат помежду си и да кажат на ЕК, че ще спрат работа през 2049 година, германците пък обещават да затворят през 2038 г., а нашият козируващ премиер доскоро Б. Борисов – нищо, ама от сърце.

Зная, че България опустява година из година, но трябва да се опитаме да спрем тези огромни демографски проблеми. Аз затова и на тези години, които нося на гърба си, се захванах с политика.

Вижте, България не е само в София, въпреки голямата вътрешна миграция, защото няма какво да се лъжем – единствено в столицата и още няколко от по-големите градове хората могат да намерят препитание.

Затова с моите колеги сме убедени, че трябва да работим по региони и колкото ни е възможно да помогнем за съживяването им. Децентрализацията досега е само на думи, за съжаление. А може да се направи така, че вместо цели семейства да ходят да берат ягоди в Испания примерно, да берат горски ягоди в Смолянско…