КРАДЕШЕ НА ПОРАЗИЯ БАНКЯНСКАТА МУТРА- И ХИЧ НЕ МУ ДРЕМЕШЕ!

“Домакинът на дом №2 на Старгородското обществено подпомагане бе стеснителен изпечен крадец. Цялото му същество протестираше против кражбите, но той не можеше да не краде. Крадеше и се срамуваше. Крадеше постоянно, постоянно се срамуваше и поради това неговите гладко избръснати бузички винаги пламенееха от руменината на смущението, срама, стеснителността и неловкостта.”

(“Дванадесетте стола” – Иля Илф, Евгений Петров)

Крадеше и никак не се срамуваше
Банкянската нагла и безпросветна Мутра!

Остап Бендер – „Той обичаше и страдаше – обичаше парите и страдаше от тяхната липса.“

Той не можеше да не краде!

Крадеше постоянно и неговите свински бузи никога и в най-малката степен не усещаха руменината на смущението, срама, стеснителността и неловкостта!

И никак не му дремеше от Наказателния кодекс-
щото Главният прокурор беше негов човек!

И цялата – назначена лично от него –
мръсна, воняща и крадлива гербаджийска камарила!

“Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме!”
(Бойко Борисов)

Остап Бендер:
“Животът, уважаеми госпожи и господа съдебни заседатели, е проста работа, но не е за прости хора.”

НИКОЛАЙ РИЗОВ