• Заради очертаващ се чудовищен дефицит финансовото министерство обмисля вдигане на данъци и осигуровки
• Най-опасно ще бъде, ако темата за тежкото финансово състояние се замете и не попадне в светлината на предизборните кампании

Когато пожелателното мислене на популистите се сблъска реалността, има два проблема. Често популистите ги няма да понесат отговорност и винаги цената се плаща от тези, които са им позволили да сторят глупостите си. Бюджетната процедура за 2024 година доказва точно това.

Сметките на финансовото министерство сочат, че бюджетът за догодина може да стигне рекорден дефицит между 12 и 18 милиарда лева, което се равнява на между шест и девет процента от прогнозирания брутен вътрешен продукт. Когато мълвата за това се разпространи от депутата на ИТН Станислав Балабанов в предаването „Очи в очи“ на Цветанка Ризова, помислих, че става въпрос за традиционното съпоставяне на очакваните приходи със сумата на разходите, които министерствата заявяват, че желаят да направят през следващата година.

Точно сумата от нереалистичните претенции на всички се представя от финансовия министър и от премиера, след което, ако в срок от седмица-две, ако самите министри не си представят по-реалистични бюджети, идва орязване от финансовия министър. Така в края на октомври виждаме окончателната чернова на бюджета, която се дава на синдикати и работодатели за мнение и се внася и в Народното събрание.

Този път обаче проблемът на финансовото министерство е, че дефицитът се формира при съпоставяне на разумни допускания за разходите и очакваните приходи от експертите на самото финансово министерство без предприемане на извънредни мерки.

Раздуването на държавните заплати, наследените високи пенсии, общинския напредък в публичната инвестиционна програма прави задачата на финансовото министерство невъзможна за решаване. Допълнителна трудност тази година произлиза и от силовите министерства. Традиционно 90% от разходите за сигурност се дължат на плащания за заплати, а обещаните увеличения за догодина пряко се отразяват на плащанията и на бюджета като цяло. Традиционна глътка въздух за бюджетарите във финансовото министерство е мудността в организирането на публични инвестиции от Министерство на отбраната. Така всяка година в бюджетите се формира икономия от пари, които военното министерство не е съумяло да похарчи, но тази година процедурите вървят с темпо, което ще позволи близо до пълното изпълнение на планираните инвестиции в отбранителен капацитет.

За първи път от министерството, което винаги е главен закрилник на ниските данъци, допускат повишаване на осигурителните вноски и Данъка върху добавената стойност. При ДДС сметките се правят при увеличение на ставката с 2 процентни пункта, което при равни други условия би донесло около два милиарда лева допълнителни приходи. При осигуровките се търси такова разпределение между социални и здравни плащания, че общо тежестта да се повиши с около пет процентни пункта и така в бюджета да влязат около 1.2 милиарда лева допълнителни приходи.

Общият ефект от двете мерки се планира да бъде между три и четири милиарда лева, което е два процента от прогнозирания брутен вътрешен продукт и не стига за ограничаването на дефицита в рамките на прага от три процента спрямо БВП, който се изисква за еврозоната. „

Макар новината да радва противниците на въвеждането на еврото, тя трябва да ни притеснява много повече, защото показва сериозните заплахи пред публичните финанси.

Огромният бюджетен дефицит, дори и ако може да се оправдае с извънредни обстоятелства (каквито в момента няма) винаги е бил проблем. За България дори още повече като се има предвид, че вече имаме три последователни години с дефицит от над два процента спрямо БВП, които в момента на първото им обявяване, по предварителни данни са дори над 3-процентовия лимит. Ако първичните сметки на финансовото министерство не намерят някакво разрешение, България ще се окаже в дори още по-голяма потребност от нови заеми, а не както досега се смяташе, че в тази и следващите две години ще се нуждаем от до 35 милиарда лева.

На практика се реализират предупрежденията на икономисти, че в момента, когато инфлацията се успокои, Министерство на финансите ще изпадне в безизходна ситуация да търси приходи, които няма как да се съберат без радикални мерки, които ще разклатят икономиката.

Решение може да се търси в замразяване на пенсиите за срок от поне една година, което би означавало да се спестят средства от евентуалното им повишение по-късно. При общините е много вероятно ресурсът за покриване на направените инвестиции да се окаже недостатъчен и кметовете да се изпаднат в ситуация „кой превари, той завари“, а останалите да просрочат задълженията си за 2025 година.

Най-опасно ще бъде, ако темата за тежкото финансово състояние се замете и не попадне в светлината на предизборните кампании. Само ако това се случи, обществото ще може да си припомни, че предишен служебен финансов министър – Росица Велкова – предупреди още миналия март за опасната траектория, по която се засилват публичните финанси.

Последвалата неграмотна и безотговорна реакция тогава позволи на „Продължаваме Промяната“ да избегнат критиките, които заслужаваха. С връщането си на поста финансов министър Асен Василев буквално изпразни всички възможни буфери, които биха могли да послужат през тази година или през следващата. В края на тази година което и да е българско правителство, ще може с изключителни трудности и за последен път да скрие тежкото състояние, приключвайки бюджет в рамките на нормалното.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Индустрията на Германия, доскоро най-мощната икономика в Европа, е близо до повратна точка и отбелязва най-големия си спад от 1945 г. насам. „В този период от историята вече не можем да говорим за нейната сила, слабост, развитие и прогрес, а за нейното съществуване и оцеляване като такава“, коментира Berliner Zeitung.

Ръководителят на икономическия отдел в Deutsche Bank Робин Винклер в интервю за германското издание изрази основателни опасения относно кризата в германската индустрия. Според експерта сривът ще бъде безпрецедентен, може да се сравни само с опустошението от 1945 година. В същото време, по отношение на времето на неговото начало, експертът изрази увереност, че това няма да отнеме много, не повече от година или максимум година и половина.

Всички структурни кризи на 20-ти век, според Винклер, не могат да се сравняват със сегашната ситуация, която е много по-дълбока и по-дълга. Освен това има последици от пандемията и мащабната рецесия от 2008 г.

Сегашната ситуация напомня началото на 80-те години на миналия век, когато енергийният шок и глобалната конкуренция поставиха германската индустрия на ръба на оцеляването. Сега обаче ситуацията може да е още по-сериозна поради икономическата политика на правителството, смята германският икономист.

Според Винклер много големи германски производители вече са обявили бъдещи съкращения поради забележимото увеличение на цените на енергията и спада в експортните доставки. Пример за тази тенденция са Mercedes-Benz, BMW и Volkswagen.

Вече се забелязва, че икономическата политика на „отвръщане от Русия“ и нейния петрол и газ има последици за Берлин. Не беше възможно да се заменят доставките от Изтока, американският газ не само не спаси, но и влоши ситуацията, поставяйки страната на ръба на оцеляването.

В момента почти нищо не може да се направи, смята Винклер, освен ако страната не се върне към евтините енергийни доставки. Това е единственият вариант за спасение, но никога няма да бъде одобрен от германското правителство.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Продават ни сирене с до 22% по-скъпо отколкото в Гърция

Големи търговски вериги ни цакат с цени на редица храни, като в България ги продават по-скъпо отколкото в Гърция. Вестник “Труд” провери цените на някои жълти сирена от едни и същи търговски марки в еднакви по грамаж разфасовки, продавани от международна търговска верига, която има много магазини както в България, така и в Гърция. Оказва се, че в магазините в България цените са с до 22% по-високи, отколкото в южната ни съседка.

Например зрялото жълто сирене Пармиджано Реджано в разфасовка от 200 г. в Гърция струва 4,19 евро, което прави 20,95 евро за килограм. Същото жълто сирене в опаковка със същия грамаж на същия производител и със същата търговска марка в магазин от същата търговска верига в България струва 9,99 лв., или 49,95 лв. за килограм. Оказва се, че цената при нас е с 22 на сто по-висока.

При жълтото сирене Грана Падано разликата в цените е по-малка. В Гърция разфасовка от 200 грама струва 4,29 евро, а килограмът излиза 21,45 евро. В магазин от същата търговска верига в България продават абсолютно същото жълто сирене за 8,99 лв., което прави 44,95 лв. за килограм. Цената в България е със 7% по-висока отколкото в Гърция.

Двойно по-голяма е разликата в цената на кашкавала Гауда, продавано нарязано за сандвичи в опаковки от 200 грама. В Гърция цената на този кашкавал е 1,79 евро, което прави 8,95 евро за кг. В България абсолютно същия каекавал в магазин от същата търговска верига струва 3,99 лв., или 19,95 лв. за кг. Оказва се, че цената при нас е с 14 на сто по-висока отколкото в Гърция.

В годините на рекордно висока инфлация след пандемията министърът на финансите по това време Асен Василев често казваше, че цените в България нарастват заради вносна инфлация, тоест цените в другите страни нарастват, затова има висока инфлация и в България. Оказва се обаче, че при редица храни ситуацията не е точно такава. Цените на жълтите сирена, които “Труд news” сравни, са по-високи у нас отколкото в южната ни съседка. И то при положение, че в Гърция заплатите по принцип са по-високи, отколкото у нас. Това означава по-големи разходи на търговската верига за персонала в магазина, за работниците в складовете, за шофьорите, които зареждат магазините и т. н. Минималната заплата в Гърция е 968,33 евро, а в България е 933 лв., което прави 477,04 евро. Оказва се, че минималната заплата в Гърция е точно два пъти по-висока, отколкото в България. Въпреки това цените на редица храни в южната ни съседка са по-ниски, отколкото при нас.

Можем да вземем и друг пример – настъргана Моцарела в опаковка от 500 грама в България струва 9,99 лв., което прави 19,98 лв. за кг. В Гърция Моцарела на същия производител, но в опаковка от 250 грама струва 2,39 евро, или 9,56 евро за килограм. Оказва се, че въпреки по-голямата разфасовка, в България цената за килограм е с 6,8% по-висока, отколкото в Гърция.

Любопитна подробност в България е, че и четирите жълти сирена, проверени от “Труд news”, са с цени, които завършват на 99 стотинки – съответно 9,99 лв., 8,99 лв., 3,99 лв. и 9,99 лв. Това е стандартен маркетингов подход за формиране на цените в търговията и донякъде обяснява защо разликата в цените на трите жълти сирена в Гърция и България е различна.

Практиката цените в България често да завършват на 99 или на 9 стотинки поражда опасения сред потребителите, че влизането на страната ни в еврозоната ще доведе до покачване на цените. Възможно е при въвеждане на еврото редица търговци да определят цените не просто като ги превалутират от левове в евро, а да ги определя така, че отново да завършват на 99 или на 9, но не стотинки, а центове, и то в ущърб на потребителите.

В Гърция на плажа е по-евтино, отколкото у нас в магазина

При чипса разликата в цените е до 16,7%

При нас с копър, в Гърция с риган

Продаваният в България чипс е значително по-скъп отколкото в Гърция, показа проверка на “Труд news”. Най-лесно може да бъдат сравнени цените на един и същи чипс, продаван в магазини от една и съща търговска верига у нас и в южната ни съседка. В Гърция чипс със сол в пакет от 150 грама струва 1,09 евро, което прави 7,27 евро за килограм.

Абсолютно същият чипс в същата търговска верига, но в магазин в България, струва 2,49 лв., или 16,60 лв. за кг. Оказва се, че за един и същи продукт потребителите в България плащат 16,7% повече от тези в Гърция.

Между пазара на чипс у нас и в Гърция има някои разлики – в южната ни съседка продават чипс с риган, а при нас по-често има чипс с копър и сметана. Макар да са от една и съща марка и продавани в магазини от едва верига, чипсът с копър в България струва 2,49 лв., а този с риган в Гърция е 1,15 евро. Отново цената в България е по-висока.

При чипсове от други търговски марки, продавани в други търговски обекти, разликата между цените в България и Гърция е още по-голяма, видя репортер на “Труд news”. В Гърция в малка будка близо до плажа може да бъде купен чипс на по-ниска цена дори от продаваните в България чипсове от същата марка на промоция. При една от марките чипсове, продавани и при нас и в южната ни съседка, в Гърция може да бъдат купени опаковки с около два пъти по-ниски цени.

Най-евтино е в Полша и Румъния

Млечните продукти у нас са сред най-скъпите в ЕС

Ние сме на трето място сред страните членки

България е сред страните от ЕС с най-високи цени на млякото, сиренето и яйцата, показват данни на Евростат.

Млечните продукти в България са сред най-скъпите в страните от ЕС, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. У нас цените на млякото, сиренето и яйцата са с 26,9% по-високи от средното ниво за страните-членки. И то при положение, че заплатите в страната са в пъти по-ниски от икономически по-развитите страни.

Млякото, сиренето и яйцата са по-скъпи, отколкото у нас, само в Гърция (там цените са с 38% над средното за ЕС ниво) и в Малта (с 29% над средните за ЕС). Според данните на Евростат общо цените на тези три хранителни продукта са най-високи в Гърция. Но редица жълти сирена в България са по-скъпи дори и от тези в Гърция.

От страните от ЕС млякото, сиренето и яйцата са най-евтини в Полша и Румъния, показват данните на Евростат. В Полша цените на тези храни са с 22,2% по-ниски от средното ниво за страните от ЕС, а в Румъния цените са с 19,1% по-ниски от средните.

Всъщност цените на млякото, сиренето и яйцата в Белгия са точно на средното ниво за страните-членки. Оказва се, че тези основни хранителни продукти у нас струват с близо 27% по-скъпо, отколкото в Белгия. И то при положение, че минималната заплата в Белгия е 2070,48 евро, което е над четири пъти повече от минималната заплата в България.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes