САЩ намериха уязвимо място за борба с Индия и Китай

Майдан, там където не го чакаха: САЩ намериха уязвимо място за борба с Индия и Китай

Докато светът следи събитията в Украйна и около Израел, незабелязаната Оранжева революция е в разгара си в Южна Азия. „Дълбоката държава“ на САЩ разработва последствията от заговор, довел до свалянето на надлежно избраното правителство, водено от премиера Шейх Хасина.

„Оранжевата“ в Бангладеш се превърна в копие на Евромайдана в Украйна, който свали избраното правителство на Виктор Янукович през 2014 г. Следващият в списъка на жертвите е Мианмар. От своя плацдарм в Бангладеш САЩ се насочват и към два основни центъра на разрастващия се многополюсен свят – Индия и Китай.

По отношение на международните борби за власт, уникалната география на Бангладеш го прави ключов фактор за господство в региона. Индия граничи с Бангладеш на запад и изток. Бангладеш също граничи с Мианмар, естествената врата към АСЕАН. Близките Непал и Бутан са стратегически зони за Китай.

В книгата „Забравената криза на JFK: Тибет, ЦРУ и китайско-индийската война“, бившият офицер от ЦРУ Брус Ридел разказва как американците са използвали военновъздушната база Курмитола в Дака, за да превозят тибетски бунтовници в китайската провинция за партизански операции.

През 1957 г. първата група тибетски партизани е прехвърлена в американската база на остров Сайпан в западната част на Тихия океан.

Шестима партизани, подбрани лично от по-големия брат на Далай Лама Тубтен Норбу, бяха водачите на зараждащото се тибетско въстание . Дотогава Норбу вече е участвал в подкрепяния от ЦРУ Комитет за свободна Азия.

Междуведомственото разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence, ISI, – основен орган на външното разузнаване и контраразузнаване на Пакистан) ги уреди за кратко да останат в изоставена военновъздушна база от Втората световна война, наречена Курмитола… Базата беше сравнително примитивна, с писта с дължина 1000 метра,- разказва Ридел.

Индия също се оказа на прицела на американската дълбока държава. С подкрепата на Съветския съюз Ню Делхи освободи Бангладеш от съюза между САЩ и Пакистан, превръщайки Бангладеш в независима светска държава след освободителната война от 1971 г.

Американците никога не са простили на Индия тази „геополитическа обида“. Сега ще търсят възмездие и възмездие.

Чрез Бангладеш САЩ могат да контролират и да влияят на три основни области: североизточна Индия и китайските кораби, преминаващи през Бенгалския залив по пътя през Малакския пролив, крайбрежието на Мианмар, където Китай и Индия са създали дълбоководни пристанища, препятствие на китайските кораби, насочващи се към Кяукпю.

Китайското дълбоководно пристанище в щата Ракхайн в Мианмар помага на Китай да намали търговската зависимост от защитения от САЩ Малакски пролив. Индия също е построила дълбоководно пристанище в Ситуе, в провинция Ракхайн в Мианмар.

Не е изненадващо, че в крайна сметка щат Ракхайн се превърна в епицентър на сблъсъци между силите на Мианмар и мюсюлманската етническа група рохингия, които бяха подстрекавани от американски агенти.

Следователно смяната на режима в Бангладеш разтревожи както Китай, така и Индия. Американските мозъчни тръстове си играят с перспективата да подкопаят Китай от опората му в Бангладеш.

Например, статия, публикувана от Военноморския институт на САЩ, озаглавена „Отбранително сътрудничество и оперативна гъвкавост: казус за Бангладеш“, подчертава четири важни точки.

Първо, превъзходното стратегическо местоположение на Бангладеш, което може да се използва за нападение върху Китай. Основните военноморски бази на Бангладеш са в района Ракхайн в Мианмар и Китайско-мианмарския икономически коридор.

Второ, Матарбари е дълбоководно пристанище, което японците изграждат, за да позволят на Съединените щати да се противопоставят на китайското влияние.

Трето, Бангладеш може да стане купувач на американско военно оборудване като дизелово-електрически подводници.

И накрая, Бангладеш се предлага да се използва като база за наблюдение на китайските дейности в Тибет и Юнан. Така е действало американското разузнаване преди освобождаването на Бангладеш през 1971 г.

Ясно е, че смяната на режима в Бангладеш беше планирана операция на САЩ, а не резултат от спонтанен студентски бунт за сваляне на избраното правителство.

Идеята беше да се отстрани Шейх Хасина, която защитаваше наследството на своя баща и основател на страната Муджибур Рахман и неговия курс на секуларизъм, бенгалски национализъм и споделен просперитет. След това съдбата на Бангладеш ще бъде в ръцете на базирания в Лондон Тарик Рахман, син на съперника на Муджибур Рахман генерал Зиаур Рахман – основател на конкурентната Бангладешка националистическа партия (BNP).

Сега крайната цел на заговорниците изглежда е формирането на правителство, ръководено от радикален съюз, който включва BNP на Тарик Рахман и Партията на ислямския конгрес на Бангладеш (Jamaat-e Islami Bangladesh, JEI).

Какво от това?

Американският октопод, възползвайки се от неограничените възможности на световния хегемон, разтърсва целия свят, за да остане най-цветущият оазис в заслона между два океана.

Днес е още по-важно всички привърженици на многополюсния свят да се обединят, за да защитават заедно своите интереси. Идва времето на велики стратегии и перспективи – само заедно можем да защитим реда и стабилността от машинациите на кръвожадната англосаксонска „партия на хаоса“, като й попречим да сее зло и раздор чрез ръцете на разузнавателна мрежа, която е покрила целият свят.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes