КОМЕНТАР
България е имала трима двойни граждани за премиери, но КС нямаше проблеми
Когато България имаше трима двойни граждани за премиер-министри (двама с руско, и един с испанско) и още няколко министри, пак с двойно гражданство, които обслужваха ДС статуквото, КС нямаше проблем.
Когато един съвестен и честен човек реши да скочи срещу корупционните им модели – опааа, имаме проблем с Канада…
Значи, Кирил Петков е читав човек.
Go, Dude. Go!
…
Всички задкулисни играчи изведнъж се събудиха и се показаха на светло по казуса с Кирил Петков
В задния двор на голямата политика отново грейна малко слънце. След умуване, продължило почти три месеца и половина (от 16 август насам), Конституционният съд се произнесе по казуса с двойното гражданство на Кирил Петков – икономически министър в първия служебен кабинет на Стефан Янев, а от 16 септември насам – потенциален мандатоносител в бъдещото 47-о Народно събрание.
Историята е семпла.
През април Кирил Петков получава покана за участие в служебното правителство. Той подава необходимите документи за отказ от канадско гражданство и, смятайки това за достатъчно, попълва другата декларация – с която удостоверява, че е гражданин единствено на България. Въз основа на тази декларация президентът Румен Радев включва Кирил Петков в „ранглистата“ и на 10 май 2021 г. издава указ за назначаването на цялото служебно правителство.
Точно 3 месеца и 3 дни по-късно – на 13 август, гръмва сензационната новина, че Кирил Петков все още има канадско гражданство, че указът на президента за назначаването му е противоконституционен, а актовете с подписа на „канадския вълк“ – тотално незаконни. За да изглежда всичко като истинско, депутатите на ГЕРБ в 46-ото Народно събрание сезират Конституционния съд. С което поставят началото на неговото дълго умуване по „казуса“.
А казусът е елементарен
Най-малко по две причини. Първо, защото конституцията е еднозначно категорична: министър може да стане само човек, който няма друго гражданство. И второ – защото Кирил Петков изобщо не отрича, че е попълнил декларацията с ясното съзнание, че нотариално завереният му отказ от канадско гражданство е напълно достатъчен, за да се вмести в рамките на конституционния ултиматум „няма друго гражданство“.
Така че казусът можеше да бъде решен най-много за две-три седмици, но пък не би донесъл желания от някои пишман-политици предизборен ефект. Вместо това обаче „умуването“ продължи точно два месеца и десет дни – от 16 август до 27 октомври. Нищо, че някъде по средата – около седмица, след като Конституционният съд реши да разгледа случая по същество, Кирил Петков отказа да участва във второто служебно правителство на Стефан Янев и на практика делото стана безпредметно.
Отговорът на въпроса „Кому бе нужно Конституционния съд да разстреля още един месец ей така – сякаш си няма друга работа?“ е простичък: на „съответните“ политици, политолози и социолози, в съдружие с подходящите официозни и одеозни медии, подкрепяни активно от фейсбук взезнайковците и платените партийни тролове и хейтъри, им трябваше време, за да оправдаят не само оказваното им от 10-12 години високо доверие, но и инвестираните в тях пари.
В крайна сметка и едните, и другите изпълниха блестящо поставените им задачи. На 27 октомври по обед на бял свят се появи дългоочакваното изречение, заради което обществената температура бе поддържана критично висока цели два месеца: „Конституционният съд обявява за противоконституционен Указ № 129 от 10. 05. 2021 г. (обн., ДВ, бр.39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков“.
А на 27 октомври следобед фейсбук пространството беше залято от „експертни мнения“, според които „още от утре решението на КС започва да действа със задна дата и всички актове, подписани от Кирил Петков като министър на икономиката, ще бъдат отменени като незаконни“.
За да изглежда всичко като естествена вълна от спонтанно изригнало народно недоволство, тук-там във фейсбук лавината се появиха и „случайни“ проблясъци на здрав разум. В смисъл такъв, че „едни наши юристи“ започнаха да обясняват простичко, че за да бъдат обявени за незаконни, министерските актове на Кирил Петков трябва да бъдат атакувани по съдебен път – един по един, по отделно.
Така че от 1 ноември нататък, като едното нищо административните съдилища ще бъдат бомбардирани от десетки и стотици искания за отмяна на заповеди, решения и инструкции, подписани от Кирил Петков. А защо не – ехааа – и на правителствени решения за налагане на санкции, приети по негови докладни?
С две думи – по случай Деня на народните будители цялото задкулисие изведнъж може да се събуди и да се покаже на светло. Което, от друга страна никак няма да е зле, защото най-после ще разберем имената им и ще видим физиономиите им.
Пак повтаряме – добре е истината да се знае! Не само по адрес на Кирил Петков, но и на персоните, съчинили, организирали и надзиравали разиграването на този водевил по никое време. По-точно – цели три месеца след назначаването на Кирил Петков за служебен министър и само месец преди той да влезe в политика и тотално да обърка сметките на задкулисието и негови партийни марионетки!
Ето защо, Всъщност, една от първите задачи, които парламентарно мнозинство в 47-ото Народно събрание трябва да реши е да вкара в правия път и Конституционния съд. Така, както се кани да стори това с прокуратурата: сваляне от пиедестала на недосегаемите и приключване със статута на свещена крава. Защото наистина от своеволията на богоизбраните взе да ни идва доста нанагорно.
В чл. 151, ал. 2 от Конституцията изрично е записано, че обявеният за противоконституционен акт не се прилага от деня, в който решението на Конституционния съд влезе в сила. А това се случва три дни след обнародването на акта в „Държавен вестник“.
С други думи, ако Кирил Петков все още беше служебен министър и решението го беше заварило на този пост, той светкавично трябваше да напусне.
Сега обаче Ситуацията е много по-сложна, защото преди година и половина Конституционният съд беше сезиран доста… услужливо, и дописа споменатата конституционна разпоредба в своя полза. В смисъл такъв, че прие решение, с което постанови следното: „Обявените за противоконституционни ненормативни правни актове – закони във формален смисъл, решение на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на влизането им в сила“.
Така че на печелившите – честито! На останалите – жална ни майка…
Иван Рачев
КОМЕНТАР
“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”
„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“
Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.
Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.
Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.
Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:
„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.
Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.
„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.
И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.
„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:
„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“
Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.
САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.
В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.
Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .
КОМЕНТАР
“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“
Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.
Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.
Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.
Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.
Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.
И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.
Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.
КОМЕНТАР
ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?
🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)
👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:
1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.
3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬
Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.
👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯
Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!








