《През зимата Европейските политици ще си правят експеримент населението там, ще пробват дали ще оцелее народа без газ и електричество》

Европейски изкукали политици сериозно говорят за възможността за ветрилни спирания на тока тази зима, ако тя се окаже студена. По-специално, това заяви Джеръми Уиър, директор на един от най-големите световни търговци на суровини, Trafigura: „Честно казано, в момента нямаме достатъчно газ. Не правим запаси за зимния период. Затова има реални опасения, че ако зимата бъде студена, в Европа може да има прекъсвания на тока“.

Безусловно, сегашното поколение европейци едва ли е запознато дори теоретично с това какво представляват ветрилообразните спирания на тока. И, от една страна, е изненадващо колко бързо проспериращият, но максимално бюрократичен Европейски съюз затъна до подобни перспективи.

От друга страна, европейските бюрократи приближаваха подобен сценарий със слонските си непохватни действия на енергийния пазар. Доказвайки още веднъж, че европейската бюрокрация може да бъде много ефективна. Друго нещо е, че ефектът от намаляването на използването на въглища, а в някои страни и на атома, вероятно не е бил планиран под формата на периодични, т.е.ветрилообразни прекъсвания на тока.

Всички отдавна са свикнали да говорят за възможните ветрилни прекъсвания на електроенергията в Украйна. Онзи ден, между другото, кметът на Одеса Труханов обяви за заплахата от тях, след по-ранното подобно изявление на кмета на Киев Кличко. И последният път, когато имаше такива спирания на тока в Украйна, беше не толкова отдавна – през зимата на 2014-2015 г.

През септември тази година Китай се сблъска с твърде чести прекъсвания на електрозахранването, което бе резултат от рязкото намаляване на производството на въглища в съответствие с идеологията за преход към зелена енергия. Вярно е, че китайските другари много бързо и увеличиха производството, както и вноса, основно справяйки се с проблема до средата на ноември.

До ноември енергийната криза с прекъсванията на електрозахранването достигна Казахстан и Южна Африка. Вярно, причините бяха различни. В Казахстан – неуморното „копаене“ на криптовалута, а в Южна Африка – постепенното разпадане на производството на електроенергия, довело до излизането на голяма част от мощностите в планови и/или аварийни ремонти.

Но че нещо такова може да се случи в Европа – дори преди пет години не се е допускала и мисълта за това.

Въпреки това, така нареченият Трети енергиен пакет на ЕС, намаляването на инвестициите в проучването и производството на въглеводороди по целия свят на фона на зелената истерия, студа през миналата зима и тазгодишното горещо лято през тази година, подкрепени от дългото безветрие в Европа, създаде нова реалност с цените на природния газ, каквито по-рано бяха невиждани, както и с недостига на самия газ. А също и с много сериозната зависимост от същия този газ за производството на електроенергия.

На този фон техническото спиране на сертифицирането на Северен поток 2 от германския регулатор върна цените на газа в Европа до хиляда долара за хиляда кубически метра. Извънредните скокове на цените на газа тази есен създадоха проблеми за участниците на пазара, казва споменатият по-горе Уиър: „В резултат на това пазарът беше почти неспособен да функционира нормално“, каза той.

Що се отнася до петрола, продължава Уиър, то неговият дефицит остава, а липсата на инвестиции в нови проекти означава, че „трицифрената цена“, тоест от 100 + долара за барел, е „много, много вероятна“. Петролът Brent се търгува малко над $81, въпреки че в началото на годината цената беше около 50. „Запасите от петрол не се заместват. За кратко време преминахме от 15 години запаси за разработка, до десет години“, казва Уиър.

Тоест като цяло засега няма светли перспективи за Европа. LNG се изкупува основно от Китай и други страни от Югоизточна Азия – и то в големи количества и практически на каквато и да е цена. Собствените складови съоръжения в Европа са пълни с около 73 процента от капацитета им, при това запасите са намаляли с близо пет процентни пункта през месеца. А зимата още не е и започнала. Между другото, миналата година по същото време запълняемостта им беше 93 процента.

В същото време европейците все пак започват да подозират някои неща. „Отказът на „Газпром“ да резервира допълнителен капацитет, за да увеличи или поне да поддържа транзита на газ през Украйна и Полша на сегашното ниво, предизвика дискусии доколко това решение е свързано със забавянето на пускането в експлоатация на „Северен поток 2“.

За това се говори в последния отчет на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество на енергийните регулатори. Тоест пряко за това, че съществено увеличение на доставките на газ до въвеждането в експлоатация на “Северен поток — 2” няма да има, в агентството не заявяват, но някакви намеци за разбирането на този факта все пак има.

Въвеждането на режим на ветрилообразни прекъсвания на тока, ако се стигне до там, не само ще допринесе в значителна степен за развенчаването на мита за просперираща Европа, но и ще повдигне директно въпроса за ефективността на управлението на тази територия от европейските бюрократи.

Няма съмнение, че ако нещо се случи, цялата сила на европейската пропаганда ще се стовари върху Русия с обвинения в прекъсване на електрозахранването поради недостига на газ.

Въпреки това, както самите спирания, така и много вероятните кавги между членовете на Европейския съюз, когато всяка държава ще взема решения в интерес на своите потребители (както беше вече в началото на пандемията), ще създадат далеч не благостна картина. Което трудно ще се скрие от местния електорат дори зад потоците от обвинения към Москва.

В тази връзка си струва да се отбележи истерията около евентуален военен сблъсък между Русия и Украйна. Би било добре, ако тя беше нагнетявана само от Вашингтон, но Франция и Германия също много активно бяха включени в процеса.

Въпреки че властите на ключовите държави от Европейския съюз трябваше да помислят какво ще се случи с Европа и европейските домакинства, ако САЩ все пак успеят да насочат Украйна срещу непризнатите републики Донбас и да предизвикат повече или по-малко мащабна война. Тогава, в края на краищата, въпросът може да не се ограничава до ветрилообразното спиране на тока – газът поради политически (санкционни) и/или технически (например изключване на украинската газотранспортна система) причини в Европа може да се окаже недостатъчен дори за отопление на жилищата.