БЪЛГАРИЯ
Как “недосегаемите” перат пари в България
За корупцията в държавата, общините и медиите, която се насажда на управленско ниво, за Несвободата в медиите, за страха – пред ”Фрог нюз” говори топжурналистът Елена Йончева, която сега е депутат от БСП и говорител на левицата.
– Г-жо Йончева, не стихват скандалите между вас и ексминистъра на енергетиката, депутатът от ГЕРБ Делян Добрев. Защо той ви контраатакува с твърдения, които в определени моменти дори минават границата на доброто кавалерско поведение?
– Без да обиждам и обвинявам, аз, ние от БСП, само задаваме въпроси, съобщаваме факти и се надяваме експертите, компетентните органи, журналистите да заемат с прецизно разследване. Поведението на г-н Добрев говори за неговата същност и аз не възнамерявам да го коментирам . Според мен, това е доста елементарен подход, който цели да отвлече вниманието от фактите и въпросите, които ние изнесохме. В този смисъл, ето още няколко нови въпроса към г-н Добрев, които за първи път съобщавам пред вас и ви предоставям схема:
Фирмата на Добрев: “Иконус – Икономически консултации и услуги“ ЕООД на 06.07.2007 г. Взема заем 250 000 евро от офшорката „ИКОНС КОНСУЛТИНГ“ LTD СЕЙШЕЛСКИ ОСТРОВИ. Добрев прехвърля управлението на фирмата на 21.07.2009 г. На майка си заедно със заема от офшорката. По-късно, когато став зам.-министър на 07.06.2011г. Той прехвърля собствеността, но заемът си стои до 2014 г. Има качени декларации в търговския регистър, че заемът не е погасен. Колкото до родителите му – Фирма “ВИЗЬОР”- ООД тегли заем от “Форуком и компания”- ООД на 11.06.2012 г. 400 000лева при 8% годишна лихва. По-късно на 13.082012 г. Пак тегли от същата фирма 100 000 лв. при същата лихва – останалите заеми до 1 870 000 лв.. И в двете фирми зетят е акционер с по 30% акции и изпълнителен директор. Фирма „Форуком“ АД се финансира от офшорките „TERES CONSULTING LTD“. Със 70 000 евро „Камеа Бизнес“ SA С 2,5 млн. евро, „ Форуком и компания“ООД, както и всички фирми в пирамидата се финансират от „Форуком“АД!
Ние сме наясно, че използването на заеми от офшорки не е незаконно, но искаме да се провери собственността им. Също така какъв е произходът на парите и какво е обезпечението по тези заеми (така е по закон в България)? Защото имаме съмнения, че тези пари са изнесени с цел укриване на данъци и после се връщат като законни заеми – „бели“ пари. А заемът от офшорна фирма не е изискуем след петата година. Нека експертите – икономисти и юристи да кажат своето мнение за всичко това, аз съм журналист, но тази схема ми се струва прелюбопитна и затова задаваме въпроси.
– С тези нови факти, които изнасяте, вие продължавате ли битката срещу Добрев?
– Никой не води битка срещу г-н Добрев, а срещу порочния модел на работа. Даляндобревците са десетки в държавата. Смятам, че с изнасянето на подобни факти ние помагаме за очистване на имиджа на нашата държава. Убедена съм, че европартньорите ни няма да ни търпят дълго такива, каквито сме в момента.
– Затова ли си избрахте темата на вота – корупцията? ГЕРБ казва, че корупция имало навсякъде, но трябва ли да се примиряваме с нея?
– Различното при нас от „навсякъде“ е, че в момента самата държава генерира корупция, прави го властта, управлението. Във всяка българска община има по един феодал, който раздава обществени поръчки на свои хора, заплашва и дерибейства, а на служба назначава само свои хора и роднини. Хората вече не вярват, че е възможно да има почтено възлагане на търгове, не вярват, че почтеността е добродетел в обществен план. Това е много тревожно.
– И отвън ни критикуват, но какво трябва да се случи, че да се промени средата, която очевидно подхранва този порочен модел?
– В официален доклад на Държавния департамент на САЩ се казва, цитирам: „Служители на всички клонове в правителството са замесени в корупционни скандали безнаказано. Корупционните практики включват подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване, нарушени поръчки, търговия с влияние. Българското правителство не прилага закона ефективно“. Нека премиерът да каже кога са разледвани фирми за присвояване, кои са тези дружества? Правителството ни твърди, че става дума за „усещане за корупция“. За какво говорят тези хора, те поети ли са, какво е това „усещане за корупция“?
– А не усещат ли маразма и нескритата омраза на обезверените хора, както и емиграцията?
– Големият проблем е, че беше премахнато конкурсното начало, няма конкуренция. Например във Велико Търново каква конкуренция е имал убитият бизнесмен Петър Христов, обявен за „сивия кардинал“ на старопрестолния град, съобщиха медии като бтв да речем. Човек, билзо до ГЕРБ, който от 2012 г. бил усвоявал обществените поръчки в района. За разплитането на това убийство трябва да се проследи пътят на парите, интересите, които стоят зад този показен разстрел. Корупцията у нас е не просто раздаването на рушвети, а това, че вече е такъв начинът на управление на страната ни. Познавам много почтени бизнесмени, които изнасят своя бизнес навън и казват: „Тук ни рекетират на всяка крачка, не се търпи вече“. Всеки успешен бизнес у нас бива рекетиран, връщаме се в мутренските времена.
– Вие в БСП разсърдихте ли се на ДПС, че ви обърнаха гръб за внасянето на вота?
– Ще видим как ще гласуват, но се разминаваме в основните си мотиви за вота – те смятат, че патриотите са големият проблем на страната, а ние, че това е начинът на управлението й.
– Вицепремиерът Валери Симеонов се закани да ви съди заради разкритията ви за границата, това притеснява ли ви?
– В България, когато някой покаже корупционна практика, опита се да повдигне завесата, веднага го плашат със съд Това направи не само г-н Симеонов, а и д-р Петър Москов.
– Вие как си обяснявате факта, че откакто сте депутат изнесохте на светло толкова скандални факти, колкото журналистите през годините явно не са посмели?
– Как да си обясним, че според изследване на „Репортери без граници“ България през 2006 г. е на 34-то място по свобода на медиите, което си поделя заедно с Франция. Днес сме на последно място. Корупцията задуши медиите. „Кумгейт“ в Хасково и в други градове не бяха изнесени от местните журналисти, от корепондентите, въпреки че тези неща се знаят в малките градове, хората ги говорят, но медиите не смеят да пишат за тях. Говорим за много почтени и способни колеги. Но за съжаление, както националните, така и регионалните медии са зависими финансово както от бизнеса по места, така и от органите за управление. Свободата на медиите е зависима от корупцията, от търговията с обществения ресурс.
– След всички скандални разкрития, понякога не изпитвате ли чисто човешки страх?
– В последните 20 години съм общувала с много бандити и винаги съм намирала начин да оцелея.
БЪЛГАРИЯ
Пазарът на труда се обръща
След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.
Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.
Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.
Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.
Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.
При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.
Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.
Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google
Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.
Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.
При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.
Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.
Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.
Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google
Какво движи бизнеса днес?
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”
Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.
“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.
От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.
Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.
“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.
“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.
“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Иран ни предупреждава
Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.
Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.
Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








