БЛОГ

Смърт в метрото

“Не исках да пиша за това, но по-възрастни и по-умни от мен хора ме посъветваха да го направя. Миналата сряда пътувах с метрото за Университета. Както винаги закъснявах, както винаги слушах музика със слушалки от телефона си, както винаги си мислех за предстоящите ми изпити, за които бях сигурна, че не съм добре подготвена.

Стисках чантата си с телефона и документите си в препълнения вагон на метрото и разглеждах хората около себе си. До мен стояха две момчета, говореха шумно и се смееха, дебела лелка със скъпо кожено палто и възрастен човек с разкопчано палто, шапка и безвкусен шал около врата си. Личеше си, че трудно се държи на краката си и реших, че е пиян. Слязохме от метрото заедно.

Човекът залитна и се облегна на стената. Помислих си, че нито е моя работа, нито имам време да пазя някакъв си пиян да не падне на релсите на метрото, но въпреки това се приближих и го попитах дали всичко е наред. Странно, но от него не лъхаше на алкохол.

Погледна ме уплашено и се опита нещо да ми отговори, но нищо не се разбра от думите му. Тогава си спомних една лекция за признаците на инсулта и със замряло сърце го помолих да се усмихне.

Гледаше ме пребледнял и не отговаряше. “Моля ви, усмихнете ми се, едно красиво младо момиче ви моли да се усмихнете, няма ли да го направите?!” Опита да се усмихне. Усмивката му се плъзна само на половината от лицето. Това беше инсулт.

Какво се случи след това?

След това му помогнах да легне и сложих главата му на коленете си. След това звънях по телефона на “Бърза помощ”. След това се карах с операторите, които ме караха по няколко пъти да обяснявам какво се е случило, къде се е случило, как се е случило и защо е шумно около мен. След това им обяснявах, че човека умира на коленете ми. И накрая дочаках отговора: “Не се притеснявайте, изпращаме екип”.

Последваха 20 минути, които никога няма да забравя. Седях с умиращ в ръцете ми човек и молех преминаващите покрай нас поне да извикат полицията, която дежуреше на изхода на метрото. Някои просто ме отминаваха, други се спираха за миг, само за да ми кажат, че бързат и нямат време. Накрая пристигна “Бърза помощ”.

Сложиха мъжа на носилка и… кошмарът продължи.

Разбирам, че е час пик, разбирам, че всички бързат за да не закъснеят, но какъв човек трябва да си за да не пропускаш лекари с носилка, на която лежи умиращ човек? Въпросът е риторичен – трябва да си бездушна тълпа.

След два часа ми позвъни едно момче от екипа на “Бърза помощ”, на когото бях дала телефона си и ми съобщи, че човекът е починал пред вратите на болницата. Твърде много се е забавила лекарската намеса и просто е умрял.

Даже не зная как се казваше този човек. Но сега зная една страшна истина – можете да умрете пред очите на стотици хора и никой да не се спре за да ви помогне.

Моля ви, понякога се откъснете от своите мисли и погледнете встрани. Можете да спасите живота на някой човек, или поне да му дадете шанс да се бори за своя живот.

Ivan Metodiev

Post Views: 2

БЛОГ

Защо бързате, г-да непопулисти? Защо точно сега?

Защо г-жо Киселова?

Преди Месец един от представителите на „баба Пена и бай Хасан“, захвърли в лицето Ви куп книжа.

Случайно /благодарение на телевизора/ станах свидетел на този позорен факт.

Признавам – бях потресена.

Като една от милион български баби Пени, възпитана в други времена, ми се поиска да издърпам ушите на този наш „избраник“.

Поведението му беше недопустимо.

Вие с достойнство приехте обидата?!

Дали?

Преди да влезете в НС, с доверие слушах Вашите анализи.

Струваше ми се, че освен високо изграден професионалист, сте и почтен човек.

Излиза, че отново съм се излъгала. Колко му е на полит-хитреците, като, родеещи се с телефонните измамници, да излъжат баба Пена.

Какво става г-жо Киселова?

Чувствате ли се удобно – Вие и всичките Ви колеги /най-вече социалисти/ в ролята на телефонни измамници?

Вие се отвращавате от популизма.

Вие не сте популисти.

Нито един от вас, на които баба Пена и бай Хасан, повярваха и които все още ви хранят, отделяйки от мизерните си заплатки /защото на пенсия не се живее/, не е популист.

Тогава сте длъжни да отговорите, кой и как по Конституция защитава интересите на баба Пена и бай Хасан – „широките народни маси“/популу?/

Гласувах за Вас, въпреки вътрешната ми съпротива.

Повярвах.

Усъмних се, когато БСП влезе в правителството.

За съжаление излязох права.

Понякога и баба Пена, /макар и късно/ проглежда и осъзнава истината.

Вие забихте последния пирон в ковчега на БСП.

За другите не съм изненадана, те се оказаха потомствени измамници.. За Вас – да!

Жалко!

Жалко, защото Вие се изхрачихте в лицето на народа си.

Унищожихте последните му надежди.

Унижихте и унищожихте и себе си, въпреки, че се съмнявам първо – осъзнавате ли го?

И второ ако го осъзнавате, на колко се оценихте?

Що се отнася до г-н Президента – крайно време е да докаже, че е човек с достойнство, човек на честта.

Длъжен е да продължи започнатото, защото оказва се, че е единствената алтернатива!

И надежда за Народа си.

Никой не се ражда Президент.

И още едно мнение от баба Пена, като отговор на всички, които задават не особено умния и безкрайно некоректен въпрос.

„Защо сега, а не по-рано, г-н Президент?“

Ами защото, както те самите твърдят, ситуацията в света и Европа, е прекалено динамична.

Преди всичко в геополитически аспект…

И защото нашите прародители са казали „Три пъти мери – един път режи!“

Един въпрос виси във въздуха – Защо бързате, г-да непопулисти?

Защо точно сега?

Да не би да ни очаква фалит на милата ни татковина?

Да не би да се надявате на спасение, както Гърция?

А какво още имаме за продан?

Освен душите…

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 113

БЛОГ

Знаете ли защо България се проваля?

Успехът е лош учител. Но още по-страшно е, когато нечий успех е заради внимателно дундуркане на любимеца от страна на влиятелни мама/тати, Държавна сигурност, задкулисие и криминални организации.

Такова отроче вярва, че всички сме му длъжни и извисяването към слънцето му се полага по ген. Наричаме го ДС-аристокрация.

Проблемът е, че любимецът никога не е имал успех, а илюзия за такъв. Той е посредствен, но е убеден, че е гений. Той е привилигерован, но е убеден, че е постигнал всичко сам. Той няма ценности, но гледа на себе си като мерило за морала.

Успехите са си негови, за провалите винаги има друг виновен.

Самовлюбен нещастник!!!

Ето такива ни инсталират до ден днешен. Цялата политическа менажерия е нацвъкана с “лидери”, които настояват за неповторимост, но винаги някой ги е катапултирал във висините. Някой им е създал красива биография. Някой им е дал фасон. Някай ги е залял с пари.

Знаете ли, че зад всички нови лица от 2021 насам попадам на едни и същи бивши ДС-ченгета? А знаете ли, че тези ДС-ченгета са създали и Доган, Борисов, Пеевски и разни умрели герои като Илия Павлов?

Това е, дами и господа.

Ние търкаме обувки по площада, а ченгетата ни инсталират нови месии, които имитират война със старите месии.
Ето, затова все циклим на едно място. Бягаме напред като хамстери, и когато спрем и се озърнем, осъзнаваме, че сме все в същата клетка. България тъпче като кон над празни ясли!

Има ли добра новина?

Оказва се, че има.

Старите ченгета са обучавани с години, те са умни и потайни, продукт на ДС. Но ще измрат до няколко години.
Средната вълна месии хитри, но прости нарциси. Продукт на улицата. Те са намразени от хората и им остава къс политически живот.

Новата вълна месии са хем глупави, хем разглезени, продукт на елитни училища и привилигерован живот. Лапнали дулото на пушката, те се самоубиват пред очите ни и гледат тъпо, неразбиращи какво става.
Трите поколения мошеници ще изчезнат почти едновременно.

И скоро.

Отрочетата няма да наследят България. Кометата на собствената им глупост, алчност и нарцисизъм пада и ще помете едновременно внуци, бащи и дядовци.
Нашата задача е да ускорим тяхната политическа смърт и да поемем управлението на държавата в здрави ръце.
Родината ни заслужава да я поверим на държавници, които се отчитат на хората, медиите, гражданските организации и издигналите ги партии. С много акъл и още повече смирение.

И най-вече – на лидери, които съзнават, че те трябва да обичат хората, а не хората – тях!

Post Views: 56