Той към всички: Аз съм бандито знаменито, имам пачки милиони и плювам на законо*
До всички гербаджии, които попаднат на този текст: Вземете своя снимка или снимка на цялото семейство, може и такава с приятели. До нея сложете снимка на произволно кътче от България – река, гора, поле, планина, море. Накрая поставете в средата онова фото с чекмеджето на Борисов и самият Борисов.
Погледнете внимателно композицията, не бързайте. Ако ви харесва – приятно пропадане. Ако усещате срам – кажете баста…
***
Коментарите и анализите след изборите са като цветен водопад – от всичко по много. Черното преобладава по традиция, но проблясват и розови светлинки. (Не и в мрака на тунела „Ечемишка“, многогодишно и многомилионно творение на човека от Банкя…) В телевизиите са познатите до втръсване лица с платените опорки. Ако се погледнат отстрани, дори те ще се притеснят колко много им личи откъде захлебват…
Да, ще има правителство
Редовен кабинет трябва да се случи. Въпреки залповете срещу „Продължаваме промяната“, защото повечето българи таят надежда. Отдавна не се доверяваме лесно, но тези от ПП излъчват нещо забравено: благоприличие и желание да се свършат несвършени и забатачени работи.
От „Демократична България“ със сигурност искрено желаят промяната най-сетне да стартира. Макар резултатът от изборите да не е оптимистичен за тях, те имат приоритети, които съвпадат с тези на Кирил Петков, Асен Василев и екипа им. Съдебна реформа с отстраняване на Иван Гешев като главен прокурор, на Сотир Цацаров като шеф на КПКОНПИ и закриването на специализираните съд и прокуратура е задължителната увертюра към радикалната реформа. Първите стъпки ще отворят път за промените във всички останали области: здравеопазване, икономика, образование, медии и свобода на словото и пр. Това от своя страна води до по-добър стандарт на живот.
Вероятно и „Има такъв народ“ предпочитат да има редовен кабинет, отколкото да рискуват с още едни предсрочни избори. Положението е на кантар, те са интелигентни хора и могат да анализират. Разминаванията не са големи и компромисите ще ги изгладят. На това ни учи Макс Вебер. Трябва да покажат също, че наистина никой не влияе на решенията им, както те твърдят.
БСП е активна, дори малко прекалено. Корнелия Нинова и някои от верните й кадри се държат, все едно те са победили на 14 ноември и са господари на положението. Опитват се да представят вътрешните си проблеми като национални, което е доста нахално. От друга страна зачестилите нападки по адрес на президента Радев все повече затвъждават слуховете, че един човек, близък до Нинова, се опитва да използва партията за да отмъсти на държавния глава за нещо си. Ако БСП не прекрати час по-скоро тази лична вендета, ще плати тежка цена. Ако не е това целта, де…
Озадачаващи са и „червените линии“ на партията, формулирани от Нинова. Едната е темата „Северна Македония“, а другата – джендърството. Никой на „Позитано“ наистина няма представа за действителността. Каква част от „червения“ електорат има понятие що е джендър и има ли той (полът) почва у нас? Къде-къде по-важно за хората е да имат парички за храна, лекарства, дърва, вода, ток… Пренията за Истанбулската конвенция няма да върнат децата им от чужбина, нито ще научат внуците им на български.
Колкото до проблема „Северна Македония“ нека в БСП прочетат какво са сътворили Коминтерна, Георги Димитров и Васил Коларов по „македонския въпрос“. Също и защо пак те са изпратили костите на Гоце Делчев в Скопие. Пък тогава да чертаят линии с червената химикалка.
И понеже въпросните „червени“ прегради се експлоатират прекалено активно, човек се замисля, дали не се крие нещо друго зад тях. Например сделки със задкулисни кръгове да се осуети редовното правителство, а в настъпилия хаос да се заметат оставените от крадците следи.
Такива версии съществуват, независимо колко отблъскващо звучат.
Противникът е тежко въоръжен с пачки и безмилостен
Ще бъдат прелъстявани кадри на политическите сили, участващи в преговорите. Над 4 млрд лева са поели уж към АМ „Хемус“ само през последните 10 месеца от управлението на Борисов. Голяма част от тях са отишли в близки до властта фирми, оттам към определени лица. В култовия филм „Трафик“ има сцена, в която млад полицай пита опитния и с дълъг стаж колега, как е възможно служители на закона да бъдат подкупвани. Старото ченге му отговаря: Как ще реагираш, ако ти предложат куфарче, пълно с пачки? Настъпи мълчание, защото младият униформен не знаеше как да реагира. Куфарче с пари е голямо изкушение.
Тук схемата с куфарчетата се разнасят по избори, по време на преговори, на политически договорки и сделки. Алчността надделява над морала много по-често, отколкото си представяме. А и моралът у нас отдавна не е онова уважавано качество, което някога е бил. Ако е бил въобще. И куфарчетата по веригата не са спирали да пълнят чекмеджета и офшорки, колкото и да се кълнат някои анализатори, че тази практика е останала в 90-те години.
ГЕРБ и ДПС имат под ръка десетки и стотици едри и по-дребни „калинки“ в специалните служби, правосъдната система, държавните институции и контролни органи. Всички те са мобилизирани да минират промените. Това е война на два свята – старото, вонящо, разложило се предишно управление и нормалния живот, към който се опитваме да поемем чрез новото поколение политици. Сблъсъкът е цивилизационен и епичен. Губещите позиции мафиотизирани кръгове са готови на всичко, дори да хвърлят страната в хаос и кръв, само и само да запазят откраднатото и свободата си.
