БЛОГ

Бръсне ли някой гражданите за слива? Просто питам

Чакаме. Чакаме промяната да започне с подписването на споразумение между партиите, готови да управляват в коалиция. Ние ги избрахме, а те ще ни управляват. Но иначе властта е на народа. Защото се казва Народно събрание. Новото пак е пълно с айдуци. Но ние чакаме. Така ни казаха, усмихнаха ни се и проведоха разговори помежду си, напомнящи сватосване.

Чухме умни изречения и видяхме приятни усмивки от „Промяната“. Нинова бе като участник в „България търси таланти“ прекалил с енергийните напитки. „Демократична България“ се засуети заради „технически детайли“.

Телевизията на ИТН направи видеовръзка с българин от Канада, който добронамерено обясни, че Кирил Петков май нещо с гражданството… абе кофти работа…

Колячите на свободното слово от ГЕРБ опънаха нервите на всички, скандирайки в защита на свободното слово!

Министърът на наказанията и репресиите, известен още като главният прокурор Гешев, сравни новите политици с древния Рим по някаква непонятна логика. Все по-ясно става, че проф. Ломброзо е бил прав, но да не отваряме темата сега.

Разбрахте ли? Ще плащаме на петима вице-премиери. Така се уважават коалиционни партньори! НСО коли и шофьори ще осигури…

Наистина сме най-силни в търпението. Което пък е най-голямата ни слабост.

А Борисов го няма. Не пори снега с джипката, не свиква партийна седянка в зайчарника в Банкя, не подава ръка на Блъсков да я целуне, нито пуска видеа с ругатни по адрес на Радев. Няма и нови серии от „Мата Хари в спалнята“. Сал един Бойко Рашков се грижи за интригата в „Богатите също плачат – хроника за бившите величия“.

Договорки, срещи, интервюта, фотосесии, подписи на партии… За нашего брата гражданина не чувам нищо. Това ли е промяната? Аз пък си мислех, че ще играем по-важна роля. Например да сме наясно как да се постъпи, ако обещанията отидат по дяволите, както досега. Например ако Гешев и Цацаров продължат да са това, което са, въпреки декларациите на новите. Това искам да знам. Много ли е?

Огнян Стефанов

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”