Френският президент Еманюел Макрон заяви днес, че иска Европа, която знае как да защитава границите си от мигрантски кризи, и отбеляза, че това ще се случи с реформа на Шенгенското пространство, предаде Франс прес. Означава ли това радикално преразглеждане на Шенгенското законодателство? Всички сведения за тези, които искат да преминат границата – легално, или което е по-важно – нелегално, ще трябва да се съхраняват там, а не във ведомствата на вътрешните работи на страните, влизащи в Шенгенската зона.
Второто предложение на Макрон, направено в кулоарите, но което се очаква да бъде обявено публично, е възстановяване на контрола на вътрешните граници на Шенгенската зона, т.е. между страните. Това пише в свой анализ руският журналист Елена Краева за РИА Новости, който представяме със съкращения.
Тази крачка предизвика безпокойство в Швейцария, която не влиза в ЕС, но се намира в тази зона. Там разбират, че ще се наложи да засилят контрола по границата. По едно и също време с изказването на френския президент във френското издание Valeurs Actuelles се появи публикация, в която се задава въпросът: Как при масова цифровизация на всекидневния живот на европейците, при въвеждането на зелени сертификати (санитарни пропуски), без които не може да се направи и крачка, никой в Европейската комисия не се е погрижил, ако не да контролира, то поне да се знае колко нелегални мигранти пресичат границите и кога? Къде отиват всички тези хора, пита евродепутатът Никола Бе. Кой и как им помага? Как мигрантите се оказват в предградията на Марсилия, Париж, Кале?
Всички тези действия изискват добра логистика и пари, за да бъде заплатена. Да не говорим, че в акваторията, пълна с кораби, в това число и на САЩ, лодките с мигранти някак намират плавателни съдове. А те, приемайки ги на борда си (винаги акцентирайки, че сред тях има жени и деца), започват да шантажират Испания, Малта и най-вече Италия, за да им се разреши да стъпят на брега.
Как тези надуваеми лодки намират спасителите си? Откъде знаят, че се намират именно на тези координати? По данни на Frontex каналджиите комуникират с мигрантите чрез социалните мрежи. Макрон, който ще оглави Европейския съюз през следващите шест месеца, не е глупак, нито политически самоубиец, за да промени рязко курса за контрол над нелегалната миграция. Той се надява да бъде преизбран, а всички, които му дишат във врата за хватката за креслото в Елисейския дворец, поставят суверенитета на френските граници на първо място в програмите си.
Привлекателността на европейската идея днес има само монетарна форма. И да се подпише протокол, договор, пакт или споразумение, е единствено въпрос на това – колко ще платят. В Брюксел. От средствата, които прилежно превеждат Берлин, Рим, Мадрид и Париж. Не съществува безкористност. Има само добре направена сметка.
Положението с общата европейска валута не е по-розово. Примерът с Гърция все още се помни. И какво е страна, която не може самостоятелно да решава как и за какво да харчи собствените си пари? Вероятно тийнейджър, на когото родителите не дават джобни.
А така на Макрон, който, разбира се, ще каже дежурните фрази за солидарност, обновяване и сътрудничество, му предстои да реши неразрешим въпрос, добавяйки как всички са единни, необикновено силни и щастливи. Защото, ако каже истината, ще го унищожат политически още преди датата на първия тур на предстоящите президентски избори. Та нали в ЕС, в сегашния му вид, са необходими само онези, които могат да представят всяка конфузна ситуация като печеливша.
