БЛОГ

МОЛОДЕЦ!!!

Така се прави – припарили ти на каскета, беж в родината на каскетите.

Друго си е да се скриеш под топлото крило на товарищ Путин и от там ехидничко да се оплезиш на лумпените, дето прегракнаха да ти викат : “Ооставка Гешев”, па даже и да им покажеш едно определено пръстово словосъчетание.

Да, хубавичко ще е да можеш да избягаш от Христо Иванов и бандата на промяната, които не се умориха с пяна на уста да реват за твоята оставка. Само че, ядец, за да се скатаеш на топличко, трЕБЕ да се спазариш с “Т@пия ЛЬОТЧИК”.

Ей, богу трЕбЕ да се праИш на луд (както ти си умееш), да го пресрещащ, да му честитиш новия мандат, да му правиш теманета, да го хвалиш, че е обединител и разни други простотии, само и само да се докопаш до заветното консулство в Питер града.

И което е още по-кофти, “т@пия льотчик” не поддава – не бил забравил, че му изпрати брадатите юнаци да го сплашат, не бил забравил, че си му викал “политик на олигарсите” и ще го чакаш да му свърши мандата, па после да го емнеш както ти си можеш с прокурорската бухалка, па да му спретнеш едно хубавичко ОПГ.

Но, замълчи сърце, беше то, каквото беше. КОНЕЦ ФИЛЬМА!!!

Ама нейсе, човек от главата си пати. Дето има една приказка — не з@сирай всички пътечки в гората, че подгони ли те мечка, като побегнеш по някоя, целия ще се омажеш.

НЕкои журналисти от кръга на единствения олигарх на България (уточнение да няма недоразумение – кръга капитал), вече имат наглостта да припяват да те правят защитен свидетел.

Сволочи!!!

Ох, положението стана, отпред – ракета, отзад – змия, ако ме разбираш?!?

Ех, шефе, шефе, къде си, шефе?!? Помоги, меня!!!

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”