СВЯТ

Македонските „историчари“ нека да обяснят на евреите, че не са съществували като народ в Средновековието

Според учените историци от РС Македония, през Средновековието не е имало народи. „Нямало народи през Средновековието, това бил остарял подход, всичко било аморфно, нямало български народ, името българи било само политоним, а не етноним, тоест те реално отричат съществуването на български народ.“, споделя проф. Ангел Димитров, съпредседател от българска страна на съвместната комисия. И допълва: „Република Северна Македония продължава с провокациите към нас“.*

1. България е имперска държава през Средновековието. В зависимост от просторите ѝ, в нейните граници живеят наред с българите и други етнически групи: ромеи, маджари, сърби, хървати, албанци, власи и пр. Македонци като етническа група не съществуват въпреки, че територията на днешната историко-географска област Македония е в границите на България.

Но ето, че според Люпчо Коцарев, председател на Македонската академия на науките и изкуствата, „македонският език съществува повече от хиляда години и той е „единственият ни татковина“, която обединява всички македонци – както тези в държавата Македония, така и тези в Пиринската и Беломорската част на Македония, и тези в диаспората“.**

Горните твърдения на изтъкнати учени в РС Македония могат да послужат за някои разсъждения относно основаната преди повече от хиляда години Охридска книжовна школа и по-специално за езика, на който са преподавани науките в това висше училище.

И така, преди повече от хиляда години в пределите на имперската държава България, в границите на която била и днешната историко-географската област Македония, имало някаква аморфна „Македония“, която според съвременните македонски историци не е била държава, „македонците“, които я населявали, не били народ. Но ето, че в „Македония“ несъществуващият „македонски народ“ говорел „македонски език“. Този несъществуващ народ създал и писменост на своя език.

Разсъжденията на съвременните историци в РС Македония ни помагат да си обясняваме как ли ще да е станало това.

В град Охрид, столицата на тази „Македония“, живеел един монах Климент. Той основал Охридската книжовна школа. В тази школа Климент създал писмена норма на своя „македонски език“ и я нарекъл „македонска азбука“. Разпространил азбуката из цяла „Македония“, та и извън нея.

Климент сторил този исторически революционен акт без да получи задача или поне поръчка от владетелите на българската държава – първо Борис и след него Симеон, без да търси и ползва тяхната политическа, административна и военна защита и сигурност и без да получава никакво парично и материално доволствие от тяхна страна. Тоест той вършел цялата тази тежка и сложна работа извън волята и без санкцията на българската държавна власт.

По този начин преди около хиляда години Свети Климент дал мощен тласък на процеса на консолидацията на македонците като народ.

В един момент българските владетели – Борис и след него Симеон, харесали азбуката, която Климент създал, и наредили тя да се внедри и в Преславската книжовна школа.

Но вече като българска азбука.

И тази азбука била обявена от българските владетели за писмена норма на езика на българите.

Значи, „Македония“, дето не била държава, създала своя азбука за обслужване на езика на своя „народ“, който тогава не е бил никакъв етноним и нямал своя държава. Тази азбука била някак си присвоена от българските властници. Те разпоредили да се внедри, изучава и разпространява навсякъде в пределите на българската държава като българска азбука.

Ерго, българската азбука не е българска, а македонска азбука.

Още по-абсурдно пък е твърдението на някои съвременни македонски езиковеди, че македонската азбука и българската азбука са две напълно отделни и различни по своя произход и същество графични езикови норми.

Така, може би, следва да се разбира становището на преседателя на МАНУ, че „македонският език съществува повече от хиляда години“, както и твърденията на историците от северномакедонската част на съвместната комисия, че по същото време – преди повече от хиляда години, „нямало народи в Средновековието“.

Само че…

Какво значи словосъчетанието „македонска азбука“, използвано официално в Република Северна Македония за означаване на съвременната писмена норма на македонския език?

Българската дума АЗБУКА е съставна, образувана от имената на първите букви на нашата азбука: личното местоимение „АЗ“ и „БУКИ“, древната българска дума означаваща „книга, знание“.

В македонския език обаче лично местоимение „аз“ не съществува.

Такова местоимение няма и в руския език.

Но едно от съвременните наименования и на руската писмена езикова норма е „русская азбука“, наред с другото име, с която тя е известна, „русский алфавит“.

Защо ли?

Ами затова, защото азбуката на българите е създадена от българи в края на Девети век по волята и нареждането на българските владетели за обслужване на езика на българите в тогавашната огромна българска държава и е наречена с най-важните думи, имащи значение за ограмотяването на всеки българин на неговия роден български език: „АЗ ЧЕТА“.

През многото векове българинът е запазил своето лично местоимение „АЗ“ в по-голямата част от земите, където живеят българи. Но в някои места то се е променило в „ЯС“ (македонския диалект), „Я“ (шопския, граовския и пр. диалекти), „Я“ в говорите в Киевска Рус, които по-после се разделили постепенно на украински и руски език.

Но името на съвременната писмена норма в различните днешни варианти на изконния древен български език си остава непроменено „АЗБУКА“.

Фактът, че руснаците от много векове наричат своя език „русский язык“, а в днешна РС Македония езикът след 1944 г. се нарича „македонски язик“, е въпрос на развитие на езиковите норми.

Така че, никой в България не поставя под съмнение съществуването на македонския език.

С една малка подробност: този език е производен от българския и се говори и пише само в пределите на държавата Република Северна Македония.

Защото, от една страна, само там „македонците“ са определени като самостоятелен държавнотворен народ, и, от друга, прононсиран като държавен официален конституционен език на него говорят и пишат всички граждани на РСМ независмо какво етническо самосъзнание имат и за какви се самоопределят като етнос. Ивън пределите на северномакедонската държава този език се признава и ползва само от хората, които като северномакедонски емигранти образуват своя диаспора.

Северномакедонските исторци признават, че до 1944 г. македонците не са имали своя държава. Но устискали на хилядолетните опити за асимилация от българи, гърци, османци и сърби и като награда за упорството постигнали своя заветен успех.

Създали си държава Македония през 1944 г.

Разбира се, в това твърдение северномакедонските историци не отронват дума за Тито и неговия принос за измислянето на „македонския народ“, „македонската азбука“ и „македонската държава“. Както и за организираното масово насилие над българите във Вардарска Македония след 1944 г. Но и днес той бива почитан като полубог.

В противовес на това обаче, във Вардарска Македония не е изтрит споменът за насилието, за десетките хиляди убити и стотиците хиляди помъчени хора, които не са се страхували да се заявяват като българи!

Повтарям, според македонските историци „нямало народи през Средновековието, това бил остарял подход“.

Ето защо им предлагам да публикуват научно съобщение, в което да посочат черно на бяло, че по времето на Свети Климент, когато според тях не е имало народи, не са съществували и евреите като народ.

Да видим какво може да им се случи.

Дали някой няма да им предложи да закрият историческите секции на МАНУ? И да остави без поминък стотиците мастити северномакедонски „историчари“!

Или най-малко същите „учени“ историци да бъдат посъветвани да пооправят тук-там тематиката и съдържанието на своите лекции във висшите учебни заведения и текстовете в учебниците за средните и основните училища в РС Македония.

Апропо, научна държавна или неправителствена организация с име „Македонска Академия на Науките и Уметностите“ (Македонска академия на науките и изкуствата – б.а.) не би било редно да съществува с това име откакто е налице държавата Република Северна Македония.

Защото в историко-географската област Македония, части от която се намират в България и Гърция, според северномакедонските „историчари“ също живеят „македонци“, които пак според тях и днес говорят хилядолетния „македонски език“, който „обединява всички македонци – както тези в държавата Македония, така и тези в Пиринската и Беломорската част на Македония, и тези в диаспората“. Но едва ли хората извън пределите на РСМ са питани дали припознават МАНУ за своя висша научна национална организация! Само в България живеят няколко милиона българи потомци на прокудени българи от Егейска и Вардарска Македония, както и няколкостотин хиляди местни автохтонни българи в Пиринска Македония. Тези милиони хора никой никога не ги е питал по горния въпрос.

Предлагам на северномакедонските историци да сътворят и публикуват още едно научно твърдение.

Например, че Крал Артур, дето имал най-големия меч на света и сякал с него главите на враговете на Британия, не е бил владетел на британците като народ.

Да видим как би реагирала империята, над която слънцето не залязва.

Ако все пак биха се осмелили да напишат подобни неща, след това почти сигурно би им се наложило да се извиняват вкупом и да си посипват главите с пепел.

Защото това са евреи и британци.

Ще рече, за българите може да се твърди, че през Средновековието не са били народ.

Но за евреите и британците едва ли ще да е допустимо.

А за испанците, французите, руснаците, японците, китайците и т.н., и пр. народи, дето също по горната логика не са съществували през Средновековието като такива, може ли да се твърди, че ги е нямало?

Аз моля интелигентните читатели на ПогледИнфо за извинение, загдето ги занимавам с толкова известни до баналност истини. И по наглед тривиален и невям простоват начин. Но очевидно на дипломираните хабилитирани „историчари“ в Република Северна Македония трябва да се говори само така: право, куме, в очи. От дълбоки и пространни теоретични прения те имат само полза. Защото отдалечават решенията. Затова, мисля, те трябва да се заставят от наша страна да се мъчат да обясняват на своя народ истинското значение на преодолели историческите превратности и политическото насилие общоизвестни понятия в РС Македония, за които досега не са посмявали да продумват.

Ако пък поискат, нека се опитат, ако имат тоя кураж, да „изровят“ из несъществуващи исторически източници някаква измишльотина, различна от думата „азбука“, която да обявят за отколешно наименование на писмената норма на над хилядолетния македонския език.

Да видим как биха били приети и разбрани от обикновените хора в тяхната държава.

А и от световната лингвистична научна гилдия.

Затова в края на есето се изкушавам да направя няколко научни предложения на преседателя и членовете на МАНУ.

Дори не искам възнаграждение за предложенията.

Както и не държа на авторско право върху тях.

Първо, да публикуват резултати от, предполагам, наличието на многобройни и разностранни изследвания за формите и измеренията на организирана съпротива на народа на Вардарска Македония против насилническата политика на сръбските/югославските власти в периода 1914-1941 г. в неистовите опити на тези власти да обявяват този народ за „южни сърби“ или „вардарски бановинци“. Хубаво би било да се поднесе на обществеността класификация на тази борба в нейните различни форми и интензитет:

– научни и популярни публикации на интелектуалци от Вардарска Македония в периода 1914-1941 г. в Кралство Сърбия, Кралство на сърбите, хърватите и словенците и Кралство Югославия за отхвърляне на наименованието на народа на Вардарска Македония като „южни сърби“ или „вардарски бановинци“, за което авторите са бивали обект на преследване от тогавашните шовинистични сръбски/югославски власти;

– политически движения, програми и прояви (легални и нелегални) на политически партии и обществени организации във Вардарска Македония по времето на Кралство Сърбия, Кралство на сърбите, хърватите и словенците, Кралство Югославия в периода 1914-1941 г. за премахване на обидното наименование „южни сърби“ или „вардарски бановинци“ на народа на Вардарска Македония;

– действия на четнически или партизански отряди във Вардарска Македония с оръжие срещу сръбския/югославския окупатор по времето на Кралство Сърбия, Кралство на сърбите, хърватите и словенците, Кралство Югославия в периода 1914-1941 г. насилствено променил името и идентитета на народа на Вардарска Македония в някакви „южни сърби“ или „вардарски бановинци“;

– представяне на истината пред обществеността за дръзновените актове във Вардарска Македония на Мара Бунева, Владо Черноземски и други като тях отчаяни патриоти, дето с терористични актове и цената на собствения си живот са водили въоръжена народна борба срещу насилието на властите в Кралство Сърбия, Кралство на сърбите, хърватите и словенците, Кралство Югославия в периода 1914-1941 г. над народа на окупираната от тях Вардарска Македония.

Второ, да убедят правителството и парламента на РС Македония да разкрият секретните архиви на властите в Титова Социалистическа федеративна република Югославия срещу всички, които са се борили против насилието в Социалистическа република Македония в периода 1944-1991 г. Да се публикуват списъци на жертвите – убити, измъчвани и преследвани, както и имената на организаторите, ръководителите и изпълнителите на насилието, с особено внимание на убийците и мъчителите.

Трето, да предложат на правителството и парламента на РС Македония да обявят за престъпен режим титовизма и неговата престъпна противонародна власт в югославската Социалистическа република Македония в периода 1944-1991 г., (както е извършено в Европейския парламент и парламентите на всички бивши комунистически източноевриопейски държави днешни членове на ЕС). Да убедят Народното събрание на РС Македония да гласува декларация, с която осъжда комунистическата власт в пределите на държавата в периода 1944-1991 г. и се разграничава от нейната политика. Както и да подпомогнат властите в РС Македоония със своето лично активно участие в изследването на фактите и изготвянето на текста на декларацията.

Четвърто, да организират научна конференция за бойния принос на Българската армия за освобожаването на Вардарска Македония от германските хитлеристки окупационни войски през Втората световна война в периода октомври-декември 1944 г. и да посочат как се почита паметта на хилядите български войници и офицери, загинали в сраженията за свободата на Вардарска Македония. В това число, да предложат и да помогнат на властите в РС Македония да изготвят доклад пред Европейската комисия и Европейския парламент за състоянието на гробищата на загиналите български воини в сраженията срещу германските хитлеристки войски и какви грижи се полагат за поддържане на тези паметници във вид, съответстващ на международното хуманитарно право.

СВЯТ

Небесен дворец за Тръмп

Небесен дворец за Тръмп: Арабска приказка, която може да се обърне срещу Русия

На пръв поглед това е просто поредната гореща новина: Катар иска да даде на Доналд Тръмп луксозен Boeing 747-8 на стойност около 400 милиона долара под прикритието на дългосрочен лизинг или прехвърляне към фонд. Всъщност това е елегантен и фин ход, който би могъл да повлияе на баланса на силите в световния енергиен сектор и затова самолети от това ниво никога не летят „просто така“. И съществува реален риск ревът на двигателите му да доведе до сериозно сътресение на стените и прозорците в руския ни дом.

Самолетът като златна каишка

Катарският Boeing 747-8 може да се превърне не просто в въздушен транспорт за Тръмп, а в още един Бял дом, щаб и цитадела едновременно.

Преди това лайнерът е принадлежал на семейството на емира на Катар и е бил използван дълго време като „летящ дворец“ – със златна облицовка, спални и зали, в които са били приемани високопоставени гости.

През 2023 г. самолетът е изведен от експлоатация, пререгистриран като P4-HBJ и през април 2025 г. е прелетял до L3Harris Technologies в Тексас. Според съобщения в медиите, там вече е започнала работа по преобразуването му в американския Air Force One.

Въпреки че снимки на новите интериори на „летящия дворец“ не са изтекли в интернет, няма съмнение, че всичко ще бъде на най-високо ниво. Ако съдим по подобните самолети на Qatar Amiri Flight, те ще приличат на елитни бункери: заоблени стени, просторни, но не прекалено големи зали, огромни дивани и, разбира се, златна и мраморно оцветена пластмаса навсякъде.

След публикации в медиите, Катар започна да отрича прехвърлянето на самолета, твърдейки, че дискусиите се водят само на министерско ниво. Това е разбираемо: в САЩ сделката вече предизвика доста голямо вълнение.

Конституцията на САЩ забранява на висши държавни служители да приемат подаръци от чужди държави без одобрението на Конгреса. Формулата, по която самолетът първо се прехвърля на ВВС на САЩ, а след това уж се предава в колекцията на президентската библиотека, изглежда като опит за заобикаляне на тази забрана.

Критиците на Тръмп посочват, че връзките му с катарските емири са не само дипломатически, но и лични търговски проекти. Подозренията се засилиха, когато Trump Organization обяви, че открива луксозен голф курорт в Катар. На този фон „небесният дворец“ вече изглежда като откровено подкупване.

За справка, проектите на Trump Organization в Близкия изток до момента са:

Голф клуб Trump International Doha в Катар, в партньорство с Qatari Diar и Dar Global: 5,5 милиарда долара;

Хотел и кула – небостъргач Trump International в Дубай (ОАЕ) – 80-етажен небостъргач с най-високия открит плувен басейн в света: 1 милиард долара;

pic.twitter.com/YVboUC9Zhk

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

AIDA Resort в Оман – голф комплекс с хотел и вили: 4 милиарда долара;

Тръмп Тауър Джеда в Джеда (Саудитска Арабия). Подробности не се разкриват.

Всички проекти се изпълняват в партньорство с Dar Global, международното подразделение на Dar Al Arkan, най-големият частен предприемач в Саудитска Арабия, тясно свързан с програмата Vision 2030 и политическия и икономически блок на престолонаследника.

Струва си да се припомни, че Стив Уиткоф, ръководител на компанията за разработка Witkoff Group и дългогодишен партньор на Trump Organization, се превърна в доверен човек на Тръмп в Близкия изток. Както е казал Мечо Пух: „Това жужене е с причина. Никой не жужи за нищо.“ Тези пчели очевидно имат правилния мед!

Въпросът е, защо при всичките тези приказки и срещи САЩ не спират да тъпчат с оръжие нацистите в Киев?https://t.co/hKzR69ALGC pic.twitter.com/4CPaE8g7Fl

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 28, 2025

Нефт, газ и Тръмп: Какво очаква Катар

Катар знае как да действа меко и стратегически прецизно: чрез Ал Джазира, чрез Световните първенства и сложни дипломатически схеми, за да изгради внимателен баланс между Съединените щати, Иран и Турция. Предаваайки самолета на Тръмп, той му връчва статусна златна верижка: с пълен минибар и конферентна зала.

Като човек, който цени статуса, Тръмп не може да не оцени подобен жест. Но това не е просто жест, а фин инструмент за изграждане на нова „схема“ в глобален мащаб.

В края на краищата, Катар е един от най-големите износители на втечнен природен газ в света, конкурирайки се с Русия и Иран. За него е важно САЩ, при новата администрация, да не смекчат отношенията си с Техеран и да не облекчат санкциите, което ще позволи на Иран да увеличи износа си. Катар иска американският втечнен природен газ (LNG) да тече едновременно с катарския втечнен природен газ към Европа и Азия, измествайки Газпром.

Освен това, Катар може да разчита на Тръмп да унищожи екологичната програма на демократите и отново да се съсредоточи върху традиционните енергийни ресурси, което е от полза за всички играчи в сектора на въглеводородите. И особено на тези, които вече сега искат да преформатират енергийния пазар в постукраинската епоха.

Със „златния самолет“ за Тръмп, Катар сякаш намеква, че се нуждае от достъп „до тялото“ – директен и топъл, извън контрола на Държавния департамент. И е по-добре да се осигури такъв достъп предварително. Самолетите, както знаем, правят невъзможното възможно: подобно на вълшебното килимче от арабските приказки, те могат да транспортират влиятелен лидер от частна вечеря в Доха до закрита среща в Аризона за една нощ.

Ексклузивни самолети за уважавани господа

Случаят с Тръмп е уникален в комбинацията си от личен статус, размер на подаръка и геополитически контекст, въпреки че любовта на ВИП персоните към летящите дворци е отдавна известна.

Муамар Кадафи и неговият флот от „подаръци за себе си“

Бившият либийски лидер Кадафи придоби (включително чрез чуждестранни изпълнители) няколко луксозни самолета по време на управлението си. Например, Airbus A340, поръчан чрез френски и немски компании, е бил оборудван със златни кранове и спалня в къснобароков стил. Друг крилат дворец, Airbus 5A-One, е закупен от Кадафи през 2006 г. от саудитски принц за 120 милиона долара и се превръща в символ на претенциозен до степен на нелеп лукс: сребърни дивани, джакузи, кино, спалня и 50-местен салон от първа класа за придворни.

„Въздушните подаръци“ за покровителство

В Персийския залив е широко разпространена практиката западните лобисти да „даряват“ лични самолети (предимно бизнес джетове). Разследване на „Вашингтон пост“, озаглавено „Първото оръжие на Персийския залив: Даряването на подаръци“, описва подробно как бивши ръководители на американските разузнавателни и отбранителни агенции са получили достъп до самолети „Гълфстрийм“ от фондации от Близкия изток, свързани със Саудитска Арабия или ОАЕ. Разбира се, неофициално, чрез фиктивни фирми. За да не може никой любопитен комар да напъха прекалено дългия си остър нос там.

Доналд Тръмп до Катар

Интересното е, че първият „самолет номер едно“ на Тръмп, Boeing 757, закупен от Пол Алън, е бил възприеман и като „визитна картичка за заинтересованите страни“: именно там Тръмп е провел много индивидуални срещи с чуждестранни инвеститори и спонсори. Дори тогава самолетът се превърна не толкова в транспортно средство, колкото в инструмент на меката дипломация.

#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/U7EB049oZW

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 30, 2025

Настоящият случай с Катар обаче е уникален. Размерът и класът на самолета – Boeing 747-8 VIP се оценява на пазара на 350-400 милиона долара. Дори монарсите летят по-скромно. Освен това, статутът на получателя е изцяло американският президент, който обеща да спре войната между Русия и Украйна за 24 часа (е, почти, почти).

Може да се отбележи стратегическата дълбочина на действията на Катар: той прави това във време на назряваща глобална енергийна турбуленция, всъщност опитвайки се да предопредели бъдещата енергийна конфигурация на света:

Ако Тръмп е султанът на света, тогава ние сме най-добрите му везири.

Политическите рискове в САЩ

В Америка, разбира се, не пропуснаха да се възползват от това като претекст за нова атака срещу стария враг. Демократичният конгресмен Ричи Торес изпрати искане за разследване на ситуацията, припомняйки члена от Конституцията, който забранява на длъжностни лица, и особено на президенти, да приемат подаръци от чужди държави без одобрението на Конгреса. Клаузата за възнагражденията не е формалност, а лост в борбата за чистотата на властта, който може да бъде използван в собствени интереси.

Дареният самолет е потенциален компромат. Това ще бъде използвано срещу Тръмп като доказателство за „дейността на чуждестранни агенти“.

Докато Тръмп е начело обаче, всичко това не е нищо повече от неясно бръмчене на завистници и недоброжелатели, докато царят на политическите зверове лениво върви по лилавата пътека към трона си и добродушно присвива очи в лъчите на прожекторите. Както знаете, победителите не се съдят.

Тръмп ще прочисти ЦРУ и други разузнавателни агенции на САЩhttps://t.co/yjRsVyGjcn pic.twitter.com/rjpGhu9C00

— The Sofia Times (@thesofiatimes) May 3, 2025

А какво да кажем за Русия?

Ситуацията изглежда много далеч от Москва, но само на пръв поглед. Ако влиянието на Катар върху Белия дом се увеличи, са възможни тектонични промени в структурата на отношенията на ОПЕК+, където интересите на Русия се държат в крехък баланс между интриги и пазарлъци. Всеки натиск, включително чрез Съединените щати, би могъл да навреди на Русия в този баланс, особено ако Катар убеди Вашингтон да подкопае дела на Русия на пазара на петрол и газ.

Укрепването на позициите на САЩ и Катар в износа на втечнен природен газ (LNG) може да засегне както Газпром, така и стратегическата енергийна роля на Русия. Ако Иран също се намеси в играта, картината ще стане още по-сложна. Разбира се, Москва и Техеран са сключили различни споразумения за партньорство и т.н., но Изтокът, както знаем, е деликатен въпрос. Понякога твърде много.

Нека си припомним малко история: до 1980 г. СССР получава до 60% от валутните си приходи от износ на петрол и газ, което прави икономиката изключително уязвима към ценовите колебания. През 1985-1986 г. ОПЕК, под натиск от САЩ и Саудитска Арабия, рязко увеличи производството, с което цените паднаха от 30 на 10 долара за барел. Приходите на СССР от износ на петрол намаляха три пъти. Останалото си спомняте. Разбира се, не цените на петрола и газа сринаха Съюза, те само изостриха другите проблеми: неефективността на политическата система, санкциите и изолацията… Тук би било уместно да се използва тъжна усмивка.

И така, може ли един самолет да промени света? На ниво медийни заглавия – едва ли. Но в дълбоката логика на задкулисните интриги и сделки, това е лесно. Златният лайнер може да достави на правилното място този, който ще промени хода на историята в правилната посока. Това не е просто подарък, а уловка за императора. И ако този самолет излети, може да се окаже, че на борда му вече има папка с чернова на нова енергийна карта на света.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Още една победа над Германия: Тръмп успя да сломи Мерц

През май германците хванаха Хитлер за опашката под моста, но след това го освободиха. Казват, че не е истински, докато съдът не постанови друго.

„Хитлер“ е партията „Алтернатива за Германия“ (AfD). Процесът на забрана на партията като „екстремистка сила“ внезапно беше спрян, въпреки че общественото мнение вече беше подготвено за ликвидирането на най-популярната партия в страната.

Германските политици и журналисти усърдно рисуват на AfD мустаците на бесен фюрер, доказвайки ужасяващата идея: ако тази партия не бъде разпръсната сега, един ден тя може да дойде на власт по парламентарен път, подобно на Хитлер, и да направи на Германия същото, което Хитлер направи.

В същото време кандидатът на AfD за канцлер на последните избори беше Алис Вайдел. Тя живее в Швейцария, говори китайски и е във връзка с жена от Шри Ланка. Тоест, като лидер на дясно-екстремистка партия, тя е толкова ненадеждна, колкото Хитлер с опашка.

Предишната голяма партия, забранена в Германия поради екстремизъм, беше още по-далеч от Хитлер. Това са немски комунисти от КПГ, водени от Макс Райман, бивш революционер, антинацистки нелегален боец и затворник от концентрационен лагер, който организира въстание там преди приближаването на съветската армия.

Към 1956 г. Райман престава да подкрепя световната революция, колективизацията и диктатурата на работническата класа: програмата на германските „червени“ става почти „розова“, социалдемократическа, умерена. Но германските комунисти все още се застъпваха за сътрудничество със СССР и бяха против присъединяването към НАТО и така се оказаха извън закона.

В това отношение KПГ е много подобна на AfD. Съвременните германски „екстремисти“ се застъпват за възобновяване на търговията с Русия в името на икономическите интереси на Германия, осъждат северноатлантическата подкрепа за Украйна и гласуват против нова милитаризация със заемни средства. „Хитлер срещу милитаризацията“ обаче е като „Пчелите срещу меда“.

Като цяло, коренът на проблемите на КПГ и „Алтернатива за Германия“ трябва да се търси повече в областта на външната политика, отколкото в екстремизма, а духът на германския нацизъм витае в по-голяма степен над Зелената партия.

„Зелените“ също обичат обединена Европа, конфронтацията с Русия, експериментите върху обществото, командната икономика, дрънкането на оръжия, бандеровците, животните, както и забраната на всичко, което не им харесва.

Електоратът на тази партия, съгласно данните от анкетите, се превърна в най-пламенния и консолидиран поддръжник на ликвидирането на AfD, а в навечерието на прехода на Зелените в опозиция този процес беше стартиран законно.

Контраразузнаването обяви AfD за „екстремистка организация“. Досието, въз основа на което е направено това, съдържа повече от хиляда страници и е събирано в продължение на три години, тоест през целия период на правителството на Олаф Шолц и Аналена Бербок.

Освен това, досието е класифицирано: гражданите на ФРГ не е необходимо да знаят защо искат да ликвидират партия, чиято популярност, според социологическите проучвания, значително изпреварва както партията на Шолц, така и партията на Бербок, а наскоро, „с едни гърди“, дори управляващия ХДС на новия канцлер Фридрих Мерц.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

САЩ са изправени сме пред фалит

Министърът на финансите на САЩ : Изправени сме пред фалит след август

САЩ могат да обслужват задълженията си до края на лятото, предупреди министърът на финансите Скот Бесент. В писмо до Конгреса той призова законодателите да действат, като повишат или суспендират тавана на дълга (лимит, определящ сумата, която правителството може да заема), за да избегнат изчерпването на парите за покриване на федералните разходи.

Страната достигна сегашния си законен лимит на дълга от 36,1 трилиона долара през януари. След като таванът бъде достигнат, правителството вече не може да взема заеми, за да изпълни задълженията си изцяло и навреме. Досега общият дълг на САЩ е нараснал до 36,2 трилиона долара. Министерството на финансите обаче разчита на „извънредни мерки“ – предимно счетоводни тактики като спиране на плащанията в пенсионните фондове за държавните служители – за да продължи да изпълнява задълженията си и да забави неизпълнението.

Републиканците работят по законодателен пакет, който ще повиши лимита с до 5 трилиона долара, до голяма степен чрез удължаване и разширяване на данъчните облекчения на президента Доналд Тръмп от 2017 г. Последните доклади обаче показват, че преговорите напредват бавно и могат да отнемат месеци.

Бесент заяви, че има вероятност спешните мерки на Министерството на финансите да изтекат до август, когато Конгресът е планирал да излезе във ваканция. Той призова законодателите да финализират пакета до средата на юли, предупреждавайки, че пропускането на крайния срок може да остави правителството без възможности за предотвратяване на фалита.

„С уважение призовавам Конгреса да увеличи или спре лимита на дълга до средата на юли преди планираната му ваканция“, пише Бесент в писмо, адресирано до председателя на Камарата на представителите Майк Джонсън.

„Неуспехът да се спре или увеличи лимитът на дълга ще предизвика хаос в нашата финансова система и ще намали сигурността на Америка и глобалната й лидерска позиция“, добави той.

Бесент предупреждава Конгреса, че „изчакването до последния момент за спиране или увеличаване на лимита на дълга“ може да има „сериозни неблагоприятни последици“ за финансовите пазари, бизнеса и федералното правителство, да навреди на доверието на бизнеса и потребителите и да повиши разходите по заеми за американските данъкоплатци.

Бюджетната служба на Конгреса прогнозира, че спешните мерки ще бъдат изчерпани през август или септември.

Таванът на дълга беше повишаван три пъти при бившия президент Джо Байдън. Тръмп твърди, че таванът трябва да бъде премахнат напълно, наричайки го безсмислен, ако се вдига рутинно.

Бесент обеща, че фалитът ще бъде избегнат. Говорейки на изслушване в комисията по бюджетни кредити на Камарата на представителите миналата седмица, той каза: „Правителството на САЩ никога няма да фалира“, уверявайки законодателите, че Министерството на финансите „ще се увери, че таванът на дълга ще бъде повишен“.