ПАРИ

Дори и аванса по Плана за възстановяване трябва да си го изработим

Посещението на председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен у нас и заявлението й, че ЕК е одобрила Националния план на България за възстановяване и устойчивост, внесе сериозна доза ентусиазъм в иначе унилото напоследък ежедневие на правителството.

Най-накрая някакъв значим за икономиката на страната успех, който дава на страната ни възможност да получи от ЕС безвъзмездна помощ от 6.3 млрд. евро. При това 20% от тях можем да вземем авансово още до есента на тази година.

На фона на тази много добра новина, малко хора в широкото публично пространство обърнаха внимание на някои дребни но важни подробности. На първо място решението на ЕК не е окончателния акт, от който зависи дали и кога ще получим въпросния аванс.

Това става с решение на Съвета на Европа, който за да се произнесе в положителна за България посока, страната ни в лицето на правителството трябва да изпълни едни ангажименти. А те ще бъдат описани в приложението към договора между страната ни и ЕС, с който окончателно ще се легализира условията за финансиране на Българския план за възстановяване.

Детайлите по този процес обясни ръководителят на представителството на ЕК у нас Цветан Кюланов. От неговата презентация стана ясно, че в описанието към договора ще бъдат точно упоменати реформите и инвестициите по плана за възстановяване, които се ангажира да направи нашата страна, както и свързаните с тях графици на изпълнение, които ще залегнат в специална пътна карта – също неразделна част от договора.

От изпълнението на тези графици ще зависят дали, колко и в какъв срок ще получаваме заделените за страната ни пари. Залегналото правило е че два пъти годишно държавата членка, в това число и България, ще прави заявка към ЕК за плащане по плана въз основа на изпълнените от нея проекти и реформи.

И ЕК ще трябва да одобрява тези плащания, като направи преди това съответната проверка на изпълнението. Ако има проблем плащането се отлага и на страната се дават шест месеца да отстрани проблема. Ако не се справи – губи европарите по съответното плащане. Казано накратко Брюксел вече ще дава средства за свършена, и то качествено свършена, работа и няма да вярва на сълзи.

На поставените въпроси свързани с плащанията по плана за възстановяване Кюланов даде някои важни пояснения: “Механизмът за възстановяване и устойчивост е такъв, че държавата изпълнява инвестициите и/или реформите и едва след това получава за тях плащане, което е договорено предварително. Ние сме на етапа, в който вече сме договорили за всяка реформа какви пари България ще получи.

Когато говорим за реформи, не е задължително това да са неща, които изискват голям финансов ресурс. Това обаче са неща, които са важни за българското възстановяване и устойчивост.

Когато се постигнат отделните стъпки на дадена реформа, това което ще се договорим следващите месеци е какви суми ще се плащат при достигането на всеки един от етапите на всяка една от реформите. Механизмът е малко по-различен от предишните пари по еврофондовете, защото сега ние поставяме стойността, която трябва да има даден етап от реформата, а не плащаме на базата на фактуриране.

Когато ЕК получи от страната заявка за плащане, но прецени, че заложените цели не са изпълнени или ако икономическият и финансов комитет прецени, че част от предвидените в проекта стъпки не са изпълнени, тогава може да се вземе решение за частично плащане за изпълнената част. Държавата може да продължи да изпълнява плана, като има срок от шест месеца, за да постигне целите, които преди не е успяла да изпълни.

След това тя отново подава искане за плащане и ако след този срок тя отново не е изпълнила целите, предвидените за тях пари са изгубени. Проектът обаче остава за изпълнение в останалите му части, но ако те са обвързани с неизпълнените стъпки и по другите части ще има проблеми.

Един пропуск не спира изпълнението на целия план, но ако този пропуск засяга други проекти, особено ако става дума за ключови за определен сектор проекти, пропуска може да засегне негативно финансирането за целия сектор”.

Кюланов обясни, че когато дойде искане за плащане в ЕК от се оценява по критерии залегнали в базовите документи по споразумението за плана за възстановяване подписан между Комисията и съответната страна. Разглеждането на едно искане за плащане и одобрението или отхвърлянето му ще отнема около едно тримесечие.

Ще се следи много строго не само постигането на заложените в плана цели, но и тяхното им устойчиво спазване. С други думи ако целта за декарбонизация за България бъде постигната през 2026-а например достигнатото ниво трябва да бъде запазено през следващите години. Иначе страната ни може да изпадне в хипотеза на неизпълнение с всички произтичащи от това финансови последствия за нея.

Що се отнася до проблема с въглищните топлоелектрически централи, Кюланов уточни, че до края на 2026-а въглеродните емисии от въглищните централи, трябва да бъдат намалени с 40%, като това намаление е разпределено на стъпки по години. И оценката на изпълнението ще е по години. Изтичащите договори на въглищните централи с частни оператори не трябва да бъдат подновявани.

Няма да се изграждат и нови мощности, които да ползват въглища. Има и ангажимент за законови промени, които да гарантират, че заложените в плана за постигане до 2026-а цели ще бъдат запазени до момента, в който въглищните централи бъдат затворени. Приемането на тези законови промени е заложено в първата част на плана.

От всичко написано до тук, става ясно, че още е много рано да споделим ентусиазма на управляващите за парите от ЕС, които ще влязат в отънелия джоб на правителството.

ПАРИ

След влизането на еврото пригответе се! Хляба 6 лв., каквото и да ви лъжат сега.

Как стана в другите страни? По груби сметки, сега хляба е 2.20 лв., курса на еврото е 2 лв. за 1 евро (горе долу). Но хляба ще бъде закръглен от 2.20 на 3€, което означава, бивши 6 лв.

Месец след получаване на одобрение за еврозоната – всички цени в евро и лева според “официалния валутен курс” (на теория).

Месец след като България получи зелена светлина за присъединяване към еврозоната, всички търговци са задължени да обявяват цените в лева и в евро. Това обясни в интервю за “Преди всички” зам.- министърът на икономиката Николай Павлов. Той подчерта, че превалутирането трябва да е според официалния фиксиран валутен курс – 1.95583 лева за едно евро, като цените трябва да са ясно обозначени и да не се дава предимство на едната валута пред другата на етикета на дадена стока или услуга.

Целевата дата за въвеждане на общата европейска валута е 1 януари догодина, а очакването е през лятото вече да има яснота дали ще се случи тогава.

“Министерството на икономиката и индустрията е едно от най-ангажираните ведомства в подготвителния процес по присъединяване на страната ни към еврозоната. Участваме в Координационния съвет за подготовка.

Задълженията на търговците са ясно регламентирани в Закона за въвеждане на еврото”.

Обозначаването в двете валути трябва да продължи 12 месеца след датата на самото въвеждане на еврото в страната, посочи още Павлов. Той посъветва търговците да не избързват с обявяването на цените и в евро.

Държавата ще гарантира съблюдаването на разпоредбите на закона с всички свои лостове, увери зам.-министърът.

“Самото въвеждане на еврото не може да доведе до инфлация. Институциите ще извършват целенасочени проверки, за да няма некоректни търговски практики”.

ПАРИ

МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.

След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.

Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.

„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.

МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ

Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.

Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.

Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Златото счупи нов рекорд за всички времена

Китай изкупува ценния метал, което води до рекордни цени

Цената на златото достигна нов рекорд за всички времена и за първи път надхвърли 3400 долара за тройунция. Юнските фючърси върху златото на Чикагската стокова борса (CME) се повишиха с 2,19%, достигайки 3401,3 долара за тройунция.

Златото се покачва на фона на допълнително отслабване на щатския долар и опасения от търговска война, отбелязва Bloomberg.

Търговският конфликт, започнат от президента на САЩ Доналд Тръмп, извади пазарите от баланс, подкопавайки апетита за рискови активи, като същевременно предизвика бърз поток от участници на пазара към активи-убежища. Така инвестициите в борсово търгувани фондове, обезпечени със злато, са показали ръст през последните 12 седмици и това е най-дългият период от 2022 г., изчислява изданието.

Подкрепа на пазара на злато оказаха и критиките на Доналд Тръмп към председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, пише Bloomberg. Тръмп обмисля отстраняването на Пауъл, каза директорът на Националния икономически съвет Кевин Хасет.

Инвеститорите активно се насочват към физически обезпечени със злато борсови фондове. „По-специално се откроява Китай, където инвестиционните потоци в златни фондове достигнаха 29,1 тона през първите 11 дни на април – повече, отколкото през цялото първо тримесечие (23,5 тона)“, казват експертите.