АНАЛИЗИ

Сорос е командвал преврата и Майдана в Украйна, замесени са и български соросоиди!

Серия от около 2500 вътрешни документи, основно файлове от тип Microsoft Word, Excel и Power Point, както и pdf, принадлежащи на мрежата от неправителствени организации на Джордж Сорос към фонд „Отворено общество“ (ФОО), получена от група “DC Leaks”, показва, че Сорос и неговите съветници са командвали политиката на САЩ по отношение на Украйна, след поддържания от него и администрацията на Барак Обама държавен преврат през 2014 година, когато беше свален демократично избраният украински президент Виктор Янукович и неговото правителство.
В изтеклите документи, се описва как ФОО и Международният фонд „Възраждане“(МВФ) на Сорос, разположени на адрес улица Артема 46 в Киев, са работили с Държавния департамент на САЩ, след т.нар. революция през 2014 година, получила наименованието „Евромайдан“, за да не се допусне федерализация на Украйна, пише електронното списание Strategic Culture Foundation (SCF).
Освен Джордж Сорос (споменаван като „ДС“ в изтеклите документи на ФОО, други участници в планирането на украинския преврат са били посланикът на САЩ в Киев Джефри Пайет, Дейвид Мил (икономически съветник на Пайет), Лени Бернардо (ФОО), Евхен Бистрицкий (изпълнителен директор на МФВ), Александър Сушко (председател на управлението на МФВ), Иван Кръстев (председател на Центъра за либерални изследвания и участник в други организации, намиращи се под влиянието на Сорос и правителството на САЩ, София, България), Сабин Фрейзър (ФОО) и Деф Бартън (директор на Американската агенция за международно развитие (USAID), Украйна).
USAID е изпълнявал ролята на посредник за Централното разузнавателно управление (ЦРУ).
Сорос е присъствал на срещата след преврата на 21 март 2014 година, на която се е обсъждала подкрепата на САЩ за „Новата Украйна“. В един от документите, „Новата Украйна“ се описва като ключова мярка „за преобразяване на картата на Европа, предоставяйки възможност за връщане към изходни позиции за европейска интеграция“. Сорос е настоявал за санкции срещу Русия, за това, че тя е отказвала да признае поставеното след преврата правителство под ръководството на Арсений Яценюк, в което влизат и неонацисти и е отхвърлил варианта за федерализация на Украйна, който би предоставил самоуправление на рускоезичния източен регион Донбас.
Всъщност, Сорос е блокирал предложението на Пайет за преговори по предложението, направено от министъра на външните работи на Русия, което би предоставило автономия на Източна Украйна, вътре във федерализираната Украйна. Сорос е отхвърлил предложението, защото е смятал, че това ще даде на Русия прекалено силно влияние в Украйна. Въпреки че заместник държавния секретар по европейските и евразийските работи Виктория Нуланд не е взела участие в тази среща на 21 март, тя е била близка с Пайет и Яценюк, когото ласкаво е наричала „Яц“.
В края на краищата, администрацията на Обама е отхвърлила федерализацията на Украйна и предоставила пълната си подкрепа за едностранните действия на Петро Порошенко и неговия кукловод – Сорос. Няма нищо учудващо в това, че по-рано през 2016 година година Пайет е преместен от Киев като посланик в Атина.
В един от документите е предвидена необходимостта от борба с „Russlandversteher“, това е немска дума, означаваща „разбиращите Русия“, по цяла Европа и особено в Гърция с нейните исторически тесни културни и религиозни връзки с Русия. В документа на ФОО се препоръчват координирани усилия в Гърция за влияние над общественото мнение против Русия и в полза на украинското правителство, прославяно след преврата.
Освен това, се предлага пропагандистка антируска и проукраинска операция, насочена против вестници, десет „аудиовизуални медии“ (теле и радиокомпании), шест интернет страници в Гърция и „около 50 лидери на общественото мнение“, присъстващи в гръцките социални мрежи. Сред гръцките издания, които е трябвало да участват в соровската антируска кампания са били „Kathimerini, Avgi, Ta Nea, Vima, Efymerida Syntakton, Eleutherotypia, Proto Thema и Rizospastis“.
Гръцко-руската търговска палата в Атина също е била мишена на соровската пропагандистка операция. Аналогични антуруски и проуркаински операции в медиите е трябвало да се проведат и в Италия, Испания и Франция. Мотивировката е била противодействие на всяко движение в подкрепа на по-рано съществувалото положение в Украйна от страна на партиите „СИРИЗА“, „Подемос“ и „Движението 5 звезди“, съответно в в Гърция, Испания и Италия.
Стратегията на Сорос се е наричала „картографиране на дебатите“. Едновременно със стремежа да се повлияе на гръцката политика по отношение на Украйна, Сорос и неговата банда НПО-та са подкрепяли разширението на Европейския съюз, в частност, включването в него на Украйна и Турция, което е против интересите на страните-членки на ЕС. Първостепенно значение се е придавало и на интеграцията на Молдова към структурите на ЕС.
Обща тема на много соровски документи е тази, че основна причина за „разбирането на Русия“ са „антиамериканските“ настроения в Европа. Европейските профсъюзи са отделени от бандата на Сорос като централни разпространители на „антиамериканските“ мнения“. Освен това са отделени определени политически партии, включително френския „Национален фронт“, „Йоббик“ в Унгария, холандската „Партия на свободата“ и британската „Партия на независимостта на Обединеното кралство“ (ЮКИП), които са наричани от Сорос „ПРД“ – или „популистки радикални десни“.
В соровските документи са отличени и проруските германски политици, сред тях са – бившите канцлери Герхард Шрьордер, Хелмут Кол и Хелмут Шмит; министър-председателят на Бранденбург Матиас Платцек, лидерите на „Левите“ Грегор Гизи, Сара Вагенкнехт и Катя Киппинг и бившият кмет на Хамбург Клаус фон Донаний.
Сорос, направил първите си ходове като подрастващ в Унгария, сътрудничейки си с нацисткото Гестапо и тогавашната унгарска фашистка партия, предпочита да съставя „списъци за разстрел“ с имената на неговите противници. Но заслужава внимание степента, до която Сорос е осигурявал финансови средства, материално снабдяване и друга поддръжка за украинските заговорници през 2012 година, 2 години преди „Евромайдана“.
ФОО и неговите родствени организации са предоставили цели сгради, офисни пространства, компютри, програмно осигуряване, скоростен интернет, оборудване за провеждане на видеоконференции, автотранспорт, пътувания в САЩ и други материални средства. Всичко това се е правило със сътрудничеството на американското и шведското посолство в Киев, USAID, Фонда Карнеги, шведската Агенция за международно развитие (SIDA) и свързания с ЦРУ Национален фонд за демокрация (НФД).
Журналисти, занимаващи се с разследвания, също са били нужни на Сорос, за да отидат в Украйна и да пишат статии, които е трябвало да бъдат одобрявани от агентите на Сорос преди публикация. Крупен съавтор на Сорос и САЩ за разпространяване на украинска пропаганда е бил телевизионният канал Hromadske, който е отличен за неговата работа за противодействие на руската пропаганда.
В един от соровските документи се съдържа следната препоръка „Изберете журналисти от петте целеви страни (Германия, Франция, Испания, Итали и Гърция) и им предлагайте дълги журналистически командировки в Украйна. Вместо да им казвате конкретно какво да пишат, те трябва да внесат предложения за статии, а ние си съхраняваме правото на вето върху тези, които смятаме за контрапродуктивни. Има предложение да се взаимодейства направо с журналистите, за да се определят конкретните интереси“.
В соровския документ даже се признава, че такъв подход не е „истинска независима журналистика и ние можем да навредим на доверието на журналистите към нас“. Хората на Сорос са предложили да се направи „заслон“ между него и журналистите, отразяващи Украйна.
Организацията на унгарския евреин е предложила „трета страна да получи грант и да действа като посредник, редактор, контрол на качеството и т.н. А МФВ трябва да играе водеща роля в тази инициатива за подчертаване на своите украински корени“. Организацията на Сорос е решила да се заеме с издания, занимаващи се с „журналистика в обществен интерес“ за сътрудничество в областта на разпространение на пропаганда, свързана с Украйна.
Има редици световни журналисти, които са се съгласили да си сътрудничат със Сорос и с готовност са се съгласили да получават заплата, за да разпространяват неговата пропаганда, както и тази на ЦРУ. Едно от тези издания, споменато като наливащо вода в мелницата на Сорос и пишещо проукраински статии, е Huffington Post-Германия, което си е сътрудничило с Burda, дясноцентристско издателство в Германия.
Други германски публикации, които Сорос благосклонно е разглеждал като провеждащи антируска линия по отношение на Украйна, е имало в Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurter Rundschau, Die Welt, Süddeutche Zeitung, Tageszeitung, Spiegel и Junge Welt. Критика от страна на Сорос са заслужили Neues Deutschland и Freitag, споменати като много дружелюбно настроени по отношение на Русия и антиукраински.
В документите се споменава и за анализатор от швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung, като получаващ пари от Сорос за наемане на „помощник в изследванията“, който да разпространява проукраинска пропаганда. Другите, намиращи се на антируска заплата и пишещи украински пропагандистки статии, са изследователите в Барселонския институт за международни изследвания, Чатъм Хаус в Лондон и Института за международни отношения в Италия.
Пропагандистки медиавируси, споменати от бандата на Сорос, включват изгонването на Русия от Г-8, военната поддръжка от НАТО и включването в Алианса на Украйна, както вече споменатите санкции срещу Русия. В секретен документ от 12 март 2015 година се разказва, че антируски настроеният бивш командващ на НАТО и близък приятел на Бил и Хилъри Клинтън – Уесли Кларк, както и полският генерал Валдемар Скшипчак са консултирали Порошенко по военни въпроси относно Русия. В документа Сорос се нарича „самопровъзгласеният защитник на Нова Украйна“.
Сорос е един от най-близките съветници и финансисти на Хилъри Клинтън. В изтеклите соровски документи се описва как фонда „Глобална инициатива Клинтън“ и фондовете на Сорос си сътрудничат по въпроса за подриване на суверенитета на страни по целия свят, включително на европейски страни.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!

“Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“

Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.

Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.

Къде точно ни удря Брюксел:

Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.

Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.

Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.

Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).

Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.

Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.

Какво означава това?

Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.

Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.

И Брюксел го знае.

България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.

Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.

Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.

Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:

Какво означава това за доклада за конвергенцията:

Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.

Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.

Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.

Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.

А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?

България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.

Заключение:

Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.

Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.

Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 56

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Post Views: 52